РЕШЕНИЕ
№ 14644
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20221110160200 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 239636/07.11.2022 г. на .................. с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ за сумата в размер на 2 355,10 лева, представляваща застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по полица № ................а товарен автомобил
.................., и за сумата в размер на 2 099,60 лева, представляваща застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по полица № ........... ведно със законна лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.11.2022 г. до изплащане на
вземането, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1 357,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2019 г. до 04.11.2022
г.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” по
полици № ............ е заплатил на застрахования сума в общ размер на 4 454,70 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за вреди по товарен автомобил .................., и
ремарке „.............., настъпили вследствие на ПТП от 03.10.2017 г. на АМ „Тракия“, км 94 +
550, по вина на водача на товарен автомобил ............. чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество. Ищецът изпратил регресна покана до ответника за
възстановяване на сумата, но плащане не последвало. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена застраховка, в изпълнение
на задълженията си по който ищецът е заплатил на собственика на МПС и ремаркето
посоченото обезщетение. Оспорва застрахованият при ответното дружество водач да е
виновен за ПТП. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП в исковата молба, като
твърди също така, че описаните щети по застрахования при ищеца лек автомобил не са в
причинно-следствена връзка с ПТП. Навежда възражение за съпричиняване. При условията
на евентуалност оспорва размерът на претенцията като завишен. Моли съда да отхвърли
1
исковите претенции и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представената по делото застрахователна
полица № .......... /л. 14/ се установява, че между ищеца и „................“ ООД е сключен
договор за застраховка "Каско на МПС" с предмет на застраховане товарен автомобил
.................., при уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“. Уговорената
застрахователна сума е 3 600,00 лева, а застрахователната премия – 226,80 лева. Срокът на
застрахователния договор е 15.01.2017 г. – 14.01.2018 г.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото застрахователна
полица № .................... /л. 40/ се установява, че между ищеца и „................“ ООД е сключен
договор за застраховка "Каско на МПС" с предмет на застраховане за ремарке „.............., при
уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“. Уговорената застрахователна сума е 3
100,00 лева, а застрахователната премия – 200,00 лева. Срокът на застрахователния договор
е 12.05.2017 г. – 11.05.2018 г.
По делото са представени и приети Общи условия на „......... АД за застраховка
Каско на МПС /л. 15 – л. 26 и л. 41 – л. 52/.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и собственика
на товарен автомобил ............. е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за гореописания автомобил със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие – в този смисъл и
приложената на л. 64 от делото справка от електронната страница на ......................
По делото е представен и приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 116/2017-1037 /л. 11/, съставен от младши инспектор ............. – полицейски служител при
ОД на МВР ..............“ по образец съгласно Приложение 1 към Наредба № Iз-41 от 12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд. Съгласно отразеното в констативния протокол ПТП е настъпило на
03.10.2017 г., около 10:30 часа, на АМ „Тракия“, км 94+550, посока гр. София, със следните
участници: 1./ ППС „....................... И.. Видимите щети по автомобилите са, както следва: по
участник 1 – цялостна щета, по участник 2 – цялостна щета, по участник 3 – задна броня, по
участник 4 – задна лява врата, предна и задна леви гуми, предна броня. Пострадал при ПТП
е Р. Щ. И., на който е поставена диагноза „наранявания в областта на главата /мозъчен
кръвоизлив/“. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено следното „У1
блъска в лява лента У2 /автомобил за ремонтни дейности с прикачен на количка пътен
знак/, вследствие части от количката се пръсват на пътното платно за насрещно
движение, където нанасят щети на У3 и У4“. В протокола се съдържа отбелязване за
съставен на участник 1 АУАН, на основание чл. 483, т. 1 КЗ.
Видно от Искане за оценка на вреди от 05.10.2017 г. /л. 28/ водачът на товарен
автомобил .................. – Д. И. Д., е уведомил ЗАД „......... ЕАД за настъпилото
застрахователно събитие. В искането водачът на посочения автомобил дава следното
описание на процесното ПТП: „бях позиционирал светлинната сигнализация на
специалното ремарке, закачено на микробус ................ за това в лявата лента на АМ
Тракия на 95 км посока София с цел обезопасяването на безопасност на екипа от
работници, работещи по ТРП. Около 11 .................... се удари в ремаркето и микробус.
Уведомих 112 веднага изпратиха линейка за водача на виновния автомобил и КАТ отцепиха
движението“.
Видно от Искане за оценка на вреди от 05.10.2017 г. /л. 54/ водачът на ремарке
„.............. – Д. И. Д., е уведомил ЗАД „......... ЕАД за настъпилото застрахователно събитие. В
искането водачът на посочения автомобил дава следното описание на процесното ПТП: „бях
позиционирал светлинната сигнализация на специалното ремарке, закачено на
микробус .................за това в лявата лента на АМ Тракия на 95 км посока София с цел
обезопасяването на безопасност на екипа от работници, работещи по ТРП. Около 11 часа
микробус ....................... се удари в ремаркето и микробус. Уведомих 112 веднага изпратиха
линейка за водача на виновния автомобил и КАТ отцепиха движението“.
2
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
искане за оценка на вреди по товарен автомобил .................., при ищеца е заведена щета №
........................ г. Застрахователят е извършил оглед на автомобила и е съставил опис-
заключение по щетата /л. 29/, в който са описани увредените детайли.
Съгласно рекапитулация по щета ................. /л. 35/ действителната стойност на
товарен автомобил .................., при сключване на полицата е 3 600,00 лева, а към датата на
застрахователното събитие – 3 343,00 лева, с оглед на което е направено заключение за
„тотална щета“.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
искане за оценка на вреди по ремарке „.............., при ищеца е заведена щета № ................г.
Застрахователят е извършил оглед на автомобила и е съставил опис-заключение по щетата
/л. 55/, в който са описани увредените детайли.
Съгласно рекапитулация по щета ................ /л. 59/ действителната стойност на
ремарке „.............., при сключване на полицата е 3 100,00 лева, а към датата на
застрахователното събитие – 2 978,00 лева, с оглед на което е направено заключение за
„тотална щета“.
По делото са представени доказателства за прекратяване на регистрация на
товарен автомобил .................., и на ремарке „.............., поради „тотална щета“ – л. 36 и л. 60
от делото.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените 2 броя
платежни документи от 29.11.2017 г. /л. 39 и л. 63/, че ищецът е платил на застрахованото
лице съответно сумата 2 340,10 лева – по щета № ..................... г., и сумата 2 084,60 лева – по
щета № *********.
На 05.12.207 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на регресни претенции по щети № ...............– сума в размер на 2 355,10 лева, и
№ ********* – сума в размер на 2 099,60 лева, всяка от които с включени по 15,00 лева
ликвидационни разноски.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Д. И. Д. и Р. Щ. И..
От разпита на свидетеля Д. И. Д. се установява, че той има спомен за процесното
ПТП, което се било случило преди много години. Свидетелят работи при „................“, като
конкретните му трудови задължения включват работа по автомагистралите, вкл. подмяна на
мантинели, както и шофьор на автомобил. Процесното ПТП се случило, докато свидетелят
заедно с група работници отстранявали ударени мантинели по автомагистрала „Т.“, в
близост до гр. Пазарджик. Свидетелят бил шофьорът на буса, с който работниците се
придвижили до мястото, където се подменяли мантинелите. Бусът бил „.........с каросерия и
ремарке, като ремаркето се водело туристическо за отбиване на движението. Бусът и
ремаркето се намирали зад поставените стрелки и табели „път в ремонт“, на около 200 метра
от работниците. Свидетелят и другите работници се намирали в лявата лента, като другите
две ленти – аварийната и средната били свободни. Свидетелят не видял как е настъпило
ПТП, тъй като работел, само чул удар и като се обърна вече видял, че бусът му е ударен от
друг бус. Бусът и ремаркето към него били „на парчета“. Нямало пострадали лица, с
изключение на шофьора на автомобила, който ударил буса – оплаквал се от болки в гърдите.
ПТП настъпило през деня, времето било ясно – не бил валял дъжд или сняг, нито имало
мъгла.
От разпита на свидетеля Р. Щ. И. се установява, че той също има спомен за
процесното ПТП, настъпило на 03.10.2017 г., около 10:30 – 11:00 часа. Свидетелят се движел
със своя автомобил по автомагистрала „...........в посока гр. София. Метеорологичните
условия били ясни. Тръгнал да изпреварва намиращия се пред него в средната лента тир,
като се огледал в огледало за задно виждане, за да не засече друг ускоряващ автомобил в
лявата лента, и в момента, в който погледнал напред видял спрян в лявата лента камион.
Блъснал камиона, за чието спиране заявява, че нямало специални обозначения. В момента на
предприетата от него маневра за изпреварване имало лек завой на магистралата, движел се
със скорост от 128 км/ч. Всичко се случило за секунди и свидетелят нямало как да спре. След
ПТП бил повикан полицейски екип. Свидетелят пострадал тежко, имал сериозни проблеми с
дишането и прекарал следващите 8 месеца в болничен. Непосредствено след ПТП бил в
шок. След ПТП били поставени конуси
3
Според назначената пред настоящата съдебна инстанция съдебно – автотехническа
експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
механизмът на ПТП е следният: на 03.10.2017 г., около 10:30 часа, на АМ „Т. в посока гр.
....., при км 94 +550, водачът на товарен автомобил ............. предприема маневра за
отклоняване на ляво с цел изпреварване на движещо се пред него МПС, където не осигурява
безопасна дистанция и реализира ПТП със спрелия в лява лента товарен автомобил
.................., с ремарке „............... Вследствие на удара отломки отхвърчат в платното за
насрещното движение и нанасят щети на лек автомобил ..................., и лек автомобил
„...................... Видимите щети по товарен автомобил ..................,, описани в съставения от
ищеца опис - заключение, са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Според
констатациите на вещото лице от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на товарен автомобил ............. който е управлявал превозното
средство със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него товарен автомобил
.................., с ремарке „............... Според отговора на задачи № 3 и 4 действителната стойност
на товарен автомобил .................., към датата на настъпване на застрахователното събитие е
3 964,00 лева, а стойността на вредите по него, определена по средни пазарни цени, възлиза
на 65 185,54 лева, при отчитане периода на експлоатацията му от датата на първоначалната
регистрация – 26.07.2000 г., до датата на застрахователното събитие – 03.10.2017 г. При
съобразяване действителната стойност на товарен автомобил .................., и стойността,
необходима за възстановяването му, вещото лице приема, че е налице „тотална щета“, с
оглед на което е заключил, че стойността на обезщетението за уврежданията по него,
определена при тотална щета и след приспадане на запазените части, е 2 775,00 лева.
Срокът на експлоатация на ремарке „.............., към датата на застрахователното събитие е 1
години, 5 месеца и 25 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация на
08.04.2016 г. Според отговора на задачи № 11 и 13 действителната стойност на ремарке
„.............., към датата на застрахователното събитие е 2 274,00 лева, като предвид
уврежданията по него възстановяването му е икономически нецелесъобразно и е налице
случай на „тотална щета“. Стойността на обезщетението за уврежданията по него,
определена при тотална щета и след приспадане на реализираните на пазара за скрап части,
възлиза на 2 003,11 лева. Според отговора на въпрос 16 видимите щети по ремаркето,
описани в съставения от ищеца опис - заключение, са в причинно – следствена връзка с
процесното ПТП. При запознаване с книжата по делото експертът е заключил, че от тях не
се установява наличие на данни за поставен пътен знак А23 и поставена временна
сигнализация с пътна маркировка, освен тази намираща се на ремарке „............... Изслушан в
открито съдебно заседание, експертът е уточнил, че независимо от скоростта на движение на
застрахования при ответника автомобил, съприкосновение би настъпило, тъй като едно от
превозните средства е било в спряло състояние. Според вещото лице водачът на товарен
автомобил ............. е имал техническа възможност да задейства спирачната уредба и да спре
преди мястото на удара.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия
договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение
с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
4
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищеца и „................“ ООД е сключен договор за
застраховка "Каско на МПС" с предмет на застраховане товарен автомобил .................., при
уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“, и срок на застрахователния договор
15.01.2017 г. – 14.01.2018 г.
По делото е безспорно, че между ищеца и „................“ ООД е сключен договор за
застраховка "Каско на МПС" с предмет на застраховане за ремарке „.............., при уговорено
застрахователно покритие „Пълно каско“, и срок на застрахователния договор 12.05.2017 г. –
11.05.2018 г.
По силата на тези договори ищцовото дружество е приело да покрива риска от
повреди по собствените на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна
премия, която не се спори, че е била заплатена. Полиците са надлежно оформени в
изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържат
всички задължителни законови реквизити, регламентирани в нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ.
Видно от условията по полиците, застраховката е с основно покритие „Пълно каско‘, която
съгласно Раздел II, т. 6.4., 6.5., 6.6. от приложените Общи условия на застрахователя,
приложими към процесните договори и съставляващи част от съдържанието на
застрахователното правоотношение, се включват щети при ПТП, щети при престой на МПС,
щети при паркирано МПС на застрахованите МПС, в които категории вредоносни събития
следва да се отнесе и процесното произшествие.. Предвид изложеното, съдът намира за
установено по делото съществуването на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско на МПС" относно товарен автомобил товарен
автомобил .................., и относно ремарке „.............., в рамките на чието застрахователно
покритие попада датата на процесното произшествие. Предвид така установеното за
застрахователя е възникнало задължение да обезщети собственика на увредените МПС, като
в случая той е изплатил застрахователни обезщетения.
Между страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
писмените и гласни доказателства по делото, че в срока на действие на договорите за
имуществено застраховане – на 03.10.2017 г., е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
на АМ „.....“ в посока гр. ..........., при км 94 +550, с участието на застрахованите товарен
автомобил .................., и ремарке „.............., с водач Д. И. Д., и на товарен автомобил .............
с водач Р. Щ. И.. В резултат на ПТП на застрахованите при ищеца автомобил са били
причинени увреждания, довели до „тотална щета“, за отстраняването на които не се спори,
че ищцовото дружество е изплатило на застрахованото лице сумите в размер на 2 340,10
лева – по щета № ............. г., и сумата 2 084,60 лева – по щета № ......................, както и по
15,00 лева – ликвидационни разноски за всяка щета.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на товарен автомобил
............. действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ отговорността
на водача Р. Щ. И..
5
С регресна покана от 05.12.2017 г. ищецът е поканил ответното дружество да му
възстанови сумите в размер на 2 340,10 лева – по щета № ................. г., и сумата 2 084,60
лева – по щета № *********, както и по 15,00 лева – ликвидационни разноски за всяка щета,
като към датата на сезиране на съда страните не спорят, че плащане не е било извършено от
ответната страна.
Предвид изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира върху
въпроса налице ли е виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, както и дали и другият водач има вина
за настъпване на ПТП и в какъв размер. Поради това следва да бъде обсъден механизмът на
процесното ПТП, който настоящият съдебен състав намира за установен въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – констативен протокол............ свидетелските
показания на участниците в ПТП – Р. Щ. И. и Д. И. Д., както и заключението на
автотехническата експертиза.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира
за несъмнено установено, че на на 03.10.2017 г., на АМ „Тракия“ в посока гр. .........., при км
94 +550, товарен автомобил ............. с водач Р. Щ. И., е предприел маневра за отклоняване на
ляво с цел изпреварване на движещо се пред него МПС във външната лента на магистралата,
където не осигурява безопасна дистанция и реализира ПТП със спрелия във вътрешната
лента товарен автомобил .................., с ремарке „............... Съдът приема, че така описаният
механизъм на ПТП е установен и въз основа на останалите събрани по делото писмени
доказателства – опис и доклад на щетите от ищеца – застраховател, които се подкрепят от
заключението на изслушаната пред районната инстанция САТЕ.
При така установения механизъм, съдът приема, че водачът на товарен автомобил
............. е действал противоправно, като е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които
разпоредби регламентират, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, както и че при избиране скоростта на движение трябва
да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдебният състав намира, че водачът на товарен автомобил ............. е нарушил още и
разпоредбата на чл. 25, ал. ЗДвП, съгласно която „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение“. В разглеждания случай водачът на застрахования при ответника автомобил,
предприемайки маневра за отклоняване на ляво с цел изпреварване на движещо се пред него
МПС във външната лента на магистралата, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се намират пред него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, движейки се със скорост, която не му е позволила да спре
при съществуващата опасност на пътя, сигнализирана със светлинни лампи и поставена
затваряща табела върху работния автомобил, е нарушил горецитираните разпоредби на чл.
20 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Преди предприемането на маневрата за отлоняване наляво с оглед
изпреварване на движещи се пред него автомобил водачът на товарния автомобил ............. е
разполагал с достатъчна видимост, още повече, че ПТП е настъпило във светлата част на
денонощието, относно положението на застрахования при ищеца товарен автомобил и
ремарке, но въпреки това не се е въздържал от нейното извършване с оглед обективната
невъзможност да осъществи същата без да настъпи съприкосновение със спрелия във
вътрешната лента автомобил, вследствие на което е ударил ремарке „.............., със скорост от
над 120 км/ч /съобразно показанията на свидетеля Р. И., които съдъткредитира в тази им
част, като отразяващи негови непосредствени впечатления/, при която неизбежно е бил
засегнат и автомобилът, към който последното е било прикрепено.
От приетото по делото заключение на САТЕ, неоспорено от страните в тази му част,
което подлежи на кредитиране при преценката му по чл. 202 ГПК, както и показанията на
разпитаните свидетели, се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесните
автомобили, са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
6
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
Трайно и безпротиворечиво е становището на върховната инстанция, обективирано в
Решение № 206 /12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 16/04.02.2014 г. по
т. д. № 1858/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, и други, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване на
дължимото обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е последният да е негово следствие. Само такова
поведение на увредения, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, при преценка на доказателствения материал по делото,
настоящият съдебен състав формира извод, че се установява такова поведение, нарушаващо
правилата за движение по пътищата, на водача на товарен автомобил товарен автомобил
.................., с ремарке „.............., което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. За да формира този извод съдебният състав съобрази следното:
Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците „Лицата, които извършват краткотрайни или подвижни работи,
отговарят за сигнализирането на работния участък в обхвата на пътя или улицата в
съответствие с глава четвърта и приложенията. При отпадане на необходимостта от
сигнализация лицата, отговорни за поставянето й, я отстраняват.“
В разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3/16.08.2010 г. се регламентират видовете СМР
в зависимост от продължителността и вида им, както следва: 1. краткотрайни – при които
времетраенето от започването до окончателното им завършване е в границите на две
денонощия; 2. дълготрайни - при които времетраенето от започването до окончателното им
завършване е повече от две денонощия; 3. аварийни - при които се извършват неотложни
работи вследствие на внезапна авария в обхвата на пътното платно; 4. подвижни – които се
извършват през светлата част на денонощието в движение с ниска скорост и честа смяна на
работното място.
Съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 3/16.08.2010 г. "Подвижни работи" са почистване и
ремонтиране на отводнителни съоръжения, пътни знаци, предпазни огради, направляващи
стълбчета, полагане на пътна маркировка, косене и кастрене на крайпътни насаждения, на
насаждения, намиращи се в средната разделителна ивица, и други ремонтни или
поддържащи дейности, които се извършват в обхвата на пътя или улицата, в движение с
ниска скорост и/или честа смяна на работното място. Мантинелата представлява вид
предпазна ограда, поради което и с оглед дефиницията за „подвижни работи“, съдът приема,
че подмяната на мантинели представлява подвижна работа по смисъла на чл. 5, т. 4 от
Наредбата. С оглед на това и съобразно предвиденото в чл. 4, ал. 5 от нея лицата, които
извършват подвижни работи, отговарят за сигнализирането на работния участък в
обхвата на пътя или улицата в съответствие с глава четвърта и приложенията.
Следователно, за да извърши преценка относно наличието на противоправно поведение на
застрахования при ищеца водач, довело до настъпване на вредоносния резултат или
съпричинило същия, съдът следва да съобрази изискванията, регламентирани в глава
четвърта на Наредба № 3/16.08.2010 г. и Приложение № 11 към нея.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. подвижните работи се
сигнализират чрез монтирана една или повече сигнални лампи с мигаща светлина
върху работния и сигнализиращия(те) автомобил(и). Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба затварящата табела (С19) се монтира върху работния и/или
сигнализиращия автомобил(и) или върху возима стойка-платформа.
Съгласно чл. 58, ал. 3 „Когато краткотрайните работи се извършват върху
вътрешната пътна лента или върху средната разделителна ивица, сигнализиращият
автомобил се разполага в оста на вътрешната пътна лента съгласно приложение №
10“, а съгласно ал. 4 „Подвижните работи в случая по ал. 4 се сигнализират съгласно
приложение № 11“.
В разглеждания случай, за установяване на обстоятелството сигнализирано ли е за
извършваните в процесния участък на АМ „........“ подвижни работи, са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите Р. Щ. И. и Д. И. Д., които си
7
противоречат именно относно посоченото обстоятелство. Според показанията на свидетеля
И. за спрения в най-лява пътна лента автомобил с прикачено към него ремарке нямало
специални обозначения, докато според свидетеля Д. „Бусът и ремаркето се намирали зад
поставените стрелки и табели „път в ремонт“, на около 200 метра от работниците“. Като
съобрази добросъвестно изнесеното пред съда от свидетеля И., че след настъпване на ПТП
същият бил в състояние на шок и обективираното от свидетеля Д. пред ищеца –
застраховател в искане за оценка на вреди от 05.10.2017 г., че е „позиционирал
светлинната сигнализация на специалното ремарке, закачено на микробус ................“,
както и житейски логичната в случая хипотеза, при която спирайки за извършване на
ремонтни дейности в скоростната лента на автомагистрала не е мислимо да не се
предприемат каквито и да е мерки за осигуряване безопасността на групата работници,
осъществяващи ги, настоящият съдебен състав приема, че върху „.............., са били
поставени сигнални лампи с мигаща светлина и затварящата табела съобразно изискванията
на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. В тази насока съдът съобрази и удостоверените
с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.10.2017 г. обстоятелства относно
същото обстоятелство. Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга
на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и
съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не
са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския
служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници
в инцидента, както и по отношение на установените от съставителя при заварената
обстановка обстоятелства, вкл. че върху автомобила за ремонтни дейности е имало прикачен
на количка пътен знак. Същевременно по делото не се твърди и не се установява да е била
поставена друга сигнализация на извършваните СМР във вътрешната лента на АМ „...........“,
с оглед на което съдът намира, че водачът на застрахования при ищеца автомобил не е
изпълнил в цялост вменените му с разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от Наредба № 3/16.08.2010 г.
задължения за сигнализация на подвижните работи в процесния пътен участък и съобразно
Приложение № 11 към него, с което е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното съдът приема, че и двамата водачи са нарушили правилата за
движение по пътищата, като с противоправното си поведение те са съпричинили
вредоносния резултат, респ. съдът намира за основателно наведеното в срока по чл. 131 ГПК
възражение за съпричиняване.
При определянето на степента на съпричиняване, настоящият съдебен състав отчита
факта, че при предприемане на маневра за отклоняване наляво за изпреварване на МПС, без
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се намират
пред него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, движейки се
със скорост, която не му е позволила да спре при съществуващата опасност на пътя,
сигнализирана със светлинни лампи и поставена затваряща табела върху работния
автомобил, водачът на товарен автомобил ............. не е предприел необходимото съобразно
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, за да предотврати настъпване на съприкосновението с увредените МПС,
въпреки, че е имал видимост да стори това. Не може обаче да не бъде отчетено
обстоятелството, че така извършеното нарушение е било в известна степен обусловено от
предходно допуснатите от водача на застрахованите при ищеца автомобили нарушения на
правилата за движение по пътищата, свързани със своевременно сигнализиране на
извършваните в процесния участък подвижни работи. В тази насока не може да се
пренебрегне обстоятелството, че движението се е извършвало на скоростен път и то във
вътрешната лента на движение, при еднопосочно движение на магистралата, респ. при
оправданото очакване на водача на товарен автомобил ............. да не са налице в посочената
лента спрени или насрещно движещи се автомобили. Като съобрази вида и тежестта на
извършените нарушения, съдът намира, че двамата водачи са допринесли за настъпване на
процесното ПТП, респ. са съпричинили настъпването на произшествието при 40 % принос
на водача на товарен автомобил .................., с ремарке „.............., и 60 % - на водача на
товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № СВ 8338 КН. Така приетото съпричиняване
следва да намери отражение върху размера на обезщетението, за който следва да се ангажира
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
При съдебно заявената претенция съдът следва да определи дължимото обезщетение
8
по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното
събитие, включително като ползва заключение на вещо лице. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в нормата на чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането и да се приведе увреденото МПС в
изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по
„Гражданска отговорност“ в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се за унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При
нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от
пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност. В конкретния случай по делото е
прието без възражения от страните в тази му част заключение на САТЕ. Налице е тотална
щета, с оглед което при определяне на обезщетението стойността на запазените части следва
да се приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на
застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от
застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да
бъдат реализирани на вторичния пазар. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които
трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Алгоритъм за изчисляване на обезщетението в случаите на
тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, а се извлича чрез
тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съгласно заключението на САТЕ
стойността на дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части, за товарен автомобил .................., възлиза на сумата от 2 775,00 лева, а за
ремарке „.............., дължимото обезщетение при условията на тотална щета и след
приспадане на реализираните на пазара за скрап части, възлиза на 2 003,11 лева.
При съобразяване на приетия от настоящия състав процент на съпричиняване на
вредите, съдът намира, че ищецът има право на обезщетение в размер на 1 665,00 лева
досежно товарен автомобил .................., и 1 201,87 лева досежно ремарке „.............., или
общо 2 866,87 лева, до който размер главният иск следва да се уважи. За горницата до
пълния предявен размер от 4 454,70 лева искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, поради
което е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Поради това, за поставянето му в
забава е необходимо покана.
Съгласно нормата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква
от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването
на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Трайно и безпротиворечиво е възприетото в съдебната практика становище, че за съда
не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета. Дължимостта на
застрахователното обезщетението както по чл. 405 КЗ, така и по чл. 432 КЗ, не е обусловена
от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по
иска. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ предпоставка за изплащане от застрахователя на
обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му, т. е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането,
а не установяването на задължението по съдебен ред. Изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за
това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията
9
за главницата - в този смисъл Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВК, ТК,
Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, ТК.
В разглеждания случай по делото са представени доказателства за дерегистрация на
товарен автомобил .................., и на ремарке „.............. - удостоверение от МВР – ...........
отдел "Пътна полиция" /л. 37 и л. 61/, в което е посочено, че на 22.11.2017 г. в централна база
на АИС – КАТ е прекратена регистрацията на процесните МПС автомобил поради тотална
щета. С оглед на това съдът намира, че ищецът е ангажирал доказателства за изпълнение на
изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ чрез представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в които е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията им е поради настъпилата тотална щета.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, като приложи доказателства за удостоверяване на
ПТП. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи. Кои
документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към която
препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ – това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е
правно затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера
на претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана,
срок за плащане не тече.
По делото е представена регресна претенция по процесните щети, получена от
ответника на 06.12.2017 г. По делото не се твърди и не се установява застрахователят по
имуществената застраховка да не е представил всички доказателства или да са били
необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на
вредата. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30
дни от получаване на поканата. В случая срокът за плащане е изтекъл на 08.01.2018 г. В
случая ищецът претендира мораторна лихва за периода 04.11.2019 г. до 04.11.2022 г., поради
което и с оглед принципа на диспозитивното начало обезщетение за забава следва да му се
присъди за посочения от него период, като определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
лихвен калкулатор, съобразявайки размера на уважения главен иск, съдът приема, че искът
за мораторна лихва е основателен до размер на сумата от 873,67 лева, а за горницата до
пълния предявен размер следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съобразно размера на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 883,18 лева, от които 233,18 лева –
държавна такса, 400,00 лева – депозит за САТЕ, 50,00 лева – депозит за свидетел, 200,00
лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да се присъди сумата в размер на 504,02 лева.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 200,00 лева –
депозит за САТЕ, 50,00 лева – депозит за свидетел, и 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се
присъди сумата в размер на 124,75 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..............., със седалище и адрес на управление: гр. ..................., ДА
ЗАПЛАТИ на „...... АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ................, на
основание чл. 411 КЗ, сумата в размер на 1 665,00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по полица № ................а товарен автомобил
.................., сумата в размер на 1 201,87 лева, представляваща застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски по полица № ........... ведно със законна лихва за периода от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 07.11.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над сумата от 1 665,00 лева до пълния предявен размер
от 2 355,10 лева и за горницата над сумата от 1 201,87 лева до пълния предявен размер от
2 099,60 лева.
10
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
............... ДА ЗАПЛАТИ на „.......” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
............. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 873,67 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.11.2019 г. до 04.11.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 873,67 лева до пълния предявен размер от
1 357,55 лева.
ОСЪЖДА „З.............“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление:
................, ДА ЗАПЛАТИ на „.............. АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр. .................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 504,02 лева –
сторени разноски в производството по гр. д. № 60200/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „............. АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
.................., ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД .............. АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. ......................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 124,75
лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 60200/2022 г. по описа на СРС, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11