РЕШЕНИЕ
№ 1498
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330105088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Г. А. срещу М. И. А. /заменила първоначалния
ответника „Инкотар“ АД, с допусната замяна с Определение № 3022 от 15.05.2021 г./, с
която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
ищецът не дължат на ответника
сумата в размер на 5000 лева – главница по изпълнителен лист от 27.09.2006 г.,
издаден по гр.д. № 14996/2006 г. по описа на СРС, както и законна лихва, считано от
10.07.2006 г. до 12.03.2021 г. в размер на 8129.79 лева, въз основа на който е образувано ***,
вземанията по който са прехвърлени от „Инкотар “ АД на М.А. с договор за цесия от ***;
както и че не дължи сумата в размер на 5000 лева - главница по изпълнителен лист
от 12.10.2006 г., издаден по гр.д. № 14997/2006 г. по описа на СРС, както и законна лихва,
считано от 10.07.2006 г. до 12.03.2021 г. в размер на 8129.79 лева, въз основа на който е
образувано ***, вземанията по който са прехвърлени от „Инкотар “ АД на М.А. с договор за
цесия от ***;
Предявен е и иск от И. Г. А. срещу Държавен фонд „Земеделие“ за признаване за
установено, че ищецът не дължи на този ответник сумата в размер на 1000 лева, предявена
частично от сума в общ размер на 183 775.46 лева – главница по договор № *** по програма
„Сапард“ по изпълнителен лист от 01.07.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 9928/2010 г. по описа
на ПРС, с който ответникът се е присъединил като взискател по ***.
В исковата молба и допълнителна към нея от 30.03.2021 г.се твърди, че въз основа на
посочените изпълнителни листа се води ***. Твърди се, че вземанията по
изпълнителнителните листи са погасени по давност, изтекла след издаване на всеки един от
изпълнителните листи. Счита, че е настъпила перемция и изпълнителното дело е прекратено.
Счита, че вземанията към Държавен фонд „Земеделие“ не се дължат доколкото последния е
конституиран като взискател по вече прекратено ***, към момента на конституирането му
1
като страна, наред с това, счита, че и спрямо този взискател вземанията са погасени по
давност в хода на изпълнителното производство. Счита, че перемцията е настъпила на
19.04.2015 г.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължат вземането по издадените срещу него
изпълнителни листи.
В срока по чл.131 ГПК не постъпил отговор от ответника М. И. А..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Държавен фонд
„Земеделие“, с който счита иска за недопустим, доколкото е неясен. По същество счита, че
искът е неоснователен, доколкото не е изтекла погасителната давност за вземанията.
Ответникът, като взискател чрез публичния си изпълнител НАП не е бездействал и е
извършвал необходимите действия, с които е прекъсвана давността. Моли за отхвърляне на
иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че е сезиран с допустими искове. Възраженията в отговора на
ответника ДЗ „Земеделие“ касаят редовността на исковата молба, като съдът счита, че
исковата молба е редовна. Достатъчно ясно са индивидуализирани вземанията с посочване
на изпълнителния лист, в който се намират, страните по него и изпълнителните дела,
образувани въз основа на този изпълнителен лист. Материалният интерес е определен от
ищеца и това е размера на частичния иск, който е предмет на делото, а не цялата сума.
По същество:
Предявен са отрицателени установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1
ГПК, вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него са издадени изпълнителни листа за
посочените суми, че ответниците са се легитимирали като кредитори за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност. В тежест на ответниците е да докажат съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Ответникът М.А.
следва да докаже, че е сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е
надлежно съобщена на ищеца от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от
цесионера.
С Определение от 21.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца в полза на „Инкотар“ АД е издаден изпълнителен лист от 27.09.2006 г. за сумата от
5000 лева – главница, издаден по гр.д. № 14996/2006 г. по описа на СРС, както и законна
лихва, считано от 10.07.2006 г. до 12.03.2021 г. в размер на 8129.79 лева, въз основа на който
е образувано ***, вземанията по който са прехвърлени от „Инкотар “ АД на М.А. с договор
за цесия от ***.
Между страните няма спор, че срещу ищеца в полза на „Инкотар“ АД е издаден
изпълнителен лист от 12.10.2006 г. за сумата от 5000 лева - главница, издаден по гр.д. №
14997/2006 г. по описа на СРС, както и законна лихва, считано от 10.07.2006 г. до 12.03.2021
г. в размер на 8129.79 лева, въз основа на който е образувано ***, вземанията по който са
прехвърлени от „Инкотар “ АД на М.А. с договор за цесия от ***;
Между страните няма спор, че срещу ищеца в полза на Държавен фонд „Земеделие“ е
издаден изпълнителен лист от 01.07.2010 г. за сумата от 183 775.46 лева – главница по
2
договор № *** по програма „Сапард“, издаден по ч.гр.д. № 9928/2010 г. по описа на ПРС, с
който ответникът се е присъединил като взискател по ***.
Не се спори, че заповедта по чл.417 ГПК е влязла в законна сила през 2010 г.,
доколкото срещу нея не е подадено възражение от длъжника.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесните вземания, при твърдение от ищеца, че давността е
настъпила след издаване на изпълнителните листа и влизане в сила на Заповедта по чл.417
ГПК.
По исковете срещу М. И. А.:
В открито съдебно заседание, проведено на 31.03.2022 г. ответникът се яви, чрез
пълномощник и заяви, че оспорва исковете.
В случая вземанията на М. И. А., придобити чрез договор за цесия от „Инкотар“ АД,
произтичат от запис на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист като
несъдебно изпълнително основание по ГПК /отм./
Съгласно чл. 531, ал.1 ТЗ давността за вземанията по запис на заповед се погасяват с
изтичане на три години от настъпване на падежа.
Доколкото в случая изпълнителния лист е издаден въз основа на несъдебно
изпълнително основание, в случая не е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК и
давността е кратката такава по чл.531,ал.1 ТЗ. В този смисъл Решение № 45 от 30.03.2017 г.
по гр.д. № 61273/2016 г., IV ГО на ВКС.
Твърденията са, че давността е настъпила след издаване на изпълнителния лист.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в *** производство
давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в
т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното
решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на
постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С молба от 12.07.2007 г. /л.1/ „Инкотар“ АД е образувал *** в за двете вземания в
размер на по 5000 лева всяко и е поискано налагане на запор на конкретно имущество на
ищеца – длъжник.
С разпореждане от 23.07.2007 г. /л.14/ *** е наложил запор на посоченото от
взискателя имущество, собственост на ищеца.
С разпореждане от 24.08.2007 г. е разпоредено от *** да бъде вписана възбрана на
имоти на ищеца /л.27/.
С разпореждане от 11.09.2007 г. /л.29/ е насрочен опис на движимото имущество на
ищеца.
С разпореждане от 26.09.2007 г. е вписана възбрана на друго недвижимо имущество
на ищеца /л.35/
С разпореждане от 10.09.2009 г. /л.42/ отново е насрочен опис на движими вещи на
длъжника – ищец, за което на последния е връчено съобщение и с което действие е
прекъсната перемпцията.
С разпореждане от 10.12.2010 г. /л.44/ отново е насрочен опис на движими вещи на
длъжника – ищец, за което на последния е връчено съобщение и с което действие е
прекъсната перемпцията.
С разпореждане от 19.04.2013 г. /л.65/ *** е наложил запор на вземания на ищца към
трети лица, като обезпечение на вземанията и на „Инкотар“ АД.
3
За периода от 10.12.2010 г. до 19.04.2013 г. не са извършвани и искани изпълнителни
способи по делото.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за
прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на ***.
Прекратяването на ***, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не
конститутивен ефект. Прекратяването на *** производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че считано от 11.12.2012 г. *** производство е
прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка към този момент все
още не е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, чиято дата на постановяване е
26.06.2015 г., поради което и няма как същото да бъде приложено по вече прекратено ***
дело.
От датата на прекратяване на *** дело, образувано пред *** - 11.12.2012 г. , започва
да тече нова 3-годишна погасителна давност, която изтича на 11.12.2015 г.
Следва да се посочи, че каквото и да е основанието за прекратяване на ***
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след
прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
В тази връзка извършените след 11.12.2012 г. изпълнителни действия по
изпълнителното дело са без правно значение и не могат до доведат до прекъсване на
давността.
В най-новата съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 37 от 27.02.2021
г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС, е прието, че при прекратено *** дело, поради
настъпила перемпция новата давност започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Прието е, че когато по *** дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, *** не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение
на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, тоест перемпцията е без
значение за давността. Обосновано е, че единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че *** следва да образува новото искане в ново – отделно ***, тъй като старото
е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали *** го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Дори и да се приложат в случая тези постановки и се приеме, че давността се
прекъсва след прекратяване на *** с молбата от 09.08.2017 г. /л.78/ - която е следващото
действие предприето от „Инкотар“ АД по *** след 2013 г., то отново давността е изтекла.
С оглед изложеното съдът приема, че исковете срещу ответника М. И. А. са
основателни и следва да бъдат уважени, поради погасяване на вземанията по давност.
По иска срещу ДФ „Земеделие“:
Съгласно разпоредбата на 117, ал.2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
В случая процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, която има характер на влязло в сила решение, доколкото, както признава
4
ищецът срещу нея не е подадено в срок възражение, поради което и с влизане в сила на
заповедта за изпълнение в тази хипотеза се прекъсва давността за вземанията и от този
момент започва да тече нова давност, която винаги е 5-годишна. В този изричен смисъл е
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО.; Определение № 214 от
15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о., Определение № 776 от 12.11.2020 г. по
ч. гр. д. № 2230/2020 г. на ВКС, III ГО.
С оглед изложеното, считано от края на месец 07.2010 г., влизане в сила на Заповедта
по чл.417 ГПК, съдът приема, че давността за вземанията по изпълнителния лист, е
прекъсната и на основание чл.117, ал.2 ГПК започва да тече нова петгодишна давност за тях.
Давността е прекъсната с молбата на ответника НАП, като публичен взискател от
името на ДФ „Земеделие“ от 28.02.2012 г. /л.46/, с която се е присъединил по *** по описа
на ***, доколкото с тази молба взискателят е поискал прилагането на конкретен
изпълнителен способ, а именно запор на дружествени дялове на ищеца в „Експертконсулт-
999“ ООД, които *** е длъжен да извърши.
И тук важи изложеното по-горе, че до постановяване на ТР№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС – 26.06.2015г. в *** производство давност не тече, същата се спира, съгласно
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като следва да се прецени дали не е
настъпила перемпция в този период.
С оглед изложеното от присъединяването на ДФ „Земеделие“, чрез НАП в ***
производство до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по ***
дело не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
След присъединяване към *** дело, с молба от 03.04.2013 г. /л.56/ НАП е поискал
извършване на конкретен изпълнителен способ срещу ищеца – длъжника, а именно
насочване на изпълнение срещу негови вземания от трети лица „Ел. юг“ ЕООД, с която
молба съдът приема, че е поискан изпълнителен способ и е прекъсната перемпцията
С разпореждане от 19.04.2013 г. на *** /л.56/ молбата е уважена и е наложен запор на
соченото от НАП вземане /л.61 и л.65/.
С молба от 28.04.2014 г. /л.67/ НАП отново е поискал запор на вземания на ищеца
към трето лице, с което отново е прекъсната перемцията, като е наложен запор на 17.08.2015
г. с разпореждане на *** /л.71/, с което отново е прекъсната перемпцията.
С молба от 06.07.2017 г. /л.76/ НАП е поискал извършването на конкретен
изпълнителен способ запор на банкови сметки на ищеца, с което отново е прекъсната
давността.
С молба от НАП от 15.11.2017 г. /л.131/ е поискал налагане на възбрана на конкретни
имоти на ищеца – длъжника, с което е прекъсната давността на вземането на ДФ
„Земеделие“.
С разпореждане от 24.11.2017 г. /л.158/ *** е наложил възбрана на имоти на ищеца –
длъжник за вземанията на ДФ „Земеделие“, с което отново е прекъсната давността.
С разпореждане от 24.01.2019 г. на *** /л.264/ е насрочен опис на възбранените на
длъжника – ищец недвижими имоти, за което му е изпратено съобщение, с което предприето
изпълнително действие съдът приема, че е прекъсната давността.
Съдът намира за не необходимо да бъдат изследвани следващите изпълнителни
действия искани и предприемани по ***, които са от естеството си да прекъснат
перемпцията и давността на вземанията, доколкото изследваните вече са достатъчни да
обосноват, че не е настъпила погасителна давност за вземанията на ДФ „Земеделие“
5
По изпълнителното дело от взискателя ДФ „Земеделие“, чрез НАП са искани
изпълнителни действия, като са предприемани такива от ***, като между всяко едно от тези
действия не е изтекъл период от повече от две години, за да е настъпила перемпция,
респективно вземанията да са погасени по давност.
С оглед изложеното искът срещу този ответник ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора по иска срещу ДФ „Земеделие“ право на разноски се
пораждат за последния на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът се е представлявал от
юрисконсулт, като в последното съдебно заседание, в хода на устните състезания,
ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП, на 100
лева, като съобрази липса на висока правна и фактическа сложност на делото и
приключването му в едно съдебно заседание, само на база на писмени доказателства.
По иска срещу М. И. А. право на разноски се пораждат за ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, който изрично заяви, че не претендира разноски, поради което такива няма да му
бъдат присъдени.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА М. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в сумата в размер на 5000 лева
– главница по изпълнителен лист от 27.09.2006 г., издаден по гр.д. № 14996/2006 г. по описа
на СРС, както и законна лихва, считано от 10.07.2006 г. до 12.03.2021 г. в размер на 8129.79
лева, въз основа на който е образувано ***, вземанията по който са прехвърлени от
„Инкотар “ АД на М.А. с договор за цесия от ***, както и сумата в размер на 5000 лева -
главница по изпълнителен лист от 12.10.2006 г., издаден по гр.д. № 14997/2006 г. по описа
на СРС, както и законна лихва, считано от 10.07.2006 г. до 12.03.2021 г. в размер на 8129.79
лева, въз основа на който е образувано ***, вземанията по който са прехвърлени от
„Инкотар “ АД на М.А. с договор за цесия от ***, поради погасяването на вземанията по
давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Държавен
фонд „Земеделие“, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 136 отрицателен установителен иск за признаване за установено, че И. Г.
А., ЕГН ********** не дължи на Държавен фонд „Земеделие“, с ЕИК ********** сумата в
размер на 1000 лева, предявена частично от сума в общ размер на 183 775.46 лева – главница
по договор № *** по програма „Сапард“ по изпълнителен лист от 01.07.2010 г., издаден по
ч.гр.д. № 9928/2010 г. по описа на ПРС, с който ответникът се е присъединил като взискател
по ***.
ОСЪЖДА И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Държавен фонд
„Земеделие“, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 136 сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
6