РЕШЕНИЕ
№ 2172
гр.
Пловдив, 15.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В.П. и с участието на
прокурора от ОП Пловдив Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия
Св. Методиева касационно административно-наказателно дело № 1748 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ОД на МВР Пловдив обжалва чрез процесуалния си представител
ст.юрисконсулт Б. Решение № 669 от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 943/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 наказателен състав, с което е отменен Електронен фиш
Серия К №4108013, издаден от ОД на МВР Пловдив за наложена глоба на З.И.Т.,
като законен представител на „Елит Кар“ ООД гр. Варна, в размер от 600 лева на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира отмяна на
решението на Районния съд с твърдение за неговата незаконосъобразност, като
постановено при противоречие с материалния закон. Твърди се необоснована и немотивирана
отмяна на електронния фиш от страна на първоинстанционния съд. Прави се искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност
на претендирано от другата страна като разноски адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е изпратил представител.
Ответникът
по жалбата З.И.Т., чрез процесуалния си представител адв. Т., е депозирал
отговор по касационната жалба с искане за оставянето ѝ без уважение и
оставяне в сила на обжалваното решение на ПРС. Сочи се, че процесната отсечка
по бул.“Северен“, на която е заснето движението на автомобила, описан в
електронния фиш, не съставлява път, още повече такъв, отворен за обществено
ползване, тъй като е обект, все още невъведен
в експлоатация по надлежния ред. Твърди се, че в тази връзка и всички поставени
съоръжения, включващи и ограничителния знак В-26 въвеждат незаконосъобразни
ограничения. Изложени
са съображения относно недоказаност на установеното по електронния фиш нарушение
с твърдение, че адресатът на фиша е наказан за нарушение, което все още не е
извършил, предвид видимото разположение на пътния знак. Прави се искане за
присъждане разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие
пред касационната инстанция. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът
не се е явил и не е изпратил представител, като е депозирана молба от
пълномощника му с искане да се потвърди оспорваното решение на РС Пловдив.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив
Джубелиева изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
постановил оспореното решение, е изложил на пръв поглед пространни, но всъщност
неясни и вътрешно противоречиви мотиви, от които не би могъл да се направи
еднозначен извод какво на практика е приел като фактически констатации за
установено първоинстанционният съд.
Така, от една страна, на стр. 3 от съдебния акт е прието, че на базата на
събраните доказателства съдът е намерил за установено, че действително на
датата и мястото, отразени по електронния фиш, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост, което обстоятелство било установено и
надлежно заснето и че правилно било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Веднага след това,
съдът е посочил, че въпреки установената фактическа обстановка, не се доказвало
по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил установеното нарушение, вече
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като
по-надолу на стр.4 от съдебното решение вече съдът е отразил и че от текста на
електронния фиш не можело да се направи еднозначен извод относно точното място
на реализиране на твърдяното нарушение, но същевременно и че във фиша мястото
на нарушението било посочено. В тази насока не става ясно установил ли е съдът
дали на конкретното място и дата е извършено нарушение, или не и ако да, каква
е правната квалификация на същото, която е приел за правилна. Отделно от това,
съдът е коментирал и конкретен пътен участък, като инкриминиран такъв по делото,
с изложени изводи относно незаконосъобразност на осъществявания на него
контрол. За да бъде отменен електронния фиш съдът, постановил обжалваното
решение, е изложил мотиви още и относно липсата на данни за връзката на
санкционираното физическо лице с дружеството-собственик на заснетия автомобил,
както и това, че заснемането било осъществено с мобилно, а не със стационарно
техническо средство, че липсвали доказателства за поставено ограничение на
скоростта от 60 км/час, а така също и че пътният участък, където е заснето
нарушението, не бил въведен в експлоатация.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че от съдържанието на мотивите към обжалвания съдебен
акт не става ясно какви са именно фактическите установявания на
първоинстанционния съд, доколкото съдът приема хем, че е налице осъществено
нарушение на датата и на мястото, както и с автомобила, описани по електронния
фиш, хем, че мястото на нарушението не можело да бъде конкретно установено. На
второ място, районният съд сочи, че правилно във фиша било отразяването, че
нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, макар в електронния фиш квалификацията на
нарушението да е по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. В обжалвания пред районния
съд електронен фиш е отразено, че автомобилът с рег.№ В7268 НН е извършил
движение с превишена скорост при въведено ограничение от 40 км/час, но
районният съд е изложил мотиви досежно липсата на доказателства за въведено
ограничение от 60 км/час.
Доколкото касационният съд, съгласно чл.220 от АПК, преценява прилагането на материалния закон въз основа именно на фактите,
установени от първоинстанционния съд, то при липса на яснота относно действително
установените от него факти, тази проверка не е възможна. Нещо повече, в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт липсва изобщо правна обосновка на
извода му относно това, че осъществяването на контрол на движението, както и
ограничение на скоростта с въвеждане на пътен знак на посочената в решението
пътна отсечка било незаконосъобразно. Следва тук да се има предвид, че
въвеждането в експлоатация на бул. „Северен“ в участъка от ул.“Брезовска“ до
бул. „България“ в гр. Пловдив, за което е отправил запитване съда до Община
Пловдив по искане на страна по делото, няма пряко отношение към осъществяването
на контрола на движението по пътищата. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП законът
урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, вкл.
правомощията на съответните служби и длъжностни лица, а съгласно чл.2 от ЗДвП
отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал.3 на чл.2 от ЗДвП
компетентността на органите за контрол по закона не се разпростира единствено върху
пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Видно е, с оглед
дефиницията на понятието „път, отворен за обществено ползване“, че не е налице
съвпадение на това понятие с понятието път, въведен в експлоатация, за да се
счете на това основание, че не е приложимо осъществяването на контрол върху
него, както впрочем твърди касационният жалбоподател. Напротив, с оглед
характера му на общински път, въпросният новоизграден булевард съставлява
именно път, отворен за обществено ползване, в отличие от частните пътища,
посочени в чл.9 от ЗП и съобразно с определянето на понятието „обществено
ползване на пътищата“ по §1, т.7 от ДР на ЗП в отличие от ползването за
специални цели. Поради това и не може да се счете, че е било налице ограничение
за контролните органи да осъществяват контрол по такъв път, който категорично е
такъв, отворен за обществено ползване, съгласно правомощията им по чл.165,
ал.2, т.6 от ЗДвП. В конкретния случай обаче, следвало е съдът, който е призван
да събира и служебно доказателства, с оглед констатираната иначе от него
недостатъчност на доказателства по административната преписка за направата на
категоричен извод, да установи чрез надлежно запитване до Община Пловдив, респ.
съответното общинско предприятие, обстоятелството дали въпросната пътна
отсечка, която иначе е посочено, че не е въведена в експлоатация, е била
фактически отворена за свободното преминаване на ППС към датата, посочена в
електронния фиш и съответно дали по същото време там е била действително
въведена сигнализация на този участък с пътни знаци,включително временна такава
поради извършването на СМР и също що се касае до действителното разположение на
знак В-26 - да изиска информация /схема/ на местата, на които са били
разположени такива ограничителни знаци със съответното ограничение по
електронния фиш, ако се установи, че на мястото е била налична поставена
сигнализация с пътни знаци. Едва тогава съдът би могъл да направи изводите си
досежно това дали на мястото, описано в електронния фиш е била въведена
съответна организация на движението с пътни знаци и конкретно дали е бил
наличен такъв, ограничаващ скоростта до 40 км/час, от което и с оглед на
останалите доказателства да направи и изводите си дали и какъв състав на
нарушение е бил действително осъществен. Обстоятелството, че в
административно-наказателното производство тежестта на доказване е на
наказващия орган не освобождава съда от задължението да осигури разкриването на
обективната истина със средствата и по реда, предвидени в НПК, който се
прилага, съгласно чл.84 от ЗАНН в това производство, включително и чрез
събиране на доказателства от съда по негов почин с оглед извършване лична
проверка на всички обстоятелства, които са от значение за преценката относно
законосъобразността на електронния фиш. Съдът е могъл, но не е концентрирал
усилията си върху установяване на релевантните факти досежно установяване на
точното фактическо положение, като така е решил делото при липса на относими за
окончателната му преценка доказателства и така е направил произволни изводи.
Отделно от това, съдът не е съобразил
обстоятелството, че след постановяване на цитираното от него ТР №1 /2014 г. на
ВАС е настъпила законодателна промяна в ЗДвП с ДВ бр.19/13.03.2015 г., като е
била издадена и специалната Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., с които са били приети ясни правила за използване и на мобилни
технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в
мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота.
Съдът не е обсъдил в мотивите си изобщо дали при съставяне на електронния фиш
са били спазени изискванията на посочената специална Наредба, което е също от
съществено значение за преценката му по законосъобразността на електронния фиш
и в тази насока мотивите на съдебното решение страдат от съществена непълнота.
Освен посоченото, съдът е
отразил в решението си, че в преписката липсвали данни за връзката на
санкционираното лице с посоченото в електронния фиш дружество. В тази насока
съдът, макар формално да е описал процедурата по чл.188 от ЗДвП, изобщо не е
съобразил факта, че с електронния фиш З.Т. е бил наказан като законен
представител на „Елит Кар“ ООД. Ето защо и ако съдът бе извършил надлежна
проверка по ЕИК на дружеството-собственик на автомобила по партидата му в
Търговския регистър, където информацията е публична и общодостъпна посредством ЕПЗЕУ,
би могъл да установи надлежно обстоятелството дали към датата на извършване на
нарушението г-н Т. е имал качеството на представляващ дружеството-собственик на
автомобила, заснет с техническо средство.
Проявената процесуална неактивност от съда, включваща и несъбирането на доказателства, както и неизвършване на
надлежна проверка, относими към пълното изясняване на фактите по делото и
съответно правилността на преценката му относно законосъобразността на
електронния фиш, а също и неизлагане на ясни мотиви по съществени за
разрешаване на делото въпроси, се явява основание за отмяна на
първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на същия съд поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила.
Поради
изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 669 от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 943/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.