РЕШЕНИЕ
№ ...19
гр. Самоков, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 274 по описа на съда за
Е. Емилиова М. от гр. Самоков е предявила срещу Прокуратурата на Република България,
гр. София иск за заплащане на сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди вследствие на повдигнато срещу ищцата обвинение в
престъпление по чл. 314, ал. 1 от НК, по което тя е оправдана с влязло в сила решение
по ВНАХД № 39/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2014 г. – датата на влизане
на решението в сила, до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и
направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с
постановление от 17.06.2013 г. на разследващ полицай от РУП – гр. Дупница срещу
ищцата било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 314, ал. 1 от НК с
твърдение да е извършено на 31.01.2013 г. в гр. Дупница. Районна прокуратура –
Дупница внесла в Районен съд – Дупница постановление с предложение за
освобождаване на ищцата от наказателна отговорност за това престъпление с
налагане на административно наказание, по което било образувано НАХД № 881/2013
г. по описа на РС – Дупница. С решение от 23.10.2013 г. първоинстанционният съд
признал ищцата за виновна в извършване на това престъпление и я освободил от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в
размер 1000 лв. Ищцата обжалвала решението и по жалбата й било образувано ВНАХД
№ 39/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, който с решение от
12.03.2014 г., влязло в сила на 27.03.2014 г.
отменил решението на РС – Дупница и признал ищцата за невинна по
обвинението.
Сочи се в исковата молба, че
обвинението причинило на ищцата неимуществени вреди, тъй като до повдигането му
същата се ползвала с добро име, авторитет и уважение сред роднини, близки и
приятели. Обвинението довело до рязка промяна в поведението на ищцата и в
емоционалното й състояние, като от жизнерадостна и весела тя станала затворена,
избягвала да контактува с приятелите си и дори с близките си, изпитвала срам от
повдигнатото й обвинение и от наложената й мярка за неотклонение „подписка”.
Ищцата се притеснявала, че ще бъде считана за престъпник от своите приятели и
познати. Обвинението станало общоизвестно в града, в който ищцата живее. Тя се
считала подложена на нападки, че може да влезе в затвора и у нея се породил
постоянен и силен стрес, като същата изпитвала страх и безпокойство от
възможността да изтърпи предвиденото в закона наказание за това престъпление.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът – Прокуратура на Република България, представляван по право съгласно
т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС от
прокурор от РП – Самоков, представя отговор на исковата молба, в който оспорва
иска по основание и размер. Изтъква се в отговора на исковата молба, че
твърденията на ищцата за посочените като претърпени от нея неимуществени вреди
са недоказани. Оспорва се наличието на причинна връзка между действията на
ответната страна и настъпването на такива вреди, за които се претендира
обезщетението. Изтъква се, че размерът на претендираното обезщетение е
прекомерен и не съответства на обстоятелствата по делото. В допълнение към
отговора, в срока по чл. 131 от ГПК прокурор от РП – Самоков е направил и
възражение за погасяване по давност на претендираната
от ищцата законна лихва върху обезщетението за периода от 28.03.2014 г. до
предявяване на иска.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си адв. Стоян Скачев, поддържа иска.
Ответникът, чрез Районния
прокурор на РП – Самоков, поддържа становището, заявено в отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Искът е предявен срещу пасивно
легитимирания ответник /в този смисъл
са и разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на
ОСГК на ВКС/ и е допустим.
Искът е частично основателен.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
ответникът Прокуратура на Република България носи отговорност за действията на
разследващ орган, а именно на разследващ полицай от РУП – Дупница по досъдебно
производство № 353/2013 г. по описа на РУП – Дупница, изразяващи се в
привличане на ищцата като обвиняема за престъпление по чл. 314 от НК, извършено
на 31.01.2013 г. в гр. Дупница, за чиято законосъобразност прокурорът е длъжен
да следи съобразно разпоредбите на чл. 196, ал. 2 и чл. 219, ал. 1 от НПК,
както и за действията на прокурор от Районна прокуратура – Дупница по повдигане
на обвинение пред Районен съд – Дупница за това престъпление с постановление от
26.06.2013 г. за предлагане за освобождаване на ищцата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, по което е образувано НАХД
№ 881/2013 г. по описа на същия съд.
Отговорността на ответника е
обусловена от безспорно установеното по делото обстоятелство, че с влязло в
сила на 28.03.2014 г. решение № 35/12.03.2014 г. по ВНАХД № 39/2014 г. по описа
на Кюстендилския окръжен съд решението на РС – Дупница по НАХД № 881/2013 г., с
което ищцата е призната за виновна по обвинението за престъпление по чл. 314 от НК, извършено на 31.01.2013 г. и на основание чл. 78а от НК е освободена от
наказателна отговорност за това престъпление с налагане на административно
наказание „глоба” в размер 1000 лв., е отменено и ищцата е призната за невинна
и е оправдана по това обвинение.
Установява се от показанията на
св. Йорданка М. (майка на ищцата), че тя първа уведомила ищцата за воденото
срещу нея досъдебно производство в РУП – Дупница и че по време на наказателното
производство ищцата изпитвала притеснение, затворила се в себе си, започнала да
страда от безсъние и да не се храни редовно, избягвала контакти с приятели и
роднини, отлагала поемането на нови професионални ангажименти като архитект, а
и отношението към нея и майка й от страна на наемодателите им в гр. Дупница
охладняло. Свидетелят Мирослав Спасов, който живее в гр. Самоков, забелязал, че
ищцата избягва да се събира с общата им компания и когато я попитал за
причината, тя му споделила, че срещу нея е повдигнато обвинение и се чувства
потисната и възприема укор в погледите на хората, с които контактува.
Горепосочените негативни усещания
у ищцата, установени от показанията на свидетелите М. и Спасов, представляват
подлежащи на обезщетяване от ответника неимуществени вреди, причинени й от
повдигането срещу нея на обвинението в престъпление по чл. 314 от НК, по което
тя е оправдана с влязъл в сила съдебен акт.
Размерът на обезщетението за тези
вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, субсидиарно приложим
в настоящото производство на основание § 1 от Заключителните разпоредби на
ЗОДОВ, като по смисъла на посочената разпоредба справедливостта не е абстрактно
понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на
обезщетението.
От материалите по приобщеното
НАХД № 881/2013 г. по описа на РС – Дупница се установява, че общата
продължителност на наказателното производство за вмененото на ищцата деяние –
от образуване на ДП № 353/2013 г. на РУП – Дупница с постановление на РП –
Дупница от 23.04.2013 г. до влизане в сила на 28.03.2014 г. на решение №
35/12.03.2014 г. по ВНАХД № 39/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, не е
висока - 11 месеца и 5 дни. Досъдебното производство е приключило за 2 месеца и
не са налице данни факти и обстоятелства от разследването да са станали широко
обществено достояние. Като свидетели в досъдебното производство са разпитани
ограничен кръг лица – родителите на ищцата, две служителки на отдел „ГРАОН и
общински архив” в Община Дупница и наемодателя на ищцата и майка й за недвижим
имот, находящ се в гр. Дупница. Останалите действия по разследването се свеждат
до събиране на писмени доказателства и не се установява те да са обусловили
информиране на широк кръг лица за конкретни факти от предмета на разследването
и за евентуално участие на ищцата във вмененото й престъпление. В този смисъл
показанията на св. М., в частите им, в които тя сочи, че близките и приятелите
на ищцата се отнасяли подозрително към нея и я смятали за престъпник, съдът
възприема като декларативни, тъй като – освен че са изложени в абстрактна форма
– те не се подкрепят от показанията на св. Спасов, който сочи, че ищцата е била
тази, която след проявен от него приятелски интерес за причината за нейната
потиснатост, му е споделила, че срещу нея е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление. В централната фаза на наказателния процес - съдебната, в която
принципът на публичност има много по-съществено проявление, разглеждането на
делото също не е предизвикало узнаване на обвинението срещу ищцата от широк
кръг лица. Производството пред РС – Дупница е протекло в едно съдебно заседание
по реда на Глава Двадесет и осма от НПК без разпит на свидетели и вещи лица,
като същите обстоятелства са валидни и за разглеждане на делото от въззивната
инстанция Кюстендилски окръжен съд.
Престъплението, в което е
обвинена ищцата не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – за него е
предвидено наказание до две години или пробация. Вярно е, че сама по себе си
възможността да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” на ищцата е от естество
да й причини смущение, притеснение и потиснатост, но интензитетът за реализация
на тази възможност обективно не е бил висок поради наличието на всички
положителни предпоставки и липсата на пречки по чл. 78а от НК за
освобождаването на ищцата от наказателна отговорност за това престъпление с
налагане на административно наказание. Освен това, на досъдебното производство
обвинението срещу ищцата е повдигнато в присъствието на неин упълномощен
защитник, при чието квалифицирано участие в наказателния процес на ищцата
следва да е било разяснено задължението на съда да приложи този институт ако я
признае за виновна, а и ищцата е призована пред РС – Дупница с връчено й
постановление, с което е предложено същата да бъде освободена от наказателна
отговорност за престъпление по чл. 314 от НК с налагане на административно
наказание. Всички тези обстоятелства сочат, че в съзнанието на ищцата не са
формирани сериозни представи, че за престъплението, в което е обвинена, ще й
бъде наложено наказание по НК и ще се счита осъждана ако бъде призната за
виновна извършване на това престъпление.
Наред с това, в наказателното
производство срещу ищцата спрямо нея е била взета най-леката мярка за
неотклонение – подписка, която е служебно отменена още от първоинстанционния РС
– Дупница с влязло в сила като необжалвано и непротестирано
протоколно определение от 23.10.2013 г. По делото не се установяват конкретни
обстоятелства относно изпълнението на тази мярка докато тя е била в сила, които
да имат значение за извода на съда относно интензитета на причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на повдигнатото й обвинение.
На следващо място, повдигнатото
срещу ищцата обвинение не е било единствената причина за установената от
гласните доказателствени средства нейна емоционална потиснатост и ограничаване
на социалните й контакти. Свидетелката М. сочи за криза в семейството на ищцата
през 2012 –
В обобщение, незаконното
обвинение срещу ищцата й е причинило установените и посочени по-горе негативни
изживявания – стрес, страх и емоционална потиснатост, срам от повдигнатото й
обвинение и ограничаване на контактите й в социалната й среда – представляващи
подлежащи на компенсаторно обезщетяване неимуществени вреди. С оглед
установените в настоящото производство обстоятелства относно интензитета на
тези вреди, съдът намира, че справедливото парично обезщетение за тяхното
компенсиране е 900 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер на иска от 6000 лв. същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върху
сумата на обезщетението ответникът дължи законна лихва за забава от датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който ищцата е оправдана по повдигнатото й
обвинение, т. е. от 28.03.2014 г. до окончателното й изплащане. По аргумент от
противното от разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД възражението на ответника за
частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху
обезщетението е неоснователно.
По разноските.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 190 лв., от които 10 лв. представляват внесена държавна такса по иска и 180
лв. представляват част от платеното от него адвокатско възнаграждение,
определена съразмерно с уважената част от иска в съответствие с чл. 10, ал. 3,
изр. второ от ЗОДОВ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ),
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2,
да заплати на Е. Емилиова
М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по чл.
314 от НК, по което Е. Емилиова М. е оправдана с
влязло в сила решение по ВНАХД № 39/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен
съд и изразяващи се в психически страдания от преживени стрес, страх и
емоционална потиснатост, срам от повдигнатото й обвинение и ограничаване на
контактите й в социалната й среда, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.03.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 6000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Емилиова М. от гр. Самоков сумата 190 лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: