Р Е Ш Е Н И Е
№1521/19.3.2020г.
гр.Варна 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария
Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№16957/2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищците И.И. и И.И. твърдят, че са наследници на ***И., поч. на 12.10.2013г. и в качеството си на такива са наследнили като част от имуществото и, и правоотношенията
по договор за банков кредит от 28.01.2006г. между нея и ответника „О.б.б.“ АД, по който е отпуснат банков заем от 120 000лв.
Твърдят, че по силата на чл.17 ал.2 от договора за кредит от 28.01.2006г.
банката ответник е била задължена да сключи и поддържа през целия срок на
договора за своя сметка и в своя полза застраховка „Живот“ за починалата кредитополучателка, като за сключването на посочения договор
наследодателката се е съгласила както в чл.17 ал.1 от
Договора за кредит, така и по реда на чл.233 ал.1 от Кодекса за застраховането
с декларация за здравословно състояние от 17.11.2005г. и съгласие за
застраховка живот от 17.11.2005г. Твърдят, че независимо от изготвеното и
предоставено на банката от починалата наследодателка
съгласие, ответника не е изпълнил своите договорни задължения и не е сключил
застраховка „Живот“. Твърдят, че към датата на застрахователното събитие-
смъртта на наследодателката от отпуснатия кредит от
120 000лв. са погасени 82 317,20лв., като ищците наследници са погасили
останалите месечни кредитни плащания по процесния
договора и към днешна дата той е напълно изплатен. Твърдят, че банката не е
изпълнила договора за кредит, като не е сключила застраховка „Живот“ за
починалия кредитополучател, поради което наследниците му са претърпели вреди
под формата на заплащани месечни вноски по договора за кредит. Твърдят, че
ищеца И.М.И. е претърпял вреди под формата на заплатени месечни вноски за
периода октомври 2013г. - януари 2016г. в размер на общо 31 525,57лв. от
които главница 28 257,60лв. и договорна лихва 3 267,97лв., а ищцата И.И.И. е
претърпяла вреди под формата на заплатени месечни вноски за периода октомври
2013г. – януари 2016г. в размер на 10 509лв. от които 9 419лв.
главница и 1 089 лв. договорна лихва. Предявяват искане, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника О.Б.Б. АД да заплати на И.М.И.
претърпени вреди под формата на платени месечни вноски за периода ноември 2014
–януари 2016г. за погасяване на ¾ от кредита в размер на общо
16 885,72лв. от които главница 15 889,04лв., договорна лихва
997,68лв, законна лихва върху претърпените вреди в размер на 11 995,78лв.
и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на присъдените суми, както и да заплати на И.И.И. претърпени вреди под формата на платени месечни вноски
за периода ноември 2013г.-януари 2016г. за погасяване на 1/3 от кредита в
размер на общо 10 509лв. от които главница 9 419лв. и договорна лихва
1 089лв., законна лихва върху претърпените вреди в размер на 3 998,59лв. и
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на присъдените суми.
В срока по
чл. 131
от ГПК ответникът е подал писмен отговор. Възразява за
нередовност на исковата молба поради разминаване в посоченото от ищците
основание на предявените искове по чл.45 от ЗЗД и обстоятелствата изложени в
нея на които се основават исковете. Възразява, че отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия и че като юридическо лице ***не
може да носи отговорност за деликт. Не възразява, че
на 28.01.2006г. между ***и ***И. е сключен договор за предоставяне на кредит за
строителство и ремонт в размер на 120 000лв. за срок до 28.01.2016г., по
който страните са се съгласили кредитополучателя да изплаща предоставения му
кредит на 120 месечни анюитетни вноски с краен срок
на издължаване на кредита 28.01.2016г. Възразява против основателността на
предявените искове, тъй като ищците са приели наследството на починалия кредитополучател
като са погасили остатъка от кредита с направените от тях вноски, поради което
на основание чл.60 ал.1 от Закона за наследството в качеството си на наследници
отговарят за задължението с което приетото наследство е обременено, съобразно
наследствените си дялове. Възразява, че наличието или липсата на застраховка,
която по своя характер е обезпечение на задълженията на кредитополучателя не
изключват изпълнението на задължението по кредита, с което е обременено
наследството на наследодателят прието от наследниците. Твърди, че дори при
наличие на сключена застраховка живот на кредитополучателя в полза на банката, при настъпване на
застрахователното събитие смъртта на застрахованото лице, наследниците не се
освобождават от задълженията им като страна по договора за кредит, които са
приели като част от наследството на застрахования наследодателя, като счита че
за ищците не са настъпили реални вреди в размер на платените вноски по остатъка
от кредита, тъй като сключената застраховка в полза на банката застрахова риска
от неплащане на задължението по кредита. Съгласно договора за предоставяне на кредит за
строителство и ремонт, кредитополучателката се е
съгласила да бъде застрахована по застраховка „Живот“ за сметка и в полза на
банката при застраховател избран от банката и е попълнила декларация за
здравословно състояние и е декларирала съгласие за сключване на застраховка
живот, а съпругът и И.М.И. е подписал договора за кредит като съпруг на
кредитополучателя към датата на
сключването му и солидарен длъжник, както и същият е подписал съгласие за сключване на застраховка живот във връзка
с отпуснатия кредит, поради което ищеца И.И. е
длъжник по договора за кредит на самостоятелно основание, а не само като
наследник. Твърди, че към датата на сключване на договора с добавък
№4 от 12.02.2003г. условията за сключване на застраховка живот са променени като с писмо
изх.№202/14.11.2005г. банката е уведомила кредитополучателя, че ще получи
застраховка живот при представяне на всички необходими документи за сключването
и, и съгласие на застрахователя. Възразява, че претенцията на ищците за
изплащане на обезщетение в размер на погасените месечни вноски поради
несключена застраховка е неоснователно предвид условието на т.4.2 от добавък № 4 към Договора за групова застраховка, като при
повече от един кредитополучател, размерът на изплащаното застрахователно
обезщетение се намалява пропорционално на броя на кредитополучателите.
Възразява че исковете предявени от ищцата И.И. за
периода октомври 2013г.–октомври 2015г. са погасени по давност тъй като се
претендират вреди за периодични плащания. Възразява против претенцията на
ищците за законни лихви върху претърпените вреди от датата на съответната
вноска до датата на завеждане на исковата молба, тъй като към исковата молба не
са представени доказателства че е отправена покана към банката преди датата на
завеждане на иска. Възразява против претенцията за заплащане на мораторна лихва върху претендираното
обезщетение до датата на предявяване на иска, тъй като същата е дължима само
при изискуеми задължения, каквито не се установява да са настъпили за посочения
период. Оспорва предявените искове по размер, тъй като към исковата молба не са
приложени доказателства че ищците са лицата, погасявали кредита на своя
наследодател за посочения исков период в претендирания
размер и претендира разноски.
Въпреки множеството несъответствия и хаотични
твърдения в исковата молба съдът като взе предвид изричното изявление на
ищците, че банката не е изпълнила свое договорно задължение приема, че искът
всъщност е за вреди от неизпълнение на договор.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание
чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД.
По делото като
доказателства са събрани копие от препис-извлечение от акт за смърт,
удостоверение за наследници, приемо-предавателен
протокол от 31.10.2013г., договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 28.01.2006г., декларация за здравословно състояние, професията
и дейността на застрахования, съгласие от 7.11.2005г., разпечатка за
погасителни вноски от 28.11.2014г., удостоверение №196/9.12.2014г., 2бр.
пълномощни, удостоверение за семейно положение, съпроводително писмо от „Булстрад живот“, общи условия по застраховка Живот на Булстрад, договор за групова застраховка Живот на
получателите на ипотечни кредити от 3.12.2001г., бланка за декларация за
здравословно състояние, Приложение №2, Добавък
№1/31.01.2002г. към договор за групова застраховка Живот, Добавък
№2/12.06.2002г. по същия договор, Добавък
№3/25.11.2002г. пак към него, Добавък №4/12.02.2003г.
към договора, бланка съгласие, копие от решение №6653/4.10.2017г. по
гр.д.№6701/2016г. на СГС, дебитно авизо от 26.10.2018г. за сумата от
23 691лв., разпечатка от същата дата и ССчЕ.
Страните не спорят
по следните обстоятелства, че *** И. е сключила
договор с ответника за предоставяне на кредит на 28.01.2006г. за сумата от
120 000лв., като това се доказва и от представения и неоспорен договор,
подписан от нея, от представител на ответника и от ищеца И.И.
в качеството му на съпруг.
Не се спори относно
това, че кредитополучателката е починала 12.10.2013г.
за което е представено и препис-извлечение от акт за смърт, като липсва спор,
че настоящите ищци са нени наследници, съответно ищецът в качеството си на неин
съпруг, а ищцата като дъщеря-удостоверение за наследници от 18.10.2013г.
Последното относно което не се спори, е че останалата дължима се към момента на
смъртта на Веселина И. сума е била изплатена.
От представеното
копие от решение по дело водено пред СГС се установя, че между ищеца И.И. и ответника се води дело за заплащане на сумата от
14 767.99лв. обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договорно
задължение предвидено в чл.17, ал.2 от договора за кредит предвиждащ сключване
на застраховка живот от кредитора и за сумата от 16 891.22лв. пропуснати
ползи изразяващи се в оставащи за плащане погасителни вноски от неизпълнението
на задължението по чл.17, ал.2 от заемния договор.
Съгласно
представеното заключение на в.л. по назначената ССчЕ
се установява, че към момента на смъртта на наследодателката
на ищците от кредита е са би ли погасени 82 317.20лв. главница и
52 929.37лв. лихви, а след това са погасени още общо 42 429.45лв.
представляващи сбор от 37 682.80лв. главница, 4 357.29лв. лихви и
389.36лв. наказателна лихва, като вещото лице е посочило в заключението си, че
в периода от м.ноември 2014г. до 16.януари 2016г. е извършено само едно плащане
по процесния кредит в размер на общо 498.70лв. с
вносител ищецът И.И., от които 479.06лв. главница,
14.14лв. лихви и 5.50лв. лихва за забава. Вещото лице изрично
е посочило и това е видно от представената от него схема, че това е
единствената сума за която е записано при ответника, че е изплатена от ищеца И..
Всички останали суми записани като изплатени за погасяване на кредита при ответника
са записани на имена на трети неучастващи по делото лица. Това се възприема от
настоящия състав по следния начин: посочените плащания извършени за погасяване
на кредита са безспорно с тази цел, а не са плод на грешка, но факта че са
плащани от трети лица за които липсва каквато и да било информация какви
отношения имат с всеки от двамата ищци води до невъзможност да се прецени кое
от тези трети лица при кое плащане от чие име е действало, а това на свой ред
поставя състава в невъзможност да установи, ако се приеме че е на лице вреда у
кой от двамата ищци в какъв размер е тя.
По предхождащия
описани проблем въпрос за това има ли от страна на ответника действия увреждащи
ищците и изразяващи се в неизпълнение на задължението му да сключи застраховка
живот за кредитополучателката съдът приема, че
съгласно чл.17, ал.2 от договора за кредит е била на лице договорка между В.И.
и ответното търговско дружество. Ответната банка не е представила
доказателства, че е изпълнила задължението си за сключване на застраховката, а
от друга страна не е навела и твърдения за действия на В.И. довели до
възпрепятстване на сключването на застрахователен договор. При това положение
решаващия състав приема, че ответното ТД не е изпълнило задължението си по
чл.17, ал.2 от договора за кредит, като от друга страна в срока за погасяване
на кредита е настъпило събитие-смъртта на кредитополучателя, което би
представлявало застрахователно събитие, ако договор бе сключен и би било
основание да се търси изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
останалите дължими се погасителни вноски.
Воден от горното
съдът приема от правна страна, че ответната банка не е изпълнила свое
задължение по договорно отношение, като задължението е било за сключване на
застраховка живот и от това за ищеца И.И. са
произтекли вреди възлизащи на сумата от 498.70лв. платена на 28.01.2015г. до
която сума следва да се уважи претенцията му като се отхвърли за разликата над
нея до търсените 16 885.72лв. и за останалия период от м.ноември 2014г. до
м.януари 2016г.
По отношение на
втората ищца претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло тъй като по делото не
се е установило тя да е извършила някакъв разход в процесния
период от м.ноември 2013г. до м.януари 2016г. за да може да се обсъжда въпросът
дали въобще той е резултата на някакво поведение от страна на ответника.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИНА
И.М.И. ЕГН********** *** сумата от 498.70лв. платена на 28.01.2015г. заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда-12.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над нея до търсените
16 885.72лв. и за останалия период от м.ноември 2014г. до м.януари 2016г.
всички претендирани като платени от този ищец, поради
неизпълнение на договорно задължение по чл.17 от договор за кредит от
28.01.2006г. сключен между ответника и наследодателката
на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.И.И. ЕГН********** *** срещу „*** със седалище и адрес на управление *** иск за
заплащане на сумата от 10 509лв. търсена като вреди от неизпълнение на
договорно задължение по чл.17 от договор за кредит от 28.01.2006г. сключен
между ответника и наследодателката на ищцата.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: