Р Е Ш Е Н И Е
№260838/9.3.2021г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари, две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7317 по описа на Варненски районен съд за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа предявен от „С.С.К.и Е.Х.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
КК „С. К. и Е.“, а. с. срещу „В.О.*“
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 13 698.24 лева с ДДС, дължима
по Договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. “С. С. К. и Е.“,
гр. Варна от 22.12.2005 г., за задължения за 2017 г., за която сума е издадена
Фактура №55633/01.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението -28.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане по ч. гр. д. № 1023 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед №
783/ 13.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и
направените съдебно - деловодни разноски.
В
исковата молба се излагат твърдения за сключен между страните договор за
предоставяне на общата инфраструктура в КК „С. С. К. и Е.” от 22.12.2005 г., в изпълнение на който ищецът извършва дейности по
поддържане на общата инфраструктура в комплекса – осигуряване на пропускателен
режим, озеленяване, поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление, извършване
на реклама на комплекса. За предоставената услуга е уговорена цена в размер от
1.50 евро без ДДС (респ. 1.80 евро с ДДС) досежно сградата, която ще се изгради
от ответното дружество, независимо от основанието, като инвеститор. Разгънатата
площ на построената от ответника сграда в УПИ * - *, в кв. * по плана на КК „С. С. К. и Е.“, с площ на имота от 2629 кв. м., е 3944 кв.
м. Твърди се още, че от страна на ищеца, задълженията по договора са надлежно изпълнение, като излага подробни аргументи в тази
насока. Във връзка с извършените услуги са издадени фактура № 55633/
01.02.2017
г. на стойност 13698.24 лв. с ДДС, по които не е
настъпило плащане.
Ответникът – „Варна ойл 1“ ЕООД депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, в който релевира съображения за неоснователност на
претенцията, като се позовава на прекратяване на договора между страните през
2014 г., когато сградата е въведена в експлоатация, евентуално със загубване на
собствеността върху имота от страна на ответника. В този смисъл възразява, че не е
собственик на имота, в комплекса. Оспорва и факта на
предоставяне на услугите по отношение конкретния имот,
както тяхното качество. Релевира възражение за недействителност на процесния
договор, поради липса на предмет. Отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е предявен врамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 1023/ 2020 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между
страните с твърдяния предмет, по която е изправна страна, т. е. предоставяне на
дължимите услуги на ответника и от която е възникнало задължение на последния
за заплащане на търсената сума, и от която е възникнало задължение на ответника
за заплащане на търсената сума.
В тежест на ответника е да установи да установи положителните
факти, на които основава възраженията си – настъпило прекратяване на договора;
качеството на предоставените от ищеца услуги.
В настоящата
хипотеза, безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от договор
за предоставяне на общата инфраструктура в КК „С. С. К. и Е.“, по отношение на
недвижим имот – УПИ * - *, кв. * и жилищна
сграда, която предстои да се изгради. Договорът е сключен от ответника, в
качеството на инвеститор, изграждащ конкретната сграда. Същата е въведена в
експлоатация през 2014 г., видно от представеното с отговора разрешение за
ползване.
Предмет на съглашението
е доставка от страна на изпълнителя („С.С.К.и Е.Х.“ АД) на услугите,
изчерпателно описани в чл. 20 срещу определено възнаграждение, което възложителя
(„В. О. – *“ ООД) се задължава да
заплати. Касае се за договорна престация, свеждаща се до доставка на услуги,
определени след постигнано между страните съгласие, а не за административна
такса, чието определяне и събиране е от компетентността на съответния
административен орган. Дейностите, предмет на договора, които ищецът се е
задължил да извършва, обхващат територията на целия курортен комплекс, която е
общодостъпна – КПП, алеи, градини, а не конкретен имот. Уговорено е осигуряване
на пропускателен режим на територията на целия курортен комплекс, а не до
индивидуални имоти в него, за озеленяване в комплекса, поддържане на алеи и
алейно осветление в същия, както и реклама, като липсва поето задължение за
озеленяване, осветяване и реклама на конкретен обект, в т. ч. и на сградата,
построена от ответното дружество.
Размерът на
уговореното възнаграждение е съобразен с характера на услугите и пазарните
условия, като същото по никакъв начин не е обвързано с целта на договора.
Изложеното,
и с оглед безспорното обстоятелство, че ищецът е собственик на 15 алеи от
комплекса, предмет и на процесното съглашение, се обуславя извод за валидност
на сключения договор. В тази насока следва да бъдат съобразени ангажираните
доказателства – представените с уточнителната писмени доказателства (фактури, договори
за СМР, за консултантска дейност) и показанията на свидетелката С. Й.,
кредитирани от съда на като непосредствени и обективни. От същите се установява
предприети действия страна на ищеца по поддръжка на общата инфраструктура в
комплекса (канализация, озеленяване, осветление, алеи почистване и др.)
От друга страна,
ищецът не установи факта на доставка на коментираните услуги към ответника,
през релевирания период. Този извод се налага по следните съображения:
От представените
с отговора писмени доказателства – Разрешение за ползване от 05.03.20014 г.,
договор за присъединяване от 19.03.2008 г., договор за СМР от 07.04.2008, както
и от показанията на двамата разпитани свидетели, безспорно се установява, че
сградата, по отношение на която се претендира плащане по процесния договор се
намира на пътя В. – З. п., като подхода към нея е именно от магистралата, а не
през КПП. Площите около сградата не се поддържат от ищцовото дружество. В този
смисъл са показанията и на двамата свидетели – както на водения от ищеца, така
и от ответника. Нещо повече, от показанията на свидетеля Ж. Д., кредитирани
като обективни, логични, непосредствени и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, събран по делото, се установява, че от конкретния имот
няма пряк достъп до вътрешността на комплекса, тъй като пътя водещ към
комплекса, е преграден. Единствен достъп на собственик на обект в процесната
сграда до комплекса е през КПП, както за всеки външен човек. В този смисъл той
може да се ползва от инфраструктурата като всеки посетител на комплекса, но не
и като собственик на вътрешен за комплекса имот, за което именно би дължал
такса по договора. Вярно е, че в рамките на процесния период, ищецът е изпълнил
задълженията си предоставяне на инфраструктурата - осигуряване на пропускателен
режим, алейно осветление, почистване и озеленяване, но по отношение обекти,
които са общодостъпни общо ползване.
В предвид
установеното, че терена около процесната сграда не се поддържа от ищеца и безпрепятствен,
вътрешен достъп до общата инфраструктура не е предоставен на собствениците на
сградата, включително и на ответника, то следва да се приеме, че не е извършена
доставка на услугите, предмет на договора.
Ищецът не е
изправна страна по договора, поради което и за него не е възникнало правото да
претендира заплащане на уговореното възнаграждение.
По изложените
съображения се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в настоящото производство разноски в размер на 1130.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от„С.С.К.и Е.Х.”
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, КК „С. К. и Е.“, а. с. срещу „В.О.*“ ООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***, с иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 13 698.24 лв. (тринадесет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и
двадесет и четири стотинки) с ДДС, дължима по Договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к. к. “С. С. К. и Е.“, гр. Варна от
22.12.2005 г., за задължения за 2017 г., за която сума е издадена Фактура
№55633/01.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 28.01.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 1023 по описа на ВРС за 2020 год.
е издадена Заповед № 783/ 13.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.К.И
Е.Х.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, КК „С. К. и Е.“, а.
с. да заплати на „В.О.*“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:*** от 1130.00. (хиляда сто и тридесет) лева,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: