Определение по дело №1012/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът “. Е. със съделище Г. в исковата си молба против “. Е. със седалище С. общ.Хаджидимово твърди,че с ответника са сключили договор за покупко-продажба на МПС,представляващо употребяван камион-бетон помпа на обща стойност 70 410 лв.Към момента на подаване на молбата има настъпило частично плащане,но ответникът е останал задължен за сумата от 38 675 лв.остатък от продажната цена.Претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 8024.79лв. за периода от 01.03.2007г. до 01.08.2008г.Моли да се постанови решение,с което да се осъди ответника да заплати горепосочените суми,законната лихва и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска.Твърди,че е заплатена напълно продажната цена към момента на сключване на сделката.Издаден е и касов бон,но по независище от него причини,този документ се намира у ищеца.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие за установено следното :

Не се спори между страните,че договор за продажба на МПС употребяван камион-бетонобъркачка с помпа е сключен между тях на 01.03.2007г.,както и че МПС е получено от него и регистрирано в КАТ , като собствено на ответника.Продажната цена на МПС е 58 675лв.,която по договор следва да се плати в брой и 11735 лв. начислено ДДС,което е следвало да се брои по банков път.Не се спори също така,че е издаден касов бон от страна на ищеца,удостоверяващ плащането,който се е намирал в държане на ответника,но ответникът го е върнал .Връщането е станало чрез куриерска фирма "Еконт" и на 01.02.2008г. е получен от ищеца,като сега се намира у него.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,която подробно е проследила извършените счетоводни операции и при двете страни,при което е констатирала,че ответникът въз основа на фискалния бон осчетоводява сумата от 58 675 лв. като платени и превежда по банков път 5868лв. за ДДС на 19.03.2007г. и на 30.05.2007г. по фактура №13/01.03.2007г./относима за сделката/ превежда още 5867лв. за ДДС.

При ищеца в касовата книга за касовия му апарат към отчета на деня е отчетена като приход продажната цена на МПС,докато в аналитичния регистър за м.ІІІ на 2007г. не е вписан такъв приход.

В отчета за м.ІІІ 2007г. при ищеца има приложена касова бележка от 13.03.2007г. за сумата от 58675лв. като погрешно маркирана сума по фискалния бон ,който е прикачен към нея.Приета е като доказателство по делото /л.47/.Вещото лице пояснява,че това е допустимо по нормативните актове за счетоводство,когато се връща стоката или се сторнира сумата Ищецът е осчетоводил като частично плащане по сделката от 01.03.2007г. суми от 20 000лв. на 04.04.2007г. и записани като авансово плащане от ответника за машина бетон помпа.Експертизата пояснява,че парите са преведени с това основание от ответника и ищецът не може да ги осчетоводи по друг начин.Осчетоводил е и приведените от ответника суми за ДДС,или общо 31 735лв.Съгласно неговото счетоводство ответникът е останал задължен за сумата от 38 675лв.

Вещото лице е констатирало,че страните са били обвързани с още една сделка за продажба на МПС,която е реализирана по-късно от процесната.По отношение на тази сделка счетоводно е оформено и при двете страни извършено плащане от ответника,при което остават още 20 000 лв.,посочени като авансово платени от ответника и осчетоводени от ищеца като такива, на 04.04.2007г.,но относими към сделката от 01.07.2007г.,която е била вече осъществена.

Според вещото лице това не е правилно.

Разпитан е св.Наумов,който обяснява обстоятелствата,при които е изпратен касовия бон обратно на ищеца.Бил е поискан обратно от ищеца и представляващия фирмата на ответника се е съгласил.Този свидетел има собствени обяснения за необходимостта при ищеца да се върне касовия бон,удостоверяващ плащането,но това са негови разсъждения,които не покриват изявления на страните,осъществени пред него.Депозира показания,че е запознал собственика на “.,че на ищеца са преведени в повече 20 000 лв. над цената на двете сделки,но той му е обяснил,че нещата са уредени.

Съдът на основание чл.165 ал.1 ГПК е допуснал до разпит св.Узунов за да установи обстоятелствата,че цената на МПС е заплатена в брой.Този свидетел обаче не е присъствал на плащането.Удостоверява,че двамата собственици са се оттеглили в кабинета и предполага,че са уредили взаимоотношенията си,защото са получили касов бон.Същият свидетел няма яснота,а само предположения и колко пари са носили в Бургас .Впечатленията му са само визуални относно количеството.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът съобрази следното :

Предявения иск е с правно основание по чл. 327 от ТЗ. Няма спор, че и двете спорещи страни по делото са търговци,както и че стоката е предадена на ответника,който не разполага с документ удостоверяващ плащането,защото го е върнал на ищеца.

Съгласно чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да го получи.

Спорът по настоящето дело е дали цената е заплатена

Ищецът е доказал предаването на стоката и в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на цената.Тъй като разплащането е следвало да стане в брой,то документът удостоверяващ това плащане е върнат доброволно на ищеца и ответникът не разполага с доказателства за извършеното плащане.

Връщането на документа сочи на наличие на взаимоотношения между двете страни,които не са били уредени при първата сделка т.е. не е било извършено плащане в брой на 01.03.2007г.Издадения разходен касов ордер е частен документ,съставен и изхождащ от ответника,свързан с нуждите на неговото счетоводство и няма задължителна материална и формална доказателствена сила.

От показанията на св.Н. съдът не може да стигне до разумно обяснение защо касовия бон е върнат,а собственикът на “. Е. не е предприел действия за връщане на надплатената сума от 20 000 лв.,които са остатък надплатен от него,ако има пълно заплащане на двете МПС.

Както е посочено по-горе съдът не може да кредитира показанията на св.Узунов за извършено плащане,тъй като той сочи външни белези на възможни действия за извършено плащане,но не е присъствал и не знае колко пари са носени от служителя на “.,дали са изплатени и в какъв размер.

Обстоятелството,че ответникът е получил във владение МПС още същия ден подкрепя и твърдението на ищеца,че е трябвало да се издаде такъв счетоводен документ,за да се регистрира собствеността на ответника.Обстоятелството,че сумата от 20 000 лв. е осчетоводена неправилно от ищеца,като авансово плащане не разколебава изводите на съда,тъй като вещото лице е пояснило,че така са преведени от ответника и такова основание е следвало да отрази и ищеца.

Върху ответника лежи доказателствената тежест за пълно и главно доказване на факта за извършено плащане,което той не успя да осъществи в процеса,поради което съдът намира иска за основателен.

С оглед уважаването на главния иск,основателен е и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД,тъй като законът е посочил началния момент,от който възниква задължението,а това е моментът на получаване на стоката-01.03.2007г.Експертът е изчислил размера до 05.08.2008г.,когато е подадена исковата молба,а в нея претенцията е до 01.08.2008г..С оглед на тази дата размера възлиза на 8118.16 лв., но претенцията е за 8024.79 лв.,в който размер следва да се уважи с решението.

Следва да се присъди и законна лихва върху главницата,както и направените разноски от ищцовата страна ,без претендираните командировъчни от 200лв.,за които няма необходимите документи.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “. Е. със седалище С. общ.Х. да заплати на “. Е. със седалище Г. сумата от 38675 лв. /тридесет и осем хиляди шестотин седемдесет и пет лв./,неплатена част от цената на МПС по договор от 01.03.2007г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 05.08.2008г. до окончателното й изплащане,сумата от 8024.79 /осем хиляди двадесет и чети лв. 79 ст./,представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2007г. до 01.08.2008г.,както и направените по делото разноски в размер на 4518 лв./четири хиляди петстотин и осемнадесет/

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.София.

Председател :