Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.03.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4827 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на В.Н.К., В.Х.К. и Д.М.И., с предявени против „Д.з.“ АД *** осъдителни искове за сумата по 200 000лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 15.06.2017г. до окончателното изплащане.

В хода на делото първият ищец В.Н.К. е починал и на основание чл.227 ГПК заместен от наследниците си по закон В.К., Д.И. и К.Т..

Твърденията са за настъпило на 15.06.2017г. в Република Сърбия, в района на гр.Нови сад, на автомагистрала А1 /Е-75/ пътно-транспортно произшествие, причинено от С.Д.С., като водач на л.а.Пежо 308 с ДК № *****, който в нарушение на правилата за движение настигнал и се блъснал в движещ се пред него по пътното платно т.а. Застава с рег.№ *****и управляван от сръбския гражданин А.П.. При произшествието починала Ц.В.И., пътник на предна дясна седалка в л.а.Пежо 308. В.К. и В.К. са родители, а Д.И. дъщеря на починалата, които твърдят поради смъртта й да са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за които претендират обезщетение от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва механизма на ПТП, както и вина за неговото настъпване да носи застрахования по „Гражданска отговорност“ водач с твърдението настъпването на ПТП да се дължи изцяло на виновното поведение на водача на товарния автомобил, тъй като не бил с включени и/или видими задни светлини и в този смисъл невидим за водача на л.а.Пежо. При условията на евентуалност навежда на независимо съизвършителство от водача на т.а.Застава. Оспорва исковете за обезщетения по размер с доводи за тяхната завишеност спрямо действително претърпените неимуществени вреди, както и неоснователност на искането за присъждане на законна лихва от деня на настъпване на ПТП.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а Пежо 308 с ДК № *****, с който за срока на застрахователно покритие 03.01.2017г.-02.01.2018г. се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди.

Не се спори и относно настъпилото на 15.06.2017г. в Република Сърбия, на автомагистрала А-1 /Е-75/ в района на гр.Нови сад пътно-транспортно произшествие между този лек автомобил, управляван от българския гражданин С.Д.С., и т.а. Застава с рег.№ рег.№ ******, управляван от сръбския гражданин А.П.. Родственицата на ищците Ц.В.И. била пътник в автомобила на предна дясна седалка, която в резултат на произшествието получил несъвместими с живота травми и починала.

При съобразяване разпоредбата на чл.105, ал.2 КМЧП приложимо е българското право-соченият за делинквент и увредените лица са български граждани и имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване в Република България.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се установяват от приетите по делото писмени доказателства, съставени от разследващите органи в Република Сърбия, показанията на свидетеля С.С. и заключенията на основна и допълнителна САТЕ. Автомобилът се движил по магистралата в посока от гр.Белград към гр.Нови съд в тъмната част на денонощието със скорост от 112 км./ч. /под максимално допустимата 120 км./ч. с поставен пътен знак/. В участъка на 150-ти км. застигнал движещия се пред него с по-ниска скорост-55 км./ч. т.а. Застава, но поради по-голямата си скорост се ударил с предна дясна част в задната лява част на товарния автомобил. Вследствие на удара т.а. Застава се отклонил в дясно и излязъл извън пътното платно с преобръщане на дясната страна, а лекият автомобил се отклонил наляво с леко завъртане в посока на часовниковата стрелка и установяване на мястото, на което е открит при извършения впоследствие оглед на местопроизшествие.

От показанията на св.С.С. и събраните при разследването данни в Република Сърбия се установява, че товарният автомобил е бил покрит с тъмен на цвят брезент и без включени задни светлини, включително габаритни. Свидетелят сочи, че в това състояние бил невидим за него. Лекият автомобил се движил на къси светлини за да не заслепи насрещно движещите се, макар и по това време движението да не е било интензивно. На магистралата имало осветление, но лампите били на разстояние и между тях не е осветено, както било в конкретния участък. Възприел товарния автомобил отпред много късно и едва, когато се ударил в задната му част.

Вещото лице по изслушаната САТЕ сочи, че при движение в тъмната част на денонощието на къси светлини осветеността на пътя напред е около 70м., а на дълги светлини от порядъка на 150-200м. Според заключението му причината за настъпване на произшествието е движението на лекия автомобил на къси светлини с висока скорост /112 км./ч./, която не е позволила на водача да спре в границите на осветената зона, нито в границите на опасната зона от 126.43м. За него удара е бил непредотвратим и чрез аварийно спиране. Този извод е направен при отчитане, че товарният автомобил не е бил с включени светлини. Обратното е било възможно ако се е движил с по-ниска скорост /около 75-76 км./ч/ или на дълги светлини, което би му позволило да възприеме по-рано намиращото се пред него превозно средство и своевременно да реагира.

            По делото са установени чрез съдебна поръчка относимите правила за движение по пътищата, действащи в Република Сърбия. Според чл.42 от Закона за безопасност на движението по пътищата водачът е длъжен да приспособи скоростта на превозното средство към характеристиките и състоянието на пътя, видимостта, атмосферните условия, състоянието на превозното средство и товара, гъстотата на движението и другите условия на движение така, че превозното средство да може да спре своевременно пред всяка пречка, която може да види при обстоятелствата, или има видима причина да се предвиди, т.е да се управлява превозното средство по начин, който не застрашава безопасността на движението. Според чл.44, т.1 на път извън населено място водачът не трябва да шофира със скорост по-голяма от 130 км./ч. на автомагистрала или със скорост, по-висока от разрешената с пътен знак.

            Според чл.77 от този закон през нощта, по време на движение на МПС трябва да се включват дългите светлини. Водачът е длъжен да използва късите светлини вместо дългите, когато при наближаване на друго превозно средство преценява, че светлината на неговото превозно средство заслепява водача на превозното средство, което идва към него, винаги на разстояние по-малко от 200м.; ако пречи на водача отпред; на път осветен от улично осветление; в тунел; ако пречи на водача на железопътно превозно средство или кораб; по време на мъгла или когато превозното средство е спряло. Според чл.78 габаритните светлини трябва винаги да са включени, когато са включени дългите светлини или късите светлини, или фаровете за мъгла. През нощта и през деня, при условия на слаба видимост, задните габаритни светлини трябва да бъдат включени на пътното превозно средство. Светлините или катадиоптрите не трябва за бъдат затъмнени или замърсени до степен, която ги прави невидими за другите участници в движението по време на движение.

            При така установените факти и съобразно приложимите правила за движение в държавата по мястото на ПТП съдът приема, че основна причина за настъпването му е поведението на водача на товарния автомобил, който се движил по автомагистралата в нарушение на чл.78 от Закона за безопасност на движението по пътищата в Република Сърбия-в тъмната част на денонощието със сравнително ниска скорост, но без включени задни светлини и габарити и покрит с тъмен брезент, т.е. по начин, че е бил невидим за останалите участници в движението. От своя страна водачът на лекия автомобил се движил в рамките на допустимата скорост /до 120 км./ч./ и при спазване на правилото по чл.77 от посочения закон да ползва къси светлини, доколкото е имало насрещно движещи се моторни превозни средства. Поради разликата в скоростта на движение бързо застигнал товарния автомобил в тъмен участък от магистралата попадайки в опасната му зона, като за него в този момент е бил невидим обект и не е могъл да възприеме своевременно като опасност с непредотвратимост на удара. Това обаче не изключва деликтната отговорност на застрахования при ответника водач по чл.45 ЗЗД.

            Деянието не е извършено виновно, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици-чл.15 НК /случайно деяние/. Съгласно т.5 от ТР № 28/28.11.1984г. по н.д.№ 10/1984г., ОСНК на ВС, при пътно-транспортни произшествия отговорност за водача не е налице, когато е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона, но въпреки това са настъпили общественоопасните последици. От водачите се изисква да намалят скоростта на движение във всички случаи на възникване на опасност или нейното проявление е закономерно. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици не следва да носи отговорност поради случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

            Действащите в Република Сърбия нормативни правила за движение по отношение скоростта са аналогични на тези по националното ни право в ЗДв.П. Освен забраната по чл.44 от Закона за безопасност на движението по пътищата водачът да превишава законоустановената или обозначена с пътен знак скорост при движение извън населено място, разпоредбата на чл.42 от същия закон поставя изискване скоростта да бъде съобразена с конкретните пътни условия така, че да осигурява не само безопасно движение, но и възможност за своевременно намаляване, респ. спиране в случай на възникнала опасност. По отношение използването на светлини чл.77, §2 постановява, че при движение през нощта това трябва да става на дълги светлини с изключение на изброените в §3 случаи, когато движението следва да е на къси светлини. Правилата на чл.77, §2 и §3 са специални и намират приложение само, когато управлението на МПС е в тъмната част от денонощието, но заедно с тях водачът е задължен да съблюдава и общото правило за скоростта по чл.42.

            Основен фактор при движение през нощта е видимостта, а тя се определя от осветеността на пътя при използване на светлини. Разпоредбата на чл.42 от закона на Република Сърбия изисква скоростта да бъде приспособена според видимостта. Късите светлини осигуряват разстояние на видимост по-малка от тази на дългите светлини. Затова при избиране на скоростта водачът трябва да се съобразява с осветеността по начин, че да може своевременно да възприеме и да спре при възникнала опасност в рамките на разстоянието на видимост. Случайно деяние по чл.15 НК ще е налице, когато при движение нощно време със съобразена на светлините на фаровете скорост възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее. Ако обаче разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението, попадането в удължената опасна зона за спиране на моторното превозно средство е виновно нарушение на правилата за движение и причина за настъпване на произшествието. Това разрешение е дадено в т.9 от посоченото по-горе ТР № 28/28.11.1984г. по н.д.№ 10/1984г., ОСНК на ВС, във връзка с приложението на чл.120 ППЗДв.П /отм./, който е изисквал при превключване от дълги на къси светлини скоростта да се намалява. Тази разпоредба не е възпроизведена в сега действащия национален ЗДв.П и няма аналог в Закона за безопасност на движението по пътищата на Република Сърбия, но съдът намира, че даденото разрешение има значение и е относимо към правилото на чл.42 от чуждия закон, който предписва задължение за водача по отношение скоростта, не по-различно от това по чл.20, ал.2 от националния закон.

            По делото е установено, че застрахованият при ответника е управлявал автомобила на къси светлини и със скорост 112 км./ч. близка до максимално допустимата 120 км./ч. обозначена с пътен знак. Според заключението на вещото лице късите светлини са осигурявали разстояние на видимост от 70 м., а при движение с тази скорост опасната зона е 126.43м. Именно несъответствието между скоростта с разстоянието на видимост не е позволило на водача да възприеме в зоната на осветеност появилият се пред него без светлини товарен автомобил, което от своя страна е попречило на възможността му да предотврати удара. Поведението му по движение на къси светлини, доколкото преди настъпване на произшествието е имало насрещно движещи се други превозни средства е било в съответствие с чл.77, §3, но същевременно в нарушение на чл.42 поради това, че магистралата е била осветена само на участъци, движението не е било интензивно и през цялото време управлявал автомобила на къси светлини при поддържана висока и несъобразена с разстоянието на видимост скорост. Ето защо съдът намира, че в случая не е налице случайно деяние и застрахованият при ответника водач носи отговорност по чл.45 ЗЗД. Тя не може да бъде изключена поради противоправното поведение и на другия водач. Когато произшествието е резултат от противоправното виновно поведение и на двамата водачи в условията на съпричиняване по чл.53 ЗЗД, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с единия от тях, отговаря спрямо увредения за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не с оглед приноса в увреждането на застрахования делинквент.

По тези съображения е налице основание за пораждане договорната отговорност на ответника по застраховката „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за претърпените вреди.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение и следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4/1968г./.

Починалият в хода на делото ищец В.К. и В.К. са родители, а Д.И. дъщеря на починалата в произшествието Ц.И., поради което попадат в кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.

От показанията на разпитаната св.Д.Й.се установява, че починалата била в много близки отношения с близките си. В деня на катастрофата пътувала за Германия за да посети дъщеря си Д.И., която живеела и работила там. Приживе помагала на родителите си, които били възрастни, а баща й на легло след преживян инсулт. Ц.се развела преди много години и отгледала сама дъщеря си, с която били изключително привързани. Ищците приели много тежко и емоционално вестта за смъртта на тяхната родственица. Майката В.К. изпаднала в шок, с бащата В.К. плачели неутешимо, който от своя страна страдал и от това, че не може де присъства на погребението. Дъщерята Д.И. се затворила в себе си, отчаяла се и казвала, че няма смисъл да живее. Всички изпитвали силна мъка и били непрежалими от загубата.

Налице са претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната и ненавременна загуба на своята близка родственица. Като взе предвид възрастта на пострадалата-49г. към деня на ПТП; създадените много близки лични отношения с всеки от ищците; установеният по делото интензитет на претърпените от тях душевни болки и страдания от настъпилото трагично събитие, както и поддържането на този интензитет впоследствие, с негативно отражение върху личността им-емоционален шок при узнаване на вестта; мъка и непрежалимост с болезнено осъзнаване невъзвратимостта на предишното положение, съдът намира за съответен на принципа за справедливост размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД по 150 000лв., до който предявените искове следва да се уважат.

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 01.12.2017г., когато е получил претенцията на ищците за заплащане на обезщетение /стр.36/. Поради това искането за законна лихва за периода от деня на деликта-15.06.2017г. до 01.12.2017г. се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищците В.К. и В.К. /заместен по чл.227 ГПК от своите наследници/ са освободени от заплащането на държавна такса за предявените от тях искове. Ищцата Д.И. е направила разноски за държава такса по предявения от нея иск от 8000лв.

Общо са направили разноски по производството от 4793.16лв., като припадащата се част за всеки е в размер на 1597.72лв.

С оглед изхода от спора с частично уважаване на исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати разноски както следва: на В.К.-119.83лв.; на В.К., Д.И. и К.Т., в качеството им на наследници на починалия в хода на делото ищец В.К.-119.83лв.; на Д.И.-7198.29лв.

Ищците са представлявани по делото от адвокат при условията на чл.38, ал.2 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника адв.И.Й.-САК адвокатско възнаграждение от 14 931лв. с ДДС /по 4977лв. за процесуално представителство на всеки от ищците, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски по производството от 630.40лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 450лв. съгласно чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 1080.40лв. С оглед отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски от 270.10лв. или всеки един по 90.03лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса за уважените искове общо от 18 000лв.

Водим от горното съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Х.К., ЕГН **********, Д.М.И., **********, и К.В.Т., ЕГН **********, всички с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 4 /правоприемници на починалият в хода на производството ищец В.Н.К., ЕГН **********, сумата от 150 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Ц.В.И. вследствие на ПТП настъпило на 15.06.2017г., ведно със законната лихва от 01.12.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането за законна лихва за периода 15.06.2017г.-01.12.2017г.

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 4, сумата от 150 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Ц.В.И. вследствие на ПТП настъпило на 15.06.2017г., ведно със законната лихва от 01.12.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането за законна лихва за периода 15.06.2017г.-01.12.2017г.

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.М.И., **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 4, сумата от 150 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Ц.В.И. вследствие на ПТП настъпило на 15.06.2017г., ведно със законната лихва от 01.12.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането за законна лихва за периода 15.06.2017г.-01.12.2017г.

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, *** да заплати разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на В.К. сумата 119.83лв.; на В.К., Д.И. и К.Т. /правоприемници на починалия ищец В.К./ сумата 119.83лв. и на  Д.И. сумата 7198.29лв.

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ***, да заплати на адв.И.Й.-САС с адрес ***, офис 4, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 14 931лв.

ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********, Д.М.И., **********, и К.В.Т., ЕГН **********, от гр.Кърджали /правоприемници на починалия ищец В.Н.К./ да заплатят на „Д.з.“ АД, *** разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 90.03лв.

ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН **********, и Д.М.И., **********, да заплатят на „Д.з.“ АД, ЕИК *****, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всяка една по 90.03лв.

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 18 000лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: