№ 154
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000537 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260095 от 02.03.2021 г., постановено по т. д. № 649/ 2018
г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, да заплати на СТ. АТ. АТ.,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ
сумата от 75 000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева) от общо дължимите
80 000 лв., от които 5 000 лв. са доброволно платени на 27.03.2019 г. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него
значителни по характер, продължителност и интензитет психически болки и
страдания, причинени от смъртта при ПТП на 04.12.2013 г. на неговия брат И.
А. А., ЕГН **********, с когото имали изключително силна близост и трайна
емоционална връзка, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2013 г. до
1
окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, да заплати на ИВ. М. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ
сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от нея значителни по характер,
продължителност и интензитет психически болки и страдания, причинени от
смъртта при ПТП на 04.12.2013 г. на нейния внук И. А. А., ЕГН **********, с
когото имали силна близост и трайна емоционална връзка, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2013 г. до окончателното плащане, като до
пълния предявен размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, да заплати общо на адв. Л. Г. от
АК - П. и на адв. Р.П. от АК - С., и двамата със сл. адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете на двамата ищци,
или 2 780 лв. (две хиляди седемстотин и осемдесет лева) по иска на С.А. и
2 330 лв. (две хиляди триста и тридесет лева) по иска на И.Д., съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. размери на адв. възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД – С., бул. Т. А. **, ЕИК *********, да заплати на
Държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83,
ал. 2 от ГПК общо сумата 5 650 лв. (пет хиляди шестстотин и петдесет лева) –
дължима държавна такса и съдебни разноски.
В осъдителните му части и съответно присъдените разноски, това
решение се обжалва от ответника „Застрахователна компания У.“ АД, с
подробни съображения за неговата неправилност.
Ответниците по жалбата са без становище.
Според третото лице помагач „З.Д. Е.“ АД, жалбата е основателна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
2
Спорните въпроси по делото са:
- дали всеки от ищците има правото да му бъде присъдено
застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на загиналия вследствие
на катастрофата от 04.12.2013 г. И. А. А. и ако отговорите са съответно
положителни,
- за размерите на съответните застрахователни обезщетения, в
предявените преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
1. Относно активната материална легитимация на ищците.
Ищцата И.Д. е баба на загиналият при катастрофата на 04.12.2013 г. И.
А. А., който тогава е бил на 22 години, а ищецът С.А. – негов по-голям брат.
Разпитаната в съдебното заседание от 28.03.2019 г. (л. 193 и сл.) свидетелка Д.
Д. А.а (дъщеря на ищцата и майка на ищеца) е установила, че до смъртта на
И. те са живеели заедно, в едно домакинство и поради нейната работа и
болестта на мъжа и, основните грижи по отглеждането на двете деца са били
поети от баба им И., Децата живеели в една стая, заедно учили и заедно, още
докато били ученици, си намерили работа. Когато по-малкия И. загинал в
катастрофата, С. бил в подготовка на сватбата си, но нито той, нито
приятелката му имали сили да я направят, още повече, че И. трябвало да бъде
техен кум и кръстник на детето им. Бабата на И., която го отгледала от бебе и
по-големия му брат преживели нелепата му смърт много тежко и още не
можели да приемат, че подобно нещо им се е случило. Същите факти е
установила и свидетелката М. Н. С., разпитана в съдебното заседание от
15.05.2019 г. (л. 220 и сл.) която е и потвърдила изключителната близост
между братята и голямата любов, с която баба им от много малки ги е
отглеждала.
Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищците свидетели и не
трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла
на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на
неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса
доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани
пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само
3
необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
При събраните в процеса доказателства, преценката на настоящата
инстанция е, че ищците СТ. АТ. АТ. (брат на загиналия И.) и ИВ. М. Д.
(бабата на И.) са материално легитимирани да получат обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на загиналия на 04.12.2013
г. едва 22 годишен И. А.. Изводът е в съответствие с разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в
гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В настоящия процес е установена особено близката връзка между тези
ищци със загиналия член на тяхното семейство и действително претърпените
от неговата смърт вреди. Установена е създадената силна и трайна взаимна
близост и емоционална привързаност и подкрепа между тях, доказана е и
силната травма, причинена им от смъртта на нелепо загиналото момче, която
негативно и пряко се е отразила на начина им на живот. Налице са
релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, затова
преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на иска са
били налични.
2. Относно размерите на застрахователните обезщетения.
Застрахователната полица с № *** за лекия автомобил „А. **“ рег. №
********, чрез която е установена пасивната материална легитимация на
ответника „ЗК У.“ АД, е от 15.11.2013 г. До влизане в сила на Кодекса на
застраховането друго не е договорено между страните по
застрахователния договор, затова – за отношенията между страните в
настоящото дело – се прилагат разпоредбите по Част ІV на отменения
кодекс на застраховането (§ 22 ПЗР на КЗ) и нормите по § 96, ал. 1 от ПЗР
4
на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г. са в случая неприложими .
Затова Апелативния съд приема, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди на ищците СТ. АТ. АТ. и ИВ. М. Д. следва да бъдат
определени не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ,
бр. 101/2018 г., а по справедливост, съобразно принципа по чл. 52 ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства конкретно по
настоящото дело, икономическото положение в страната и нормативно
определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване
на ПТП, обсъдени и в обжалваното решение. А изводът е, че при
установените в процеса данни, приетите от окръжния съд размери на
паричните обезщетения, дължими в настоящото производство по чл. 226, ал.
1 КЗ, отм., като предвидена и допустима от закона компенсация на
доказаните и подлежащите на репариране неимуществени вреди на ищите, в
размер на сумата 80 000 лева за С.А., от които вече е платена сумата 5 000
лева и 60 000 лева за И.Д., са били определени правилно.
Поддържаното от „ЗК У.“ АД възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
неоснователно. Вярно е, че в кръвта на водача на катастрофиралия автомобил
„А. **“ рег. № ********, който е единствено отговорен за тежкия инцидент, е
било установено наличие на алкохол от 0.66 промила, но това – само по себе
си – не означава, че загиналият И. А., като пътник в тази кола, е знаел за
употребата на алкохола, а доказателства за подобно знание, по делото няма.
Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на
поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се
потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните
мотиви на Пловдивския окръжен съд.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260095 от 02.03.2021 г., постановено от
Пловдивския окръжен съд по т. д. № 649/ 2018 г.
5
Решението е постановено при участие в процеса на „З.Д. Е.“ АД, ЕИК
*********, като трето лице помагач, привлечен от „Застрахователна
компания У.“ АД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6