Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретар К.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №485
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №485/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. „А.Б.“ АД *** срещу решение №20260618 от 25.11.2020 г
по гр.д.№3700/18 г на СРС , 68 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника
да се осъди на основание чл.411 ал.1 КЗ „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.: *“ АД гр.София ЕИК ********да
му заплати сумата от 232,20 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско“
срещу застраховател по „ГО“ за ½ от заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. Тойота Ярис с рег.№********от
ПТП на 21.12.2016 г в гр.Варна по вина на водача на л.а.Пежо 307 с рег.№********,
ведно със законната лихва от 17.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС
, тъй като искът е доказан по основание и размер
. Ответникът изрично е признал наличието на застраховка „ГО“ между него и
виновния водач ; както и по делото е представена справка от ИЦ на ГФ , която е
официален документ и ответникът е представил оригинал на полицата . Изводите на
първоинстанционния съд за липса на застраховка „ГО“ са необосновани .
Въззиваемата
страна не е подала писмен отговор на въззивната
жалба .
Въззивната жалба е допустима.
Решението е връчено на въззивника на 03.12.2020 г и е обжалвано
в срок на 11.12.2020 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма
в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че по делото не е доказано по безспорен
начин , че между ответника и водача на л.а.Пежо 307 с рег.№********е
съществувало застрахователно правоотношение по „ГО“. Ответникът е представил
заверено копие от полицата , но то не е подписано от застрахования т.е. не е
спазена писмената форма по чл.345 ал.1 т.11 КЗ . Съгласно чл.487 ал.1 КЗ
вписванията в двустранния констативен протокол не могат да заместят липсата на
подписана застрахователна полица . Справката от ИЦ на ГФ се предоставя по
чл.572 КЗ само на увредените лица , но не замества самата застрахователна
полица .
Решението на СРС е неправилно .
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ
репариралият вредите застраховател има правото да възстанови платеното от
деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за
основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването
на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество;
възстановяване на вредите от застрахователя; валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите.
Ответникът е застраховател по „ГО“ на
водача на л.а.Пежо 307 с рег.№********. В писмения отговор ответникът не е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение по „ГО“ между него и виновния водач на л.а.Пежо
307 с рег.№********. Не е оспорил и представената справка от ИЦ на ГФ , поради
което СРС неправилно е задължил ответника по чл.190 ГПК да представи оригинал
на застрахователната полица по „ГО“ . Следвало е това обстоятелство да се обяви за безспорно между страните
в доклада на първоинстанционния съд .
На следващо място чл.572 КЗ не може да се тълкува превратно в смисъл , че
справките на ИЦ на ГФ ползват само увредените лица , но не и застрахователите
по „Каско“. ИЦ на ГФ е създаден в най-широк обществен интерес и всяко лице може
да се ползва от информацията в него що се касае до застраховката „ГО“, включително
и от застрахователите по „Каско“ . Това произтича от общия смисъл на нормата ,
както и от самата същност на встъпването на застрахователя в правата на
застрахования по чл.411 ал.1 КЗ .
Дори да се приеме , че е налице
„неспазване на писмената форма“ на застрахователната полица по „ГО“ съгласно решение
№50 от
25.04.2012 г по
т.д.№95/11 г на ВКС , II ТО и решение №115 от 23.07.2013 г по
т.д.№348/12 г на ВКС , I ТО в търговското право е налице специалната норма на чл.293 ал.3 ТЗ . Страната-застраховател не може да се
позовава на нищожността , ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението . Още по-абсурдно с оглед чл.293 ал.3 ТЗ е съдът да следи служебно и „да се позовава“ на недействителност на полицата
, на която нито една от страните по делото не се позовава .
Процесният иск е доказан по основание и размер . Ищецът е застраховател по
„Каско“ и е представил доказателства за настъпването на процесното ПТП –
двустранен констативен протокол , свидетелски показания на св.Минков и САТЕ . Ищецът
е заплатил процесната сума , а съгласно САТЕ щетите по увредения автомобил по
средни пазарни цени са в размер на 538,20 лева .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени и искът да се уважи ведно със законните последици .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед
материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не
подлежи на обжалване .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №20260618 от 25.11.2020 г по гр.д.№3700/18 г на СРС , 68 състав ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.: *“ АД гр.София ЕИК ********да
заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на З. „А.Б.“ АД *** сумата от 232,20 лева – регресно вземане на застраховател по
„Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за ½ от заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а. Тойота Ярис с рег.№********от
ПТП на 21.12.2016 г в гр.Варна по вина на водача на л.а.Пежо 307 с рег.№********,
ведно със законната лихва от 17.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З.: *“ АД гр.София ЕИК ********да заплати на З. „А.Б.“ АД *** сумата от 445
лева разноски пред СРС и 385 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.