гр.София,
19.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№9768 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №142635 от 11.06.2017г.,
постановено по гр.дело №12205/2009г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в ответниците А.А.К.
и Н.И.К. са осъдени да заплатят на ищцата Ю.Х.П. на основание чл. 31, ал.2 от
ЗС: сумите от по 280,30лв. всяка от тях- обезщетения за лишаване от право на
ползване на апартамент №8 в гр.София, ул.„Фредерик **********за периода от 27.08.2008г.
до 25.02.2009г.; сумите от по 66,50лв. всяка от тях- обезщетения за лишаване от
право на ползване на гараж в гр.Дупница, ул.„**********за периода от 27.08.2008г.
до 25.02.2009г. и сумите от по 313,50лв. всяка от тях- обезщетения за лишаване
от право на ползване на същия гараж в гр.Дупница, ул.„**********за периода от 25.02.2009г.
до 25.11.2011г. Отхвърлени са изцяло предявените от Ю.Х.П. срещу А.А.К. и Н.И.К.
искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумите от по 64,15лв.-
обезщетения за лишаване от право на ползване на таванска стая със сервизни
помещения (мансарда) в гр.Дупница, ул.„**********за периода от 27.08.2008г. до 25.02.2009г.
и за сумите от по 302,50лв.- обезщетения за лишаване от право на ползване на същата
таванска стая със сервизни помещения за периода от 25.02.2009г. до 25.11.2011г.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумите от по 80,37лв.- разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а ищцата е осъдена да заплати на
ответницата Н.И.К. 34,98лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
С решение №305582 от
04.01.2018г. по същото дело е допълнено по реда на чл.250 от ГПК горепосоченото
решение на СРС, 79 с-в, като са отхвърлени предявените от Ю.Х.П. срещу А.А.К. и
Н.И.К. искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата сумата 6325лв.- обезщетение
за лишаване от ползване на апартамент №8 в гр.София, ул.„Фредерик **********за
периода от 25.02.2009г. до 04.12.2014г., като ищцата е осъдена да заплати на
ответницата Н.И.К. сумата от още 47,57лв. разноски, както и по сметка на СРС
още 174,34лв. държавна такса.
Срещу решение №142635
от 11.06.2017г. в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата Ю.Х.П.. Жалбоподателката поддържа,
че по делото са събрани доказателства относно обстоятелството че наследодателката
на ответниците Н.С.е ползвала имота през процесните периоди, тъй като в отговор
на отправена от нея нотариална покана от 09.07.2008г. (връчена на наследодателката
на ответниците на 27.07.2008г.) бил съставен представения по делото протокол от
25.11.2011г., с който били предадени ключовете от процесното таванско помещение.
Неоснователно било възражението на ответниците, че процесният имот е бил собственост
на трети лица въз основа на представения по делото констативен нотариален акт. До предаването на ключовете на 25.11.2011г. таванското помещение било
обзаведено за ползване, а след тази дата почти всички вещи били изнесени и едва
тогава били предявени претенциите на трети лица. Моли решение №142635 от
11.06.2017г. да бъде отменено в обжалванана отхвърлителна част, а предявените
искове- уважени изцяло. Претендира разноски.
Срещу решение №142635
от 11.06.2017г. в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответницата Н.И.К.. Жалбоподателката твърди,
че наследодателката и Н.С.била едноличен собственик на всички процесни имоти както
към момента на получаване на нотариалната покана, така и при предявяването на
иска за делба, до датата на влизане в сила на решението за намаляване на
завещателното разпореждане в нейна полза (възстановяване на запазената част от
наследството). Съсобствеността между страните възникнала не от откриване на
наследството, а от момента на влизане в сила на решението на СРС, с което са
уважени претенциите на ищцата по чл.30, ал.1 ЗН. За периода от 18.12.2006г. до влизане в сила
на въпросното решение ищцата нямала качеството на съсобственик, поради което и
отправената от нея нотариална покана за заплащане на обезщетение нямала
характер на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, а след възникване
на съсобствеността такава писмена покана не била отправяна. Твърди също така,
че в процесния гараж се съхранявал съсобственият на страните лек автомобил, следователно
всеки от съсобствениците ползвал гаража за съхранение на общата вещ. Моли
решение №142635 от 11.06.2017г. да бъде отменено в обжалваната от нея
осъдителна част, а предявените искове- отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Подадена е в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата Ю.Х.П. и
срещу решение №305582 от 04.01.2018г. постановено по реда на чл.250 от ГПК.
Жалбоподателката твърди, че неправилно районният съд е приел, че тя е станала
съсобственик на апартамент №8 в гр.София едва след влизане на решението по
допускане на делбата в сила (27.02.2012г.). Съсобствеността при наследяване възниквала
при откриване на наследството, в случая- от датата на смъртта на наследодателя
и 18.12.2006г. Неправилно било и заключението на първостепенния съд относно липсата
на покана до съсобственика за заплащане на обезщетение, която да е отправена
след влизане на решението по допускане на делбата в сила, тъй като веднъж
отправено, писменото искане за заплащане на обезщетение е неограничено във
времето и не е необходимо за всеки период от време докато трае ползването на
съсобствената вещ само от единия съсобственик, да се отправя писмена покана.
Погрешно било и заключението, че към датата на получаване на поканата (27.07.2008г.)
наследодателката на ответниците Николина Станоева е била изключителен
собственик на апартамента, тъй като съгласно представения по делото нотариален
акт от 2007г. по молба на последната ищцата била вписана като съсобственик на
процесния апартамент. Моли решение №305582 от 04.01.2018г. да бъде отменено, а
предявените искове- уважени изцяло.
Ответниците оспорват
подадените от ищцата въззивни жалби и молят същите да бъдат оставени без
уважение като неоснователни, а първоинстанционните решения- потвърдени в
обжалваните от ищцата части.
Ищцата оспорва
подадената от ответницата въззивна жалба и моли решението на СРС в тази част да
бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваните първоинстанционни решения са валидни и
допустими.
По въззивна жалба от ищцата Ю.Х.П. срещу
решение №142635 от 11.06.2017г.:
В
обжалваната от ищцата П. отхвърлителна част решението от 11.06.2017г. е
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Настоящият състав намира за необходимо да
добави следното във връзка с доводите във въззивната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл.31,
ал.2 от ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. В случая от събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява правото на
собственост на страните върху таванското помещение, находящо се в гр.Дупница
при квоти 1/6 идеална част за ищцата и 5/6 идеални части за ответниците, както
и писмено поискване за заплащане на обезщетение (връчено на 27.07.2008г. на
наследодателката на ответниците). Не се установява обаче наличието на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на правото на обезщетение, а
именно- личното ползване на имота от ответниците, респективно- от тяхната наследодателка
Николинка Станоева. Видно от представените по делото констативен нотариален акт
и влезли в сила решения на РС- Дупница и ОС- Кюстендил по предявен от ищцата и
наследодателката на ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС, през
периода от 2005г. до 2014г. процесното таванско помещение е било във владение
на трети за настоящото производство лица, което изключва ползването на имота от
страна на ответниците и тяхната наследодателка. Предаването на ключовете от
този имот с представения по делото протокол от 25.11.2011г. не може да бъде
приравнено нито на предаване на владение, нито на признание за ползването на
имота от страна на наследодателката на ответниците, тъй като от горепосочените
решения се установява, че към моманте на приключване на устните състезания по
това дело- 03.12.2013г. имотът е бил във владение на трети лица. Това
обстоятелство се потвърждава и от представения по делото протокол от
18.11.2014г. (л.164 и 181 от първоинстанционното производство), с който третите
лица предават владението на имота на страните по настоящото производство. Ето защо въззивната
жалба на ищцата П. срещу решението от 11.06.2017г. в отхвърлителната му част следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното
решение- потвърдено като правилно в тази част.
По въззивна жалба от ответницата Н.И.К.
срещу решение №142635 от 11.06.2017г.:
В
обжалваната от ответницата Владимирова осъдителна част решението от
11.06.2017г. е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към изложените от СРС мотиви. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да се добави следното:
Настоящият състав не
споделя изложеното във въззивната жалба становище относно момента на възникване
на съсобствеността върху процесните имоти и в тази връзка изводите на
жалбоподателката, че за периода от откриването на наследството на Х.С.-
18.12.2006г. до датата на влизане в сила на решението с което се възстановява
запазената част на ищцата на основание чл.30 от ЗН- 27.02.2012г., процесните
имоти са били лична собственост на наследодателката на ответниците Н.С.въз
основа на представеното по делото саморъчно завещание от 03.06.2004г. Съгласно чл.28, ал.1 ЗН когато наследодателят
е оставил низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството. Съответно, разпоредбата на чл.30, ал. 1 ЗН дава
възможност на наследника с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да иска намалението им
до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните
дарове. В случая между страните не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищцата П. има качеството на наследник по закон,
който е призован към наследяване (низходящ от първа степен по права линия, като
дъщеря на наследодателя Х.С.) и законът и гарантира право на запазена част в
обема съгласно чл.29, ал.1 ЗН. Процесното саморъчно завещание от 03.06.2004г. е
относно цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя (независимо от
изброяването на недвижими имоти и движима вещ, съдържа израза „всичките си
недвижими имоти и движими вещи“) и е универсално по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН. Страните
по делото са наследници по закон, призовани към наследяване, поради което не е
необходимо приемане на наследството по опис съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН и т.4 от
ТР №3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС. С оглед универсалния характер на
завещателното разпореждание, не се налага и формиране на наследствена маса по
реда на чл.31 ЗН, която разпоредба е приложима спрямо заветите по чл.16, ал.2 ЗН. Съгласно чл.14, ал.2 ЗН завещателните разпореждания във всички случаи не
могат да накърняват запазената част, определена в закона- чл. 29 ЗН.
Следователно, по силата на закона процесното завещание не може да породи правно
действие относно накърнената запазена част на наследника по закон, която за
ищцата П. в случая е 1/3 от наследството на Х.С., или 1/6 от правото на
собственост върху процесните имоти. Доколкото наследството се открива в момента
на смъртта на наследодателя съгласно чл.1 ЗН, ищцата П. е съсобственик с квота
в размер на 1/6 от процесните имоти от момента на смъртта на наследодателя Х.С.-
18.12.2006г.
Налице са и
останалите предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС. Установено е, че апартамент №8 в гр.София, ул.„Фредерик **********и гараж в
гр.Дупница, ул.„**********са ползвани лично от наследодателката на ответниците
през процесния период, както и че с връчената на 27.07.2008г. нотариална покана
ищцата писмено е поискала да и бъде заплатено обезщетение за ползата, от която
е лишена. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във
времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. Поради това не е нужно за всеки период от време, докато трае
ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко съсобственици, да се
отправя писмена покана.
По така изложените
съображения въззивна жалба от ответницата Н.И.К. срещу решение №142635 от
11.06.2017г. в осъдителната му част следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и в тази
част.
По въззивна жалба от ищцата Ю.Х.П.
срещу решение №305582 от 04.01.2018г. (по реда на чл.250 от ГПК):
Решението
е неправилно, а въззивната жалба на ищцата- основателна, по изложените по-горе
съображения. Неправилно (а и в противоречие с мотивите си по предходното решение
№142635 от 11.06.2017г.) първостепенният съд е приел, че съсобствеността е възникнала
от влизане в сила на решението от 09.12.2011 г., с което е уважена претенцията
на Ю.П. за намаляване на завещанието и възстановяване на запазената й част от
наследството на Х.С.. Саморъчното завещание от 03.06.2004г. по силата на закона- чл.14,
ал.2 ЗН, не може да породи правно действие относно накърнената запазена част на
наследника по закон, какъвто е ищцата П.. Установено личното ползване на имота-
апартамент №8 в гр.София, ул.„**********, от наследодателката на ответниците за
периода от 25.02.2009г. до момента на настъпване на смъртта и на 24.02.2014г. и
в същото време не се установява ответниците да са предоставили достъп на ищцата
за осъществяване на правото и да ползва имота до 04.12.2014г.- датата на
предявяване на претенцията по сметки. Видно от заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ средната пазарна наемна цена за имота за периода от
25.02.2009г. до 04.12.2014г. е 40497 лева, а за 1/6 идеална част- 6750 лева.
Приетата за разглеждане претенция на ищцата е за сумата от 6325 лева, съгласно
определение от 18.02.2015г. Следователно обжалваното решение
№305582/04.01.2018г. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което искът на ищцата Ю.Х.П. срещу ответниците А.А.К. и Н.И.К. с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за лишаването и от ползване на апартамент
№8 в гр.София, ул.„Фредерик **********за периода от 25.02.2009г. до
04.12.2014г. да бъде уважен за сумата от 6325 лева.
По разноските:
При
този изход на спора на жалбоподателката Ю.П. следва да бъдат присъдени разноски
за държавна такса в размер на 126,50 лева (по уважената въззивна жалба) и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира
неоснователно, тъй като уговореният и заплатен от жалбоподателката размер е под
минималния съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответниците
по въззивната жалба на ищцата срещу решение №305582/04.01.2018г. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС 174,34
лв. държавна
такса върху уважената от въззивната инстанция част от претенциите по сметки.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №142635 от
11.06.2017г., постановено по гр.дело №12205/2009г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в
в обжалваните му части.
ОТМЕНЯ изцяло решение №305582 от 04.01.2018г. по гр.дело №12205/2009г. по описа на СРС, ГО,
79 с-в,
вместо което постановява:
ОСЪЖДА А.А. К.- С. с ЕГН:**********, и Н.И.К. с ЕГН:********** на основание
чл.31, ал.2 от ЗС да заплатят на Ю.Х.П. с ЕГН:********** сумата от 6325лв. (шест
хиляди триста двадесет и пет лева)- обезщетение за лишаване от ползване на
апартамент №8 в гр.София, ул.„Фредерик **********за периода от 25.02.2009г. до
04.12.2014г.
ОСЪЖДА А.А. К.- С. с ЕГН:**********, и Н.И.К. с ЕГН:**********
да заплатят на Ю.Х.П. с ЕГН:********** сумата от 626,50лв. (шестстотин двадесет
и шест лева и 50 стотинки)- разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.А. К.- С. с ЕГН:**********, и Н.И.К. с
ЕГН:********** да заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата от 174,34
лв. (сто седемдесет и четири лева и 34 стотинки)- държавна такса върху
уважената част от претенциите по сметки.
Решението в частта с която е отменено решение №305582 от
04.01.2018г. по гр.дело №12205/2009г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в и вместо това
искът по чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 6325 лева е уважен, подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/