Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13586 по
описа за 2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 25.06.2018г., постановено по гр.д. № 59865/2017г.
на СРС, ГО, 49 състав, са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за осъждане на ответниците да заплатят следните суми:
ответницата Р.Д.Ч. да заплати 1/6 от сумата 384, 39 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. – 30.04.2015г. и незаплатена топлинна енергия
по обща фактура № **********/31.07.2015г. и дялово разпределение, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 1/6
от сумата 162, 05 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2014г. до 26.06.2017г. и лихви
върху стойността на дяловото разпределение; ответницата С.Д.Ч. да заплати 1/6
от сумата 384, 39 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014г. – 30.04.2015г.
и незаплатена топлинна енергия по обща фактура № **********/31.07.2015г. и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане и 1/6 от сумата 162, 05 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014г. до 26.06.2017г. и лихви върху стойността на дяловото разпределение;
ответникът Д.П.Ч. да заплати 4/6 от сумата 384, 39 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. – 30.04.2015г. и незаплатена топлинна
енергия по обща фактура № **********/31.07.2015г. и дялово разпределение, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
4/6 от сумата 162, 05 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2014г. до 26.06.2017г. и лихви
върху стойността на дяловото разпределение. Със същото решение е отхвърлена исковата
претенция за главница до пълния предявен размер от общо 710, 82 лева като
погасен по давност.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа неправилно
приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, тъй като исковата молба била подадена на
30.08.2017г., а процесният период обхваща м.05.2013г.
до м.04.2015г., обективиран в обща фактура от
31.07.2014г. с падеж на плащане – 15.09.2014г. и обща фактура от 31.07.2015г. с
падеж на плащане – 15.09.2015г. При това положение счита, че с оглед датата на
изискуемост на вземанията, същите не са погасени по давност към 30.08.2017г. Ето защо моли решението на СРС в обжалваната
му част да бъде отменено, а исковете – уважени.
Ответниците по жалбата Р.Д.Ч., С.Д.Ч. и Д.П.Ч. оспорват същата.
Считат изводите на първоинстанционния съд за
погасяване на част от вземанията по давност за обосновани, тъй като е без
значение обстоятелството кога кредиторът е издал общата фактура, доколкото
изискуемостта на вземанията настъпва в месеца, следващ месеца на ползването на
топлинната енергия.
Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни,
приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за
исковия период, поради което дължат заплащане на доставената в имота топлинна
енергия. По отношение на количеството енергия и нейната стойност, СРС е
съобразил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
съобразно което потребената топлинна енергия възлиза
на сумата от 688, 50 лева. Приел е за основателна и претенцията за заплащане на
стойността на услугата дялово разпределение в размер на 22, 32 лева. По
отношение на релевираното възражение за погасяване на
част от вземането по давност са развити съображения, че същото е основателно за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. Първоинстанционният
съд е приел, че изискуемостта на вземането за този период е настъпила в месеца
следващ месеца на ползване на топлинната енергия, а не е в зависимост от
издаването на общата фактура в края на отоплителния период. По тези съображения
е отхвърлил иска за главница за сумата от 326, 43 лева.
Безспорно е на етапа на въззивното
производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се
намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа; че ответниците Р.Д.Ч., С.Д.Ч. и Д.П.Ч. са
съсобственици на процесния имот, находящ
се в гр. София, жк „*******, като първите двама
притежават по 1/6 идеални части от него, а третият – 4/6 идеални части и имат
качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г. /, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената през
периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. топлинна енергия възлиза на 688, 50 лева,
а стойността на услугата дялово разпределение – 22, 32 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение,
които се отнасят за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., са погасени по
давност.
На първо място следва да бъде посочено, че подаденият
от ответниците отговор на исковата молба не е
подписан, поради което въззивният съд е дал указания
на същите по реда на чл. 101 от ГПК да отстранят констатираната нередовност на
процесуалното действие. Указанията са надлежно съобщени, но в определения срок
не са изпълнени. Съдът приема обаче, че този порок е отстранен още в първоинстанционното производство, доколкото в проведеното
на 16.05.2018г. публично съдебно заседание, надлежно упълномощеният процесуален
представител на ответниците изрично е заявил, че
поддържа подадения по делото отговор и направените в него оспорвания. С това
волеизявление пълномощникът е отстранил нередовността на процесуалното
действие, което следва да се приеме за редовно от момента на извършването му –
чл. 101, ал. 2 от ГПК. По тези съображения се налага извод, че възражението за
изтекла погасителна давност за процесното вземане е релевирано в преклузивния за това
срок по чл. 131 от ГПК и районният съд не е допуснал процесуално нарушение като
е разгледал същото.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл.
155 и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността
на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
По отношение на процесните
задължения за главници въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл.
84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния
период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се
налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не
влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния
период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие,
когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение –
чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В конкретния случай тригодишната
давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от м.05.2013г. до 30.04.2014г.
е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от
изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода, и е изтекла
преди подаване на исковата молба – 30.08.2017г., както законосъобразно е приел и СРС.
Следователно процесните главни вземания се явяват
погасени по давност за посочения период и в размера, определен от първоинстанционния съд.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на
чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово
разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва
началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие
по отношение на ответниците – арг.
чл.
20а, ал. 2 ЗЗД.
СРС е уважил предявената претенция за мораторна лихва за забава в пълния претендиран
размер от 162, 05 лева, но доколкото решението не е обжалвано от другата
страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение –
чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемите
следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита
и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 437162/25.06.2018г., постановено по
гр.дело № 59865/2017г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление *** Б да заплати на Р.Д.Ч.,***, С.Д.Ч.,*** и Д.П.Ч., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 /триста/ лева - съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.