№ 2651
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100510172 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника С.В. срещу постановление на частен съдебен
изпълнител М.П., постановено на 01,08,2022год. по изп. д. №20228510402021, с което ЧСИ
е оставил без уважение възражение на длъжника за недължимост на разноски по
изпълнителното дело, евентуално по чл.78, ал.5 от ГПК за адв. възнаграждение и относно
неправилно начисляване на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като
в конкретната хипотеза се касае до злоупотреба с право от страна на взискателите. Предмет
на изпълнителното дело е вземане за сума от 25,00лв. дължимо на всеки от взискателите , за
което са начислени общо разноски в размер на 1029,98лв. поддържа взискателите да са
свързани лица , тъй като имат един и същ едноличен собственик и управител на двете
дружества. Приложени са доказателства за цесия, но не е налице уведомление до длъжника.
От страна на ЧСИ не е упражнен контрол за добросъвестно упражняване на права, а на
20,07,2022год. на длъжника са връчени още 13 покани за добороволно изпълнение,
взискатели по които са ЮЛ, които са свързани лица –с един собственик на капитала и
управител. В резултата на възражението ЧСИ е намалил адв. възнаграждение от 800,00лв.
на 400,00лв. без посочване на мотиви. При условията на евентуалност моли разноските да
бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на делото. Сочи да е неправилно и
зчислена и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на
ЧСИ.
1
Взискателят –Д.А. ЕООД и Р.К.М. ЕООД излагат становище за неоснователност на
жалбата. Претендират разноски в настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага
доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна,
процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските
по изпълнителното дело от 01,08,2022год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за
намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без
уважение същото за сумата до 400,00лв.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателите – „Д.А. ЕООД и Р.К.М. ЕООД от 14,07,2022год. с искане за образуване на
изпълнително дело за сумата от 50,00лв. по ИЛ от 15,11,2021год., издаден по гр.д.
№56221/2019год. по описа на СРС. С ИЛ С.В. АД е осъдена да заплати на адв.К.Б.
посочената сума присъдена на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
С договор за цесия от 30,11,2021год. адв.Б., в качеството на цедент е прехвърлила
на „Д.А.“ ЕООД и „Р.К.М.“ЕООД, в качеството на цесионери вземането по равно на всеки
от цесионерите. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателите са заявили
искане за присъждане на разноски като са налице данни за представителство от АД Д.Ю.,
чрез адв. В.С.. Приложен е документ за платен адвокатски хонорар в размер на общо
800,00лв.-по ½ адв. хонорар срещу С.В. АД.
На 22.07.2022г. от „С.В.“ АД е депозирано възражение срещу разноските, чийто
размер се сочи да е неясно определен. Не е посочено защо като взискатели са
конституирани лица, различни от посочените в изпълнителния лист. При условията на
евентуалност сочат на прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по
дела С-427/16 и С-428/16, според която с оглед на конкретните условия трябва да се
проверява прилагане на Наредбата за адвокатските възнаграждения дали уредбата отговаря
на легитимни цели.
С постановление от 01.08.2022г. съдебният изпълнител е намалил размера на
адвокатските възнаграждения от 800,00лв на 400,00лева.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ не е налице произнасяне.
Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.
2
Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е
предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ
към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00лв. – 200,00лв., и за
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7;
В конкретната хипотеза съдът намира разноски на взискателите да не се дължат на
осн.чл.3 от ГПК. Съгласно нормата на чл.3 от ГПК участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Злоупотребата с право е налице, когато конкретно право се упражнява недобросъвестно – за
да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти (чл. 57, ал. 2 от КРБ). При
съвкупната преценка на данните по делото настоящият състав обосновава извод именно за
наличие на злоупотреба. На първа място макар и да не е налице процесуална пречка за
ангажиране на процесуален представител от адвокат за събиране на присъдено в негова
полза вземане за оказана адвокатска помощ, то съдът намира инициираното изпълнително
дело да не е образувано за удовлетворяване на интереса на кредитора при липса на
доброволно изпълнение, а с цел генериране на разноски за длъжника. На първо място в
двуседмичен срок от издаване на изпълнителния лист вземането от 50,00лв. се цедира на
две свързани юридически лица и то частично / по равно 25,00лв./. На длъжника е изпратено
писмо за това вземането да е прехвърлено на дружествата, но не се сочи банкова сметка, по
която би могло да бъде платено, поради което длъжникът е поставен в състояние на
несигурност относно това кой е легитимиран да получи изпълнение, както и не е посочена
банкова сметка за това. Още по-малко съдът намира за необходимо ангажиране на
адвокатско дружество за изпълнение на вземане на всеки от цесионерите/взискатели в
размер на по 25,00лв., за което е заплатено адвокатско възнаграждение от 800,00лв. От
друга страна към депозираната жалба се представят множество покани за доброволно
изпълнение срещу длъжника, за инициирани изпълнителни дела за минимални суми,
представляващи присъдени разноски срещу С.В. АД, които допълнително сочат на
натрупване на разноски за адв. възнаграждение и такси по изпълнението надвишаващи
необходимите за осъществяване на принудително изпълнение. Подобно процесуално
поведение от страна на взискателите посредством формално упражняване на права съдът
приема за злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел-реализиране на
неудовлетворен кредиторов интерес при липса на доброволно изпълнение. Ето защо и по
аргумент на чл.79, ал.1, т.3 от ГПК разноските, направени от взискателя за изпълнителни
способи, които не са приложени и които не са необходими не са за сметка на длъжника.
С оглед приложение на чл.3 от ГПК не се дължат и разноски за такса по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
3
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№78765/17,08,2022год. по описа на ЧСИ, депозирана от С.В. АД
постановление на ЧСИ М.П. от 01,08,2022год., постановено по изп.д. №20228510402021, в
частта, с което е оставено без уважение възражение вх.№69013/22,07,2022год. относно
приети разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя за сумата от 400,00лв. и
начислена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 100,07лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.А. ЕООД и Р.К.М. ЕООД за присъждане
на разноски в настоящото производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4