Определение по дело №330/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 145 от 02.12.2013 г., постановено по гр.д. № 587/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „Б. – 2.” Е. с.К., О.Ч., обл.К., че дължи на „Б.” Е. с.К., О.Ч., обл.К., заплащане на сумата от 5 457.36 лева – главница, представляваща стойността на заплатена авансово, но недоставена дървесина по договор за покупко – продажба № 3 от 03.01.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2013 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 73/22.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 109/2013 г. по описа на КРС. С решението си съдът е осъдил „Б. – 2.” Е. да заплати на „Б.” Е. направените по делото разноски от 110 лева – внесена държавна такса за образуване на делото, 1 500 лева – адвокатско възнаграждение и 200 лева- депозит за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Б. – 2.” Е. с.К., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалÔа в срок, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като при формиране на правните изводи изобщо не бил обсъдил приложените по делото доказателства, ангажирани от въззивника. Сочи се в жалбата, че описаната в договор за покупко – продажба № 3 от 2012 г. спецификация не била предоставена на съда и същият бил в невъзможност да прецени вида, размера, качеството и сроковете на доставка на материалите. Твърди се също, че в замяна на авансово внесената сума от 25 183.80 лева въззивникът подготвил склад и доставил дървесина до датата на валидност на договора – 31.12.2012 г., на обща стойност 25 520.73 лева, което се установявало от цитирани в жалбата приемо- предавателни протоколи. Описаната в същите предавателни протоколи била натоварена в превозните средства на дружеството ищец, което било видно от посочени пак в жалбата превозни билети, а било видно и от показанията на свидетеля В. А. В мотивите липсвал анализ на представените от въззивника (ответник по иска) доказателства, като съдът пропуснал да обсъди въпроса за доказателствената сила на посочените в жалбата с номера превозни билети. Вторият въпрос, който следвало да бъде обсъден в цялост от първоинстанционния съд, бил свързан с доказателствената сила на приложено по делото удостоверение, от което било видно чия собственост били превозните средства с посочени в жалбата регистрационни номера. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направени по делото разноски.

В представен по делото, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемото дружество „Б.” Е. с.К., чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата. Излагат се съображения, че цитираните от въззивника предавателни протоколи и превозни билети установявали факти и взаимоотношения, свързани с други лица, но не и с ищеца. Предавателните протоколи установявали факта на предаване на дървесината от собственика Д. – Ж. на „Б. – 2.” Е., но не установявали тази приета от въззивника дървесина да е доставена в склада на „Б.” Е. или да е продадена на това дружество. Приложените по делото превозни билети посочвали къде е отправена дървесината – до различни адресати, но в нито един от тях не било упоменато, че е отправена до „Б.” Е.. Излагат се съображения, че от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява вземането на ищеца в размер на претендираната сума от 5 457.36 лева, респективно – задължение на ответника (въззивник) към ищеца в посочения размер. Моли съда да потвърди атакуваното решение, като претендира направените през въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Б. – 2.” Е. с.К., О.Ч., обл. Кърджали, че дължи на „Б.” Е. с.К., О.Ч., обл. К., заплащане на сумата от 5 457.36 лева – главница, представляваща стойността на заплатена авансово, но недоставена дървесина по договор за покупко – продажба № 3 от 03.01.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2013 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 73/ 22.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 109/2013 г. по описа на КРС.

Искът е подаден в едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК след възражение от ответното дружество, в срока по чл. 414 ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 73/22.01.2013 г. по ч.гр.д. № 109/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, издадена за сумата, предмет на установяване.

Ответникът „Б. – 2.” Е., в отговора си на основание чл.131 от ГПК, не оспорва, че между страните е бил сключен договор за покупко – продажба на дървесина № 3 от 03.01.2012 г., валиден до 31.12.2012 г., както и че по него ищцовото дружество е внесло авансово общо сумата в размер на 25 183.80 лева. Твърди, че в замяна на авансово внесената сума от 25 183.80 лева доставил на ищеца дървесина до датата на валидността на договора – 31.12.2012 г., на обща стойност от 25 520.73 лева, което било видно от представени с отговора предавателни протоколи и превозни билети.

Предвид твърденията на страните, спорен по делото е въпросът доставил ли е ответникът, в срока на договора – до 31.12.2012 г., дървесина на стойност 25 183.80 лева, която сума е внесена авансово от ищеца – купувач, респективно – дължи ли ответникът сумата в размер на 5 457.36 лева, представляваща разлика от авансово внесената от ищеца сума в размер на 25 183.80 лева по сметка на ответника и доставената от последния на ищеца дървесина на стойност 19 726.44 лева.

От назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ищецът е превел на ответника по банков път за доставка и изкупуване на дървесина суми в общ размер на 25 183.80 лева, а ответникът е извършил доставки на дървесина в общ размер на 19 726.44 лева с ДДС. Експертизата установява, че разликата между авансово преведените от ищеца суми и сбора на сумите по фактури за доставена дървесина от ответника е 5 457.36 лева, която сума е отразена в счетоводството на ищеца като вземане, респективно – в счетоводството на ответника е отразена като задължение към „Б.” Е.. В своето заключение вещото лице посочва, че експертизата е изготвена въз основа на приложените по делото фактури и извършена справка в счетоводството както на ищеца, така и на ответника, в това число – данните от дневника за покупки при ищеца и дневника за продажби при ответника.

От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза и от приложените и приети по делото като доказателства 6 броя фактури се установява по един несъмнен начин, че ответното дружество (въззивник пред тази инстанция) е доставило на ищеца (въззиваем) дървесина в общ размер на 19 726.44 лева с ДДС, поради което дължи на ищеца сумата от 5 457.36 лева, представляваща разликата между авансово преведените от ищеца суми за доставка на дървесина в общ размер на 25 183.80 лева, и доставената от ответника на ищеца дървесина на обща стойност 25 183.80 лева.

Що се касае до представените по делото и цитирани във въззивната жалба предавателни протоколи - № 1207-1-31/30.07.2012 г., № 1207-1-22/ 11.07.2012 г., № 1207-1-20/03.07.2012 г., № 1207-1-13/21.06.2012 г., № 1207-1-26/24.07.2012 г., № 1207-1-23/12.07.2012 г. и № 1207-1-3/ 09.05.2012 г., то същите удостоверяват единствено факта на прехвърляне на собствеността върху описаната в тях дървесина от Д. – Ж. на „Б.2.” Е., на основание сключен между същите договор № 2012-29/18.04.2012 г. за покупко – продажба на дървесина, но не установяват по никакъв начин така приетата от „Б. – 2.” Е. дървесина да е доставена в склада на „Б.” Е. или да е продадена на последното дружество.

Същото обстоятелство, а именно – придобиването на собствеността върху дървесината от „Б. – 2.” Е., удостоверяват и приетите по делото като доказателство и цитирани във въззивната жалба 30 броя превозни билети. Разпитаният пред първата инстанция свидетел Е. Р. установява, че превозните билети се издават от горския на съответния район, след като дървесината се измери, натовари и заплати, като превозния билет установява произхода на дървесината, количеството, вида и чия собственост е, както и за къде се превозва, кой е шофьора и с какво се превозва. В тази връзка, посочените по – горе превозни билети не установяват доставка на придобитата от „Б. – 2.” Е. дървесина до ищцовото дружество „Б.” Е..

Предвид изложеното, неоснователен е довода във въззивната жалба, че от показанията на разпитания по делото свидетел В. А. се установява предаване от „Б. – 2.” Е. на „Б.” Е. на дървесина на обща стойност 25 520.73 лева. Свидетелят установява, че подписите на предавателните протоколи на стр.29, 30, 31 и 32 са негови, като представител на „Б. – 2.” Е.. Що се касае до показанията на свидетеля, в частта им, с която твърди, че ищцовото дружество си е взело дървесината и я превозвало с негов транспорт, то същите, освен че не се подкрепят от доказателствата по делото в тази им част, по никакъв начин не установяват предаване от ответното дружество на ищеца на дървесина на обща стойност 25 520.73 лева. Така, от една страна самият свидетел признава, че не знае кой на кого предава дървесината и че не е присъствал и не е видял колко дърва са взети. От друга страна, съгласно представената по делото и приета като доказателство справка от ОД на МВР се установява, че превозните средства, с посочени в превозните билети регистрационни номера, на които е била натоварена дървесината, не са собственост на ищцовото дружество.

Следва да се посочи също, че в посочената част показанията на този свидетел се опровергават от обстоятелството, че самият ответник е отразил в своето счетоводство, че има задължение към ищеца в размер на исковата сума от 5 457.36 лева.

При тези доказателства по делото, предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане на „Б.” Е. от „Б. – 2.” Е. в размер на 5 457.36 лева – главница, представляваща стойността на заплатена авансово, но недоставена дървесина по договор за покупко – продажба № 3 от 03.01.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2013 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 73/ 22.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 109/2013 г. по описа на КРС, се явява основателен и доказан. Установи се по делото, че ищецът е превел на ответника по банков път за доставка и изкупуване на дървесина, съгласно сключен между тях договор, суми в общ размер на 25 183.80 лева, а ответникът е извършил в срока на договора доставки на дървесина в общ размер на 19 726.44 лева с ДДС. С изтичане на срока, договорът между страните е прекратен, поради което ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5 457.36 лева, получена от ответника на отпаднало основание и представляваща разликата между авансово преведените от ищеца суми и сбора на сумите по фактури за доставена дървесина.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи Кърджалийският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените за въззивната инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 145 от 02.12.2013 г., постановено по гр.д. № 587/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА БОСА – 2.” Е. със седалище и адрес на управление в с.К., О.Ч., обл.Кърджали, ЕИК *, да заплати на „Б.” Е. със седалище и адрес на управление в с.К., О. Ч., обл.Кърджали, ЕИК *, сумата в размер на 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.