Р Е Ш Е Н И Е
Номер
385 от 28.02.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
втори състав, на пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Биляна
Недкова и в присъствието на прокурор Тиха Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2829 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано
е по искова молба от И.П.Н. ЕГН ********** с адрес към момента на подаване на
исковата молба – Затвора гр. Бургас с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***,
чрез пълномощник адв. П.М. от адвокатска колегия гр. Ямбол против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр.
София, бул. „Столетов“ № 21. В исковата молба е заявено искане да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 50 000,00 лева, представляваща обезщтение
за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в ампутация на десния
му крак, силен стрес, притеснение и уплаха за живота му, нечовешко и унизително
отношение към него, поставящо го в неблагоприятни условия за изтърпяване на
назание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, лишило го от адекватво, своевременно
и професионално медицинско обслужване и условия за лечение в двата затвора,
липса на елементарни хигиенни условия и грижи за болен човек за периода от
01.09.2016 год. до 16.10.2017 год. Заявено е, че тези неимуществени вреди са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия
на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, изпълняващи
задълженията си в затворите в гр. Стара Загора и гр. Бургас. Поискано е,
претендираната сума да бъде заплатена ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на иска в Административен съд Бургас (16.10.2017
год.) до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в
настоящото производство разноски.
В
съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител адв. П.М. ***, поддържа
исковата молба, ангажира доказателства, в т.ч. съдебно-психологическа и
съдебно-медицинска експертизи и претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът
по иска – ГДИН при МП, редовно призован, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т. Ч., депозира писмен отговор, в който заявява твърдение за
допустимост, но за неоснователност на исковата претенция, като формулира искане
за отхвърляне на исковата молба. В съдебно заседание ангажира допълнителни
гласни доказателства и формулира искане за отхвърляне на иска.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност и
недоказаност на предявената искова молба, като формулира искане за отхвърлянето
й.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
В
сезиращата искова молба се твърди, че ищецът И.П.Н. е постъпил в Затвора гр.
Стара Загора на 27.10.2016 год., след като по НОХД № 357/2016 год. по описа на
Окръжен съд гр. Ямбол е постановена Присъда № 39/20.04.2017 год. и е бил
признат за виновен, поради което и на основание чл. 118, във вр. с чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим. По данни
на ищеца, няколко седници след постъпването му в Затвора Стара Загора е
забелязъл, че нокътя на големия пръст на десния крак е започнал да посинява,
поради което е уведомил надзирателите, които обаче са му казали, че вероятно се
е ударил и трябва да си прави компреси, за да му мине. Известно време след
това, ищеца е забелязъл посиняване на стъпалото на десния крак, което е било
съпроводено понякога от болка, а понякога от безчувственост, поради което,
отново е уведомил надзирателите, които не са обърнали внимание и не са
допуснали Н. до медицински преглед. Ищецът е заявил, че едва когато е започнала
да посинява и горната част на крака му е бил отведен на медицински преглед в
Клиника по съдова хирургия и антиология към „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение – проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора.
Около месец, лекарите в посоченото здравно заведение са прилагали
медикаментозно лечение, но заболяването не се е развило благополучно. На
05.01.2017 год. ищеца отново е бил приет в посоченото здравно заведение, като
на 10.01.2017 год. е бил подложен на операция, при която са му ампутирани първи
и четвърти пръсти на десния крак. Заявено е, че в резултат на операцията, ищеца
е изпитвал силни болки, страх за живота и здравето си, но лекарите са го
уверили, че всичко е минало благополучно, тромбите от вените на крака му са
били изчистени и няма опасност заболяването да се развие впоследствие. По данни
на ищеца, лекуващия лекар му е обърнал сериозно внимание, че трябва редовно да
приема предписаните му медикаменти и ежедневно да се сменя превръзката на
крака, като в следващите две години следва да се явява на контролни прегледи.
На 27.01.2017 год. ищеца е бил изписан от болничното заведение и е приведен в
лечебницата на Затвора гр. Стара Загора, където е бил приет от д-р Петкова,
която му е изготвила рецептурна книжка, снабдила го е с необходимите лекарства,
разрешила е на близките да му носят здравословна храна и е разпоредила на
медицинската сестра ежедневно да сменя превръзката на крака. Ищецът е заявил,
че в резултат на така предпиетите действия, раната на крака му е започнала да
зараства, нямал е болки и оплаквания, поради което е бил обнадежден, че лошото
е отминало и заболяването няма да рецидивира. В исковата молба е заявено, че на
30.06.2017 год., ръководството на Затвора гр. Стара Загора, без да уведоми И.Н.
и без да се съобрази със здравословното му състояние, както и обстоятелството,
че приема медикаменти, че лечението не му е приключило и е противопоказно да
пътува, е решило да го премести в Затвора гр. Бургас.
Твърди
се, че в Затвора Бургас, служителите, без да се запознаят с личното медицинско
досие на ищеца и без да са му извършили медицински преглед са го настанили в
приемно отделение на затвора, заедно с всички останали затворници, макар, че по
негови данни, той видимо не е изглеждал добре и не е можел да се превижва без
патерици. Заявено е, че на ищеца е било вменено да изпълнява общия режим на
затвора, заедно с всички останали затворници. Твърди се също, че в периода от
02.07.2017 год. до 16.07.2017 год., близките на И.Н. многократно са звъняли в
затвора, за да се информират за здравословното му състояние и дали има нужда от
лекарства и дали лечението му продължава. Отново по данни на ищеца, в посочения
период от 02.07.2017 год. до 16.07.2017 год. лечението му е било прекратено,
като не е приемал предписаните му медикаменти, тъй като не е разполагал с
такива, никой не му е предписал приема им, а също и не са правени предписаните
ежедневни превръзки на крака. В резултат на това, раната на ищеца силно се е
замърсила и инфектирала, като е започнала да се разтваря, зачервява, а над
глезена, крака е започнал да посинява. Твърди се, че в посочения период, ищеца
не е бил прегледан нито веднъж от лекар, макар, че изрично е настоявал за това,
тъй като е изпитвал силна болка, като дори не са му давали обезболяващи
медикаменти. Заявено е, че на 20.07.2017 год. близките на ищеца са успели да се
свържат с лечебницата на Затвора Бургас с д-р Г., която ги е уведомила, че в
затвора лекарства няма и не може да му даде, поради което, ако те закупят
такива и ги донесат в затвора може да продължи лечението му. На 21.07.2017 год.
близките на ищеца са закупили необходимите лекарства и са ги занесли в Затвора
гр. Бургас, където са ги предали на отрядния, в чиито отряд е бил Н.. От своя
страна, отрядния ги е предал в лечебницата при д-р Г. за проверка, в резултат
на което, в следващите пет дни ищеца отново е нямал никакви лекарства. По
негови данни, болката вече е била нетърпима, но от затвора са му дали само
веднъж половин аналгин.
На
27.07.2017 год. ищеца е бил приет по спешност в Клиника по съдова хирургия към
„Университетска многопрофилба болница за активно лечение-Бургас“ АД, където му
е насрочена операция за спешна ампутация на крака под коляното, която по данни
на ищеца е минала успешно и същия е бил изписан от болницата. След изписване от
болничното заведение, ищеца е бил настанен в лечебнизата на затвора, където по
дегови данни, никой не му е давал лекарства, защото са му казали, че няма кой
да ги купи, а смяна на превръзки са му правили веднъж на няколко дни. В
резултат на това, състоянието на И.Н. отново се е влошило, поради което на
04.09.2017 год. отново е бил приет по спешност в Клиниката по съдова хирургия
към „УМБАЛ-Бургас“ АД, където, по данни на ищеца, лекарите са му казали, че
липсата на проведено следоперативно лечение е основната причина за нуждата от
нова операция, при която се налага извършване на цялостна ампутация на десния
крак, над коляното. Такава операция е била извършена, след което, ищеца е бил
приведен отново в лечебницата на затвора.
В
исковата молба се твърди, че за целия период от януари до септември 2017 год.
не са били предприети никакви действия от служителите на затвора за
освидетелствуването на ищеца като инвалид пред ТЕЛК, съответно не е получавал
никакви лекарства като инвалид, не е получавал инвалидна пенсия, нито
полагащите му се помощни средства – инвалидна количка, патерици и др. В
заключение е формулиран извода, че описаните усложнения и влошаване на
здравословното състояние на И.Н. се дължат и се намират в пряка връзка с бездействието
на администрацията в Затвора Бургас.
В
хода на съдебното дирене, с цел доказване на заявените в исковата молба
твърдения, по искане на процесуалния представител на ищеца са допуснати и
приети съдебно-психологическа и съдебно-медицинска експертизи, заключенията по
които съда кредитира изцяло, като безпристрастни, обективни и пълни. При
отговор на поставените му въпроси, вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза - А.Ц. е посочил, че са регистрирани нива на тревожност и
безпокойство, които са характерни след събитията, които е преживял ищеца.
Известни песимистични тенденции, но без суицидни нагласи. Вещото лице е
констатирало, че прави впечатление, че ищеца се чувства в тежест на близките
си, поради факта, че те полагат ежедневни грижи за него – физически и
финансови, което го поставя в сериозен вътрешен конфликт. Вещото лице също е
отговорило, че не са отчетени повищени нива на сензитивност, чувствителност и
др. По време на интервюто с психолога, ищеца е заявил, че трудно могат да го
обидят или разстроят. На вещото лице не е направило впечатление, ищеца да
разсъждава върху собствените си недостатъци и проблеми.
От
своя страна, вещото лице по съдебно-медицинската експертиза – д-р А.А., д.м., след
запознаване с доказателствата по делото и след личен преглед на ищеца е дал
отговор на поставените му въпроси, както следва: по данни на ищеца и на
присъстващия на прегледа негов близък – брат на сестра му, И.Н. е нямал данни
за съдово-хирургично заболяване преди постъпването му в Затвора гр. Стара
Загора. Според вещото лице, заболяването, установено у ищеца е ХАНК – хронична
артериална недостатъчност на крайниците, като конкретното поведение на лекарите
от стационарите в Стара Загора и в Бургас при заболяването на И.Н. е правилно.
В началото на обстоятелствената част на заключението си, вещото лице е
констатирало и описало конкретни неточности, резминаване на диагнози и други,
който, обаче са намерили своето обяснение при прегледа на ищеца. Според вещото
лице, наличието на смесица от артериални и венозни заболявания по приложените
документи може да бъде обяснено единствено с това, че е направен успешен опит
по заобиколен начин да се изпише с намаление от 75% препарата ксарелто, който е
изключително важен за пациента. Тези пропуски и неточности не са от значение за
изхода на болестта. При прегледа на пациента, вещото лице е установило, че и
левия крак е застрашен от поява на гангрена, ако не се реши да се лекува
активно. След анализ на приложената по делото медицинска документация и след
преглед на лицето, вещото лице е обсновало извод, че влошаването му е
вследствие на спиране на приема на препаратите ксарелто и ростразин по време на
преместването му от Затвора Стара Загора в Затвора Бургас. През този период,
болния е бил с функциониращ байпас на десния крак. Подобреният локален статус,
зарастване на раните на дясното ходило потвърждават извода, че байпаса е
функционирал. Вещото лице е посочело, че таблетките ксарелто от 20 мг изискват
еднократен прием, за да съдържа в кръвния серум достатъчно количество директен
перорален антикоагулант – анти-Ха. С оглед на това, по мнение на вещото лице, всичко в лечението
е било правилно с изключение на преустановяването на антикоалугантната терапия
за по-дълъг период от време и то, поради причина – липса на доставка на
медикамент, който е изключително важен за функционирането на байпаса. При
отговор на конкретно поставен му въпрос, вещото лице е посочило, че има данни
за липса на медикаментозно лечение, но те са основно субективни – по данни на
пациента и близките му. Това касае само периода от преместването на И.Н. *** и
изчерпване на неговите запаси от ксарелто. По представените документи по
делото, първото изписване на ксарелто е от ОПЛ (общо практикуващ лекар) д-р
Николина Г. и е в амболаторен лист 10639 от 18.07.2017 год., като ищеца и
близките му твърдят, че той е преместен в края на месец юни 2017 год. Вещото
лице изрично е уточнило, че няма документи, които да показват, колко дни болния
не е приемал ксарелто, както и липсва приложена по делото рецептурна книжка,
където да е документирано от аптеката, че медикамента е отпуснат с намаление.
По данни на присъстващия на прегледа близък на ищеца, лично той е купувал и носел
препарата ксарелто и лостразин в Затвора Стара Загора, когато пациента е бил
там, но на вещото лице не са били представяни писмени доказателства – фактури
или касови бележки за това.
Предвид така описаната фактическа
обстановка и като съобрази събраните по делото доказателства, настоящия съдебен
състав намира исковата претенция за недоказана, а от
там и неоснователна, като за да достигне до
този извод съдът приема за установено следното:
Спазването на
изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от
свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и/или бездействия от органите
по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът са свързани
с твърдението на ищеца, че по време на престоя му в
Затвора Стара Загора и в Затвора Бургас, здравословното му състояние се е влошило,
което обстоятелство се дължи и е в пряка причинна връзка с бездействието на
затворническата администрация. Последният твърди се, че неимуществени вреди, изразяващи се
в ампутация на десен крак, силен стрес, притеснение и уплаха за живота му,
нечовешко и унизително отношение към него, поставящи го в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр.
Бургас и лишаването му от адекватно, своевременно и професионално медицинско
обслужване и условия за лечение, липсата на елементарни хигиетти условия и
грижи за болен човек са в резултат на незаконосъобразните бездействия на
административни органи и длъжностни лица в Затвора гр. Стара Загора
и Затвора гр. Бургас при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност
по изпълнение на наказанията - да осигурят на ищеца приемливи условия за
изтърпяване на наложеното му наказание.
Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на
правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите,
съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено,
че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната
област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и териториалните й служби.
Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно
легитимирания ответник по чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от
ЗИНЗС. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна
дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им
е възложена от нормите на чл. 10 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 от
ЗИНЗС, съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3. В този смисъл,
с оглед заявената искова претенция, приложими са нормите на ЗИНЗС, които се
явяват специални по отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.
Искът е допустим за
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на
Административен съд Бургас, съгласно чл.
285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора
Бургас.
По основателността на
иска:
Ищецът посочва в
исковата молба, че описаните неимуществени вреди са претъпрени от него при престоя
му в Затвора Стара Загора и Затвора Бургас в периода от 01.09.2016 год. до
16.10.2017 год. От приложената по делото медицинска справка за л.св. И.П.Н.,
както и от приложените епикризи се установява, че същия е постъпил в Затвора
Бургас на 30.06.2017 год. – приведен от Затвора гр. Стара Загора. В периода 16.12.2016
год.-23.12.2016 год. е бил хоспитализиран в „УМБАЛ проф. д-р Стоян Каркович“ АД
гр. Стара Загора с поставена диагноза Atherosclerosis obliterans.
Trombosis AFSS. ХАНК, гр. 2в. След
проведено лечение, пациента е бил изписан с клинично подобрение и препоръка за
провеждане на консарвативен курс на лечение с вазоактивни медикаменти. На
05.01.2017 год., Н. отново е приет в „УМБАЛ проф. д-р Стоян Каркович“ АД
гр. Стара Загора по спешност с
оплаквания от болки, изтръпване и студенина в долен крайник с некротични
изменения на І, ІV и V пръст на дясно стъпало, поради което на 10.01.2017 год.
е била извършена операция, при която са били ампутирани два пръста от десния
крак – І и ІV. На 27.01.2017 год. Н. е бил изписан с указания за стриктно
спазване на назначената терапия при умерен двигателен режим. На 19.04.2017 год.
е бил направен медицински преглед от д-р Хр. Запрянов – съдов хирург в МЦ
„Сано“ ООД гр. Стара Загора, при който е била поставена диагноза Флебит и
тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. При прегледа е било
установено: оточен крайник, болезнен и напрегнат, като е изписана терапия –
веносмил 2х1 табл. и ксарелто. При постъпване в Затвора гр. Бургас, на ищеца е
бил извършен първичен медицински преглед от м.с. Зл. Томова, за което е бил
попълнен здравния картон на лишения от свобода, в който е била вписана и
диагнозата - Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на
долните крайници. По време на престоя
на ищеца в Затвора Бургас, същия е бил хоспитализиран неколкократно в „УМБАЛ
Бургас“ АД, както следва: 04.09.2017 год. – 26.09.2017 год. в клиника по съдова
хирургия; 02.08.2917 год. – 18.08.2017 год. – клиника по съдова хирургия;
27.07.2017 год. – 31.07.2017 год. – клиника по съдова хирургия.
По повод твърденията на
ищеца за липса на своевременно, адекватно и професионално медицинско обслужване
по време на престоя му в Затвора гр. Бургас, в приложената медицинска справка
са описани извършените медицински прегледи от д-р Гинчева – ОПЛ на Затвора в
Амболаторията на МЦ Затвора гр. Бургас, които са отразени в Амболаторния й
журнал със следните номера: Амб. № 010639/18.07.2017 год.; Амб. № 010673/25.07.2017 год.; Амб. № 010721/10.08.2017 год.; Амб. № 010965/26.10.2017 год; Амб. № 010989/02.11.2017 год. Към
цитираната медицинска справка са приложени и писмени обяснения от д-р Николина
Гинчева – ОПЛ в Затвора Бургас, в които същата изцяло е опровергала твърденията
на ищеца за липса на адекватно медицинско обслужване. По отношение на
твърдението, че на ищеца не са били предоставяни предмисаните и необходими за
лечебния процес медикаменти, в писмените си обяснения д-р Гинчева е заявила, че
веднага след представяне на рецептурната книжка е започнала да изписва
предписаната от Стара Загора терапия, като първата дата на изписване е
18.07.2017 год., видно от Амб. лист № 10639. При това е бил изписан единствения
препарат, който е по здравна каса – Xarelto, който възпряпатства образуването на тромби, докато другия
медикамент – Лостразин не се поема от здравна каса, а се закупува от пациента,
поради което д-р Гинчева твърди, че своевременно е уведомявала близките на Н.
за необходимостта от закупуването му. Предвид това, отново по данни на д-р
Гинчева, роднини на ищеца неколократно са се срещали с нея, за да предадат
закупения от тях медикамент, който тя е предоставяла на пациента. Нещо повече,
д-р Гинчева е заявила, че лично се е обаждала в случаите в които лекарството е
свършвало и е следвало да се закупи ново. В подкрепа на тези си твърдения, д-р
Гинчева се е позовала на приложените по делото извадки от амбулаторния журнал,
в който са били вписани предписаните от нея консултации със съдов хирург, както
и периодичните изписвания на медикамента Xarelto, прегледи и изследвания. В обясненията си, д-р Гинчева е
оспорила и заявеното от ищеца твърдение, че не са били предприети мерки за
представянето му пред ТЕЛК за инвалидизиране, като в подкрепа на това оспорване
е заявено, че е изчакана последната епикриза за актуалното му състояние, като
след представянето й е изготвила направление за ТЕЛК № 20/03.10.2017 год.,
което лично и срещу подпис е връчила на ищеца. Дали той го е изпратил, д-р Гинчева
не разполага с информация, тъй като нейно задължение е да издаде този документ,
а изпращането му в съответната комисия е ангажимент на пациента.
В хода на съдебното
дирене, по искане на процесуалния представител на ответкика е разпитан в
качеството на свидетел С.Т. на длъжност „Инспектор социални дейности и
възпитателна работа“, който при отговор на поставените му въпроси е заявил, че
ищеца И.Н. е твърде мълчалив и в някои случаи и да има нещо няма да каже. Свидетелят
е заявил също, че други затворници са му съобщавали, че ищеца не е добре, като
почти е нямало негова инициатива за преглед в медицинската служба. По принцип,
свидетеля е разбирал за състоянието на Н. от сведия на другите затворници, тъй
като той е бил много скромен и нищо не е споделял, но винаги, когато е разбирал
за проблем със здравето му е осигурявал преглед в медицинския център.
Свидетелят изрично е заявил, че никой не е отказвал на ищеца да бъде заведен в
медицинския център, ако има нужда. По отношение на твърденията за липса на
предприети от затворническата администрация действия за освидетелстването на
ищеца от ТЕЛК, както и предприемане на действия по осигуряване на помощни
средства, св. Т. е заявил, че в случая е имало проблем, тъй като личната карта
на Н. е била с изтекъл срок, което е наложило изготвянето на молба за
подновяване на личната карта, като след получаване на новата лична карта,
свидетеля лично е създал нужната организация за осигуряване на инвалидна
количка. В заключение, свидетеля още веднъж е заявил, че винаги, когато ищеца е
заявил желание му е било осигурявано необходимото медицинско обслужване.
С цел доказване на
заявените в исковата молба твърдения, по искане за процесуалния представител на
ищеца е бил разпитан в качеството на свидетел Д. Илиев Д. – съпруг на сестрата
на И.Н.. При отговор на поставените му въпроси свидетеля е разказал, как
извество време след влизането на ищеца в Затвора гр. Стара Загора се е разбрало
за наличната болест, а също и относно проведеното лечение в болничното
завадение в същия град. По данни на свидетеля, при проведените свиждания в
Затвора гр. Стара Загора ищеца не се е оплаквал от нищо, като е бил
оптимистично настоен относно здравословното си състояние. След превеждането му
Затвора Бургас, първоначално свидетеля не е имал връзка с ищеца, нито
информация за здравословното му
състояние. По негово твърдение, Н. е стоял може би 16-17 дена без да взема
никакви лекарства, но когато свидетеля се е свързал с медицинско лице, последното
го е уведомило, че ищеци си има всичко. Свидетелят също е заявил, че всяка
седмица са ходили на свиждане и са се виждали с Н., който е казвал, че не може
да спи и да се храни, което е наложило Д. да се срещне с началника на затвора.
По отношение на ищеца, свидетеля е заявил, че той е спокоен човек и не е много
приказлив, а когато има проблеми, сам не ги споделя.
Относно горните
обстоятелства, показания са дали и свидетелите Д.Г.М. и Е.И.Д., които в
определени периоди от време са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в
една килия с ищеца И.Н.. При отговор на поставените му въпроси, свидетеля М. е
заявил, че ищеца е пиел хапчетата си. Свидетелят не е виждал медицински лица да
се срещат с ищеца, но от други лица е чувал за такива случаи. Пред този
свидетел, ищеца не е споменавал че го боли, че има нужда от помощ или нещо
друго. Свидетелят Д. също е потвърдил факта, че ищеца не го е търсил за
съдействие, не му се е оплаквал и не е искал нищо от него.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
В нормата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. От своя страна,
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забраната, осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. В ал. 2 на чл. 3 е дадено и определение, съгласно
което, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Анализът на
така цитираните норми обосновават извод, че за да бъде ангажирана имуществената
отговорност на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е заявено
твърдение за допуснати от затворническата администрация нарушения от
категорията на описаните такива в чл. 3, ал. 2. В този смисъл, следва да се има
предвид и текста на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно който, в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, т.е. ответника
носи доказателствената тежест за оборване на заявените в исковата молба
твърдения.
В
исковата молба изрично се посочва, че претенцията на Н. за обезщетение може да
се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на
Съвета на Европа (КЗПЧОС) от страна на
администрацията на Затвора Бургас през процесния период.
По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, КЗПЧОС е международен
договор, ратифициран и влязъл в сила за
Република България поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл. 1 от КЗПЧОС страните по нея
са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите,
предвидени в конвенцията. Според чл. 3 от КЗПЧОС никой
не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската
държава е длъжна да осигури на лишения от свобода
условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние
на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите
медицински грижи.
Относно заявената в исковата молба претенция за обезщетение
на неимуществени вреди в резултат на твърдяната липса на своевременно,
адекватно и професионално медицинско обслужване, в резултат на което
здравословното състояние на ищеца се е влошило до степен изискваща ампутация на
десния му кра, съда намира за нужно на първо мясно да отбележи следното:
Обосновавайки исковата си претенция, ищеца е заявил, че преди влизането си в
затвора е бил в много добро физическо и здравословно състояние. Съдът намира
така заявеното твърдение за неоснователно, доколкото, в представеното
заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза – д-р А.А. д.м.,
същия е посочил в обстоятелствената част на заключението си, че от диагнозата,
вписана в първата епикриза от „УМБАЛ Стара Загора“ може да се обоснове извод,
че проблема с артериалното кръвоснабдяване е много стар – от години, но липсват
документи, че е провеждано по-рано лечение. Така вписаната констатация
обосновава извод, че у ищеца е било налично въпросното заболяване, чиито
проявни признаци са се появили при престоя му в затвора. В този смисъл,
твърдението за много добро здравословно състояние не съответства да
действителното такова.
На следващо място, неоснователни се явяват заявените в
исковата молба твърдения, че след появата на първите проявни признаци на
болестта, ищеца е търсил съдействие и се е оплаквал на надзирателите на Затвора
в гр. Стара Загора, които обаче не са му осигурили необходимото специализирано
медицинско обслужване. Това твърдение се оборва от описаната по-горе
хронология, която показва, че след първоначалната поява на симтомите на
болестта, затворническата администрация е осигурила необходимата и
квалифицирана медицинска помощ, като ищеца е бил хоспитализиран в „УМБАЛ Стара
Загора“ АД на два пъти. При първата хоспитализация, Н. е бил лекуван само
медикаментозно, но след като болестта не се е повлияла се е наложила и втора хоспитализация,
при която са ампутирани два пръста от десния крак.
В случая, по мнение на настоящия съдебен състав, твърденията
за липсва на своевременно и адекватно положени медицински грижи изцяло се
оборва от заключението на вещото лице А., който категорично е посочил, че
проведеното лечение в стационарите в Стара Загора и в Бургас е правилно и не се
откриват съществени нарушения в диагностично-лечебния процес. В този смисъл,
няма как по отношение на ищеца да е проведено правилно лечение, ако затворническата
администрация не беше осигурила своевременно необходимата и професионална
медицинска помощ.
Както вече се посочи, в заключението си, вещото лице А.
изрично е формулирал извода, че всичко в лечението на ищеца е било правилно с
изключение на преустановяването на антикоагулантната терапия за по-дълъг период
от време и то поради причина – липса на доставка на медикамент – ксарелто,
който е изключително важен за функционирането на байпаса. Доказателствата по
делото правят невъзможно формирането на извод, че преустановената за дълък
период от време медикаментозна терапия е в следствие на неправомерни действия,
респ. бездействия на затворническата администрация. Съдът изцяло споделя извода
на вещото лице, че данните за липса на медикаментозно лечение са основно
субективни – по данни на ищеца и на неговите близки и те касаят само периода на
преместването му от Стара Загора в Бургас. В хода на съдебното дирене също не
са ангажирани, нито събрани доказателства, които да удостоверят и потвърдят
твърденията, че в следствие на това премества и поради бездействието на
затворническата администрация Н. е останал без необходимите му лекарства за
провежданата терапия. По делото не са ангажирани доказателства, на първо място
в кой момент са свършили изписаните от медиците в Стара Загора количества от
медикамента ксарелто – дали преди или след превеждане на ищеца в Затвора
Бургас. Липсват доказателства, които да удостоверят, че непосредствено преди
свършване, респ. след свършване на наличните количества от този медикамент,
ищеца да е заявил пред затворническата администрация необходимостта от
закупуването на такива, което искане да не е било уважево или да е било
неглижирано. От свидетелските показания на посочените по-горе свидетели се
установява противното – ищеца не е проявявал необходимата активност, за да
уведомява за възникнали проблеми, в т.ч. и относно необходимостта от снабдяване
с необходимите лекарства. Както заявяват свидетелите, ищеца не е споделял нищо
и не се е оплаквал от нищо. В този смисъл, за затворническата администрация не
стои задължението, а обективно не съществува и възможност да следи по отношение
на всеки лишен от свобода и в частност по отношение на ищеца, кога му свършват
предписаните медикаменти и възниква необходимостта от получаване на нови, без
самия лишен от свобода да заяви такава необходимост. Както се посочи, по делото
липсват доказателства И.Н. да е заявил необходимостта (било то писмено чрез
молби, искания, жалби, сигнали и др. до Началника на затвора или други лица от
затворничесската администрация или устно) от набавянето на медикамента ксарелто
и длъжностните лица от Затвора Бургас да са отказали възможността за набавянето
му – дали чрез ОПЛ или чрез роднините му.
По изложените съображения, съда приема, че развитите в
исковата молба твърдения за неправомерни и незаконосъобразни действия и
бездействия от страна на длъжностни лица от Затвора Стара Загора и Затвора
Бургас се явяват неоснователни, като събраните в хода на настоящото
производство писмени и гласни доказателства изцяло оборват така развитите
твърдения. Действително, И.П.Н. е претърпял изключително тежки медицински
интервенции за овладяване и подобряване на здравословното му състояние, но по
мнение на съда, влошеното здраве не е по вина на затворническата администрация,
а поради наличната тежка болест. В подкрепа на този извод, съда намира за нужно
отново да се позове на заключението на вещото лице А., който след личен преглед
на ищеца (към който момент последния е изтърпял наложеното му наказание и е бил
извън местата за лишаване от свобода) е установил, че при извършената
доплерманометрия на единствения крак задна тибилна артерия е без кръвет ток;
предва тибилна артерия е със значително снижен артериален кръвен ток и много
ниско налягане; в ляво сатурацията (насищане на пръстите с кръв) е също нулева
при нормални стойности от 93% до 100%, т.е. и този крак е застрашен от поява на
гангрена, ако не се реши да се лекува активно.
Предвид горното, исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъзе отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, Бургаският административен
съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на И.П.Н. ЕГН ********** с адрес към
момента на подаване на исковата молба – Затвора гр. Бургас с постоянен адрес ***
и съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. П.М. от адвокатска колегия гр. Ямбол
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, гр. София, бул. „Столетов“ № 21, в който е заявено искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от
50 000,00 лева, представляваща обезщтение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в ампутация на десния му крак, силен стрес,
притеснение и уплаха за живота му, нечовешко и унизително отношение към него,
поставящо го в неблагоприятни условия за изтърпяване на назание „лишаване от
свобода“ в Затвора Бургас, лишило го от адекватво, своевременно и професионално
медицинско обслужване и условия за лечение в двата затвора, липса на
елементарни хигиенни условия и грижи за болен човек за периода от 01.09.2016
год. до 16.10.2017 год.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: