Определение по дело №5102/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 149
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20211100605102
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. София, 25.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

Мирослав С.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100605102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу
определение от 18.11.2021 г., постановено по НЧД № 14305/2021г. по описа на Софийски
районен съд, 107 състав, с което е отменено постановление на СРП от 18.08.2021г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 671/2020г. по описа на 08 РУП-София,
пр.пр. № 20785/2002г. на СРП, образувано за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1
НК.
Посочения съдебен акт се протестира най-общо с доводи за неправилност и
незаконосъобразност, като в протеста се твърди, че на практика съдът прави опит да
промени вътрешното убеждение на прокурора относно наличието на субективния елемент
на престъплението „кражба“. На второ място в протеста се твърди, че съдът е изложил свой
анализ на действията на св. Р., който се различава от този на прокурора, но неправилно не е
кредитирал тези показания. Посочва се, че в определението си съдът никъде не е дал
задължителни указания на прокурора относно прилагането на закона.
В частния протест се предявява искане за отмяна на атакуваното определение и
потвърждаване на постановлението за прекратяване на СРП.
Останалите страни не вземат становище по протеста.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери
правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл.243, ал.7 НПК и е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на А.Е. К. и Г. Т. СТ. в
качеството им на пострадали лица, чрез пълномощника им адв. Л.Л. срещу постановление
1
на СРП от 18.08.2021г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №
671/2020г. по описа на 08 РУП-София, пр.пр. № 20785/2002г. на СРП, образувано за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК.
В пределите на извършената проверка по чл.243, ал.4 НПК на атакувания пред него
прокурорски акт районният съд е достигнал до извода за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното постановление, поради което го е отменил. Приетата от
прокурора и от съда фактическа обстановка на практика е идентична, но по различен начин
се оценяват събраните доказателства. В обстоятелствената част на определението си съдът е
приел, че от събраните по делото доказателства - претърсване и изземване, разпит на
свидетелите Н.Ф. К.а, А.Е. К., Г. Т. СТ., Б.Р.А., Т.Г.Н., А.Р.Х., 2 бр. протоколи за оглед на
веществени доказателства и албум, разпит като свидетел на С.С. Р., разпит на свидетеля
Н.К., разпит на поемните лица Ф.А., К.Н., разпит на св. Н.С.Х., протоколи за разпознаване,
заключение на СОЕ, заключение на допълнителна СОЕ, приобщени са писмени
доказателства може да се направи извода, че С. Р. е осъществил състава на престъплението
както от обективна, така и субективна страна, като не се съгласява с доводите на прокурора,
че не е доказана субективната страна на деянието, извършено от Р.. За да обоснове
наличието и на субективната страна на деянието, районният съд е приел, че за наличието на
умисъл за кражба следва да се съди по всички обективни проявления на деянието. Съдът е
приел, че са събрани доказателства чрез разпита на пътниците, че св. Р. е инициирал
спирането на бензиностанция „Лукойл“, както и е заявил на пътниците да слязат, за да
изчакат баща му, за да му даде парите, както и че само ще премести микробуса, като
противно на заявеното е потеглил рязко с микробуса заедно с всички вещи на пътуващите.
По този начин с думите и действията си св. Р. е мотивирал пътниците да слязат от
микробуса и възползвайки се от това, се е отдалечил с вещите им. Съдът е приел също така,
че версията за силна уплаха от саморазправа не се подкрепя от последвалите действия на Р.,
който не се е обърнал към полицейски органи, продължил е дълъг период от време да пътува
с вещите на пътниците, съзнавайки че те са чужди, че е прекъснал фактическата власт на
досегашните владелци и че е осъществил собствена фактическа власт, като чак до с. Труд
същият е бил спрян за проверка от полицейски органи именно в резултат на подадения
сигнал на пострадалите на тел. 112.
Настоящият състав на съда счита, че така направените изводи на районния съд са
правилни и обосновани, подкрепят се от събраните по делото доказателства, поради което се
споделят изцяло от настоящия състав на съда. Ето защо атакуваното определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Следва да се отбележи, че по делото не са събрани доказателства относно един от
съществените факти по делото – дали С. Р. се е обаждал на баща си, и дали последният е
трябвало да донесе сумата от 500 евро, която да възстанови на пътниците за платената от
тях глоба. Ако Р. действително се е обаждал на баща си и последният е поел ангажимент да
донесе посочената сума на бензиностанцията „Лук Ойл“ на АМ „Тракия“, то тогава
последващите действия и обяснения на Р. – да помоли пътниците да слязат от буса и да
2
избяга „..за да не го бият..“ – са нелогични, тъй като ако баща му донесе сумата, то той би
се разплатил с пътниците и не би имал проблем. Ако пък Р. не се е обаждал на баща си, за
да донесе последния сумата от 500 евро, то това обстоятелство свидетелства за желанието му
да заблуди пътниците, за да ги мотивира да слязат от буса, за да може да се отдалечи от тях,
като установи фактическа власт върху вещите им. В този смисъл съдът не споделя доводите
на прокурора в тази насока, като би следвало да се добави, че Р. по никакъв начин не е
обяснил в показанията си как е смятал да върне отнетите вещи на собствениците им, ако не
е имал за цел да ги отнеме.
Предвид на изложеното настоящият състав на съда счита, че подаденият частен
протест се явява неоснователен, а атакувания съдебен акт следва да се потвърди изцяло.
Делото следва да бъде върнато на СРП за изпълнение на указанията в настоящото
определение относно допълване на доказателствената съвкупност.
На основание чл.243, ал.8 НПК Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 18.11.2021 г., постановено по НЧД №
1435/2021г. по описа на Софийски районен съд, 107 състав.
ВРЪЩА делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената
част на определението на въззивната инстанция..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3