Решение по дело №5466/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

25.01.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

При секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д.№ 5466/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, прие за установено следното:

 

Иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за ползване на 40 кв.м. идеални части от имот с площ от 388 кв.м. без правно основание за периода от 01.03.2017г. – 31.07.2018г. с цена на иска 1020 лева.

 

Постъпила е искова молба от П.И.Х., И.П.Х.  и  Д.П.Х., в която твърдят, че са собственици на 40 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в гр.Плевен, УПИ ***. Твърди, че в дворното място са изградени четири броя паркоместа по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***. на ***В.П.. Твърдят, че с Решение №68/17.02.2015г. на ОС Плевен по в.гр.дело №686/2014г. била прогласена нищожността на този договор, като в решението било прието, че тази част, върху която е изградено като вид допълнително застрояване  външния за жилищната сграда паркинг, е останала в съсобственост между собствениците на дворното място. Ищците твърдят, че ответникът по молбата Л.Б.Р. паркира автомобила си в това дворно място, поради което, на 24.02.2017г. му изпратили покана да освободи мястото, в противен случай следва да им заплаща обезщетение в размер на 60 лева месечно. Твърдят, че ответникът отказал да премести автомобила си и продължава да ползва мястото. В заключение молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от 1020 лева, представляваща обезщетение за ползване на 40 кв.м. ид.части от дворното място за периода от 01.03.2017г. до 31.07.2018г.

В едномесечния срок, ответникът, представляван от процесуален представител оспорва предявения иск. Твърди, че ***му също е съсобственик на дворното място, цялото от 388 кв.м. като ищците притежават 40 кв.м. ид.части от мястото, Ц.Г. притежава 40 кв.м. ид.части, а ***му притежава 300 кв.м. ид. части от същото дворно място. Не оспорва твърденията в исковата молба, че родителите му Б.Р. и Б.Р. заедно с ищците са учредили право на строеж за построяване на паркоместа, който договор бил прогласен за нищожен.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и без адвокат и като представител на ищците И.П.Х. и Д.П.Х.. Поддържа предявената искова молба и навежда доводи, че тази част от двора, където се намира автомобилът, управляван от ответника е негова собственост, ане на ответника или ***му. Твърди, че притежава 40 кв.м. от парцела, целият от 380 кв.м. Претендира обезщетение за ползване за едно паркомясто от 15 кв.м. Твърди, че ответниците нямат дворно място, а само собственост върху сграда, тъй като тяхното дворно място е застроено изцяло. Твърди, че в действителност мястото е с два двора, единият от които е 300 кв.м., а другият 80 кв.м.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител З.представя договор за покупко продажба на лек автомобил и твърди, че процесният автомобил, който е паркиран в дворното място е собственост на ***му Б.Ц. Р..

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Представена е скица на поземлен имот от 20.06.2018г., от която е видно, че имот с идентификатор № *** с номер по предходен план *** е с площ от 388 кв.м.

Установява се от нотариален акт ***., че П.И.Х. и ***муМ.М. Х. са закупили и са станали собственици на първи етаж от двуетажна жилищна сграда и 40 кв.м. идеални части от дворно място, цялото от 485 кв.м.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, чеМ.М. Х. е починала 18.06.2002г. и е оставила свои законни наследници ***П.И.Х., ***Д.П.Х. и ***И.П.Х.. При тези доказателства, съдът приема за установено, че тримата ищци са съсобственици с идеални части в дворното място, цялото от 388 кв.м, част от което е застроено.

Установява се от представения по делото нотариален акт № ***г. на ***при ПНС, че Г.И. А.Г.и А.Г. Р. са закупили и са станали собственици на масивна жилищна постройка  заедно с дворното място, върху което е построена с площ от 300 кв.м. След смъртта на А.Г. Р.  негови наследници са синовете му Г. Б. Р., Л.Б. А.Г.и ***му Б.Ц.Р., поради което съдът приема, че ответникът, задне със своята ***и своя ***са съсобественици на процесното дворно място от 388 кв.м.

В хода на производството е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесният имот с идентификатор *** с площ от 388 кв. е образуван от два отделни имота, които впоследствие са обединени. От този обединен имот ищците притежават 40 кв.м. идеални части съгласно н.а. № ***г., което се равнява на 10,31 % от имота. Ц.Г.Ц. притежава също 40 кв.м. ид.части, което също се равнява на 10,31 % идеални части от имота. Наследниците на А.Г. Р., ответници по делото притежават 300 кв.м. ид.части от същия имот съгласно н.а. №***., и те се равняват но 77,32 % ид.части от него.

Установява се от заключението, че в имота е учредено право на строеж на жилищна сграда, която е изградена и въведена в експлоатация и представлява самостоятелен обект с идентификатор *** и е със застроена площ от 159 кв.м. Установява се от заключението, че останалата част от имота е незастроена и е с площ от 229 кв.в (на запад от жилищната сграда е паркинг с площ от 129,64 кв.м., а на изток от жилищната сграда дворното място е незастроено и е с площ от 99,36 кв.м.) В заключението вещото лице е изчислило обезщетението за ползване върху дворното място, като за общата площ от 229 кв.м съобразно идеалните части от 10,31 % на ищците е в размер на 33 лева общо за 23,61 кв.м. (13,37 кв.м. в западната част и 10,24 кв.м. в източната част). 

Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба на лек автомобил, представен от процесуалния представител на ответника, че на 10.06.2013г. Б.Ц.Р. е закупила и е станала собственик на лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***.

Установява се от свидетелските показания на Г.а Ц. ***, че като наследник на Ц.Г.Ц. е съсобственик  върху процесния парцел, част от който е застроен. Свидетелката заяви, че ответникът има собствено жилище в сградата, но от незастроената площ не ползва никаква част. Свидетелката заяви, че ответникът няма кола. Заяви, че лек автомобил ***, в тъмен цвят, през последните 4 – 5 години е паркиран в дясната част на двора, но не пречи на преминаването и ползването му. Заяви, че автомобилът не се управлява от никого, а само е паркиран в двора. Заяви, че ищецът П.Х. има свой собствен автомобил, който управлява и също паркира в дворното място.

От правна страна, съдът приема следното : В проекта за доклад по делото съдът е посочил правна квалификация чл.59 ЗЗД, тъй като не са били налице данни, че ответникът като наследник на баща си е станал съсобственик на в процесния имот заедно със своята ***и ***си. По делото се установи, че след смъртта на А.Г. Р., ответникът е съсобственик.  Вземането по чл.31, ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забрана /чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго; източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем. Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Разликата в доказателствената тежест между двата иска е в това, че при иска по чл.31 ал.2 ЗС, ищецът трябва да докаже и съсобственост върху имота. Т.е., за да е основателен предявеният иск по чл.31 ал.2 ЗС следва да са налице кумулативно следните предпоставки, а именно 1. че имотът е съсобствен с ответника, 2. че е отправил писмена покана, 3. че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността /достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата/ и 4. ползата, която е пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

По делото се установи, че имотът е съсобствен между страните. Установи се, че ответникът като наследник на своя баща е станал съсобственик в идеални части върху процесния имот. Установи се, че ищецът е отправил писмена покана до ответника да освободи имота или да му заплащат наем.

Не се установи наличието на третия елемент, а именно не се доказа по делото, че ответникът ползва имота. Установи се, че паркирания в съсобствения двор лек автомобил не е собственост на ответника, а на ***му.

За пълнота следва да се отбележи, че дори паркираният автомобил да беше собственост на ответника, ответникът заедно с ***си и ***си имат право на собственост върху 300 кв.м. ид. части от целия двор с площ от 388 кв.м., което се равнява на 77,32 % от имота. Това съотношение, приведено към незастроената площ от 229 кв.м. представлява площ от 177 кв.м. Полагащата му се наследствена част от 1/6 от тази площ е 29,51 кв.м., което значително надвишава претендираните от ищеца 15 кв.м.

При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.И.Х. с ЕГН **********,***, И.П.Х. с ЕГН **********,*** и Д.П.Х. с ЕГН ********** *** против Л.Б.Р. с ЕГН ********** *** ИСК с цена 1020 лева за присъждане на обезщетение за ползване без правно основание за периода 01.03.2017г. до 31.07.2018г. на 15 кв.м. идеална част от съсобствен между страните имот, целия с площ от 388 кв.м. с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД 18-71/06.06.2008г. на *** на АГКК, който имот е с административен адрес ***.

ОСЪЖДА П.И.Х. с ЕГН **********,***, И.П.Х. с ЕГН **********,*** и Д.П.Х. с ЕГН ********** *** да заплатят на Л.Б.Р. с ЕГН ********** *** разноски общо в размер на 300 лева.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: