Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1707/08.12.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Дарин Х.
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1122/2020
година
Производството е по глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 ал. 1 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по две касационни жалби
от А.Х.А. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу решение № 297/21.02.2020 година постановено
по адм. дело № 339/2019 година на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас).
Едната жалба е изпратена/подадена лично от А., а другата – чрез процесуалния му
представител.
С решението е отхвърлена искова
молба на А. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
(ГДИН) за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за претърпени
неимуществени вреди – засягане на личността и достойнството, и преживени
страдания, вследствие на отнемане на котлон, както и физическо и психическо
страдание, произтичащо от лишаване от възможност за лечение с билки.
В собственоръчно съставената касационната
жалба се цитират избрани пасажи от решението и се излагат собствените
възприятия на касатора за това какво точно е било установено със съответните
процесуални действия, както и как следва да бъдат тълкувани отделни изявления
на свидетели, разпитани в хода на процеса, т.е. твърди се необоснованост на
решението, поради неточно установена фактическа обстановка. Цитират се
избирателно норми от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, от АПК, от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от Закона за нормативните актове (ЗНА),
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
В касационната жалба, подадена от
процесуалния представител на А., се оспорва законосъобразността на решението.
Твърди се, че искът е доказан по основание и размер, защото с отнемането на
вещта е било възпрепятствано лечението на ищеца с билки от заболяването сънна
апнея, така както е препоръчано от лекар, а това е довело А. до състояние на
страх и тревожност, т.е. причинено е физическо и психическо страдание на
касатора, подлежащо на обезщетение.
Прокурорът пледира неоснователност
на касационните жалби.
Касационните жалби са процесуално
допустими, подадени от надлежна страна, в законоустановения срок. Разгледани по
същество и двете са неоснователни.
Производството пред АдмС - Бургас се
е развило по искова молба на А., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в
Бургаски затвора, против ГДИН, с която е първоначално поискал да му се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева, причинени от
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора –
отнемане на електрически котлон, използван за запарване на билки и инхалации,
посредством които А. е лекувал сънна апнея.
Впоследствие, при същите твърдени
факти, размерът на претендираното обезщетение е намален наполовина – 10 000
лева.
В съдебното производство пред АдмС –
Бургас са разпитани свидетелите Ж.К.А., д-р Л.Е.Х.и д-р Н.П.Р..
С обжалваното решение съдът е отхвърлил
иска като е обосновал извод за липса на една от предпоставките за уважаването
му – доказано незаконосъобразно действие/бездействие на длъжностни лица от
ответната администрация. Съдът е цитирал заповеди на министъра на правосъдието,
с които се одобрява списък на личните вещи, допустими за притежание от лишените
от свобода и е констатирал, че котлонът не е сред тях – по отношение на лицата,
изтърпяващи наказанието си при специален режим.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 285 ал. 1 от ЗИНЗС, решението на
административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.
Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. Съдът е изяснил фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284 ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната съвкупност и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС
е обосновал изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност.
Според представената справка, А.А.
изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ от 2002 година и е настанен
при условията на чл. 197 ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС – в отделно
обособено отделение на затвора, държан в постоянно заключено помещение при засилен
надзор и охрана.
В конкретния случай касаторът не е
опровергал довода за липса на незаконосъобразно действие на ответника, изложен
в обжалваното решение, като основание за отхвърляне на претенцията му.
Заповедите, с които се утвърждава изчерпателен списък на личните вещи, предмети
и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си, имат императивен характер. Именно ограничителното им
действие изключва възможността А. да разполага с електрически котлон
самостоятелно – в помещението, в което е настанен и при режима, при който
изтърпява наказанието си.
Действително през предходен период
от време А. е разполагал с електрически котлон в килията си, разрешен му от
затворническата администрация. Това обстоятелство, обаче, не обуславя
незаконосъобразност на отнемането на вещта (а оттам и основателност на иска), а
указва, че ищецът е използвал предмет, чието притежаване не е разрешено по
надлежния ред и е възприел като незаконен акт последващото привеждане на
положението си в съответствие с изискванията, установени за лишените от свобода
със заповед № ЛС-04-602/04.04.2014 година на заместник - министъра на
правосъдието и заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 година на министъра на
правосъдието.
Писмените доказателствата,
представени от А. в касационното производство, не опровергават изводите на
първоинстанционния съд. Те представляват разменена кореспонденция между него и
различни държавни органи, съдържаща изявления, нямащи пряка връзка с конкретния
казус.
Касационната жалба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
От ответника не е поискано
присъждане на разноски в настоящата инстанция, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297/21.02.2020
година по адм. дело № 339/2019 година на Административен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: