О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
Гр.Троян,
03.09.2020 година
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
закрито съдебно заседание на трети септември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова
Като разгледа докладваното от съдия
Иванова гр.дело № 391 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
На основание чл. 140 ал. І от ГПК
съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения
иск намира за установено следното:
В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 391/2020
г. по молба на „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от И.Г., чрез
юрисконсулт К.К. с адрес ***, , с която
е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК против А.М.Б., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***.
Претендира се
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1011/2019г. по описа
на Районен съд гр.Троян.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената
хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и
ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип,
за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В
хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск
са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от
длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК. Подаденото възражение от
длъжника срещу издадената заповед представлява пречка за влизането й в
сила.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен
предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена
заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.
В производството по чл.422 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска
.
В случая правния интерес от
предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи. Съдът
извърши служебна проверка по ч.гр.д. № 1011/2019 г. и констатира, че искът е
предявен в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК, с оглед на което е допустим.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да изготви
проекто-доклад по делото и същото да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА гр. дело № 391/2020 г.
по описа на Районен съд гр.Троян за открито съдебно заседание на 08.10.2020г.
от 11.00ч., за която дата да бъдат призовани страните, като на същите да се връчи препис от настоящето
определение и от проекто-доклада.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът ИЗГОТВЯ проекто-доклад:
1.Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и възражения:
В ИМ се
твърди, че по ч.гр.д. № 1011 по описа на Троянски районен съд за 2019г. в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено на
длъжника-ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата 77.97 – седемдесет и седем лева и деветдесет
и седем стотинки, представляваща
главница, включена в
падежиралите и неплатени лизингови вноски, по Погасителен план № 2 с падеж на
10.08.2018 г., № 3 с падеж на 10.09.2018 г. и № 4 с падеж
на 10.10.2018 г. (частично за период от 11.09.2018 г. до 09.10.2018 г.), ведно
със законната лихва, считано от 31.10.2019 година до окончателното изплащане на
вземането, сумата 269.22 – двеста шестдесет и девет лева и двадесет и две
стотинки договорна лихва, представляваща възнаграждение за ползването на
лизинговия актив през съответния период от време, включена в падежиралите
и неплатени лизингови вноски по
Погасителен план № 2 с падеж на 10.08.2018 г., № 3 с падеж на 10.09.2018 г. и №
4 с падеж на 10.10.2018 г. (частично за период от 11.09.2018 г. до 09.10.2018
г.); сумата 2.82 – два лева и осемдесет и две стотинки, представляваща неустойка за забава на основание чл. 15.1 от
ОУ, начислена както следва: за
забава в плащането на 2-ра вноска за периода от 10.08.2018 г. до 09.10.2018 г.
върху съответната част от главницата в размер 1,9 лева; за забава в плащането на 3-та вноска за
периода от 10.09.2018 г. до 09.10.2018 г. върху съответната част от главницата
в размер на 0,92 лева; сумата 351.09 – триста петдесет и един лева и девет
стотинки, представляваща неустойка за
прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя на основание чл.. 15.5 от
ОУ, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора -09.10.2019 г.,
формирана като сбор от три месечни
вноска, всяка една в размер на 117,03 лева, сумата 710.00 – седемстотин и десет
лева, представляваща възстановяване на разходи по възстановяване на лизинговия
актив на основание чл. 14.4 от ОУ, дължими от дата 09.10.2018 г., формирани на
база издадена фактура от външен партньор за извършени услуги по издирване на
актива и изземването му от владение на Лизингополучателя, сумата 28.22 –
двадесет и осем лева и двадесет и две стотинки, представляваща разноски за
платена държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., доп., бр. 13 от
07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г.,
посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на
заявителя е указано да предяви иск за вземането си при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. В указания едномесечен срок, ищецът е подал настоящата искова
молба, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
Срещу
издадената заповед е подадено възражение в срок от длъжника, поради което
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск.
Ищецът основава претенцията си на договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив
№ AG0003360, сключен на 29.2018 година между А.М.Б. и „***“ ООД. В молбата се излга, че в
изпълнение на задължението си по договора лизингодателя –ищец е придобил
собствеността върху посочения от лизингополучателя-ответник лек автомобил „***“ с рег.№ *** и е предоставил ползването му на
лизингополучателя. Последният е заплатил авансово първоначалните разходи и
уговорената първоначална вноска, като е поел задължение да изплаща дължимите
месечни вноски и да използва веща по предназначение с грижата на добър
стопанин.
Твърди се, че ответникът е преустановил плащане на
месечните вноски, като последната заплатена частично месечна вноска е от
10.07.2018г.. Към 10.09.2018г. са незаплатени две вноски /2 и 3/, поради което
лизингодателят е изпратил съобщение за разваляне на договора, връчено на
представител на лизингополучателя – Д.Р.А./съжителстваща на семейни начала с А.М.Б./,
която е предала лизинговия актив във владение на лизингодателя на същата дата.
Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №445 от 22.11.2019г. по
ч.гр.д.№1011/2019г. на ТРС, Претендират се направените в настоящото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
В подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения, ищецът е
ангажирал писмени доказателства, които
са допустими и относими към спора.
Ответникът не е представил писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства. За последиците от неподаване на отговор и за
неупражняване на права е уведомен с разпореждане на съдията-докладчик от 07.07.2020г.,
връчено на ответника лично на 21.07.2020г. на настоящия му адрес в с.Разделна, община
Белослав, обл.Варна.
2.Правна квалификация на правата претендирани
от ищеца - чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават от страните – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване - няма
такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 ГПК/.
В
производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, неговия размер и настъпилата изискуемост, а ответникът –
възраженията си срещу вземането.
ДОПУСКА
като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени документи.
УКАЗВА на ищеца да
конкретизира твърденията си в ИМ, като уточни обстоятелствата, на които се
основава иска по отношение на всички
пртендирани вземания по договора-главни и акцесорни, как е формиран
претендирания размер за всяко едно от тях и защо се претендират в посочения
период.
По направеното искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото с.з. след
уточняване на обстоятелствата, на които се основава иска по размера на всяко
едно от претендираните вземания и с оглед процесуалното поведение на ответника.
Съдът предоставя възможност на страните
да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекто-доклада,
както и да предприемат съответните процесуални действия до първото заседание по
делото.
Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите на чл.147 ГПК /при наличие на нови
факти и обстоятелства/.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: