№ 1087
гр. Пазарджик, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102533 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците И. П. И. и М. П. И. чрез пълномощника си адвокат Р. са
предявили против ответника „Еос Матрикс“ ЕООД иск за признаване за
установено, че вземанията по изпълнителен лист от 30.06.2014 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1341/2014 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик в полза на „БНП Париба Пърсанъл Файненс“ ЕАД
против наследодателя на ищците – П. И. П., а именно: главница в размер на 4
963.59 лв., просрочена лихва в размер на 633.07 лв. и разноски в размер на
440.66 лв., за събирането на които е било образувано изпълнително дело №
105/2016 г. по описа на ЧСИ Д. Д., което е прекратено поради перемпция, не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяване по давност.
Претендират присъждане на разноските по делото. Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат Капитанова намира иска за недопустим поради
липса на правен интерес за ищците с оглед прекратяване на изпълнителното
дело. По същество намира иска за неоснователен, тъй като вземането не е
погасено по давност и може да бъде изпълнено доброволно, а е погасена по
давност единствено възможността за принудително изпълнение. Моли за
прекратяване на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на
иска като неоснователен и присъждане на разноските по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
1
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че на 30.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1341/2014 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* против длъжника П. И. П.,
ЕГН ********** въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 733 от
24.04.2014 г. за следните суми: главница в размер на 4 963.59 лв., мораторна
лихва в размер на 633.07 лв. за периода от 30.05.2012 г. до 27.03.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
16.04.2014 г., до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на
440.66 лв.
На 11.01.2016 г. за събиране на сумите е образувано изпълнително дело
№ 105/2016 г. по описа на ЧСИ Д. Д..
На 24.02.2016 г. е наложен запор на лек автомобил, собственост на
длъжника, и е насрочен опис на същия на 01.04.2016 г.
На 13.01.2021 г. е постъпила молба от „Еос Матрикс“ ЕООД за
конституиране по делото като взискател в качеството на приобретател на
вземанията по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.07.2020 г.
С постановление от 28.07.2021 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Длъжникът П. И. П. е починал на 01.04.2017 г. и е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Е. Д. П., сина си И. П. И. и дъщеря си М. П.
И.. На 18.05.2022 г. е починала наследницата Е. Д. П., като за свои
наследници е оставила сина си И. П. И. и дъщеря си М. П. И..
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за погасяване по давност на възможността за
принудително изпълнение на вземания, установени с изпълнителен лист.
Липсата на висящо изпълнително производство за събиране на
вземанията не прави иска недопустим, тъй като правната сфера на ищците се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул, материализиращ вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищците имат интерес да установят, в
т.ч. да осуетят възможността за иницииране на ново изпълнително
производство срещу тях. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в
Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС, I т.о. и
Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3172/2018 г. на ВКС, IV г.о.
Основателността на иска предполага погасяване на вземанията по
изпълнителния лист поради изтичане на погасителната давност след
2
приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден
изпълнителният лист.
В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да
установи съществуването на оспорените вземания, в т.ч. наличието на
основания за спиране или прекъсване на давността.
Съгласно на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.
114, ал. 1 от ЗЗД. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Процесните вземания са установени със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1341/2014 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Заповедта за
изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от
определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.), поради което на основание чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се
погасяват с изтичане на петгодишна давност. Давността е започнала да тече с
издаване на изпълнителния лист на 30.06.2014 г. (при липса на данни за датата
на влизане в сила на заповедта за изпълнение) и е прекъсната на 24.02.2016 г.
с налагане на запор на лек автомобил, което представлява действие на
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД според
даденото тълкуване на материалния закон в т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. От тази дата до предявяването на иска са изтекли повече от пет
години, през които ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да са
настъпили обстоятелства, имащи за последица спирането или прекъсването
на давността. Поради това следва да се приеме, че давността за вземанията е
изтекла на 24.02.2021 г. и считано от тази дата е препятствана възможността
за принудително изпълнение спрямо ищците в качеството им на универсални
правоприемници на длъжника. Поради това искът като основателен следва да
бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника. Обстоятелството, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, е ирелевантно за освобождаването му от
отговорност за разноски съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не е налице
признание на иска. Неоснователно е и възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, тъй като
размерът му от 700 лв. е под минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с оглед материалния интерес.
По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
3
отношенията между страните, че вземанията на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, представлявано
от управителя Р. И. М.-Т., против И. П. И., ЕГН ********** от гр. Септември,
ул. ****** и М. П. И., ЕГН ********** от гр. Септември, ул. ****** в
качеството им на наследници на П. И. П., по изпълнителен лист, издаден на
30.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1341/2014 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в
общ размер на 6 037.32 лв., от които: главница в размер на 4 963.59 лв.,
просрочена лихва в размер на 633.07 лв. и разноски в размер на 440.66 лв., са
погасени поради изтичане на погасителната давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Еос Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6,
представлявано от управителя Р. И. М.-Т., да заплати на И. П. И., ЕГН
********** от гр. Септември, ул. ****** и М. П. И., ЕГН ********** от гр.
Септември, ул. ****** разноски за държавна такса в размер на 245 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4