Р Е Ш Е Н И Е
№ 4129 30.11.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА – ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17732 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни и осъдителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 128, т. 2 вр. чл. 245,
ал. 1 и 2 от Кодекса на труда и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни
на Пловдивския районен съд, като искът по чл. 422 от ГПК е предявен в
едномесечния срок по чл. 415 от ГПК.
Ищцата Ц.И.Б., с ЕГН: **********,***, чрез адв. М.П.З. - М., е предявила срещу ответника „Владиван, И. и с-ие” СД – в
ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Брестник,
общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Манастирска”,
представлявано от *** Г.З., искове за признаване на установено, че ответникът
дължи присъдените по частно гр. дело № 15012/ 2017 г. на ПРС, II бр. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10057/
20.10.2017 г. суми, както следва: 14 732, 52 лева - неизплатени трудови
възнаграждения за периода м. септември 2014г. – м. септември 2017 г.
включително, сумата от 1951, 41 лева- обезщетение за 87 дни неползван платен
годишен отпуск за периода 2013г. – 2017г. включително, сумата от 2 116, 74
лева – мораторна лихва върху главницата за трудово
възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане, начиная
от 30.09.2014г. до 15.09.2017г. – датата на прекр. на
ТПО, ведно със законната лихва от 26.09.2017 г. и разноските по заповедното
производство.
Предявени са, при условията на чл. 228, ал. 3 осъдителни
искове, както следва:
Срещу *** *** Г.И.З., с ЕГН: **********,*** – иск за
осъждането му солидарно със събирателното дружество „Владиван,
И. и с-ие” СД – в ликвидация за горепосочените суми,
както следва - 14 732, 52 лева - неизплатени трудови възнаграждения за
периода м. септември 2014г. – м. септември 2017 г. включително, сумата от 1951,
41 лева- обезщетение за 87 дни неползван платен годишен отпуск за периода
2013г. – 2017г. включително, сумата от 2 116, 74 лева – мораторна лихва върху главницата за трудово възнаграждение
за периода от падежа на всяко вземане, начиная от
30.09.2014г. до 15.09.2017г. – датата на прекр. на
ТПО, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба срещу
този ответник в съда – 23.02.2018г., до окончателното плащане на дължимите
суми;
Срещу наследниците на *** И.В.И., с ЕГН: **********, бивш
жител ***, починал на ***:
- Н.З.И., с ЕГН: **********,***;
- В.И.В., с ЕГН: **********,***;
- М.И.З., с ЕГН: **********,***,. ***;
- И.И.И., с ЕГН: **********,***
иск за осъждането на всеки от тях да й заплати, солидарно
с горепосочените двама ответници, припадащата им се част от сумата 14 732,
52 лева - неизплатени трудови възнаграждения за периода м. септември 2014г. –
м. септември 2017 г. включително, сумата от 1951, 41 лева- обезщетение за 87
дни неползван платен годишен отпуск за периода 2013г. – 2017г. включително,
сумата от 2 116, 74 лева – мораторна лихва върху
главницата за трудово възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 30.09.2014г. до 15.09.2017г. – датата на прекр. на ТПО, а именно по 1/5 част, всеки по 2946, 50 лева
- трудово възнаграждение, по 390, 28
лева – обезщетение за неползван ПГО, и по 423, 35 лева мораторна
лихва, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
постъпване на исковата молба срещу тези ответници в съда – 06.03.2018г., до
окончателното плащане на дължимите суми, както и по 1/5 част от разноските по
делото.
Впоследствие, след установяване на вписан отказ от страна
на наследника В.И.В., с ЕГН: **********,*** от оставеното от б. му наследство
искът е насочен само срещу останалите наследници на И.В.И., с ЕГН: **********,
а именно:
- Н.З.И., с ЕГН: **********,***;
- М.И.З., с ЕГН: **********,***, ***;
- И.И.И., с ЕГН: **********,***
иск за осъждането на всеки от тях да й заплати, солидарно
с горепосочените двама ответници, припадащата им се част от сумата 14 732,
52 лева - неизплатени трудови възнаграждения за периода м. септември 2014г. –
м. септември 2017 г. включително, сумата от 1951, 41 лева- обезщетение за 87
дни неползван платен годишен отпуск за периода 2013г. – 2017г. включително,
сумата от 2 116, 74 лева – мораторна лихва върху
главницата за трудово възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 30.09.2014г. до 15.09.2017г. – датата на прекр. на ТПО, а именно по 1/4 част, всеки по 3683, 13 лева
- трудово възнаграждение, по 487,85 лева
– обезщетение за неползван ПГО, и по 529, 19 лева мораторна
лихва, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
постъпване на исковата молба срещу тези ответници в съда – 06.03.2018г., до
окончателното плащане на дължимите суми, както и по 1/4 част от разноските по
делото.
Ищцата твърди, че на 03.06.2013г. е сключила с ответника
„Владиван, И. и с-ие” СД
трудов договор на длъжността „***”, при определено в тр.
договор месечно възнаграждение, платимо до 30- то число на съответния месец. На
16.09.2017 г. ТПО било прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, но
работодателят дължал заплащане на следните суми за трудови възнаграждения:
14 732, 52 лева - неизплатени трудови възнаграждения за периода м.
септември 2014г. – м. септември 2017 г., помесечно
посочени в уточняваща молба от 05.12.2017г. Поради забавеното им плащане й се
дължала мораторна лихва от последно число на месеца,
в който е положен труда, начиная от 30.09.2014г. до
подаване на заявлението, в размер на 2 116, 74 лева. За периода на ТПО
ищцата не е ползвала платения си годишен отпуск в общ размер на 87 дни, както
следва – 12 дни за 2013г., по 20 дни за 2014г., 2015г. и 2016г., и 15 дни за
2017г., за които й се дължало обезщетение в размер на 1951, 41 лева. При прекратяване на ТПО тези
суми не й били заплатени, поради което ищцата подала заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано частно гр. дело № 15012/ 2017 г. на ПРС, II бр.
с-в и се издала заповед за изпълнение. Длъжникът обаче подал възражение против
заповедта, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за признаване на установено вземането по заповедта. Претендира разноски.
Предявява и осъдителен иск срещу *** Г.И.З., с ЕГН: **********,***
за осъждането му да й заплати солидарно с дружеството същите суми на основание
чл. 88 от ТЗ поради това, че отговаря за задълженията на дружеството солидарно
с цялото си имущество.
Предявява и осъдителен иск срещу наследниците на *** И.В.И.,
с ЕГН: **********, бивш жител ***, починал на *** Н.З.И., с ЕГН: **********,***;
М.И.З., с ЕГН: **********,***, ***; И.И.И., с ЕГН: **********,***
иск за осъждането на всеки от тях да й заплати, солидарно с горепосочените
двама ответници, припадащата им се част от горепосочените суми, която определя
на 1/4 ид. част.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника „Владиван, И. и Сие”
СД, с който се оспорват предявените искове.
На първо място се моли съдът да прекрати производството
като недопустимо поради това, че ответното дружество е в ликвидация и всякакви
съдебни производства срещу него са недопустими.
В случай, че съдът реши да разгледа спора по същество се
излагат твърдения, че ищцата не е полагала труд за периода, за който претендира
заплащане на трудови възнаграждения, поради което такива не й се дължат, не й
се дължи съответстващата им лихва и няма право на платен годишен отпуск. Твърди
се ищцата да е живяла на семейни начала с *** дружеството И.В.И., като поради
това обстоятелство се е ползвала с привилегията да й се изплаща трудово
възнаграждение, без реално да полага труд, както и да ползва отпуск, като тези
суми й били заплащани от него. Твърди се същият да е починал на ***, а ищцата е
имала достъп както до жилището му, така и до офисите в с. Б. и при напускането
им взела със себе си голяма част от документацията на дружеството. Част от тази
документация било личното трудово досие на ищцата. Твърди се ищцата да е
напуснала офисите на дружеството през м. март 2016г. и оттам насетне да не е
полагала труд, но въпреки това тр. възнаграждение
продължавало да й се изплаща от И.И.. Твърди се тези
обстоятелства да се установяват от подавани от ищцата жалби до Първо РУП П..
Твърди се тези обстоятелства да се признават и в искова молба по гр. дело №
16872/2017г. на ПРС, X-ти гр. с-в.
Ето защо се моли производството по делото да бъде
прекратено, евентуално – исковете да бъдат отхвърлени.
От ответника Г.И.З. е постъпил писмен отговор, с който се
прави възражение за недопустимост на иска поради това, че дружеството е в
ликвидация. По същество се взема становище за неоснователност на исковете, като
се излагат същите съображения, изложени в отговора от името на дружеството.
Прави се възражение за погасяване на същите с кратката тригодишна давност,
поради което се моли да бъдат отхвърлени.
Останалите ответници не са депозирали отговор в
законоустановения срок.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез п. си адв. М. взема становище за основателност на исковете и моли
същите да бъдат уважени, като претендира разноски.
Представя писмена защита, с която взема становище за доказаност на твърдението й да е полагала труд,
недоказаност възражението на ответниците същото да й е било платено, за това
ТПО да й е било прекратено по надлежния ред, за процесния период да са й
начислени, но неизплатени тр. възнаграждения в
размери, под минималната работна заплата за страната, както и че съгл. чл. 98
от ТЗ прекъсването на давността спрямо дружеството има действие и спрямо
съдружниците. Ето защо моли исковете да се уважат, като претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът СД „Владиван,
И. и с-ие”, чрез *** Г.З. и п. адв.
М., както и ответникът З. лично и чрез адв. М., вземат становище за неоснователност
на исковете, с аргумент, че ищцата не е работила реално в дружеството през
последната година и половина, предвид близките си отношения с другия с. и негов
*** до момента на смъртта си – И.И., но въпреки това
е получавала трудовото си възнаграждение и са й били внасяни осигуровки от работодателя.
Същите представят писмена защита, с която подробно аргументират тезата си за
недоказаност на исковете както по основание, така и по размер.
В съдебно заседание ответникът И.И.,
с. на ищцата и на починалия с. И.И., взема становище
за това, че м. му и б. му до последно са живели заедно, двамата са движили
дружествените работи, известно му е м. му да е купувала определени неща, но не
е наясно и не взема отношение по въпроса дали същата е получила трудовите си
възнаграждения, ползвала ли е отпуск или не.
В съдебно заседание ответницата Н.И., с. на И.И., се явява лично. Взема становище, че й е известно, че
ищцата в продължение на 20 години е живяла със с. й и с доведения й с. Г., но
не е наясно с техните взаимоотношения по повод дружеството.
В съдебно заседание ответникът М.З. не се явява, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Така предявените установителни искове
срещу дружеството са допустими, като предявени в едномесечен срок от получаване
на съобщението за постъпилото възражение, което е било подадено в срок, и се
претендира установяване на суми, за които е издадена заповед за изпълнение. Неоснователно
е възражението за недопустимост на същите поради това, че ответното дружество е
в ликвидация. Това обстоятелство не води нито до спиране, нито до прекратяване
на водените срещу него трудови дела, като трудови спорове могат да се водят
дори в случаите, когато дружеството-работодател е в производство по
несъстоятелност. Липсва норма в Търговския закон, която да предвижда, че водене
на дела срещу дружество в ликвидация е недопустимо. Ето защо това възражение е
неоснователно.
Останалите искове, срещу *** Г.З. и
наследниците на починалия с. И.И. са осъдителни
такива, като същите са допустими, доколкото разпоредбата на чл. 88 от ТЗ
предвижда по иск срещу дружеството ищецът да може да насочи иска си и срещу
един или повече съдружници. Принудителното изпълнение се насочва най-напред
срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците.
За да бъдат уважени исковете досежно трудовото
възнаграждение, е необходимо да се установи, че ищецът през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения и е полагал труд,
както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила така установените суми, респ. че
не се дължат на друго основание.
За да бъде уважен иска за присъждане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск е необходимо да се установи, че ТПО е прекратено, колко дни неползван
ПГО е останал на ищеца и размерът на обезщетението.
За да се уважи искът за мораторна лихва е
необходимо да се установи размерът на главниците и техния падеж, периодът, за
който същата се дължи, и размерът й.
По отношение на физическите лица – ответници също така
следва да се установи, че ответникът Г.З. в качеството си на *** отговаря
солидарно с цялото си имущество, че останалите ответници са наследници на
починалия *** И.И., и при какви квоти отговаря всеки
от тях за размера на задължението, според наследствения си дял.
Оттам насетне, в тежест на ответниците е да опровергаят твърденията на
ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да установят, че
ищецът не е работил в процесния период, респ. че е изплатено дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за исковия период и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, респ. че същите не се дължат на друго основание, ответникът Г.З. – че
вземанията по отношение на него са погасени по давност.
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 15012/2017г. на ПРС, II-ри бр. с-в, че на 26.09.2017г. ищцата е подала срещу „Владиван, И. и Сие” СД заявление
по чл. 410 от ГПК за заплащане на неплатено трудово възнаграждение, мораторна лихва и обезщетение за неползван ПГО. Със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10057/20.10.2017г. е разпоредено
длъжникът „Владиван, И. и Сие”
СД да заплати на ищцата следните суми – 14 732, 52 лева главница,
неплатени тр. възнаграждения за периода 30.09.2014г.
– 15.09.2017г., сумата от 1951, 41 лева – обезщетение за неползван ПГО, и 2116,
76 лева мораторна лихва. Присъдени са законна лихва и
разноски.
В случая между страните не се спори, че ищцата е живяла на семейни начала с
*** И.И. и е била назначена по трудово правоотношение
в дружеството на длъжност „***”.
Видно от представеното от ищцата заверено копие на тр.
й книжка, оформена с печати на дружеството и подписи, ищцата е работила на длъжност
„***” в ответното дружество в периода 03.06.2013г. – 15.09.2017г., на 8-часов
работен ден, с място на работа „***”, на 8-часов раб. ден, с ОМВ, както следва
– 335 лева при постъпване, впоследствие увеличавано до 471, 04 лева. В ТК е
вписано прекр. на ТПО на 16.09.2017г. на осн. чл.
328, т. 3 КТ, прослуженото време, като е отбелязано, че осигурителният стаж е
равен на зачетения трудов такъв. Видно от справката от Търговския регистър,
дружеството е било управлявано от И.В.И. и Г.
И.З. – заедно и поотделно, които са били *** в същото. Установява се, че
*** И.В.И. е починал на ***, като след смъртта му дружеството е прекратено по
право и за л. е назначен останалият жив с. Г. И.З.,
който е и негов с..
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че И.В.И.,
починал на ***, след смъртта си е оставил следните наследници по закон – с. Н.З.И.,
четирима с. – В.И.В., Г.И.З., М.И.З., И.И.И., като е
имал и д. М.И.И., починала на ***, чиято м. е ищцата Ц.И.Б..
Същата обаче не е наследник на починалия И.И.,
доколкото по заместване наследяват низходящите на низходящите, които са
починали преди своите възходящи, но не и техните възходящи, т. е. р. на
починалото преди смъртта на другия си родител д. не е наследник на другия
родител на това основание – арг. чл. 10, ал. 1 ЗН.
Наследникът В.И.В. се е отказал от наследството, оставено от б. му, на
03.07.2017г., който му отказ от наследство е вписан в особената книга на ПРС.
Неговият дял уголемява дяловете на останалите наследници.
Следователно към момента наследниците са четирима – с. Н.З.И., и трима с. –
Г.И.З., М.И.З. и И.И.И., като всеки от тях има дял
1/4 от наследството.
По делото са представени в незаверени копия заповедта за прекр. на ТПО на ищцата, подписана за работодателя от Г.З.,
в която е разпоредено на ищцата да се заплати обезщетение за 87 дни неползван
ПГО – 1951, 41 лева, с положени подписи за работодател, за с. и за ищеца, удостоверение
образец УП – 2, издадено на ищцата на 18.09.2017г.,
в което е посочено, че ищцата е работила като с. в дружеството от 01.01.2004г.
до 09.11.2011г. на 8-часов раб. ден и от 03.06.2013г. до 15.09.2017г. също като
с. на 8-часов раб. ден., както и друго, нечетливо копие от ТК на ищцата. Представена
е и заверена справка от системата на НАП за данни за осигуряването на ищцата в
периода м. 06.2013г. – м. 09.2017г., видно от която в този период осигурител е
ответното събирателно дружество, осигурителният доход започва от 335 лева и
нараства с времето, като е 471, 04 лева за м. август 2017г., а за септември
2017г. за 10 отработени дни – 247, 92 лева.
По делото е представено цялото ЛТД на ищцата, в оригинал, предоставено от с.
на СД „ Владиван – И. и Сие”,
в което се намира трудовият договор от 03.06.2013г., но само с подпис на с.,
който го е изготвил, приемо-предавателен протокол от
19.09.2017г., подписан от ищцата и с. Ю. А., удостоверяващ, че й е предал
попълнена тр. книжка – 2 бр
стара и нова, заповедта за прекр. на ТПО,
предизвестие, образец УП 2, и два фиша – за м. август и септември 2017г.
Представени са ДС към ТД за увеличаване на възнаграждението, подписани от
изготвилия ги с. и подпечатани с печата на Колективна фирма Владиван.
В ЛТД се намира връчено на 15.08.2017г. предизвестие за прекр.
ТПО на ищцата на осн. чл. 328, ал. 3 от КТ, копие от лична карта на ищцата, четири
молби и заповеди за отпуск за 2009 и 2010г.,
длъжностна характеристика на длъжността „***”, подписана и за работник,
и за работодател, предходен тр. договор между същите
страни - ищцата и събирателното
дружество, от 2000г. и ДС към него, подписани, за същата длъжност, на пълно
работно време, длъжностна характеристика, както и още по-стар ТД между същите
страни от 1997г., от 1995г., ТД с Колективна фирма „Владиван”
от 1990г. Предходното ТПО със същия работодател е прекратено със заповед от
10.11.2011г., подписана от страните. Представена е в оригинал новата молба за
назначаване от 31.05.2013г., справки за приети и отхвърлени уведомления,
удостоверяващи, че ТПО от м. юни 2013г. е регистрирано, както и прекратяването
му, фишове за август и септември, неподписани, в които е посочено, че ищцата
има право на обезщетение за неползван ПГО за периода на ТПО от 2013г. до 2017г.
в размер на 87 дни, с последен ден, зачетен за стаж – 15.09.2017г. В ЛТД се
намира и в оригинал, подписана от работник, работодател, с., заповедта за прекр. на ТПО, в която изрично е посочено ищцата да има
право на обезщетение за 87 дни неползван ПГО. За работодател заповедта е
подписана от Г.З., като ТПО е прекратено, считано от 16.09.2017г.
За установяване твърденията на страните – дали ищцата е полагала труд, и
дали й е заплащан, и какъв е размерът на дължимите й суми са събрани гласни,
писмени и експертни доказателства.
Ищцата е отговорила по реда на чл. 176 от ГПК, че работата й се е състояла
в това да *** до издаване на фактура и да я носи на с., като с. се намирало
там, където се помещава дружеството „***“ в ***, там се съхранявали всички
документи, фактури, трудови досиета. Там се водел официално офисът им, където е
с.. Ищцата твърди повече от 30 години да е живяла на семейни начала с И.И. и да е работила в дружеството, като е полагала труд и
след м. март 2016г. Заявява, че е живяла с И.И. до
смъртта му и до този момент е полагала труд в дружеството. В дома им в с. Б. не
се съхранявала документацията на дружеството като товарителници и фактури.
Уточнява, че под техен офис има предвид с., където се съхранява документацията,
а в самата къща в с. Б. има стая с бюро, където тя е обработвала документите и
след това готови ги е предавала на с.. От м. март 2016г. носела документи на Ю.,
последният с..
От показанията на свидетеля на ищеца Д. С. П., ***, се установява, че
същият е изпълнявал *** за дружеството „***” ***, като познава повечето от
страните по делото. Същият е работел като ш. на ***, последно изпълнявал
курсове до 2017г. Процедирали по следния начин – когато свърши работата за
деня, предава документите на *** Б., която ги обработвала, или на с. И.И., който ги предавал ан нея. На
нея се предавали пътните листове. Това ставало абсолютно всеки път, всеки ден,
докато работел за тях. Последно работел на повикване, като го викали за курсове
два-три пъти месечно. Имало пътни листове с неговото име. Според свидетеля,
когато ги виждал във връзка с работата, *** Б. постоянно била с *** И..
От показанията на свидетеля на ответника Ю. А. се
установява, че същият е бил последният с. на „***”, като по повод работата си
се познава със страните по делото. Във връзка с работата му е известно, че
ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество. Първоначално
с. на „***“ *** се водело от *** „***“ ООД, в която работел свидетелят. Това продължило
около 8 години. После фирмата останала при него, но като клиент на *** на свидетеля.
*** Б. започнала работа в дружеството,
според свидетеля, през 2007 г., след това имало един период, в който не била
назначена, после пак я назначили като *** във фирмата. По време на „***“ ООД си
имали отделен човек, който водел трудовите
досиета. Последните две години ги водел свидетелят. Тя била назначена за с.. Те
си вървели заедно с И.И. - някой път той идвал сам, друг път идвал с
нея. Част от фактурите тя ги пишела, тя му ги носела. Имало периоди, в които му
ги носела ищцата, в други – починалият с. И., който се случи. Имало един
период, в който била освободена по надлежния ред и била назначена в друга
фирма. После пак я назначили във „***“ ***. Докато почине И., от 2016 г., тя
все си ходела с него, все ходели заедно. Само последните месеци И.И. му носел документи сам, но свидетелят не знае защо *** Б.
не е била с него. Той починал през м. ***, като от ноември – декември 2016 г.
само И.И. ходел да носи документите. Твърди да е
предал трудовото досие, което се намира в кориците на делото. Същото е
предявено на свидетеля, който сочи, че договорът от 2013г. не е съставян от
него, но протоколът от септември 2017г. за предаване на документи е съставен от
него. Той е съставил предизвестието от август 2017г. и заповедта от 16.09.2017
г. за прекр,. на ТПО, а ищцата ги разписала. Имало
фишове, които не били разписани, но сумите по тях били начислени. Свидетелят не
е заплащал заплати, нито е присъствал на заплащането им, заплатите се плащали в
брой от И.И., като до момента никой, вкл. и ищцата,
не се е оплаквал да не е получил дължимите суми. По време на прекратяване на
ТПО на ищцата, тя не е предявявала претенции за неплатени възнаграждения. Трудовата
книжка била разписана от Г.З., когато се прекратило ТПО на ищцата. ТК била
попълнена от свидетеля. Същият е ходил в къщата им в с. Б., но не знае дали
имат офис там. *** на „***“ наистина било в сградата на „***“. Там била ***, а
когато свидетелят започнал да работи сам, работел от вкъщи. Относно предходния
свидетел – на този свидетел е известно да е бил ш. на ответното дружество, имал
и трудов договор, управлявал камион. Последните години обаче състоянието му се влошило
и И.И. го викал на работа само, когато имало работа
за камиона. Предаването на книжа ставало един път в месеца задължително, около
пето число му ги носели, заради ДДС. Регистърът се подавал до 14-то число на
следващия месец и веднъж в месеца, около пето число, му носели документите.
Част от фактурите за ответното дружество били съставяни от *** Б., която му ги
и носела. През последните 6-7 месеца дружеството нямало работа, нямало фактури,
не само съставени от Б., но и въобще, като г-н И. му носел само документи за
разходи – за сметки към мобилни оператори и др. битови услуги, защото нямало
никаква работа, последните месеци фирмата не работела. Това било от 2016 г.
есента, докато почине И.И.. Преди това му носели фактури
през 2016 г., но за кои месеци, не може да каже.
Разпитана е свидетелката М. П. Д., с която ответникът Г.З.
живее на семейни начала в с. Б., на същия адрес, на който живее и ищцата, и
ответникът З.. В показанията си тази свидетелка сочи, че от 2016г. ищцата е
напуснала този адрес, една година преди И.И. да
почине, като й е известно, че на техния етаж, на който са живели, Б. и И. са
държали папките с дружествената документация. След като Б. напуснала къщата,
свидетелката не я е виждала да работи по дружествената документация, но идвала
постоянно, според свидетелката – за да иска пари от с. й И.И..
Докато живяла на този адрес, не я е чула да се оплаква, че има да получава пари
от фирмата. Живеели в една къща, на различни етажи, поне от 16 години. Според
свидетелката Б. идвала да иска пари да си оправя зъбите. Не й е известно Б. да
е изнесла багажа си от това жилище, никой не я е спирал да го посещава. Не я
виждала да идва след смъртта на И.И., не знае дали,
когато е идвала, *** Б. е оставала с преспиване в жилището.
По делото всяка от страните е представила искови молби и
писмени отговори по други водени между тях дела, в които се твърди всяка от
страните да е признала неизгодни за нея факти и обстоятелства.
От представения писмен отговор по гр. д. № 1682/2017г. на
ПРС, X –ти гр. с-в, подаден от Г.з.
като п. друго дружество – „Владиван 2 „ ЕООД се
съдържат изявления, че ищцата е работила по ТПО в дружеството „Владиван, И. и Сие”, извършвала е
дейност както за това дружество, така и за „Владиван
2” ООД, в която връзка й е бил предоставен служебен автомобил, лизинговите
вноски по който се заплащали с предоставени от дружеството средства. Съдържат
се и изявления, че ищцата не е имала достатъчно доходи, за да заплаща вноските
по автомобила. Сочи се, че ищцата е работила като с. на „***” и за служебни
нужди й е предоставен служебен автомобил. Представен е и протокол от с.з. по
това дело, в който ищцата заявява, че не е получавала трудово възнаграждение от
дружеството на „***” години наред именно поради близките си отношения с И.И.. По това дело са събрани доказатеслтва
за това, че Б. като служител на дружеството постоянно е пътувала с въпросния
автомобил, имали са много работа и Б. е неможело да я свърши, ако не управлява
автомобил. Ищцата е давала обяснения по прокурорска преписка във връзка с този
автомобил, като същата навсякъде твърди, че до смъртта на И. е живяла с него,
че има дете от него, че Г. му е с. от *** брак, имали са съвместен бизнес, но
след смъртта на И. синът му З. иска да получи всички облаги от дружествата за
себе си и така са започнали конфликтите между страните. Представен е нот. акт, че ищцата е закупила апартамент през 2018г.,
договор за финансов лизинг на процесния автомобил, по който ищцата не е страна,
а същият е на „Владиван 2” ЕООД, погасителен план.
Ведомости на ответното дружество по делото не са
представени.
Изслушано е заключение на в. лице по допуснатата ССЕ З.М.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е
изследвало находящите се по делото документи, ЛТД на ищцата, ведомостите при
ответника, като от заключението е видно, че за периода м.09.2014г. –
15.09.2017г. на ищцата са начислени, но не са изплатени трудови възнаграждения
в брутен размер от 13710, 44 лева, нетна сума за получаване – 10613, 25 лева,
върху които се дължи мораторна лихва от падежа на
всяко вземане, начиная от 01.11.2014г. до
15.09.2017г. – датата на прекр. на ТПО в размер на
1357, 06 лева. Според в. лице тези суми са начислени по ведомост, подавани са
справки за осигуряването, но няма данни същите да са изплатени. На ищцата е начислено,
но неизплатено обезщетение за неползван ПГО за 87 дни за периода на ТПО в
брутен размер – 1951, 41 лева, нетна дължима сума – 1756, 27 лева. Няма данни
да е изплатена на ищцата срещу подпис или с друг документ. ТВ са се изплащали
до последно число на месеца, следващ полагане на труда, и от първо число на
втория месец след полагането му работодателят е в забава.
Това заключение се базира на писмените документи,
представени от ответното дружество, същото не е оспорено от страните, не са
поставени допълнителни задачи към в. лице, и заключението е прието от съда,
като обективно и компетентно изготвено.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът доказва
в процесния период септември 2014г. – 15.09.2017г. да е работил по ТПО с
ответника и да е полагал труд. Възраженията на ответниците – дружеството и Г.З.,
че труд не е полаган, се опровергаха както с гласни, така и с изходящи от тях
писмени документи – в ТК на ищцата са направени отбелязвания, че осигурителния
стаж е равен на трудовия, няма данни за периоди, които не се признават за тр. стаж, ТВ са начислени на ищцата за целия процесен период, подавани са справки за осигуряването и й е
издадено удостоверение УП 2, подписано от Г.З., в което е посочено ищцата да е
полагала труд за целия процесен период. В този смисъл
са и показанията на свидетелите – работник и с., като обстоятелството, че
последните месеци преди смъртта на И.И. работата в
дружеството е намаляла не води до недължимост на трудовото
възнаграждение на работниците и служителите. Ето защо ТВ на ищеца се дължи, за
целия процесен период, от работодателя.
Съдът намира, че същото е в посочения от в. лице М. нетен размер от 10613,
25 лева за периода септември 2014г. – 15.09.2017г., а мораторната
лихва се дължи от периода на падежа на всяко вземане, начиная
от 01.11.2014г,. до 15.09.2017г. в р-р на 1357, 06 лева.
Ирелевантно е обстоятелството дали ищцата е имала средства да си закупи
жилище за получаването на тр. й възнаграждение.
Изплащането на ТВ се установява само и единствено с писмени доказателства –
подпис върху ведомост, върху РКО, или банков платежен документ за изплатени
суми. Такива не се представят от ответното
дружество. В представените от ответниците документи не се съдържат
изявления на ищцата да е получила тр. си
възнаграждение, напротив – съдържа се признание от тяхна страна да е полагала
труд, и изявления, постоянни и безпротиворечиви, на
ищцата, че не е получавала възнаграждение, защото с. в дружеството е бил
човекът, с който живее 30 години и имат д., и работейки за *** е считала, че
работи и за себе си, поради което, докато И. е бил жив, не е поставяла въпроса
за изплащане на възнагражденията си. В тежест на ответника-работодател при
условията на пълно и главно доказване е да установи, че ищцата е получавала
възнагражденията си, това не е сторено, ведомостите не са подписани, намират се
при ответника и в. л. ги е проверило, въпреки твърденията му, че са били взети
от ищцата при напускането й, които твърдения са очевидно неверни.
Ето защо следва да се установи дължимостта на
горепосочените главници и лихви, като за разликата до пълните предявени размери
исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Неоснователно е искането на ищеца, заявено за пръв път с писмената му
защита, да му се присъдят по-високи суми, поради това, че за определени периоди
ТВ на ищцата не е било актуализирано съгл. минималната работна заплата за
страната. Такива твърдения за пръв път се навеждат в писмената защита, доказателства
за подобни твърдения. поради липсата им, не са събирани, ищцата никога не е
твърдяла да има право на възнаграждение в размер на разлика между начисленото й
по ведомост и МРЗ за страната, самата ищца е представила доказателства за
размерите на тр. си възнаграждения, не е оспорила
заключението на вещото лице, и не е поискала допълнително такова с искане да се
установи дали за определени периоди БТВ на същата е било под МРЗ за страната.
Отделно от това, на същата се следва нетно, а не брутно ТВ, след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки. Претенция за заплащане на такова възнаграждение
никога не е била формулирана, а самият петитум на
исковата молба съвпада изцяло с брутните суми, начислявани на ищцата всеки
месец. На същата обаче не се следва ТВ в брутен, а в нетен размер, след
приспадане на дължимите данъци и осигуровки. Ищцата не е претендирала заплащане
на суми в размер, различен от начислените по ведомостта. На същата обаче се
следват не претендираните брутни такива, а нетните, след приспадане на
дължимите данъци и осигуровки, които ежемесечно са внасяни, към бюджета, видно
от заключението на в. лице. Ето защо заявеното за пръв път искане с писмената
защита представлява недопустимо изменение на исковете, по което съдът не дължи
произнасяне.
Ето защо ще се признае за
установено, че ответното дружество дължи на ищцата главница – неплатено тр. възнаграждение, в размер на 10613, 25 лева за периода септември
2014г. – 15.09.2017г., както и мораторната лихва
от падежа на всяко вземане, начиная от 01.11.2014г,.
до 15.09.2017г. в р-р на 1357, 06 лева,
като за разликата над тези суми исковете като неоснователни, до брутните
заявени арзмери, ще се отхвърлят. Вземанията за ТВ са
лихвоносни с фиксиран падеж, поради което работодателят изпада в забава и без
покана, поради което посочените мораторни лихви се
дължат.
Ще се установи и дължимостта на законната лихва върху
главницата за неплатено ТВ за периода от подаване на заявлението до
окончателното плащане.
По иска за установяване дължимостта на
обезщетението за неползван ПГО, предявен
срещу дружеството, съдът намира следното:
Същият е основателен, в посочения от в. л. М. нетен размер от 1756, 27
лева. Установи се, че за периода на ТПО от м. 06.2013г. до 15.09.2017г. ищцата
не е ползвала ПГО, като е имала право на такъв в общ р-р на 87 дни. Същият й е
признат от ответното дружество, чрез л. З., със заповедта за прекр. на ТПО, като е посочен и брутният му размер – 1951,
41 лева. Това представлява признание, изходящо от ответното дружество, че сумата
в брутен размер се дължи. Доколкото обаче върху същата се правят удръжки, вносими от работодателя, ищцата има право да получи нетно
обезщетение в р-р на 1756, 27 лева. Заявлението има х-р на покана, поради което
от този момент насетне се дължи и законна лихва върху сумата. Неоснователни са
възраженията на Г.з., че същият не е имал право да подписва заповедта за
прекратяване, доколкото в ТР, преди прекр. на
дружеството, е записано то да се управлява от него и И.И.
заедно и поотделно, като същият е л. по право, вписан като такъв в ТР.
Вписването има действие за третите лица, от обявената в ТР дата, каквото трето
лице обаче ищцата не е, тъй като същата е служител на дружеството. Отделно от
това, до датата на вписването му като л. същият е управляващ по силата на вписването до момента, поради
което прекратяването на ТПО е породило действие, като такова е породило и
направеното признание на дълга.
Ето защо ще се признае за установено
дължимостта на обезщетението за неползван ПГО за 87 дни в нетен размер
1756, 27 лева, като за разликата до брутния такъв установителният иск като
неоснователен ще се отхвърли. Ще се присъди и законната лихва от завеждане на
заявлението до окончателното плащане.
По отговорността за разноските, на
събирателното дружество – същото дължи такива на ищеца според уважената
част от иска както за исковото, така и за заповедното производство. В
заповедното такова разноските на ищеца възлизат на 1522 лева платено адв.
възнаграждение, а по исковото – доказателства за направени разноски няма,
единствено се представя пълномощно. Ето защо следва да се осъди дружеството да
заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на 1111, 23 лева (хиляда сто и единадесет лева
и двадесет и три стотинки).
От своя страна, ответното дружество има право на разноските съразмерно отхв. част на иска, които са 1300 лева платено
възнаграждение по исковото производство. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, ищецът следва да бъде осъден
да му заплати разноски по съразмерност в
размер на 350, 86 лева (триста и петдесет лева и осемдесет и шест стотинки).
По отношение на осъдителния иск спрямо с. Г.И.З.:
Съгл. разпоредбата на чл. 88 от ТЗ по иск срещу събирателното дружество
ищецът да може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници.
Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при
невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците. В конкретния случай с. Г.И.З.
е *** такъв в събирателно дружество, поради което отговаря за задълженията на
дружеството с цялото си имущество. Ето защо същият носи отговорност за
изплащане на ищцата на горепосочените суми за ТВ, лихва и обезщетение за
неползван ПГО, в установените от в. л. М. размери. Същият обаче с отговора си
на исковата молба, който е в срок, е възразил за недължимост
на сумите, като погасени по давност по отношение на него. По това възражение,
съдът намира следното:
Съгл. разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ТЗ искове срещу с. за задължения на
дружеството се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не
подлежи на по-кратка давност. Според ал. 2 давностният срок започва да тече от
деня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или
напускането на с. е вписано в търговския регистър. Според ал. 3 прекъсването на
давността по отношение на прекратеното дружество има действие и спрямо
съдружниците, които са били в дружеството по време на прекратяването. В
конкретния случай се касае за прекратено дружество поради смърт на един от
съдружниците, което в момента е в процес на ликвидация. Заявлението, прераснало
в исково производство, е прекъснало давността по отношение на прекратеното
дружество на 26.09.2017г. Към тази дата давностният срок за нито едно от
вземанията не е изтекъл, тъй като най- старото такова за м. 09.2014г. се
погасява по давност на 01.11.2017г. в случай, че иск не е предявен. Според ал.
3 на чл. 98 от ТЗ прекъсването на давността има отношение и по отношение на с. Г.З.,
независимо, че прекият иск срещу него е заведен на 23.02.2018г., видно от
поставеното клеймо върху молбата за привличане на нови ответници. Ето защо и
доколкото исковете се разглеждат в едно производство, то давността спрямо Г.З.
също е прекъснала с подаване на заявлението и не тече, докато трае исковият
процес срещу дружеството – настоящия такъв.
С оглед на горното, възражението за погасяване спрямо него на
задълженията/част от тях, по давност е неоснователно и същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата, солидарно
с дружеството, всички суми, които се признава за установено, че дружеството й
дължи, ведно със законната лихва
върху главниците за ТВ и обезщетение от момента на постъпване на исковата молба
срещу него в съда - 23.02.2018г. до
окончателното им изплащане.
Касателно разноските, същите са направени в заповедното производство, по
което той в лично качество не е бил страна, в исковото няма направени такива, поради което този
ответник не носи отговорност за разноските на ищеца по частно гражданското
дело.
Същият обаче е направил разноски в настоящия процес в размер на 300 лева,
като съразмерно отхвърлената част от
иска ищцата му дължи разноски по съразмерност в р-р на 80, 97 лева
(осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки).
По отношение на отговорността на останалите трима ответници
– Н.З.И., М.И.З. и И.И.И., като наследници на
починалия на *** *** И.В.И., съдът
намира следното: Съгл. разпоредбата на чл. 88 от ТЗ по иск срещу събирателното
дружество ищецът да може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници.
Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при
невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците. Според чл. 98, ал. 3 от ТЗ
прекъсването на давността по отношение на прекратеното дружество има действие и
спрямо съдружниците, които са били в дружеството по време на прекратяването. В
конкретния случай дружеството е прекратено по право със смъртта на с. И.В.И.,
като оттам насетне наследството, оставено от същия, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, преминава върху неговите наследници.
Особеното в случая е, че същите не могат да носят отговорност за задължения на
дружеството, възникнали след смъртта на техния наследодател, поради което всеки
от тях отговаря за задълженията към ищцата за трудови възнаграждения и лихви
върху тях, възникнали до м. 06.2017г. включително. Ето защо всеки от тях,
отговаря до размера на наследствената си квота –1/4 ид.
част, за задълженията към нея за ТВ за периода м.09.2014г. – м.06.2017г. вкл.,
и съответстващите им лихви. Неплатените ТВ на ищцата за периода м.09.2014г. –
м.06.2017г. вкл. са в размер на 9685, 10 лева, а съответстващата им лихва за
периода 01.11.2014г. – 15.09.2017г. възлиза на същия размер – 1357, 06 лева,
доколкото към 15.09.2017г. последното ТВ, за което работодателят е бил в
забава, е това за м. 06.2017г. и мораторна лихва за
месеците 1ли, август и септември не се дължи. Съразмерно с наследствената си квота – 1/4, всеки от тях следва да бъде
осъден да заплати на ищцата, солидарно с дружеството и с Г.З., сумата от 2421,
28 лева главница и 339, 27 лева лихва. Същите дължат и законна лихва върху
главницата от момента на насочване на иска срещу тях – 06.03.2018г., до
окончателното изплащане на задълженията. За разликата над тези размери до
пълните предявени такива искът спрямо тях следва да се отхвърли.
Касателно обезщетението за неползван ПГО, ТПО е прекратено след смъртта на И.И., като правото на платен годишен отпуск се трансформира в
право да се получи обезщетение за него възниква към момента на прекратяването –
16.09.2017г. Ето защо, доколкото задължението за заплащане на това обезщетение е
възникнало след смъртта на наследодателя, същите не отговарят за него и този
иск спрямо тях следва да бъде отхвърлен.
Тези ответници не носят отговорност за разноските в заповедното
производство, а в исковото такова ищецът разноски няма.
По отношение на държавните такси и разноските от бюджета:
Направени са разноски за ССЕ от бюджета на съда в размер на 100 лева, и предвид уважаването на
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, същите изцяло следва да се
възложат в тежест на ответниците, както следва – дружеството и Г.З. да бъдат
осъдени да заплатят солидарно тази сума на бюджета, като останалите трима
ответници бъдат осъдени солидарно с тях да заплатят по 25 лева, представляваща 1/4 от сумата, в полза на БС.
Относно дължимата държавна такса, същата е, както следва – за уважените
срещу дружеството и Г.З. искове – 424, 53 лева по иска за ТВ, 54, 28 лева по
иска за лихва, и 70, 25 лева по иска за обезщетение за неползван ПГО, общо 549,
06 лева (петстотин четиридесет и девет лева и шест стотинки) – държавна такса
върху уважените искове, която същите следва да бъдат осъдени да заплатят силидарно по сметката на ПРС Пловдив.
За уважените срещу ответниците Н.З.И., М.И.З. и И.И.И. искове същите следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на ПРС ДТ, както следва – по 95, 85 лева по иска за главница и по 13, 57
лева – за лихва, общо 109, 42 лева всеки,
която сума да бъдат осъдени да заплатят солидарно както помежду си, така и с ответниците СД „Владиван, И. и Сие” и Г.З..
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Ц.И.Б., с ЕГН: **********,***, чрез адв. М.П.З. – М. и Събирателно дружество „Владиван, И. и с-ие” СД – в
ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Брестник,
общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Манастирска”,
представлявано от *** Г.З., че Събирателно дружество „Владиван,
И. и с-ие” СД – в ликвидация, ЕИК: ********* дължи на
Ц.И.Б., с ЕГН: ********** следните суми: сумата от 10 613, 25 лева (десет хиляди шестстотин и тринадесет лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. септември 2014г. –
15.09.2017г., сумата от 1357, 06 лева (хиляда
триста петдесет и седем лева и шест стотинки) - мораторна лихва върху него от падежа на
всяко вземане, начиная от 01.11.2014г,. до
15.09.2017г., сумата от 1756, 27 лева (хиляда
седемстотин петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) – нетно обезщетение за 87 дни неползван
платен годишен отпуск в периода м. 06.2013г. – 15.09.2017г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.09.2017г. до окончателното им
изплащане, които суми е разпоредено „Владиван, И. и с-ие” СД – в
ликвидация, ЕИК: ********* да заплати на Ц.И.Б., с ЕГН: ********** със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10057/20.10.2017г.,
издадена по ч. гр. д. № 15012/2017г. по описа на ПРС, II-ри бр. с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване дължимостта на трудово
възнаграждение за разликата над сумата от 10613, 25 лева (десет хиляди
шестстотин и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки), до пълния предявен
размер от 14 732, 52 лева (четиринадесет хиляди седемстотин тридесет и два
лева и петдесет и две стотинки), иска за мораторна
лихва за разликата над сумата от 1 357, 06 лева (хиляда триста петдесет и седем лева и шест стотинки) до пълния
предявен размер от 2116, 74 лева (две хиляди сто и шестнадесет лева и
седемдесет и четири стотинки), както и за периода от 30-то число на месеца на полагане
на труда, начиная от 30.09.2014г., до първо число на
втория месец след полагане на труда, начиная от
01.11.2014г., както и иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
разликата над сумата от 1 756, 27 лева (хиляда
седемстотин петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) до пълния
предявен размер от 1 951, 41 лева (хиляда деветстотин петдесет и един лева и
четиридесет и една стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Събирателно дружество „Владиван, И. и с-ие” СД – в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Брестник, общ. Родопи, обл.
Пловдив, ул. „Манастирска”, представлявано от *** Г.З. да заплати на Ц.И.Б., с
ЕГН: **********,***, чрез адв. М.П.З. – М. сумата от 1 111, 23 лева (хиляда сто и единадесет
лева и двадесет и три стотинки) – разноски
в производството по ч. гр. д. № 15012/2017г. по описа на ПРС, II-ри бр. с-в, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц.И.Б., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. М.П.З. – М. да заплати на Събирателно
дружество „Владиван, И. и с-ие”
СД – в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
Брестник, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул.
„Манастирска”, представлявано от *** Г.З. сумата от 350, 86 лева (триста и петдесет лева и осемдесет и шест стотинки) –
разноски за адвокатско възнаграждение в исковия процес съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.И.З., с ЕГН: **********,***
да заплати, в качеството си на *** в Събирателно дружество „Владиван,
И. и с-ие” СД – в ликвидация, ЕИК: ********* на Ц.И.Б.,
с ЕГН: **********,***, чрез адв. М.П.З. – М. следните
суми: сумата от 10 613, 25 лева
(десет хиляди шестстотин и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. септември 2014г. –
15.09.2017г., сумата от 1357, 06 лева (хиляда
триста петдесет и седем лева и шест стотинки) - мораторна лихва върху него от падежа на
всяко вземане, начиная от 01.11.2014г,. до
15.09.2017г., сумата от 1756, 27 лева (хиляда
седемстотин петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) – нетно обезщетение за 87 дни неползван
платен годишен отпуск в периода м. 06.2013г. – 15.09.2017г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба срещу него в съда – 23.02.2018г. до окончателното им
изплащане, които суми да й заплати солидарно със Събирателно дружество „Владиван, И. и с-ие” СД – в
ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Брестник,
общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Манастирска”,
представлявано от л. Г.З., като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на трудово възнаграждение за разликата над сумата
от 10 613, 25 лева (десет хиляди шестстотин и тринадесет лева и двадесет и пет
стотинки), до пълния предявен размер от 14 732, 52 лева (четиринадесет
хиляди седемстотин тридесет и два лева и петдесет и две стотинки), иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 1 357, 06 лева (хиляда триста петдесет и седем лева и
шест стотинки) до пълния предявен размер от 2 116, 74 лева (две хиляди сто и
шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки), както и за периода от 30-то
число на месеца на полагане на труда, начиная от
30.09.2014г., до първо число на втория месец след полагане на труда, начиная от 01.11.2014г., както и иска за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за разликата над сумата от 1 756, 27 лева (хиляда седемстотин петдесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки) до пълния предявен размер от 1 951, 41 лева
(хиляда деветстотин петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц.И.Б., с ЕГН: **********,***, чрез адв. М.П.З.
– М. да заплати на Г.И.З., с ЕГН: **********,*** сумата от 80, 97 лева (осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки) –
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.З.И., с ЕГН: **********,***, М.И.З., с ЕГН: *** и И.И.И., с ЕГН: **********,***, да
заплатят, всеки от тях поотделно, в качеството си на наследници на *** в Събирателно дружество „Владиван, И. и с-ие” СД – в
ликвидация, ЕИК: ********* И.В.И., с ЕГН: **********, бивш жител ***, починал
на *** на Ц.И.Б., с ЕГН: **********,***, чрез адв. М.П.З.
– М., следните суми: сумата от 2421, 28
лева (две хиляди четиристотин двадесет и един лева и двадесет и осем
стотинки) - главница, представляваща 1/4 част от трудовото й възнаграждение за
периода м. 09.2014г. – м. 06.2017г. включително, сумата от 339, 27 лева (триста тридесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки) – дължимата върху тази част от ТВ мораторна
лихва за периода от падежа на всяко вземане, начиная
от 01.11.2014г. до 15.09.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на насочване на иска срещу тях – 06.03.2018г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, които суми да й заплатят солидарно със Събирателно
дружество „Владиван, И. и с-ие”
СД – в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
Брестник, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул.
„Манастирска”, представлявано от л. Г.З., и с Г.И.З., с ЕГН: **********,***,
като
ОТХВЪРЛЯ иска срещу всеки от тях
за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над сумата от 2421, 28 лева
(две хиляди четиристотин двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки) до
пълния предявен размер от 3683, 13 лева (три хиляди шестстотин осемдесет и три
лева и тринадесет стотинки), както и за периода м. 07.2017г. – 15.09.2017г.
вкл., иска за мораторна лихва за разликата над 339,
27 лева (триста тридесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) до пълния
предявен размер от 529, 19 лева (петстотин двадесет и девет лева и деветнадесет
стотинки), както и за периода от 30-то число на месеца на полагане на труда, начиная от 30.09.2014г., до първо число на втория месец
след полагане на труда, начиная от 01.11.2014г.,
както и иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск – изцяло в
предявения му размер от 487, 85 лева (четиристотин осемдесет и седем лева и
осемдесет и пет стотинки) – 1/4 част от обезщетението за 87 дни неползван ПГО в
периода 2013-2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Събирателно дружество „Владиван, И. и с-ие” СД – в
ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Брестник,
общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Манастирска”,
представлявано от л. Г.З. и Г.И.З., с ЕГН: **********,*** да заплатят солидарно в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 549, 06 лева (петстотин четиридесет и
девет лева и шест стотинки) – държавна такса върху уважените искове, както и
сумата от 100 лева (сто лева) –
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Н.З.И., с ЕГН: **********,***,
М.И.З., с ЕГН: **********,***,*** и И.И.И., с ЕГН: **********,***, да заплатят, всеки от тях
поотделно, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 109, 42 лева (сто и девет лева и четиридесет и две стотинки) - държавна
такса върху уважените искове, както и сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) – разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда, които суми да заплатят солидарно със Събирателно
дружество „Владиван, И. и с-ие”
СД – в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
Брестник, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул.
„Манастирска”, представлявано от л. Г.З., и с Г.И.З., с ЕГН: **********,***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