О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                         Гр. С., 15.04.2015г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5-ти състав в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ХАЙГУХИ БОДИКЯН

 

При участието на секретаря А.С. като разгледа т.д.№ 3874 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

Синдикът на „Б.” ЕООД - в несъстоятелност, със седалище гр. С. е съставил: списък на предявените и неприети вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ; Така съставеният списък са обявени в Търговския регистър на 02.06.2014 г., като в 7-дневния срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу така неприетите вземания са постъпили възражения от кредитори на дружеството в несъстоятелност. В изпълнение на задълженията си по чл. 690, ал. 2 от ТЗ, синдикът на дружеството представи пред съда становище по всяко постъпило възражение. С оглед на това и на основание на чл. 692, ал. 3 от ТЗ съдът разгледа постъпилите възражения в открито съдебно заседание на 11.12.2014 г. и на 12.03.2015г, на което бяха изслушани синдикът, длъжникът, кредиторите, чието невключване на вземане в списъка се оспорва, съдебно-счетоводни експертизи за установяване размера на вземанията.

         Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на заинтересуваните лица поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Постъпилото е възражение с вх.№ 74337 от 16.06.2014г., подадено от „О.б.” АД срещу списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.” ЕООД - в несъстоятелност, предявени в срока по чл.685,ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ, който списък е съставен и обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 02.06.2014г., с който синдикът не е приел вземания, предявени от кредитора „О.б.” АД в размер на 8 310 809,31лв., представляващи присъдени главници, лихви, договорни възнаградителни лихви, неустойки и разноски, дължими по договор за банков кредит № ЛО-844-Д/ 05.09.2006г. и анекси към него.

Твърди, че временният синдикът неправилно не е включил в списъка по чл.686, ал.1,т.1 от ТЗ вземания на „О.б.” АД в размер на 8 310 809,31лв., т.к. не били доказани по основание и размер и по отношение на тях били висящи търговски дела, при липса на влязъл в сила съдебен акт.

Излага съображение,че законодателят не е поставил изискване предявените в производството по несъстоятелност вземания да са установени с влязъл в сила съдебен акт. Посочва всички висящи дела между  „О.б.” АД и „Б.” ЕООД, като твърди,че не всички от тях са с правно основание чл.422 от ГПК- установителни искове.

Молят на осн. чл.692, ал.4 от ТЗ да се извърши промяна в списъка на приетите от синдика вземания, обявени в ТР, като се включат вземанията на  „О.б.” АД с привилегия на удовлетворяване по реда чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.

         Синдикът В.В., /към момента на подаване на възражението/ представя писмено становище от 27.06.2014г. за недопустимост на възражението,като твърди пропуснат срок за подаването му на 09.06.2014г., доставено от нелицензиран доставчик на пощенски услуги по см. на чл.39 от ЗПУ.Дружеството „Е.” не фигурирало в публичния регистър на лицензираните оператори за извършване на доставки на пощенски пратки. Налице било разминаване в поредността на номерата на пощенските пратки, което возело до съмнение за достоверност на отразената дата на депозиране на възражението. В електронната система на доставчика било отбелязано,че пратката е създадена и приета в склад С. на дата 09.06.2014г. в 19 часа и 35 минути и 06 секунди, а куриер №525 е получил пратката за разнос на дата 16.06.2014г. в 09.часа, 09 минути и 44 секунди. Възражението според синдика било и неоснователно, т.к. съдебните производство, по които вземанията следвало да се установят, не били спрени или приключили със съдебен акт.Липсвали доказателства за формиране на претендираните от кредитора лихви.  

