№ 13655
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110124949 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 142005/29.04.2024 г. на „.......” АД,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ......, срещу „.....“ ЕАД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. .........., с която са предявени
осъдителен иск по чл.411, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 200 лв.,
главница, част от неизплатено от ответника вземане в размер на 577.52 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
увреждащия автомобил за щети по л.а. ”....”, рег.№ ........., причинени при ПТП
на 06.03.2023 г. в гр. ......, както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата.
С протоколно определение от 10.03.2025 г. съдът е допуснал на
основание чл. 214, ГПК увеличение на цената на предявения иск, като същият
се счета предявен за сумата от 547,59 лева.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2023 г. в гр. ......, е реализирано
ПТП между застрахования при ищеца автомобил л.а. ”....”, рег.№ .........,
собственост на „.....“ ООД при уговорено покритие „пълно каско“ и
управляван от И Х С, и лек автомобил с марка „.........“ с рег. № ...., управляван
1
от С Г М. Ищецът сочи, че в двустранния констативен протокол за ПТП е било
отразено, че към момента на настъпване на ПТП увреденото МПС било
паркирано и е ударено от водача на л.а. „.........“, който бил извършвал маневра
за излизане от паркомясто. Вследствие на ПТП-то за автомобила, застрахован
при ищцовото дружество, били нанесени увреждания по преден ляв калник и
облицовка на предна броня. Твърди, че след настъпване на застрахователното
събитие при ищеца е подадено искане за оценка на причинените вреди по
застрахованото МПС и била образувана ликвидационна преписка по щета №
*********. Ремонтът бил възложен на сервиз „......“ ЕООД в гр. ....... Разходите
за възстановяването на увредените елементи възлизали на 1641.00 лв.,
съобразно издадената от сервиза фактура. Сумата била заплатена от ищеца по
банков път на 25.04.2023 г. В хода на обработката на преписката били
извършени разноски в размер на 15 лв. Счита, че вина за нанесените вреди има
водачът, застрахован при ответното дружество със задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което до
ответника била отправена покана за изплащане на сумата, заплатена от
ищцовото дружество за ремонт на увреденото МПС. Сочи, че ответникът
възстановил сума от 1078.48 лв., като останала непогасена сумата от 577.52
лв. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, признава част от фактите, твърдени в исковата молба. Оспорва
предявения иск по размер. Оспорва ответното дружество да дължи
репариране на направените ремонтни разходи в пълен размер, като сочи, че за
ремонт на увредения автомобил доброволно е избран оторизиран сервиз,
макар автомобилът да не е бил в гаранционен срок към момента на
ремонтирането му. Счита, че ремонтирането на автомобила от оторизиран
сервиз не е било задължително за ищцовото дружество, а е направено по
избор на клиента. Това е довело до по-високи разходи за ремонт на увредения
автомобил, поради което оспорва задължението си да поеме тези разходи за
своя сметка. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
2
С приетия доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата,
че на 06.03.2023 г. в гр. ......, на бул. .........., е реализирано ПТП между
застрахования при ищеца автомобил ”....”, рег.№ ........., собственост на „.....“
ООД при уговорено покритие „пълно каско“ и управляван от И Х С, и лек
автомобил с марка „.........“ с рег. № ...., управляван от С Г М, чиято
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сключена с
ответното дружество, че лек автомобил „”....”, рег.№ ........., е застрахован при
ищеца със застраховка „Каско на МПС“; механизмът на настъпване на
процесното ПТП, така, както е посочено в исковата молба, заплащане от
ищцовото дружество на обезщетение в размер на 1641.00 лв. на официалния
сервиз за България за марката „...“ „......“ ООД за отстраняване на вредите по
увредения автомобил, застрахован при ищеца със застраховка „Каско“; че
ответното дружество е погасило по процесната щета сумата от 1078.48 лв. в
полза на ищцовото дружество като признати разходи за обезвреда в размер на
1063.48 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящото производство в
тежест на ищеца бе да установи: че увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, както и стойността на щетите при средни пазарни цени.
От приетото по делото като писмено доказателство писмо, изходящо от
„......“ ООД, се установява, че лек автомобил „”....”, рег.№ ........., е застрахован
при ищеца със застраховка „Каско на МПС“ е предаден на клиента на
07.02.2018 г. с основан гаранция 5 години, а именно до 06.02.2023 г., или
100 000 км., която от двете настъпи по-рано, т. е. към датата на процесното
ПТП – 06.03.2023 г. увреденият автомобил не е бил в гаранция.
По делото е прието и неоспорено от страните в срока по чл. 200 ГПК
заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото
лице се установява, че стойността необходима за възстановяване на увредения
товарен автомобил лек автомобил „”....”, рег.№ ......... изчислена на база на
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 1626,07 лева,
като стойността изчислена по цени на официален сервиз на марката възлиза на
сумата от 1641 лева.
3
С оглед установеното по делото, съдът намира, че въведеното от
ответника възражение, че размерът на претенцията е завишен се явява
основателно. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава
действителната стойност на увреденото МПС. От заключението на вещото
лице се установяват два варианта за стойността на причинената вреда – по
цени на официален сервиз – 1641 лева и по средни пазарни цени – 1626,07
лева. В случая, доколкото автомобилът не е бил в период гаранция, което се
установява от приетото по делото писмо от „......“ ООД, поради което стойност
на вредите следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП.
Доколкото ищецът е поискал и съдът е допуснал увеличение на иска до
сумата от 547,59 лева, която се явява непогасената част от установената по
делото действителна стойност необходима за възстановява на увредения
автомобил – ответникът е погасил извънсъдебно сумата от 1078,48 лева, съдът
намира, че искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер, като
следва да бъде присъдена и законна лихва за забава от депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за платена
държавна такса (вкл. за съдебно удостоверение), депозит за допуснатата
експертиза и за юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на
разноските възлиза на 555 лева., като съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт за ищеца в размер на 150 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. ........, да заплати на „.......” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. ......, на основание чл. 411 от КЗ сумата 547,59 лева,
(петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща неизплатена стойност на възникнало регресно право на
застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по
4
застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил за щети по
л.а. ”....”, рег.№ ........., причинени при ПТП на 06.03.2023 г. в гр. ......, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 26.04.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. ........, да заплати на „.......” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. ......, сумата от 555 лева (петстотин петдесет и пет лева) за
направени деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5