П Р О Т О К
О Л
Година 2019 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД НО, 5-ти състав
На пети юни две хиляди и
деветнадесета година
в публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: Пенка Цанкова
Прокурор: Валентин Георгиев
Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№2023 по описа за
2019г.
На именното повикване в 16,00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ П.Н.К. - р.пр., се явява лично и с адв.Р.А.,
определена от САК за служебен защитник на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначена като
служебен защитник адв.А..
АДВ.А.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм
да поема защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид задължителния характер
на защитата, изявленията на осъдения и адв.А. и на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения П.Н.К..
НАЗНАЧАВА адв.А. от САК за служебен
защитник на осъдения П.Н.К..
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – София – редовно призован, не се
явява.
Вместо него се явява М. Г. - ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ с
надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК
снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото
досие със снимка/:
П.Н.К. - роден на ***г. в гр.Перник, българин,
български гражданин, с наст. адрес: гр.София, ж.к.”**********, женен, с висше образование, с ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да
правя отвод на състава на съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда,
прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и
секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да
соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам
искания.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:
Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на
изтърпяване на наказанието спрямо осъдения К..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на
молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:Считам молбата за
неоснователна.
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени
искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл.
съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за послужване от
Началника на Затвора – София, включително и днес представените от процесуалния
представител на Затвора - гр.София.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата на осъдения П.К. като основателна и в изпълнение
нормите на чл.70, ал.1, т.1 от НК. Към днешна дата лишеният от свобода е
изтърпял една втора от наложената му присъда от 10 /десет/ години „Лишаване от
свобода“, с което формално е изпълнил предпоставките за условно предсрочно
освобождаване. Представените по делото становища от инспектора на ГДИН –
гр.София са идентични по съдържание. Считам, че същите са изготвени бланкетно и
не изследват обстойно качествата и състоянието на моя подзащитен. Оценките за
риска от вреди по отношение на обществото, характера и тежестта на извършените
правонарушения са необективни и немотивирани. Липсват данни за прилагането на
мерки за поощрение и участие в програми и дейности поради това, че такива не са
били достъпни за осъдения. Според нормата на чл.439а, ал.3 от НПК, това не може
да бъде единственото основание за отказ от постановяване на условно предсрочно
освобождаване. Считам, че към настоящия момент са изпълнени целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и корекционният и възпитателен процес е
завършен в своята цялост. Не на последно място, съдът трябва да се вземе
предвид здравословното състояние на осъдения. Наличието на комплекс от тежки
заболявания като рак на простата, хипертония, дископатия, диабет, постоянен
стенд и трудното му придвижване, обуславят нестабилното му психическо
състояние. Условията в местата за лишаване от свобода не предполагат
възможността за адекватни медицински грижи и профилактика. Тежкото му
здравословно състояние води до увеличаване на чувството му за непълноценност и
малоценност. Създават се предпоставки за натрупване на негативно отношение,
както към персонала, така и към останалите лишени от свобода. Видно от
представения доклад на ГДИН – гр.София, лишеният от свобода е направил опит за
самоубийство, което само по себе си говори за достигане на предела на човешките
възможности за адаптация и вписване в обстановката. Чувството на безпомощност и
липса на мотивация нагнетяват враждебни нагласи и агресивно поведение у К.. В доклада се констатира единствено
и само крайното му състояние, без да се изследват причините за това. Поради
това считам, че този доклад не е обективен, не дава цялостната оценка за
състоянието на моя подзащитен и съдът не следва да го кредитира. Моля съдът да
уважи молбата на П.Н.К. за условно
предсрочно освобождаване като напълно основателна и в изпълнение на нормите на
чл.70, ал.1, т.1 от НК. Моля съдът да постанови определение в този смисъл.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Затворническата администрация
изразява отрицателно становище по повод молбата на лишения от свобода К.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата
от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората
задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на
пенитенциарното заведение,
затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като счита, че
такива доказателства не са налице. Всички доказателства сочат, че оценката на
риска от рецидив е непроменена от първоначалните стойности, оценката на риска
от вреди също, която е в средни стойности, предвид характера и тежестта на
извършеното нарушение. Приложен е експертен доклад на колегите от
затворническата администрация, както и препланиране на плана на присъдата, като
лишеният от свобода К. е отказал да се разпише и да се запознае със същия, което
е установено и на самия план. Предвид всичко изложено, както и с оглед всички
събрани материали по делото, затворническата администрация счита, че молбата е
неоснователна. Относно доводите на защитата за влошено здравословно състояние,
има редица механизми в НПК и в ЗИНЗС, които регламентират лечението на
осъдените лица в рамките на пенитенциарното заведение. Поради това Ви моля да
оставите молбата на осъдения К. без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна, защото
от всички сведения, които администрацията на затвора е представила по делото,
следва еднопосочен извод, че към момента молителят П.К. не се е поправил, с което
отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно
предсрочно освобождаване. Споделям изцяло казаното от представителя на
началника на затвора. Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне на
осъдения. Осъденият е дисциплинарно наказван, не са постигнати целите на
наказанието, поради което моля да оставите молбата без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ: Предоставям на съда. Смятам, че
не съм за затвора, защото аз не мога да ходя. В затвора ми счупиха три
прешлена.
СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно
освободен, за да мога да отида да се лекувам.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО
СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ
ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на
чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по
молба на осъдения П.К. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието
му.
В съдебно
заседание осъденото лице и служебния му защитник адв.А. поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите изисквания
на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга
на промяната в поведението и поправянето на К.. Акцентира се на влошеното здравословно състояние
на лишения от свобода, суицидния опит, които са несъвместими с продължаване
престоя му в затвора.
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и
моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие,
изготвените доклади и становището на затворническата администрация. Счита, че
спрямо осъденото лице се полагат адекватни грижи за здравословното му
състояние.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на
лишения от свобода К. е
неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата
администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият К. моли за
уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда. Също обръща
внимание на здравословния си статус.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти
състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият
П.Н.К. е роден на ***г. в гр.Перник, българин, български гражданин, с наст.
адрес: гр.София, ж.к.”**********, женен, със средно
образование, с ЕГН:**********.
Видно
от данните по делото осъденият П.К. *** 28.08.2014г. /с начало 27.02.2014г./ за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години,
наложено му по НОХД№3705/14г. по описа на СГС за престъпления по чл.115 от НК и по чл.330, ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието е прекъсвано за срок от 1 /един/ месец, считано от 04.05.2017г. до 04.06.2017г.
Според
съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на
днешното с.з. - 05.06.2019г., лишеният от свобода П.К. е търпял фактически 5 /пет/ години, 2 /два/ месеца и 8 /осем/ дни с остатък
от 4 /четири/ години, 9 /девет/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни, т.е налице е
първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.2 от НК, а
именно да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е изискал и наличието на
доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „строг“ режим, считано от 19.01.2016г.
Същият е извършвал няколко дисциплинарни нарушения, за
които са му налагани съответни дисциплинарни наказания - Заповед №217/16.11.2018г. /„Писмено предупреждение”, чието изпълнение е отложено за срок от
два месеца/, Заповед №70/09.06.2017г. /„Писмено предупреждение”/, Заповед №175/05.05.2016г. /„Писмено предупреждение“/ като с отделни заповеди са отнемани в полза на фонд „Затворно дело“ вещите
и предметите, които е притежавал без разрешение в затвора осъдения. Не е полагал
труд, поради влошено здравословно състояние, не е участвал в мероприятия в
общността.
С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по
чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпили три отрицателни становища от различни
служители, работили с осъдения в Затвора - гр.София /ЗОЗТ „Кремиковци“/ по
повод молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване. И тримата служители
са счели, че при този осъден, наказанието „Лишаване от свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, въпреки изтеклия перид от време, оценката на риска от рецидив е непроменена от
първоначални 44т., т.е
средни стойности на риск от рецидив. Отчетено е
обстоятелството, че по време на престоя си в затвора, К. е дисциплинарно наказван. Отразено е, че следва да продължи да се работи по проблемните зони: отношение към правонарушението; емоционални
проблеми; междуличностни проблеми и умения за мислене. Прието е, че осъденият продължава да не поема отговорността за
собственото си криминално поведение и не разбира изцяло мотивите, довели до
извършване на деянието. Осъзнаването на нанесените вреди към жертвата е чисто
формално и смята присъдата за несправедлива. В този смисъл е
прието, че при този лишен от свобода корекционната работа би следвало да продължи
в посока заложени препланирани
цели и задачи в индивидуалния
план. Отчетени
са средните стойности на риска от рецидив към обществото, среден към себе си, предвид суициден опит, среден към друг лишен от свобода, поради минало поведение и все
още липсата на позитивна промяна и дефицитните зони.
Сред
материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1
от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа е обективирано
влошеното му здравословно състояние. Отчетени са нестабилен психически статус, суицидни
нагласи. Посочено е,
че този лишен от свобода умее
да отстоява собственото си мнение, често влиза в пререкания и конфликти. Налице
е прагматичност и егоцентричност в ценностната му система, адаптивност,
честолюбивост и комбинативност.
Вписано е, че същият приема и признава хора, които го уважават и разбират, със
статус, равен или по-висок от неговия. Отново се обективират проблемните зони, особено формалното
поемане на отговорност за
извършеното престъпление, формална поради това мотивация за промяна. Прието е, че К. оказва привидно
позитивно отношение към корекционно-възпитателния процес. Прието е, че осъденият, предвид
извършените престъпления, е необходимо
да преосмисли напълно човешките ценности и приоритети, да утвърди в поведението
си модели, адекватни да обществените очаквания, поведението му да доведе до намаляване на риска
от рецидив, да промени изцяло начина си на мислене.
По делото е постъпил и препланиран план на
присъдата, неподписан от осъдения, според който поради формалната мотивация за
промяна на криминалното поведение, следва да се постигне цялостно осъзнаване на
причините, довели до извършване на правонарушението.
Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за
поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички
обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока преценка полагането на труд не може да бъде критерий за
поправяне на осъденият П.К., поради
влошеното му здравословно състояние. Същият обаче е извършвал няколко
дисциплинарни нарушения, въпреки изтеклия период от време и не е награждаван.
Налични са и данни за проявена агресия и конфликти с други затворници.
Според
изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения
се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички
други източници за информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му
състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието
„поправяне“ в поведението на осъдения К., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки
от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани
материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в
местата за лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за
риск от рецидив, непроменени от постъпването му, поради което и в остатъка от
време, който К. следва да пребивава в местата за
лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният
ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и
поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. В тази насока следва да се отбележи,
че неизпълнените цели в плана
на присъдата са насочени към осъзнаване причините за извършване на правонарушението, решаване на всички емоционални
проблеми /направен
суициден опит/; междуличностни
проблеми /участие в
конфликти/ и умения за мислене. Не може да не се отчетат и
вземат предвид при определяне на крайното решение на съда и налагането на
няколко различни по вид и за различни по характер дисциплинарни нарушения,
последното от които от края на миналата година, макар и изпълнението му да е
отложено, поради влошеното здравословно състояние на осъдения, които не могат
да бъдат третирани в полза на осъдения, а отделно от това не е и награждаван.
Видно от материалите по делото, К. продължава да изтърпява наказанието при първоначално определения за това
режим – „строг“, поради което и за поправянето му следва законосъобразното му
поведение по време на който следва да се утвърди, а видно от доказателствата в
затворническото досие, тези ефекти на наказанието все още не са постигнати в
цялост. Изтърпян е съвсем кратък срок след формално изискуемия за подаванена
молба за условно предсрочно освобождаване, който явно все още не е достатъчен
за поправяне на осъдения.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения
следва да се игнорират проблемите, произтичащи от нестабилния психически
статус и суицидните нагласи при осъдения К.. Следва
осъденият да повиши
инициативността си към участие в мероприятия, се осъзнае напълно факторите,
довели до постъпването му в затвора и по този начин да бъде пълноценен
гражданин след освобождаването му,
да преосмисли напълно човешките ценности и приоритети, да утвърди в поведението
си модели, адекватни да обществените очаквания и в крайна сметка това обективно да се отрази при
намаляване на риска от рецидив.
Следва да се отбележи, че именно затворническата
администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения
от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е
целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са
работили с К. в този период – психолози,
инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив, освен това е и
непроменен, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и наличието на все
още множество проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.
Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се
дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата
администрация и служителите, работили и работещи с К., като ги приема поради това за
достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно
поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.
Не може да бъде самостоятелно основание за постановяване
на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения влошеното му здровословно
състояние, тъй като механизмите на ЗИНЗС и Правилника по прилагането му
позволяват осъществяване на адекватно лечение спрямо К., каквото и към настоящия момент има данни да е прилагано.
С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения
следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК като нова молба не може да бъде
подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК,
вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П.Н.К. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира
по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от определението да се изпрати за сведение и
изпълнение на лишения от свобода К.,*** и СГП.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник,
който да му послужи пред НБПрП.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 16,50
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...................................
СЕКРЕТАР:..........................................