Р Е Ш Е Н И Е
№ 819/9.5.2022г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мария Златанова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Милена Несторова-Дичева
2. Христина Юрукова
При секретаря Станка Журналова и
с участието на прокурора Росен Каменов, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело
№ 594, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на В.А.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Я.Т.,
срещу Решение № 85/11.01.2021 г., постановено по АНД № 3618/2021 г. на Районен
съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-6207-000312/31.03.2021
г., издадено от Началник РУ Труд при ОД на МВР Пловдив, с което за нарушение на
чл. 6, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183,
ал. 2, т. 3, предложение първо ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 лева. В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на решението на РС Пловдив, поради постановяването
му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че районният съд
неправилно е приел, че в НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Счита, че свидетелските показания се разминават с посоченото в АУАН и НП.
Според касатора в АУАН и НП липсва точно и ясно
посочване на мястото, където се твърди, че е извършено нарушението. От
показанията на свидетеля, присъствал при извършване на проверката, не се
установява по коя улица се е движило МПС, управлявано от касатора.
Представя се извадка от ПУП на с. Бенковски с геодезическо
заснемане на знак „Стоп“ на кръстовището на ул. „24“ с улица „1-ва“ и
кръстовището на ул. „1-ва“ с ул. „2-ра“. Искането е за отмяна на решението на
РС Пловдив и отмяна на издаденото НП, ведно с разноски за производството. В
хода по същество на делото касаторът, чрез адв. Т., пледира за уважаване на жалбата.
Ответникът
по касация – РУ Труд при ОД на МВР Пловдив, не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от лице, за което решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извеждат от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените в жалбата касационни основания и предвид обхвата на касационната
проверка, очертан с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено
следното:
Административнонаказателната
отговорност на В.А.Ш. е ангажирана за това, че на 25.03.2021 г., около 15:45
часа, в с. Бенковски, на кръстовището на ул. „1-ва“с ул. "2-ра",
управлява л. а. "Форд фокус" с рег. № ****, като при наличие на пътен
знак "Б2" не спира. Съставен е АУАН, с който на деянието е дадена
правна квалификация по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с
пътен знак "Б2". Актът е връчен редовно и подписан от водача с
възражения. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на
деянията, е издадено атакуваното пред районния съд НП № № 21-6207-000312/31.03.2021
г. от Началник РУ Труд при ОД на МВР Пловдив.
РС
Пловдив приема, че АУАН и НП са
съобразени с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържа описание на
нарушението и жалбоподателят не е бил лишен от право да се запознае и да
оспорва АУАН. Приема се, че не са ангажирани доказателствата, които да опровергават
доказателствената стойност на АУАН и свидетелските
показания на й.. Първостепенният съд е приел за безспорно установено
административното нарушение, както и за правилно определяне от административнонаказващия орган на квалификацията на деянието
и на приложимата санкционна норма.
Настоящият
състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно като
постановено при наличие на касационните основания по чл. 348 от НПК за отмяната
му.
РС
Пловдив е изследвал обективно и пълно всички обстоятелства по делото, но не е
извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които неправилно са
изведени от съвкупността на събраните по делото относими
доказателства.
Основателно
е релевираното в касационната жалба възражение за допуснати
съществени нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз
основа на него НП, е посочено, че нарушението е извършено на кръстовището на
ул. „1-ва“ с ул. „2-ра“, като водачът не спира при наличието на пътен знак Б2. Същевременно,
при разпита на актосъставителя - младши полицейски
инспектор й., в процесуалното качество на свидетел по делото, той заявява, че „Знакът
е на кръстовището на ул. „Първа“ с ул. „Втора“, а улицата, по която идва жалбоподателката, няма идея коя е. В района на кръстовището
мисля, че има още един знак. Полицейският автомобил беше на улица Втора. Тази
улица, по която идва жалбоподателката не знам кой
номер е, но пресича кръстовието на ул. „Първа“ с ул.
„Втора“.“
Така
установяващото сочи на недоказаност на вмененото с НП административно нарушение,
което не е съобразено от РС.
Съгласно
чл. 42, т. 3, предложение второ и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение трето ЗАНН,
посочването на точното място на извършване на нарушението е съществен,
императивно изискуем реквизит на АУАН и на НП, като този реквизит е гаранция за
правото на защита на наказаното лице и способства за индивидуализация на
конкретно вмененото деяние. В случая сме в хипотезата на липса на посочване на
улицата, по която се е движила жалбоподателката,
което прави невъзможно да се установи дали в пресичането й на кръстовище има
знак Б2. Посочено е кръстовището, като мястото на извършване на нарушението, но
не е посочена улицата, по която се е движил водачът. В същото време с
представената извадка от ПУП на с. Бенковски с геодезическо
заснемане на знак „Стоп“ на кръстовището на ул. „24“ с улица „1-ва“ и
кръстовището на ул. „1-ва“ с ул. „2-ра“ се установява кръстовище с пресичане на
пет улици в улица „24“, като на три от тях има знак Б2, за други 3 - липсва.
С
непосочване на улицата, по която се е движил водачът на МПС, съдът е в невъзможност
да провери дали жалбоподателката се е движила по
улица, за която е налице задължение по знак „В2“. Недоказаността на вмененото
административно нарушение по отношение на мястото на извършването му е
основание за отмяна на издаденото НП. Неотразяването на улицата на извършване
на административното нарушение в АУАН и в НП обуславя незаконосъобразност на
последното, респ. представлява основание за неговата отмяна.
При
извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2
от АПК, съдът констатира, че решението е постановено при неправилно приложение
на материалния закон.
Обжалваното
решение на районния съд следва да бъде отменено и да бъде разрешен спорът по
същество като се отмени НП.
При този изход
на делото на касатора ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно Договори
за правната помощ в размер на 200 (двеста) лева за всяка инстанция.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 85/11.01.2021 г., постановено по АНД № 3618/2021 г. на Районен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 21-6207-000312/31.03.2021 г., издадено от Началник
РУ Труд при ОД на МВР Пловдив, с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 2, т. 3,
предложение първо от ЗДвП, на В.А.Ш., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20 лева и на основание
Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.
ОСЪЖДА
ОДМВР Пловдив да заплати на В.А.Ш., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400
(четиристотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.