№ 3258
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502500 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20104 от 06.12.2023, постановено по гр. д. № 50728/2021 г. на СРС, 47-
ми състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Р. А. Т., ЕГН ********** срещу С. Г. Г., ЕГН
********** осъдителни искове с правна квалификация чл.59 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумите, както следва: 1927,60 лева, представляваща
неизплатен остатък от получени от ответника суми за отдаване под аренда на собствен на
ищеца имот в периода от 2004 год. до 2016 год.; 980 лева, представляваща лихва за забава
върху претендираната главница, начислена за периода от 30.12.2016 год. до подаването на
исковата молба – 30.08.2021 год. и 598,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от
14.07.2021 год. до подаването на исковата молба от 30.08.2021 год., начислена върху
изплатената на 14.07.2021 год. част от получените от ответницата суми от отдаването под
аренда на собствения на ищцата имот в размер на 1180 лева. Ищецът е осъден да заплати
сумата от 1200 лева, представляваща направени разноски по делото.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца, с която
оспорва решението като незаконосъобразно и неправилно. Основното възражение на
въззивника е, че първоинстанционният съд е възприел като начален момент на давностния
срок дата, която предхожда узнаването от страна на ищеца на неправомерното разпореждане
от страна на ответника. Според въззивника няма как срокът да тече от момент, в който
ищеца не е узнал за увреждащото го действие. Моли съда да отмени изцяло
първоинстанционното решение, като вместо него постанови ново, с което да уважи
предявените от ищеца претенции. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, а решението за
допустимо, законосъобразно, обосновано и правилно. В отговора, въззиваемият посочва и
1
съдебна практика, с която подкрепя приложението на общия 5 – годишен давностен срок за
процесното вземане. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на
обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12
ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват
установената от същата фактическа обстановка.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. А. Т., ЕГН **********
срещу С. Г. Г., ЕГН **********, и уточнена с молба с вх. № 5721/13.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата била сестра на починалия на 24.09.1985 г.
баща на ищцата. По силата на наследствено правоприемство страните притежавали
земеделски земи в землището на с. Недан, община Павликени. Според изложеното в
исковата молба, С. Г. се разпореждала със собствен на ищцата имот – нива с площ от 5400
кв. м., находящ се в м. "Метиля", община Недан, № 329015 по плана за земеразделяне на
селото, като сключвала договори за внасяне на имота в кооперация и го отдавала под аренда,
получавайки ежегодно доходи от тези свои действия в периода от 2004 г. до 2019 г.
Р. А. сочи, че не била упълномощавала ответницата да извършва действия спрямо
процесния имот от нейно име и не била получила каквато и да е било част от изплатените на
ответната страна доходи. Поради тази причина ищцата отправила нотариална покана до С.
Г., получена на 18.06.2021 г., за изплащане на получените доходи от собствения имот, като
на 14.07.2021 г. ответницата заплатила сума в размер на 1180, 00 лева. Отправено е искане
(съгласно уточнение в молба с вх. № 5721/13.01.2022 г.) С. Г. да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 1927, 60 лева, представляваща неизплатен остатък от получени от нея
суми за отдаване под аренда на собствения на ищцата имот в периода от 2004 г. до 2016 г.,
сумата от 980, 00 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница,
начислена за периода от 30.12.2016 г. до подаването на исковата молба, сумата от 598, 52
лева, представляваща лихва за забава за период от 14.07.2021 г. до подаването на исковата
молба, начислена върху изплатената на 14.07.2021 г. част от получените от ответницата суми
от отдаването под аренда на собствения на ищцата имот, както и сумата от 5000, 00 лева,
представляваща обезщетение за причинени вреди от ползването и разпореждането от
ответницата без основание на собствения на ищцата недвижим имот за времето, в което
същият е отдаван под аренда.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. Г. Г. за отговор,
като такъв е подаден в законоустановения едномесечен срок. Със същия предявените искове
се оспорват в цялост като недопустими и неоснователни. Ответната страна излага подробни
доводи за недължимост на претендираните вземания, като сочи, че не била получавала суми
от отдаден под аренда собствен на ищцата имот. Релевирано е и възражение за погасяване
по давност на вземанията. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост
и за присъждане на сторените по делото разноски.
По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
2
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
решението, въззивният съд намира следното.
Съдебната практика относно правната квалификация на иска за парично
овъзмездяване на собственика, лишен за определен период от време от владението и
ползването на собствената си вещ от друго лице – несобственик, което без основание
упражнява фактическа власт върху нея /владелец или държател/, е константна и трайно
установена. Тя еднозначно приема, че тези отношения се уреждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване, защото се характеризират именно с неоснователно
разместване на имуществени блага от един патримониум в друг. При тези отношения от
едни и същи факти, а именно упражняването на фактическа власт и ползването без
основание от страна на несобственика – ответник на собствената на ищеца вещ, произтичат
както обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва
сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през процесния период, така и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването
на процесната вещ през исковия период от време. Както обедняването на ищеца, така и
обогатяването на ответника, се съизмеряват със средната пазарна наемна цена за процесната
вещ през исковия период от време.
Следователно основателността на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на процесния имот се обуславя от
доказване от него на следните правопораждащи материалното му право факти: правото му
на собственост върху имота; фактическо ползване на имота от ответниците; размера на
обедняването. За възникване на вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /за разлика от вземането по
чл. 31, ал. 2 ЗС/ покана не е необходима /Решение № 298/14.12.2011 г. по гр. д. № 1502/10 г.
на ВКС, ІІ ГО/. При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
заплащане на обезщетение за ползването, респ. наличие на основание за ползването на
имота през съответния период.
Първоинстанционният съд е изследвал правилно фактическата обстановка по делото,
в резултат на което е достигнал и до правилния извод за наличие на неоснователно
обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца. Относно размера на установеното
обогатяване, респ. обедняване на ищеца и периода, в който е осъществено, препраща към
мотивите на първоинстанционното решение. Сумата посочена в обжалваното решение е
действително сумата, с която се е обогатил ответника, намалена съобразно полученото
плащане в размер на 1180 лева на 14.07.2021 год. Предвид изложеното, правилно е
отбелязал, че в този случай при приложение на хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, неоснователно
обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само
до размера на обедняването. В практиката безспорно се приема, че всяко владение, без
основание, води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради
което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. /така напр. Решение № 409 от
20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева;
Решение № 259 от 3.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5828/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Бойка Стоилова и др. /.
В случая обаче, ако приемем, че за ищеца като собственик на имота, лишен от
неговото ползване (доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик),
обедняването се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи (в случая арендни
вноски), които би получавал при отдаването под наем на имота (определени съобразно
действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот) и се приеме, че
получената от ответника наемна цена от 642,60 лв. има характеристиките на пазарна наемна
цена, то при обогатилия се ответник следваше да се установи каква сума той си е спестил от
наем на процесния имот, в случай че той беше негов наемател. Съгласно чл. 59 от ЗЗД всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
3
е обогатил, до размера на обедняването., т. е. дължи се връщане на помалката от двете суми.
(Решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 97 от
01.08.2014 г. по гр. д. № 1250/2011 г. на Върховен касационен съд и др.). Изводите на
първоинстанционния съд са именно, че претенцията е частично основателна до посочената
сума, т.е. че в патримониума на ответника е постъпила сума в посочения размер, респ. че
ищецът е обеднял със сумата в размер на 642,60 лева.
Основанието, на което първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията на
ищеца изцяло не е за недоказаност на фактическия състав на неоснователното обогатяване, а
за погасяване на претенцията на ищеца по давност. Съобразно практиката на ВКС в подобни
случаи, когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че
ползвателят на вещта се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от
гражданските плодове на имота /напр. от пазарния наем/, обезщетението се дължи за
времето, през което собственикът е лишен от този доход. Съгласно Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС в случаите на първия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията. В мотивите на цитираното Постановление е посочено, че
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се
погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като са посочени и две
изключения – при вземане срещу държавата и държавните организации, когато приложима е
тригодишната давност или за вземания между организации, в който случай приложение
намира едногодишна давност. По – нататък, разрешено е противоречието относно
приложението на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. за деня, от който вземането е станало изискуемо и от
който започва да тече съответният давностен срок, в смисъл, че в хипотезата на чл.59 ЗЗД
основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което давностният
срок започва да тече от деня на получаването й. Посочва се, че неоснователността на
преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при
самото преминаване, а не в някой последващ момент. Въз основа на задължителното за
съдилищата тълкуване, дадено с горецитираното постановление е формирана и богата
съдебна практика на ВКС, според която, за вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срокът на
погасителната давност е общият 5-годишен по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от деня на
получаването на престацията.
Доколкото това са оплакванията и възраженията във въззивната жалба, а съдът е
ограничен от рамките , същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски за въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия. Претенцията е заявена своевременно с отговора
на въззивната жалба в размер от 1200 лв., посочен в договора за правна защита и съдействие,
в който е отразено, че е заплатено в брой. В този случай, договорът служи като разписка за
извършеното плащане. Доколкото не е направено възражение за прекомерност съдът намира,
че последното следва да се уважи в пълния претендиран размер. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение, а
оттам и на размера на дължимите разноски е несвоевременно, което е допълнително
основание да не бъде уважено. След като разноските трябва да бъдат поискани до определен
момент - приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната
4
инстанция / ТР 6/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТК т.11/, това е и крайният срок, в който
насрещната страна може да упражни правото по чл.78 ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104 от 06.12.2023, постановено по гр. д. №
50728/2021 г. на СРС, 47-ми състав.
ОСЪЖДА Р. А. Т., ЕГН **********, да заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5