№ 466
гр. Провадия, 06.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130101109 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:56 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. М. Г., редовно уведомен, явява се лично и с адв. Е. С.,
АК-Варна, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „КНО 2018“ ЕООД, редовно уведомен, представлява
се от адв. Д., АК-Варна, с пълномощно по делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ ОБЩИНА ПРОВАДИЯ , редовно
уведомено от предходно с.з., не се представлява.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че с оглед редовното уведомяване на страните за датата
на днешното съдебно заседание, не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е било отложено с
оглед изискани от съдът уточнения към ищеца по исковата молба, както и
1
възможност на ответното дружество да ангажира писмени доказателства.
СЪДЪТ докладва, че с молба от 18.10.2023 г. процесуалният
представител на ищеца в изпълнение на разпореждане на съда е уточнил
предмета на исковата претенция, съобразно което уточнение искането, което
се отправя към съда, е постановяване на решение за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество не е собственик на
процесната реална част от 130 кв.м. от УПИ V-281. Препис от тази молба и
предходна уточняваща е връчен на ответника и на третото лице помагач
община Провадия. Със становище от 27.10.2023 г. процесуалният
представител на ответното дружество излага доводи, че направените
уточнения не касаят отстраняване на нередовност по исковата молба.
Поддържа възражение за недопустимост на производството с оглед
обстоятелството, че процесната реална част не отговоря на изискванията на
чл. 19 от ЗУТ. Оспорва и изложеното от ищеца в уточняващата молба като
безспорно, че ищецът е придобил правото на собственост върху незастроено
дворно място през 1995 г. въз основа на правна сделка, в която попада и
спорната реална част.
АДВ. С.: Считам, че предявеният отрицателен установителен иск е
допустим. Позовали сме се на две основания. Неволна грешка е допусната в
първата уточняваща молба с оглед на това, че сме работили двама адвокати
по написването на исковата молба и при мен са останали три варианта на
искова молба. За това аз нанесох корекцията си в следващата уточняваща
молба и заявявам, че позоваването на придобивна давност не означава, че сме
придобили втори положителен иск. Макар, че в цитираното от мен
тълкувателно решение в тази насока има произнасяне на ВКС. Предметът на
делото е само отрицателен установителен иск, а основанията на които се
позоваваме са, че имотът е придобит от доверителят ми през 1995 г.
посредством безвъзмездна сделка, че този имот е бил притежание на неговите
праводатели. И второто ни основание по допустимост на отрицателния
установителен иск е позоваването ни на придобивната давност, която е текла
в тяхна полза.
АДВ. Д.: Оспорвам твърденията на процесуалния представител на
ищеца. Поддържам становището от 26.10.2023 г. относно недопустимостта на
исковото производство и моля, да вземете предвид изложените съображения.
2
Поддържам също и становището, че чрез уточнителна молба, не следва да
бъде отстранявана недопустимост, след като ищецът с исковата и
уточняващата молба е заявил, че предявява два иска при условия на
обективно съединяване в евентуалност.
СЪДЪТ докладва писмо от 03.11.2023 г., постъпило от Община
Провадия, с което се представя скица на имота.
АДВ. С.: Тази скица е приложена вече по делото.
АДВ. Д.: Представям и моля да приемете препис на цялата преписка по
акта за общинска собственост и скица, издадена във връзка с това. На
скицата, която е представена от Община Провадия с писмото, е с друг номер.
Издадена е на 03.11.2023 г. и не е оцветена и щрихована. Моля да приемете
представената от мен в днешното с.з. скица, т.к. тя е част от преписка по
съставяне на акта за общинска собственост.
АДВ. С.: Противопоставям се поради това, че е преклудирана
възможността за представяне на писмено доказателство. От Община
Провадия пристига официална скица към делото, а Вие представяте още една
скица. Моля, съдът да прецени дали следва да приобщи всички тези скици
към делото.
АДВ. Д.: Скицата, която представих в днешното с.з., е част от
преписката по издаване на АОС и в резултат на техническа грешка
единствено тя не е била представена по делото заедно с преписката от 2021 г.
СЪДЪТ преценява, че следва да бъдат приобщени като доказателства
по делото представените от процесуалния представител на ответното
дружество в днешно съдебно заседание и от третото лице помагач с писмена
молба в заверен препис и оригинал на писмени документи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с депозираното на 03.11.2023
писмо от Община Провадия оригинал на писмен документ като писмено
доказателство по делото: скица № 933
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание
3
преписи от писмени документи като писмени доказателства по делото: скица
№ 730, издадена от Община Провадия; писмо с изх. № СД-445 / 07.09.2021 г.
до МДТ при Община Провадия; удостоверение за данъчна оценка; писмо с
изх. № РД 1100-962 / 14.09.2021 до СВп при ПРС; НА за покупко-продажба
№ 22, т. VI, д. № 1006; АОЧС № 157, т. Х, д. № 1932; заповед № 4410 /
30.12.2021 г. на Община Провадия; договор за продажба по реда на чл. 36, ал.
1 от ЗОС.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Моля препис от протокола да ми бъде изпратен на имейл.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Моля препис от протокола да ми бъде изпратен на имейл.
АДВ. С.: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Основателно е искането ми за такъв хонорар, т.к. той е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с Наредбата за
минималните размери на адвокатските хонорари, както и с броя на съдебните
заседания по настоящия процес. Моля, ако се произнесете в полза на ищеца
да ни присъдите адвокатски хонорар в размера, в който е претендиран.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и с оглед
изчерпване доказателствените искания на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Уважаема госпожо Председател, основният въпрос, който
трябва да получи отговор е приложена ли е регулацията от 1927г. или не е. От
данните по делото се установява, че при изготвянето на първите кадастрален
и регулационен план за с. ******* от 1927 г. е действал Законът за
благоустройство на населените места в Княжество България, чието заглавие е
изменено в ДВ, бр. 60 от 1911 г. в Закон за благоустройство за населените
места в Царство България. В тези два закона е било предвидено автоматично
4
действие на регулацията, но е била предвидена и възможност съседът, от
чийто имот е имало придаване на части към съседния имот да се снабди с
изпълнителен лист за стойността на мястото. Имало е задължение за
отчуждаване на предаваемото място в 3- годишен срок и задължение на
нотариусите да изготвят крепостен акт на умалени или уголемени по
регулационен ред парцели. На по-късен етап вече са приети Закон за
плановото изграждане на населените места, Закона за териториалното
селищно устройство и последният действащ към момента закон - Закон за
устройство на територията. Те установяват правилото, че в урегулираните
територии всеки собственик на имот притежава право на собственост в
рамките, очертани с регулационния план, като урегулирането на поземлените
имоти е основано на принципа на заплащане на предадените по регулация
части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията
отпада, ако към момента на изготвяне на следващ РП сумите, дължими за
предадените по регулация части не са заплатени и не е доказано да е
упражнявана фактическа власт върху предадените части 10 и повече години.
В разглежданата хипотеза е установено, че дворищно- регулационен план за
с. ******* е одобрен със Заповед № 1573/18.06.1927 г., но той не е приложен
по отношение на спорната реална част от 130 кв.м. Неговата отчуждителна
сила е отпаднала. Това е така, защото ответникът не е доказал, че сумите
дължими за предадените по регулация части от УПИ X-278 в кв. 4 са
заплатени и че е упражнявал власт върху имота в рамките на 10 и повече
години. Напротив, по делото се установи, че моят доверител и неговите
праводатели са упражнявали власт върху тази реална част в продължение на
много дълги години - повече от 10. Съгласно експертизата на вещото лице се
установи, че при създаването на кадастралния план и РП на селото в
разписните листи към КП, старият имот на наследодателя на ищеца и негов
дядо Д.Д., представляващ ПИ № 285-нива, е съществувал. Съществувал е до
приемането на този план от 1927 г., след което с плана са обособени два УПИ
- УПИ X-278 и УПИ IV-285 в кв. 26, който е с площ от 2368 кв.м. За него
също е установено, че изцяло е образуван от ПИ 285. Тези данни, взети от
заключението на вещото лице потвърждават твърдението ни, че УПИ X-278 в
кв. 4 и УПИ IV-285 в кв. 26 са съставлявали един общ имот, който е имал
статут на земеделски. През 1976 г. при действие на ЗТСУ, Д.Д. е признат за
собственик на УПИ X-278, с площ 1020 кв.м., което доказва, че е бил във
5
владение на имота най-малко 10 години преди съставяне на констативния
нотариален акт /КНА/, за да бъде признат за собственик по отношение на този
имот. Следват още две трансформации в полза на неговия син М. и в полза на
Д. Г.. Последният е продължил владението върху процесната реална част,
като целият имот, вкл. и тази реална част са оградени с каменна ограда. Това
безспорно се установи в процеса и от изявлението и заключението на вещото
лице, и от събраните гласни доказателства. През периода от 1927 г. до 1995 г.,
планът от 1927 г. не е приложен и не е изменен с нов РП. Придобивна давност
е въвел ищецът, който твърди, че спорната реална част е владяна от него,
респективно от праводателите му, като той е упражнявал фактическо
владение наред със своя баща и самостоятелно от момента, в който е станал
собственик на този безвъзмездно придобит имот. Упражняваната от него
фактическа власт от 1995 г. е била трайна, непрекъсната, доколкото липсват
данни ответникът да е предприел действия, които явно, категорично да са
препятствали възможността на ищеца да упражнява такава власт върху имота,
респективно имащи за последица отстраняването му от имота. Дори да не
бъде възприето обстоятелството, на което сме се позовали, че УПИ X-278 в
кв. 4 и УПИ IV-285 в кв. 26 са представлявали един имот преди приемане на
дворищно РП от 1927 г., позоваването на давностно владение от страна на
ищеца в исковата молба в условията на евентуалност е основателно и е
предпоставка за уважаване на отрицателния установителен иск. Още повече,
че по делото не е установено процесният имот да е ставал някога държавна
или общинска собственост, до момента в който не се е снабдила Общината,
без всякакво основание с акт за общинска собственост /АОС/. Преодоляна е
законовата забрана в ЗТСУ /отм./ за придобиване на част от парцел по
давност. В случая, спорната реална част остава на границата между имотите
на спорещите страни и същата би станала част от нечий имот – или на ищеца,
или на ответника. Въпросът, който следва да намери отговор е: На какво
конкретно основание Община Провадия е станала собственик на 130 кв.м.
ид.ч. от парцел V-281 в кв. 4, целия с площ от 2090 кв.м. по РП на с. *******,
както е отразено в АОС от 2021 г. Този акт не прави Общината собственик.
Нито ответникът, нито подпомагащата страна са противопоставили
конкретно придобивно основание, осъществено в полза на Държавата в този
дълъг период от време, считано от 1927 г. Към 1975 г., когато Д.Д. се е
снабдил с КНА, няма регулационни изменения. Доказателство за това е скица
6
№ 3215 от 01.04.1975 г. Към 1995 г. е имало само ДРП - скица №
701/20.08.2021 г. За други планове, освен за ДРП, вещото лице не говори. То
казва: „Проектирана е улица, но проектирането не означава, че има приет
улично РП“. Няма данни по делото Държавата да се е позовала на свои права
върху имота и да е съставила актове за констатиране на тези права по
предвидения от закона ред. Ето защо се доказа твърдението ни, че договорът
за продажба по реда на чл. 36, ал. 1 ЗОС не е породил вещно- транслативен
ефект и на това основание ответникът не би могъл да придобие собственост
върху тези 130 кв.м. С оглед на горното, моля да постановите решение, с
което да уважите предявеният иск, да разрешите правния спор, като
постановите решение, по силата на което да признаете за установено, че
ответникът „КНО 2018“ ЕООД не е собственик на реална част с площ от 130
кв.м. от УПИ V-281 в кв. 4 по РП на с. *******. Моля, да ни присъдите
съдебно деловодни разноски, както са заявени и при аргументите които
изложих в тази посока.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо Председател, във връзка с представената по
делото експертиза и изслушването на вещото лице, изразявам следното
становище: Видно от представената в днешно с.з. служебна скица №
730/30.08.2021 г. на Община Провадия, останалите приложени скици по
делото и извадка от действащия план за с. *******, касаещи имоти V-281 в
кв. 4 и X-278 в кв. 4, щрихованият от вещото лице триъгълник с цвят охра на
Приложение № 6б от експертизата, с посочена от него площ 194 кв.м. е
разделен на два по-малки триъгълника от регулационна граница, разделяща
двата имота УПИ V-281 и УПИ X-278. Идеалната част от УПИ V-281, за
която е съставен АОС на Община Провадия е с площ от 130 кв.м. и е
отбелязана на представената скица с жълт цвят. Оспорваме твърденията на
вещото лице, че реалната площ на частта, за която е съставен АОС е 194 кв.м.
и изявлението му: „Аз смятам, че целият триъгълник е процесният имот“.
Твърдим, че Община Провадия е съставила АОС само за 130 кв.м. ид.ч. от
недвижим имот УПИ V-281 по силата на влезлия в сила и приложен план за
дворищна регулация, одобрен със заповед № 1573/1927 г. При изготвяне на
експертизата не е поставена задача на вещото лице „Каква е реалната площ на
процесната ид.ч.?“ Считаме също за ирелевантни направените от вещото лице
изводи и заключения по експертизата относно какво се включва в заснетия
имот УПИ X-278, още повече че също не е поставена подобна задача към
7
вещото лице. На въпроса в задача № 4 „Има ли в имота ток и вода?“ вещото
лице е отговорило: „По данни от ищеца, в процесната реална част има вода“,
което обстоятелство не е установено от вещото лице, като това обстоятелство
не следва да бъде прието като безспорно установено. Оспорвам предявеният
отрицателен установителен иск, като изцяло неоснователен, а предявения при
условията на евентуалност положителен установителен иск за недопустим по
вече изложените съображения. От експертизата по делото безспорно се
установи, че процесната ид.ч. от УПИ V-281 е част от проект на улица и по
силата на влезлия в сила план за дворищна регулация на с. ******* и
приложен, същата е държавна собственост, съответно е била законосъобразно
актувана от Община Провадия с АОС и надлежно прехвърлена на моя
доверител. Ищецът не успя да докаже твърденията си, че процесната част е
била част от стар имот с пл. № 285 преди разделянето му на два имота УПИ
X-278 в кв. 4 и УПИ IVв кв. 26, притежаван от Д.Д.. От събраните по делото
доказателства и от експертизата безспорно се установи, че УПИ X-278 е бил
винаги имот за застрояване, а ПИ 285 и ПИ 281 са били с предназначение
ниви. Също безспорно се установи от изслушването на вещото лице, че след
извършените от него справки и запознаване с необходимите документи в
Община Провадия, не са налице данни УПИ X-278 да е бил част от ПИ 285
преди влизане в сила на плана от 1927 г., нито че е съществувал подобен имот
на този описан от ищеца с площ от около 4 000 кв.м., с предназначение
пасище. Ищецът също не успя да докаже, че процесната част от УПИ V-281 с
площ от 130 кв.м. е била владяна от неговия наследодател преди и по време
на влизане в сила на плана от 1927 г. Моля, да ми бъде предоставен срок за
писмена защита и моля да отхвърлите изцяло предявените от ищеца искове
като неоснователни и да ни присъдите сторените разноски и адвокатски
хонорар.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок до 06.12.2023г.
СЪДЪТ дава възможност на ищеца в десетдневен, а на ответника в
дванадесет дневен срок от днес да представят писмени бележки.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола на ищеца и ответника на
посочените по делото имейл адреси.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:15
часа.
8
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
9