         За установяване размера на вземането, съдът по искане на страната подала възражение, е допуснал изслушване на съдебно счетоводна експертиза, заключението по която приема като неоспорено от страните. Експертизата е установила размера на усвоените от „Б.” ЕООД средства по договор за банков кредит № ЛО-844-Д/ 05.09.2006г. и сключените към него анекси, както и задълженията по лихви, неустойки и разноски. Според експерта усвоените средства по договора за банков кредит, сключен между страните е в размер на 7 702 320лв.Те са отразени по дебита на сметка „Други дългосрочни заеми в лева” при длъжника. Към датата на предявяване на вземанията-04.03.2014г. , съгласно разпечатка  от 14.02.2014г.отразени по сметка „Присъдени и непризнати вземания”, размерът на задълженията по договора бил- 2 566325,28лв.Присъдената лихва, вкл. присъдената договорна възнаградителна лихва върху редовна главница, съгласно чл.3, ал.1 от Договора за кредит и присъдената договорна лихва за забава върху просрочената главница, съгласно чл.4, ал.3 от Договора за кредит били осчетоводени  по сметка „Присъдени и признати вземания” в счетоводството на длъжника в размер на 252 312,10лв., като по делото била приложена разпечатка от сметката. Присъдената законна лихва за периода от 09.06.2011г. до 04.03.2014г. била осчетоводена по сметка „Дебитори по операции за инкасиране” в размер на 710510,47лв.,като законната лихва за всеки ден била в размер на 714,29лв., видно от разпечатка на приложена по делото сметка.Присъдената неустойка по чл.4, ал.4, т.2 от Договора за кредит  била осчетоводена по сметка „Присъдени и признати вземания” с титуляр на сметката „Б.” ЕООД в несъстоятелност, в размер на 10620,92лв.Присъдените съдебни разноски-държавни такси, адвокатски възнаграждения, дължими премии по застрахователни полици, били в размер на 176547,35лв., осчетоводени по дебита на сметка  „Присъдени и признати вземания”. Размерът на просрочената главница според експерта е в размер на 2 992112,66лв.Размерът на разходите по събиране на вземането , осчетоводени като разходи по сметка „Други дебитори в лева” и „Вземания по съдебни спорове” към 13.02.2014г. били в размер на 204818,92лв., а към датата на предявяване на вземането в размер на 205118,92лв. Договорната лихва за забава върху просрочената главница била в размер на 19491,95лв., осчетоводена при ответника в сметка „Условни вземания по начислени лихви”. Просрочената договорна възнаградителна лихва върху редовна главница за периода 22.08.2011г. до 21.05.2012г., съгл. Чл.3, ал.1 от Договора била 1 061 584,19лв. Просрочената договорна лихва за забава върху просрочената главница съгл. Чл.4, ал.3 от Договора била в размер на 1 152 806,42лв. към 20.02.2014г. осчетоводена при ответника в сметка „Условни вземания и просрочени лихви в лева”. Неустойките по чл.4, ал.4,т.2 от Договора  за периода от 30.08.2011г. до 04.03.2014г., вещото лице изчислява на 644691,76лв., осчетоводени в сметка „Дебитори по операции за инкасиране” при ответника.  

         За изясняване обстоятелствата по приемане на пратката от куриер на дружеството доставчик, последващата им регистрация, по искане на кредитора е допуснат и разпитан в качеството на свидетел- Г. Б.-Директор на Логистичен център на „Е.” С.. Свидетелят установява датата на подаване на пратката, така както е записано в документите изискани и представени по реда на чл.192 от ГПК. Същата обаче била обработена със закъснение от фирмата доставчик и със закъснение разнесена до СГС. Товарителницата била късно обработена, като пропусната да се опише. Товарителницата за процесната пратка липсвала поради грешка в системата. Достоверна била информацията записана върху химизираната товарителница при приемане на пратката от клиента, като там се поставяли подписите на подател и куриера, който взема пратката. Свидетелят установява, че след подаден сигнал от „О.б.” АД, че си очакват обратната разписка, са установили необработената товарителница.  

Съдът, като взе пред вид направеното възражение, списъка на приетите и неприети вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

Относно допустимостта на възражението :     

Събраните по делото доказателства установяват, че възражението е подадено в изискуемия от закона срок по чл. 690 ТЗ, чрез куриер на „Е.-2000” АД . За доказване, че дружеството доставчик на пратката е регистрирано съобразно чл. 38 вр. чл. 59 и сл. от Закона за пощенските услуги като оператор на неуниверсални пощенски услуги е представено Удостоверение № 0024 от 03.11.2009г. ,издадено от Комисия за регулиране на съобщенията, че дружеството е вписано в регисстъра по чл.59, ал.5 от ЗПУ за извършване на неуниверсални пощенски услуги.  По делото са представени товарителница и обратна разписка за въпросната пратка от които е видно, че възражението е предадено като пратка на куриер от подателя на 9.06.2014 г. и е връчено на представител на адресата СГС на 16.06.2014 г. От показанията на разпитания свидетел става ясно, че в конкретния случай електронната информационна система за отразяване на движението на пратката не е била попълнена правилно, допуснато е техническо забавяне на обработване и експедиция за връчване на пратката поради причини, за които подателят не следва да бъде отговорен. Свидетелските показания установиха по делото, че товарителниците на куриерската фирма са с предварително напечатани номера и се раздават предварително на отделните куриери, поради което не е наложително товарителници с близки или поредни номера да са обработени в едни и същи ден или в близки дни. Свидетелят точно установи датата на приемане на пратката в куриерската фирма- на 09.06.2014г., при което възраженията за недопустимост и просрочие на възражението на банката, отразени в становището на бившия временен синдик не се споделят от съда. Съгласно чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата/съответно възражението/е станало по пощата или когато е подадена в друг съд или прокуратура.Това правило се прилага и за куриерските услуги, извършени от лицензиране пощенски оператори на осн. чл.18 от ЗПУ/виж. Реш. №56/25.06.2013г. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК/.Неизпълнението на задълженията на куриера да достави пратката своевременно на адреса, не следва да се отразява на изпълнението на процесуалните срокове на правния субект.  Налице са предпоставки за разглеждане на възражението по същество.

По основателността на възражението : Съдът намира,че неправилно временния синдик В. не е включил вземания общо за 8 310 809. 31 лв. в списъка на приетите вземания и ги е отнесъл в списък на неприети вземания с аргументи че вземанията не са доказани по основание и размер, и че имало висящи търговски дела и практика на ВКС. Касае се за неприемане на по-голямата част от вземанията по един и същ договор за банков кредит № JIO -844-Д/05.09.2006 г. - в конкретния случай временния синдик е включил в списъка на приети вземания част от главницата, лихви и разноски по кредита за 1 481 312, 71 лв., а не е приел остатъка от изискуемите непогасени суми по него - сумите до пълния предявен размер от 9 792 122.02 лв., или за разлика от 8 310 809, 31 лв. главници, лихви и разноски над приетия размер от 1 481 312, 71 лв .  В настоящия спор е ирелевантен въпроса за наличие на висящи търговски дела по реда на чл. 422 ГПК. При предявяване на вземания в производството по несъстоятелност не е налице изрично законово изискване те да бъдат установени с влязъл в сила съдебен акт

Служебно извършената справка от съда установи, че т.д. № 37/2013 г. на СГС, VI-18 е приключило с влязло в сила решение като искът на „О.б.” АД за установяване на вземанията по процесния договор за кредит до размер на 876 хил. лв. главница, както и лихви, неустойки и разноски е изцяло уважен. По т.д. 244/2013 г. на СГС, VІ-8 с решение от 27.08.2014 г. - след датата на подаване на възражението е уважен и искът на банката срещу длъжника за установяване на дължимост на още 438 хил.лв. главница както и лихви и разноски, което несъмнено е индикация за основателност на претенциите. Останалите висящи производства,  не касаят процесното предявено вземане.  Производството по т.д. №1780/2013 г., СГС, VI-5 , ТО е спряно при условията на чл. 637 ТЗ без да има решение по същество.

Следва да се има предвид и характера на съдебното производство по чл. 422 ГПК, което е установително след издадени заповеди за изпълнение на парично задължение и след възражение на длъжника.  С оглед разпоредбата на чл. 637 ТЗ висящи дела по чл. 422 ГПК, които касаят имуществени претенции на кредитор към длъжника, следва да се спрат спрямо длъжника по силата на закона, а вземанията по тях подлежат на предявяване за приемане по чл. 685 и сл. ТЗ в производството по несъстоятелност. В производството по несъстоятелност с оглед на чл. 685 и сл. ТЗ също е предвидено доказване на вземанията и претенциите. С оглед на текста на самата разпоредба на чл. 637 ал.З т. 2 от ТЗ законът допуска възможност спряното производство да продължи с участие на синдика, кредитора и лицето подало възражение, ако вземането по спряното производство бъде прието и включено от синдика в списъка на приетите вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692 ал.З ТЗ - т.е. изначално се допуска от закона възможност и при наличие на висящо съдебно производство относно вземането, то да бъде предявено и прието по реда на чл. 685 и сл. ТЗ. Според настоящия съд, висящността на съдебни дела не може да е мотив за поставяне под съмнение вземанията на банката.  В конкретния случай временния синдик е следвало да  вземе предвид приложените доказателства от кредитора обосноваващи претенциите му. При предявяване на вземането от страна на „О.б.” АД са представени документи доказващи вземанията изцяло по основание и размер. Основателността и доказаността на претенциите се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната експертиза, от което е видно, че всички вземания на този кредитор срещу длъжника в настоящото производство са осчетоводени  при ответника и действително съществуващи. Касае се за задължения за присъдени и неприсъдени главници, лихви /договорни и законови, възнаградителни и за забава/, неустойки и разноски, но най-общо като цяло става въпрос за дължими суми, които са подробно анализирани от вещото лице по делото. Без значение за основателността на претенциите е обстоятелството, че по счетоводни данни при кредитора вземанията се водят по най-различни сметки и партиди - някои от вземанията като „присъдени” главници, лихви и т.н. а други - само като просрочени, или пък лихвата е начислена върху просрочена главница или върху редовна, тъй като при всички случаи става въпрос за дължими суми. За да се води като присъдена по счетоводни данни една сума е достатъчно наличието на съдебно решение и/или издаването на изпълнителен лист от компетентния съд за претендирана сума, вкл. и по чл. 418 ГПК. За вземания за които са налице издадени изпълнителни листове макар и по реда на чл. 417 и сл. ГПК условно може да се счете, че вече има индикация за основателността на претенциите по тях тъй като от формална страна дължимостта на сумите е констатирана и от друг съд в производството по издаване на изпълнителния титул. Механизма на счетоводното отразяване в настоящия случай не е от значение, важен е отразеният резултат в счетоводството на длъжника.

  Поради изложеното възражението на „О.б.” АД следва да бъде изцяло уважено и да бъде изменен списъка на приетите вземания като в т. 1 на списъка на приетите вземания в частта относно вземането на „О.б.” АД, се включат изцяло претендираните вземания, така както са предявени от 6.03.2014 г., с поредност за удовлетворяване и привилегии по чл. 722 т.1 ТЗ. Следва да бъдат изцяло приети вземанията над сумата от 1481312.71 лв. главници, лихви и разноски до пълния предявен размер от 9 792 122.02 лв., или за разликата от 8 310 809, 31 лв. главници, лихви и разноски, /подробно описани по отделно по основание и размер в молбата за предявяване на вземането на банката/. Тези вземания неправилно и необосновано са включени от временния синдик като неприети вземания по списък по чл.686, ал.1,т.3 от ТЗ обявен на 2.06.2014 г. в Търговския регистър, който следва да се коригира и вземанията се включат в списъка с приети вземания по чл.686, ал.1,т.1 от ТЗ.

 

С оглед на горното и тъй като съдът не констатира служебно незаконосъобразност на така изготвения списък на служебно приетите вземания,  на осн. чл.692, ал.1 и ал. 4 от ТЗ,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Допълва списъка на приетите вземания, като към вземанията на кредитора „О.б.” АД, приети в списъка по чл.686, ал.1 ,т1 от ТЗ, като над сумата от 1481312.71 лв. главници, лихви и разноски до пълния предявен размер от 9 792 122.02 лв.,се добави разликата от 8 310 809, 31 лв., представляващи присъдени главници, лихви, договорни възнаградителни лихви, неустойки и разноски, дължими по договор за банков кредит № ЛО-844-Д/ 05.09.2006г. и анекси към него.

Вземането е обезпечено и следва да се удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ

ОДОБРЯВА с отчитането на горните корекции, списъка на приетите, служебно приетите и неприетите вземания на кредиторите на „Б.” ЕООД в неплатежоспособност.

На основание чл.674 ал.2 от ТЗ СВИКВА Общо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677 т.8 от ТЗ : определяне реда и начина за осребряване на имуществото,метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението,  което да се проведе на ****** в ** зала на Съдебната палата в гр. С., ул. „Витоша” №2 от 15.30 часа.

Определението на осн. чл.692, ал.5 от ТЗ да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :