Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261044 02.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3048 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК на „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М., чрез процесуалния
му представител адв. Ц. против К.В.К., ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 400,68 лв./четиристотин лева и 68 ст./,
представляваща сбор неустойките за предсрочно прекратяване на сключените между
страните на 03.04.2015 г. договори мобилни услуги и за покупко-продажба на
мобилен апарат на изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9057 от
18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 16432/2018 г. на РС-Пловдив.
Ищецът твърди, че между страните
на 03.04.2015 г. са сключени договори за мобилни услуги и за покупко-продажба
на мобилен апарат на изплащане. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на
ответника двата договора са прекратени. Начислена е неустойка за предсрочно
прекратяване, в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, без
отстъпки и без ДДС, дължими от датата на прекратяване - датата на издаване на
съответната сметка за неустойка, до изтичане на определения срок на ползване на
услугата. Сумата за неустойка по договора за мобилни услуги възлиза на общо
95,40 лв., като е равна на пет оставащи месечни абонаментни вноски от по 19,08
лв. Твърди се, че при предсрочно прекратяване
на договора за покупко-продажба на мобилен апарат на изплащане по вина на абоната,
страните са договорили, че се дължи възстановяване на част от стойността на
отстъпката от пазарната цена на закупеното мобилно устройство, като неустойката
се равнява на сумата от 305,28 лева. Така общо двете суми възлизат на
процесната сума.
Ответникът подава отговор на
исковата молба, чрез назначения му особен представител – адв.
К., с който оспорва предявения иск. Излага подробни и относими
към предмета на правния спор доводи, като възразява за отхвърляне на предявете
искове, поради нищожност на претендираните неустойки.
Производството по делото е
частично прекратено с влязло с сила протоколно определение на съда, потвърдено
от въззивната инстанция, като предмет на делото е искът по чл. 92 ЗЗД.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на спора, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Със задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС,
е установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В случая неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, в размер на стандартните месечни абонаменти
такси до края на срока на договора, не се дължи, тъй като вземането произтича
от нищожна клауза. Страните са договорили, че потребителят следва да заплати
всички дължими месечни абонаментни такси без да получава насрещна престация и
да ползва предоставените от оператора услуги. Операторът получава очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в
противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй
като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
на неустоечните клаузи. Следва да се посочи, че вредата
от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността,
която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на
договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар
договорът да е прекратен, абонатът-потребител остава задължен за заплащане на
всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора
услуги. Така установена неустойката е в противоречие с добрите нрави и не
поражда задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката
на Върховния касационен съд, обективирана в решение
№ 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г.,
ТК, І т. о. и решение №
110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о.
Следва да се изтъкне, също и че според
чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да задържи сума, получена за престация, която не е
извършил, когато сам прекрати договора. При прекратен договор за мобилни услуги
по инициатива на доставчика, последният няма право на неустойка, тъй като сам е
избрал да прекрати договора, без да дължи контра престация.
Неустоечаната клауза,
предвидена в договора за покупко-продажба на мобилен апарат на изплащане, с
която е предвидено, че при прекратяване, т.е. разваляне на договора по вина на абоната, същият ще
дължи наред с договорената от страните продажна цена и стойността на
отстъпката, която мобилният оператор му е направил от стандартната цена на
устройството, също е нищожна, тъй като единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Съдът приема, че страните са сключили
договор за покупко-продажба мобилен апарат на изплащане, който е неформален договор,
т.е. не се изисква писмена форма за действителност. По делото се доказва
предаване на мобилното устройство. Неустойка обаче е лишена от правна и
икономическа логика. При разваляне на договор за покупко-продажба на изплащане
разменените между страните престации подлежат на
връщане, като дадени на отпаднало основание. Купувачът дължи връщане на веща, а
продавачът на получената продажна цена, като е без правно значение
обстоятелството дали цената е престирана на изплащане или не. Последиците от
развалянето на договорите са скрепени с императивни правни норми, които не
могат да бъдат дерогирани по волята на страните. Ето
защо и не може да бъде договорена неустойка за вредите от разваляне на договор
за покупко-продажба, която предвижда, че продавачът ще задържи частично престираната в негова полза продажна цена, като наред с нея
купувачът-потребител ще дължи и сума, равняваща се на отстъпката, която е
получил за да сключи договора. При неизпълнение на задължението за продажна
цена, продавачът има право на иск за реално изпълнение, ведно с вредите от
забавата, или може да развали договора, като иска връщане на вещта, ведно с
вредите от развалянето. При нито едно положение, вземането за продажна цена не
може да се съчетае с вредите от развален договор за покупко-продажба. Отделно
от горното следва да се изтъкне също и че мобилните апарати нямат стандартна
продажна цена, цената на всяка една вещ се определя от волята на страните,
сключили договора. Тоест неустойка е нищожна и на това основание, тъй като
договорът е сключен с потребител, който не може да влияе на приетата
едностранно от мобилния оператор ценова листа на мобилните устройства.
С оглед изложеното се налага
извод за цялостно отхвърляне на предявените искове. Ответникът не е направил разноски,
поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.
„Кукуш” № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М., чрез процесуалния му
представител адв. Ц., против К.В.К., ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 400,68 лв./четиристотин лева и 68 ст./,
представляваща сбор неустойките за предсрочно прекратяване на сключените между
страните на 03.04.2015 г. договори мобилни услуги и за покупко-продажба на
мобилен апарат на изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9057 от
18.10.2018 г. по ч.гр.д. № 16432/2018 г. на РС-Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п/ Деян Вътов
Вярно с оригинала!
РЦ