Р Е Ш
Е Н И Е
№ 130 29.10.2018 година
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и шести
септември, две хиляди и
осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР Г.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: КРАСИМИРА ЦОНЕВА
ПРОКУРОР: НЕЙКА ТЕНЕВА
като разгледа докладваното
от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1112 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 32/22.02.2018 г.,
постановена по НОХД № 2050/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
подсъдимият Д.Х.Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
21.07.2016 г., в град Стара Загора, причинил на В.В.И. средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, с наличие
на централни перфорации и проводно намаление на слуха, които увреждания са
причинили трайно отслабване на слуха, поради което и на основание чл.129, ал.2
във връзка с ал.1 във връзка с чл.54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за срок от три години.
Подсъдимият Д.Х.Д. е осъден
да заплати на частния обвинител и граждански ищец В.В.И. сумата от 6000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като в останалата част - до размера
на 12 000 лв., предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият Д.Х.Д. е осъден
да заплати направените по делото разноски: 462.15 лв. – разноски от досъдебното
производство, по сметка на ОД на МВР – Стара Загора; 130 лв. – разноски от хода на съдебното
следствие, по сметка на Районен съд - Стара Загора.
Подсъдимият Д.Х.Д. е осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Стара Загора и сумата от 240 лв. –
държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
В срока по чл.319 от НПК
горепосочената присъда е обжалвана от частния обвинител и граждански ищец В.В.И.
– чрез повереника й – адв.П.К.П..
В жалбата е изложено и
развито оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание, което било неоправдано занижено, както и оплакване за нисък,
несправедлив размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
ИСКАНЕТО в жалбата е
присъдата да бъде изменена чрез увеличаване размера на наложеното на подсъдимия
Д.Х.Д. наказание лишаване от свобода и чрез увеличаване размера на присъденото
на гражданската ищца обезщетение за неимуществени вреди до претендирания
размер.
В срока по чл.319 от НПК
горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Д.Х.Д. – чрез защитника му –
адв.Г.А.Г..
В жалбата е повдигнато
оплакване за доказателствена необоснованост на приетите от първоинстанционния
съд факти и за неправилно приложение на материалния закон.
ИСКАНЕТО в жалбата е
присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му обвинение или да бъде
изменена, като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.132, ал.1, т.2 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание. Иска се още и изменение на присъдата в гражданската й част чрез
намаляване размера на присъденото обезщетение.
Становището на Окръжна
прокуратура – Стара Загора е, че, тъй като не са налице основания за отмяна или
изменение на обжалваната от страните присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във
въззивните жалби оплаквания, прие следното:
Във внесения за разглеждане
обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 2050/2017 г., по което
е постановена обжалваната присъда, подсъдимият Д.Х.Д. е предаден на съд за
престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 21.07.2016
г., в град Стара Загора, причинил на В.В.И. средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, с наличие на
централни перфорации и проводно намаление на слуха, които увреждания са
причинили трайно отслабване на слуха.
В първото по делото с.з.,
проведено на 26.10.2017 г.,
пострадалата по смисъла на чл.
74, ал.1 от НПК В.В.И. при спазване изискванията на чл.77, ал.3 от НПК (в ред. до изм. с ДВ бр.63/2017 г.) и
тези на чл.85, ал.3 от НПК (в ред. до изм. с ДВ бр.63/2017 г.) е конституирана
като частен обвинител и граждански ищец. Приетият за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от В.В.И. срещу подсъдимия Д.Х.Д. е за
сумата от 12 000 лв. – обезщетение за претърпени в резултат на деянието по
повдигнатото обвинение неимуществени вреди.
Основните фактически
обстоятелства, приети от районния съд, на които се основава обжалваната, както
от подсъдимия, така и от частния обвинител и граждански ищец, присъда, са
следните:
Подсъдимият Д.Х.Д.
и пострадалата В.В.И. живеели на семейни начала, макар и съжителството помежду им
да било съпроводено от чести конфликти. Двамата имали и дете - Х.Д.Д., роден на
*** г.
Към 21.07.2016 г.
подсъдимият и пострадалата заедно с детето си живеели в град ***, на ул.„***“ №
* вх.*, ет.**, ап.***.
На 21.07.2016 г.,
по обед, между 12.30 и 13.30 часа, подсъдимият и свидетелката В.В.И. се
скарали, заради снимки във “Facebook”, които били качени от майката на последната.
Подсъдимият отправил обидни думи към съжителката си във връзка с това, че е публикувала снимки с майка си и племенниците
си, но не и негови снимки със сина им. Свидетелката В.В.И. го укорила в дребнавост. По време на разправията
помежду им подсъдимият нарекъл пострадалата „боклук“ и „курва”. Продължил да я обижда и когато тя започнала да
мие в кухнята шишетата на детето. Свидетелката В.В.И. не се сдържала и замерила
подсъдимия с ползваната от нея при миенето на съдовете кухненска гъба. Подсъдимият
скочил и напсувал пострадалата, след което започнал да я тегли към спалнята,
като я дърпал за ръцете. След като завел жената в спалнята, я хвърлил на леглото и се качил върху нея. С
едната си ръка държал ръцете на пострадалата, през което време последователно,
първо с дясната, а после с лявата си ръка, й нанесъл няколко удара в областта
на главата. В този момент детето, което било на десет месеца и се придвижвало с т.нар.
„паяк", влязло в спалнята и започнало да плаче. Пострадалата, умолявала подсъдимия да я пусне, за да успокои детето,
но той продължил да й нанася удари. Жената усетила „пищене" в областта на
лявото ухо, същевременно изпитвала и болки в главата.
След побоя, свидетелката
В.В.И. се опитала да се свърже с единния
европейски номер за спешни повиквания 112, но връзката прекъснала. След това пострадала
взела детето и напуснала апартамента, за
да отиде при родителите си, като се срещнала и с брат си - свидетелят А.В.И.. Двамата
с него отишли при съдебен лекар, който да освидетелства пострадалата и там пред
кабинета му видели подсъдимия Д.Х.Д., който пък чакал адвоката си. На въпроса
на свидетеля А.В.И. към подсъдимия защо е ударил сестра му, последният му
отговорил с репликата: „И теб да те ритнат и ти няма ли да отвърнеш?”. От
извършените й прегледи – първо от съдебния лекар, а после и от специалист УНГ,
пострадалата разбрала, че има перфорация на тъпанчето на лявото ухо и че единственият
начин за възстановяване от травмата е чрез оперативна интервенция. Такава била
насрочена и проведена на 26.07.2016 г. След оперативното лечение няколко месеца
пострадалата приемала медикаменти и се възстановявала от причинените й
увреждания.
Оплакването на
подсъдимия във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на приетата
за установена от първоинстанционния съд фактология е неоснователно. Подсъдимият
Д.Х.Д., видно от обясненията му в хода на съдебното следствие – л.86 нохд, а и
от тези, дадени в хода на досъдебното производство – л.46 ДП, приобщени към
доказателствата по делото по реда и на основание чл.279, ал.2 във връзка с
ал.1, т.3 от НПК, признава за разразилия се между него и пострадалата на 21.07.2016
г. конфликт, съпроводен с побой, макар и да омаловажава собствените си действия за сметка на приписана
по-висока активност на пострадалата. Гореизнесените фактически обстоятелства се
установяват по несъмнен и категоричен начин след съпоставка
на обясненията на подсъдимия с показанията на пострадалата В.В.И. (л.44 нохд),
тези на брат й – свидетелят А.В.И. (л.45 нохд),
с резултата от медицинското освидетелстване както на пострадалата (СМУ
на живо лице № 31-ІІ/2016 г. – л. 7 ДП), така и на подсъдимия (СМУ на живо лице
№ 32-ІІ/2016 г. – л.41а нохд), с експертните становища, изложени в изготвените
по делото Съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 393/2016 г. (л.29 ДП) и Комплексна съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 143/2017 г. (л.105 ДП). В показанията на
свидетелите С.И.П.(л.64 нохд) и Н.Й.Т.(л.64 нохд), разпитани по искане на
защитата, не се съдържат данни, способстващи за изясняване на случилото се. И
двамата свидетели излагат знанията си за
отношенията между подсъдимия и пострадалата по време на съжителството им. Съобщените
от тях действия на пострадалата спрямо подсъдимия по време на конфликта, тъй
като свидетелите не възпроизвеждат лично видяно и чуто, а препредават разказано
им от подсъдимия, нямат доказателствена стойност, защото при наличие на първични доказателства,
производните не са източник на фактология.
От горепосоченото Съдебно-медицинско
удостоверение на живо лице № 31-ІІ/2016 г. е видно, че при извършения на пострадалата
преглед на 21.07.2016 г. от д-р Т.Г. П.–
специалист съдебен лекар, са установени оток и кръвонасядане по лицето в ляво,
контузия на лявото ухо, множество пръснати кръвонасядания по двата горни
крайника, за които е посочено, че отговарят да са получени по съобщения от
освидетелстваното лице начин и време, а именно при нанасяне на удари и захват
от човешки ръце. Съдебният лекар е приел,
че „тези травматични увреждания на този
етап са причинили болки и страдание“, но във връзка с оплакванията на
освидетелстваната за намален слух, болка и свистене от страна на левия слухов
проход е изложил в медицинското
удостоверение изрична препоръка за консултация с лекар – специалист УНГ.
От изготвената Съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 393/2016
г. (л.29 ДП) се установява, че при направена на пострадалата в МБАЛ
„Тракия" ЕООД на 26.07.2016 г. аудиограма, подписана от д-р М., е
поставена диагноза: травматично разкъсване на лява тъпанчева мембрана, проводно
нарушение на слуха на лявото ухо. Посочената аудиограма е представена в хода на
съдебното следствие пред районния съд (л.75 нохд) и съдържа следното текстово
отбелязване: „Аудиометрично се вижда проводно намаление на слуха на ляво ухо –
40-49 dВ“. В
заключението на СМЕ по писмени данни № 393/2016 г. (л.29 ДП) се излага, че при
инцидента на 21.07.2016 г. В.В.И. е получила: оток и кръвонасядане по лицето в
ляво; множество пръснати кръвонасядания по двата горни крайника; травматично
разкъсване на лява тъпанчева мембрана и проводно нарушение на слуха на лявото
ухо. В заключението се съдържа експертно становище, че описаните и установени
травматични увреждания добре отговарят
да са от действието на твърди, тъпи предмети и могат да са получени при нанасяне на удари с ръце в областта на
лява лицева половина и удари и захвати с човешка ръка в областта на горните
крайници. За травматичното разкъсване на
лявата тъпанчева мембрана с наличие на централни перфорации и проводно
намаление на слуха е посочено, че е причинило трайно отслабване на слуха, а
останалите увреждания са определени като такива, довели до причиняване на болки
и страдания.
Такова, като
горепосоченото експертно становище, в правилността на което не съществуват
основания за съмнение, е застъпено и в
заключението на Комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
143/2017 г. (л.105 ДП), изготвено от съдебен лекар и специалист по
оториноларингология. В заключението на
комплексната експертиза е отхвърлена хипотезата, повдигната за разглеждане от
защитата на подсъдимия, за наличието на причинно следствена връзка между
прекарани от пострадалата в ранна детска възраст отити и полученото при
деянието на 21.07.2016 г. травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана.
И в това комплексно експертно заключение е обективиран извод, че травматичното
разкъсване на лявата тъпанчева мембрана непосредствено след инцидента е било с
медико-биологичната характеристика трайно отслабване на слуха, като е посочено,
че едва след проведеното лечение и
възстановяване на тъпанчевата мембрана - в съобразителната част на експертизата
е разгледана представената по делото Епикриза към ИЗ № 339/2016 г. от
26.07.2016 г., издадена от Отделение по УНГ на МБАЛ „***“ ЕООД Стара Загора
(л.16 ДП) – е възстановен слухът.
Съобразявайки се
с горепосочените експертни заключения, които са пълни, ясни и обосновани, съобразени
с медицинската документация по делото, въззивният съд, също както
първостепенния, приема за установено, че
на 21.07.2016 г., в резултат на причинения й от подсъдимия побой пострадалата В.В.И.
е претърпяла средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана, с наличие на централни перфорации и проводно намаление на слуха,
които увреждания са причинили трайно отслабване на слуха.
Горепосоченото
травматично увреждане, разглеждано съвместно с останалите травми, причинени на
пострадалата - оток и кръвонасядане по лицето в ляво, множество пръснати
кръвонасядания по двата горни крайника, както и застъпеният във всички
експертни становища механизъм на причиняване на разглежданите травматични
увреждания, са основание да бъдат кредитирани с доверие показанията на
свидетелката В.В.И. относно начина и обстоятелствата, при които ги е получила.
Обясненията на
подсъдимия от хода на съдебното следствие пред районния съд (л.86 нохд) се отличават с това, че с изключение на собствените си действия,
които пропуска да опише, същият относително конкретно излага действията на
свидетелката В.В.И.:..“тя ме удари с един парцал, който беше мокър и с веро, в
лицето и .. удари ме в слабините. .. детето беше уплашено и аз го взех в мен, а
тя през това време с една вилица ме набоде.“. Въз основа на тези действия на
пострадалата от защитата се застъпва становището, че подсъдимият
е изпаднал в състояние на силно раздразнение, а от там и че за
извършеното от него деяние е приложим чл.132, ал.1, т.2 от НК.
Аргументирано
първоинстанционният съд е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не позволява направата на извод за наличие на друга, различна от
приетата, физическа активност на пострадалата преди деянието, освен, че е
замерила подсъдимия с кухненската гъба,
която ползвала. В обясненията си от досъдебното производство (л.46 ДП)
подсъдимият не съобщава за никакви конкретни действия на свидетелката В.В.И.
спрямо него. Пред съдебния лекар, видно от изложените в СМУ на живо лице №
32-ІІ/2016 г. (л.41а нохд) предварителни сведения, подсъдимият е съобщил, че „е
бил ритан в областта на слабините, удрян и дърпан от едно познато за него лице от женски пол, с което живее на
семейни начала“, но не и да е бил прободен с вилица. Травматично увреждане с
прободен механизъм на причиняването му отсъства
сред установените от съдебния лекар: охлузвания и драскотини по външния
нос, левия горен крайник и десния горен крайник; контузия в слабинната област,
като по отношение на последното травматично увреждане е отразено, че произтича
от заявени оплаквания за болки в слабинната област и към мъдната торбичка. В
тази връзка съдебният лекар изрично е отбелязал в заключителната част на
удостоверението, че е необходима консултация с лекар специалист – уролог, за
провеждането на каквато отсъства дори и твърдение от страна на подсъдимия.
Най-после, следва да се посочи, че
всички травматични увреждания, за които е освидетелстван с
разглежданото съдебномедицинско
удостоверение подсъдимият, са от такъв вид, че е възможно да са причинени при опитите на
пострадалата да отблъсне и преустанови физическото насилие спрямо нея.
Предвид всичко
гореизложено, доводът на защитата за
доказателствена необоснованост на фактическите положения, установени от
районния съд, е неоснователен. Приетите от първоинстанционния съд факти се основават
на събраните и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на процесуалния закон,
преценени поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с
правилата на формалната логика.
При установените
факти по делото, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Д.Х.Д.,
действайки при форма на вина – пряк умисъл (обективиран в начина, по който е
причинена установената средна телесна повреда – чрез множество удари по главата),
е осъществил, както от обективна, така
и от субективна страна състава на чл.129,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
С оглед тезата на
подсъдимия, че е извършил деянието в състояние на силно раздразнение въззивният
съд допусна и изслуша заключението на съдебна
психолого-психиатрична експертиза. Вещите лица – д-р Р.Б.Д. (психиатър) и М.Н.И. (магистър психоосвидетелстване),
заключават, че към време на извършване на деянието подсъдимият Д.Х.Д. се е
намирал в състояние на фрустрация. Поясняват, че състоянието на фрустрация е
свързано със силно емоционално напрежение и че ограничава свободата на волята,
като емоционалната регулация на поведението силно преобладава над
интелектуалната, поради което следва да се отчете като предпоставка за
извършеното деяние. Вещите лица са категорични, че подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и че няма основание да се приеме, че подсъдимият се е намирал в състояние
на физиологичен афект, на което съответства понятието състояние на силно
раздразнение.
Въззивният съд не
намира основания за съмнение в
правилността на горепосоченото заключение. Анализът на действията на
подсъдимия Д.Х.Д. (завлича в спалнята пострадалата, слага я на леглото, застава
върху нея, притискайки тялото й, държи ръцете й с едната си ръка, а с другата й
нанася удари в главата, като прави това последователно и с дясната и с лявата
ръка) показва, че те са били подредени, целенасочени, волеви обусловени и като
такива не се вписват в характеристиката на личност, лишена от възможност за
правилна преценка и контрол на постъпките си.
Във връзка с
оплакването на подсъдимия, че е извършил деянието в състояние на силно
раздразнение, а от там и за неправилно приложение на материалния закон, следва
да се посочи и, че състоянието на
физиологичен афект – без доказателствена опора в конкретния случай – за да доведе до приложението на чл.132,
ал.1, т.2 от НК, изисква освен констатиране наличието на медицинския критерий –
силно раздразнено състояние, така също и на юридическия такъв, а именно дали
това състояние на дееца е предизвикано
от пострадалия по предвидения в закона начин. Замерянето на подсъдимия с
кухненската гъба от страна на пострадалата не може да бъде определено като
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за подсъдимия.
По изложените
съображения, оплакването във въззивната жалба на подсъдимия за неправилно
приложение на материалния закон, е неоснователно.
За извършеното от
подсъдимия Д.Х.Д. престъпление е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от десет месеца, изтърпяването на което – на основание чл.66, ал.1 от НК – е
отложено за изпитателен срок от три години.
Наложеното
наказание районният съд е съобразил с данните за личността на подсъдимия като
един от критериите за индивидуализацията на справедливото наказание - чисто
съдебно минало (подсъдимият е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК
за осъждането си за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342,
ал.1 от НК със Споразумение от 28.02.2001 г. по НОХД № 83/2001 г. на Окръжен
съд – Стара Загора), трудова ангажираност, уседнал начин на живот. Обстоятелството,
установено в хода на въззивното съдебно
следствие, че към време на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на
фрустрация, на практика е било отчетено от първоинстанционния съд, който се е
съобразил с това, че подсъдимият е бил
провокиран в известна степен от пострадалата чрез хвърлената в негова
посока кухненска гъба. Първоинстанционният съд не е игнорирал, а е отчел като
отегчаващо отговорността обстоятелство, настъпилата несъставомерна последица в
резултат на извършеното от подсъдимия деяние – причинената уплаха на
невръстното дете на подсъдимия и пострадалата, което е станало очевидец на
случилото се и се е разстроило от видяното.
Въззивният съд
приема, че наложеното на подсъдимия
наказание, като съответстващо на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на
целите по чл.36 от НК, не е явно несправедливо.
Относно
гражданския иск:
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че извършеното от подсъдимия Д.Х.Д. деяние ангажира и гражданската му
отговорност пред пострадалата на основание чл.45 от ЗЗД, чийто фактически
състав е осъществен.
Съобразявайки се
с броя и вида на причинените на пострадалата В.В.И. травматични увреждания и
произтичащите от тях болки, страдания и ежедневни неудобства, с
обстоятелството, че в резултат на проведеното своевременно лечение и
възстановяване на тъпанчевата мембрана относително бързо е възстановен слухът
на пострадалата, въззивният съд приема,
че размерът на отмереното от районния съд обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – 6000 лв. – е справедлив.
Поради всичко гореизложено, след като прие доводите
във въззивните жалби за неоснователни и тъй като при извършената -
съгласно чл.314 от НПК -
цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението
му, на основание чл. 338 от НПК Окръжен
съд – Стара Загора прие, че присъдата на
Районен съд – Стара Загора по НОХД № 2050/2017 г. следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият Д.Х.Д.
следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на въззивното
производство - 649.96 лв., по бюджетната
сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
Поради и на
основание изложеното, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 32/22.02.2018 г., постановена по НОХД № 2050/2017 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора.
ОСЪЖДА подсъдимия
Д.Х.Д., ЕГН ********** да заплати направените разноски в хода на
въззивното производство - 649.96 лв., по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
Решението не
подлежи на жалба и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.