Решение по дело №746/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.111 ал.1 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на В. Т. Р. против Заповед № Л-3037/03.07.2025 г. на Началника на затвора в град Стара Загора за отнемане в полза на Фонд „Затворно дело“ на матрак и калъф за матрак, иззета с Протокол за претърсване и обиск №8190/10.06.2025г от лишения от свобода В. Т. Р., който държал при себе си същите, без да има право на това. Заповедта е издадена на основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС - Предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора. На 10.06.2025 г. при извършено претърсване на спално помещение №13 са иззети матрак – 1 брой и калъф за матрак – 1 брой, собственост на жалбоподателя. Те не са описани сред предметите, за които е дадено нарочно разрешение да бъдат внесени по време на всички свиждания в Затвора в град Стара Загора за ползване от Р.. В служебна бележка №1750 за предадени вещи по време на свиждане от 08.02.2020 г., на ред втори получаването на матрак е зачеркнато, а от служебна бележка № 242 е видно, че същият е следвало да получи по време на свиждане един брой матрак „Карина“.

Заповед №Л-3037/03.07.2025 г. на Началника на затвора град Стара Загора е издадена с правното основание на чл.122 ал.2 от ЗИНЗС, като държането е установено с Протокол № 8190/10.06.2025 г. и докладна записка №ИЗ-4046/11.06.2022 г.

В жалбата си Р. твърди, че Заповед № Л-3037/03.07.2025г на Началника на Затвора е материално незаконосъобразна. Отнетите му вещи били законно внесени в затвора и вписани в затворническото му досие. Неправилно било прието, че вписаното внасяне на матрака в служебната бележка е фалшифицирано. Той ползвал матрака от много години и многократно са били извършвани обиски на килията в период повече от три години . От съда се иска да бъде отменена оспорената от него заповед.

Ответникът - началникът на Затвора в град Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, което е адресат на неблагоприятен за него административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорената заповед № Л-3037/ 03.07.2025 г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС – началника на Затвора Стара Загора, който разполага с правомощие да издава заповеди за изземване на вещи, чието държане не е разрешено на лишените от свобода или не е установено чия собственост са.

Постановени са в предвидената от закона писмена форма, посочено е правно основание и препращане към Докладна записка вх. № ИЗ-4046/ 11.06.2025 г., изготвена от мл. инспектор в Затвора Стара Загора, в която се съдържат мотивите от фактическо естество. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им.

Съгласно чл.122 ал.2 от ЗИНЗС предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват със заповед на Началника на затвора. Тази разпоредба съдържа санкцията на една правна норма, чиято хипотеза е разписана в чл.97 т.1 вр. с чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, а именно: лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени вещи, като могат да внасят и държат при себе си разрешените предмети съгласно утвърдения от Министъра на правосъдието списък. Ако не спазят тази забрана или не е установена собствеността /а тези цели се обслужват от реда за внасяне на вещи, разписан в ППЗИНЗС, за чието спазване свидетелска удостоверителната бележка/, тогава се прилага санкцията чрез заповед на началника на затвора – вещта/предмета се изземва. Нормата в своята цялост е забранителна с предвидена санкция, като се съдържа в повече от една разпоредба, а именно в чл.97 вр. с чл.122 ал.1 вр. с чл.122 ал.2 от ЗИНЗС. Ако държат вещи или предмети, то те трябва да бъдат разрешени, съгласно утвърдения списък, като се забранява държането на каквито и да било други вещи / чл.97 т.1 от ЗИНЗС/, като в случай на неспазване на забраната /диспозиция, изведена от санкцията/, вещите/предметите се отнемат. Редът за внасяне на вещи/предмети цели контрол и е разписан в чл. 73 ал.14 и ал. 15 и чл.82 от ППЗИНЗС. Лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане. Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, се определят със заповед на министъра на правосъдието /същото разрешение и по чл.122 от ЗИНЗС/. Хранителните продукти и други разрешени вещи, които носят посетителите, подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди започване на свиждането, за чието спазване се съставят именно и представените по делото служебни бележки, удостоверяващи контрола и обявяването на принадлежността на вещта.

На следващо място, не се установява допуснато процесуално нарушение на чл.103 от ППЗИНЗС относно задължително условие по реда за постановяване на заповед с правно основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС. Заповедта се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, а той се съставя от лицето или лицата, извършили обиска, и в присъствието на поемни лица, съгласно чл.87 ал.3 от ППЗИНЗС. Протоколът за изземване може, но не е задължително да бъде отделен документ от протокола за претърсване и обиск, тъй като двете действия се извършват последователно, като в протокола за претърсване и обиск се описват намерените вещи, чието държане не е разрешено и се изземват. Следователно изземването се извършва при претърсването, като е необходимо обаче действието изземване да се извърши в присъствието на поемни лица, тоест свидетели, за това какви вещи са намерени и иззети. В случая протоколът за претърсване и обиск не съдържа подписа на свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като видно от докладна записка, Р. доброволно е предал на служителя на НОС процесните вещи, поради което липсата на поемни лица при изземването не е съществено нарушение, допуснато при изземването.

Следва да се отбележи, че установяването на собствеността върху вещите, които лишеният от свобода държи при себе си, става с представяне на съставените при получаването на вещите описи и издаваните на лишения от свобода служебни бележки.

При направената проверка /видно от докладна записка изх.№ 4142 от 13.06.2025 година/ на наличните служебни бележки в картона на Р. и тези в затворническото му досие, и наличната информация за притежаваните лични вещи в системата ИСИН, е установено, че същият не е получавал процесния матрак Карина. Видно от дадените от самия Р. обяснения, той е получил по време на свиждане матрак, за който не му е дадена бележка. Той го е сменил с по-нов матрак, от момче, което е напуснало затвора. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. З. П., който работи в Затвора гр. Стара Загора на длъжност инспектор СДВР, се установи, че им дошла вътрешна заповед да въведат в ИСИН за срок месец-два цялата налична техника на лишените от свобода. Той събрал екземплярите на служебните бележки, които се намирали в лишените от свобода, и ги въвел в системата. Не ги е сверявал с бележките от досиетата, тъй като групата била над 80 човека, а времето било малко. Процесният матрак е записан в екземпляра на една от служебните бележки - в трети екземпляр, който се намира у лишения от свобода, а било установено, че в другите два екземпляра, които се съхраняват при него и в досието, липсва запис за получен дюшек.

При съвкупната преценка на горните доказателства следва да се приеме, че Р. не е получил процесните вещи по време на свиждане и правилно е постановено отнемането им в полза на Фонд „Затворно дело“.

Поради което съдът приема, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимия закон, при спазване на административнопроизводствените правила, а жалбата се явява неоснователна

Воден от тези мотиви и на основание чл. 111 ал.6 т.1 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-3037/03.07.2025 г. на Началника на Затвора в град Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.