ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 590
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С Определение №349/04.07.2021 г. по ЧНД №2037/2021 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, ХХ н.с. е отменено Постановление на Районна
прокуратура - Пловдив от 13.03.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №602/2015 г. по описа на Първо РУ
при ОД на МВР - Пловдив, образувано срещу В.В. за престъпление по чл.323,
ал.1 НК.
Незаконосъобразност на горепосочения съдебен акт се претендира от
прокурора в депозирания до въззивния съд протест, съдържащ искане за
отмяна на същия. В постъпилото възражение срещу същия, наследницата на
пострадалия В.Г. излага аргументи за неоснователност на протеста.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност в контекста на оплакванията в протеста, прие за установено
следното:
Досъдебно производство № 602/2015 г. по описа на Първо РУ при ОД
на МВР Пловдив е образувано срещу В. АТ. В. за престъпление по чл.323,
ал.1 НК за това, че от 02.06.2015 г. до 22.07.2015 г. в землището на гр.Куклен,
обл.Пловдив самоволно, не по установения от закона ред в немаловажен
1
случай е осъществил едно оспорвано от другиго – А. Н. Г.свое или чуждо,
действително или предполагаемо право, като е завладял и ползвал недвижим
имот – овощна градина с площ 7.002 дка, намираща се в местността „Орта
Хан” в землището на гр.Куклен, съставляваща имот № ***, като е лишил от
правото на достъп и ползване от този имот А. Н. Г..
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свид. А. Г. живял в с.****, обл.**, а обв. В.В. бил негов съсед, живущ
на същата улица, на която и свид.Г., като ги деляла една къща. Свид.Г. имал
наследствени имоти в землището на гр. ***, като един от тях бил имот с №
**в местността „Орта Хан”, с площ 7,002 дка, представляващ овощна
градина. Имотът бил възстановен с Решение за възстановяване на земеделски
земи №1062 от 25.05.1995 г., а свид. Г. станал негов собственик въз основа на
договор за доброволна делба от 02.08.2000 г. След възстановяване на имота,
свид.Г. обработвал същия до 2003г., като го засаждал с люцерна. Поради
здравословни проблеми след това спрял да го обработва и до 2012 г. го давал
за обработка на приятели от същото село.
Обв. В. се занимавал със земеделие - обработвал земи в землищата на с.
Брестник, с.Белащица и с. Брани поле, като за целта притежавал
необходимата селскостопанска техника. Двамата съседи имали предходни
имуществени спорове за продаден трактор. През 2013 г. свид. Г. вече не
обработвал горепосочената нива, която преди това била овощна градина, но
впоследствие пустеела. Около 2014 г. той разбрал от собствениците на
съседни ниви, че обв. В. обработвал нивата му, но за това между тях липсвала
както устна, така и писмена уговорка. Свид. Г. не разговарял с обв.В. относно
наученото предвид влошени им имуществени отношения, както и не бил
съгласен с това, понеже обв.В. нищо не плащал за ползването на нивата. През
2013 г. обв.В. ожънал имота и го подготвил за оране. Свид.Г. решил да
изчака, като очаквал след това да уредят имуществените спорове от по-рано
по повод селскостопанската техника. През 2014 г. отново обв.В. изорал имота
на свид.Г. и през пролетта го засадил с царевица. Дотогава свид.Г. още го
изчаквал търпеливо да уредят имуществените отношения помежду си. След
като разбрал, че няма да получи от него никакви пари доброволно, решил да
се обърне за съдействие към компетентните органи. В началото на м. март
2
2015 г. свид.Г. първо уведомил Общинската администрация на гр.Куклен.
При извършената проверка от страна на служители на Община Куклен било
установено, че действително имотът се ползвал без правно основание. Бил
даден 7- дневен срок на ползвателя на нивата да предостави необходимите
документи, доказваща правното основание, на което я ползва. Обв.В. не
депозирал в Община Куклен изискуемите документи. Ето защо на 02.06.2015
г. била издадена Заповед № 585, подписана от Заместник - кмета на Община
Куклен, временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Куклен въз
основа на Заповед №39/16.01.201З г. Със същата било постановено да се
изземе поземлен имот № 001166 с площ 7, 002 дка от В. и същият да бъде
предаден на собственика му свид. А. Г.. Било определено още да се изпрати
покана за доброволно изпълнение на обвиняемия, според която владелецът се
уведомявал, че ако предаването не станело доброволно от негова страна, то
имотът ще бъде иззет и предаден на собственика му чрез способите на
принудително изпълнение и със съдействието на органите на полицията. Била
определена и дата за принудителното изпълнение - 28.07.2015 г. Със
заповедта била назначена и комисия, която да я приведе в изпълнение. От
администрацията на Община Куклен били затруднени с връчването на
документите по процедурата на обв.В.. В указания на последния срок не било
осъществено от негова страна доброволното предаване на имота на
собственика. Поради това на 28.07.2015 г. се пристъпило към принудителното
изпълнение на Заповедта. На посочената дата членове на определената
комисия, в присъствието на свид.А. Г. и свид. В.Г. и това на полицейски
служители, отишли на мястото на имота. Констатирали, че бил засят изцяло с
ечемик. Не били поставени ограничителни външни белези за площта на
нивата. Бил съставен Протокол за предаване на имота, подписан от всички
присъстващи. Поради невъзможността на администрацията на Община
Куклен да се справи на практика с фактическото предаване на имота, респ.
отстраняването на ползвателя му - обв. В., свид. Г. подал жалба до РП-
Пловдив, във връзка с която било образувано и досъдебно производство. В
хода на същото били събрани доказателства, че обв. В. обработвал около 6000
дка земеделска земя и в качеството му на бенефициент по програми към ДФ
„Земеделие” кандидатства и получава парични суми от Разплащателна
Агенция за подпомагане на земеделските стопани. В тази връзка са били
изискани справки дали имотът на свид. Г. е бил деклариран от обв. В., респ.
3
дали за обработването му са получавани субсидии. Съгласно писмо от ДФ
„Земеделие" с изх. № 02-161-0040/ 38#1 от дата 20.01.2016 г., кадастрален
имот №001166, находящ се в землището на гр. Куклен, ЕКАТТЕ 40467, е
деклариран за кампания „Директни плащания 2014 г.” от обв.В. като земя за
отглеждане на царевица за зърно и едновременно от него и от свид. В.Г. като
земя под угар. И двамата били заявили за подпомагане цялата площ на
кадастралния имот - 0,7 ха. От направената проверка в ДФ „Земеделие” се
установявало, че за 2013 г. и 2015 г. липсват данни В. да е декларирал
процесния имот за подпомагане.
В хода на досъдебното производство бил разпитан и свид.С. В., работещ
до около 2015 г. като мл. експерт към Общинска служба „Земеделие” -
Родопи, в чиято компетенция попадал и имотът на свид. Г. Според
предоставените му правомощия, свид. В. обработвал документи на
земеделски стопани. През този период срещу представен документ за
самоличност и удостоверение за актуална банкова сметка земеделските
стопани кандидатствали по програма „Директни плащания” за периода от
2012 г. до 2015 г. По време на кампанията през 2014 г., която обхващала
периода от м. октомври 2013 г. до м. октомври 2014 г., не се изисквал към
комплекта с документи да се представи документ за собственост на
обработваната земя, както и договор за наем на същата. През този период
обв.В. кандидатствал по тази програма във връзка с процесния имот. Свид.В.
приел и документите на обвиняемия, в които били включени няколко на брой
имота. След приключването обработката на заявлението и след като било
подписано от страна на бенефициента - обв. В., свид. В. изпратил
документите за по - нататъшна обработка и одобрение към Разплащателна
Агенция Пловдив. Поради това, че имотът на свид.Г. за 2014 г. бил
деклариран за обработка от повече от двама бенефициенти, документите били
върнати за доуточняване.
През процесния период свид. А. Ч. работела като ст. експерт при ОД на
ДФ „Земеделие” Пловдив, отдел „ПСМП”. След като приключила кампанията
за 2014 г. и извършената „кръстосана” проверка, в системата се завеждали
двойно декларираните площи. На обв.В. било изпратено писмо, като му били
предоставени 20 работни дни, през които да се яви в отдел „ПСМП” -
Пловдив за изясняване принадлежността на двойно декларираните площи
4
чрез представяне на съответните документи. Обв. В. не се явил, респ. не били
представени документи и досието му било служебно приключено.
Междувременно същото писмо било изпратено и до свид. В.Г., която също в
указания срок не се явила и не представила необходимите документи, поради
което и нейното заявление, както и това на обвиняемия, било служебно
отработено и досието й било приключено. Ето защо за 2014 г. относно
процесния имот никой не получил плащане. По отношение на последващи
години, съгласно информацията изискана от ДФ „Земеделие”, нямало данни
относно процесния имот да са подавани заявления.
Въз основа на установената фактология държавният обвинител е приел
за несъмнено, че обв.В. формално е осъществил престъпния състав по чл.323,
ал.1 НК, но доколкото случаят бил маловажен, то извършеното не
съставлявало престъпление, поради което прекратил воденото наказателно
производство. Този извод не е възприет от първостепенния съд, който,
отчитайки проведеното пълно, всестранно и обективно разследване и
прецизно установена фактическа обстановка, е критикувал държавния
обвинител касателно тезата му за маловажност на случая, дължащ се, според
съда, на грешен доказателствен анализ, поради което е отменил жаленото
пред него прекратително постановление.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурорът,
протестирал същия в законоустановения срок. В този смисъл актът,
иницииращ настоящото производство е допустим, но разгледан по същество –
неоснователен поради следните съображения:
Преценяйки законосъобразността и обосноваността на прокурорския
акт първостепенният съд е пропуснал да констатира, че изложената в същото
фактология сама по себе си не съответства на изведения впоследствие извод,
че с поведението си обв.В. формално е осъществил престъпния състав на
чл.323, ал.1 НК. И това е така, доколкото в същата се съдържа единствено
изложение относно реализираното от обвиняемия по отношение на нивата на
свид.ГАНЕВ – изораване и засяване, а впоследствие и жъненето й, както и
негативното отношение на този свидетел спрямо извършеното от обв.В., но не
и активно поведение спрямо констатираното, защото двамата били в
конфликтни отношения от по-рано, изключая подаденото оплакване в
началото на месец март 2015 г. в Общинската администрация на гр.Куклен. В
5
контекста на изложеното неналично се оказва изложението на каквото и да
било оспорване от страна на свид.Г. на експлоатираното от обвиняемия
имуществено право въпреки събраните в тази насока доказателствени
източници. Необсъждането им сочи на необоснованост на прекратителното
постановление в резултат на допуснатото съществено процесуално
нарушение, каквото се явява липсата на оценка на въпросните доказателства.
Касае се за показанията на свидетелите А. Г. и В.Г., сочещи с категоричност,
че на няколко пъти първият е предупреждавал обвиняемия да престане да
обработва нивата му, а втората – че същият няма право да влиза и обработва
нивата на баща й, както и въпреки това продължилата експлоатация на
същата от страна на обв.В.. Действително инкриминираният период е
02.06.2015 г. – 22.07.2015г., но цитираното поведение на обвиняемия е от
изключителна важност за съставомерността на вменяваното му деяние. Като е
игнорирал тази част от доказателствената съвкупност и не я е подложил на
нужния анализ, държавният обвинител е отразил непълна фактическа
обстановка, обосноваваща невъзможност за извеждането на извода, отразен
от самия него относно осъществен състав на самоуправство.
Несъмнено коментираният престъпен състав изисква самоуправното
поведение да е реализирано при условията на немаловажен случай, като
ориентир за наличието му е прилагане по аргумент на противното на нормата
на чл.93, т.9 НК. Паричната равностойност на настъпилите вреди е само един
от критериите при преценка на конкретното деяние като „маловажен случай“,
при това съвсем не е определящ и доминиращ, според по-новата практика на
върховната съдебна инстанция. Подобно стриктно правило, отчетено от
прокурора в постановлението, фиксиращо преценката за маловажност към
изискването имуществените вреди да са на стойност над три минимални
работни заплати, е изоставено от съдебната практика. ВКС е категоричен и
последователен в своите решения относно необходимостта да се преценят в
кумулативна даденост както обстоятелствата относно обществената опасност
на деянието в контекста на неговите времеви и пространствени измерения,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на
престъплението, така и фактите за личността на автора на посегателството.
6
Престъпното деяние по чл.323, ал.1 НК е своеобразно посегателство
против установения обществен ред за легитимно уреждане на спорове между
гражданите или между тях и други правни субекти, като накърнява принципа,
че споровете за имуществени права между посочените следва да бъдат
отнесени за решаването им до съда или до друг компетентен орган.
Инкриминираното поведение, предмет на разглеждания казус, сочи на
самоволно, не по установения от закона ред в немаловажен случай
осъществяване на едно оспорвано от другиго право чрез завладяване и
използване на недвижим имот - овощна градина с площ от 7,002 дка в
местността „Орта хан“ в землището на гр.Куклен, съставляваща имот
№001166, като лишен от правото на достъп и ползване на имота е А. Г..
Несъмнено стойностният критерий на маловажността на деянието не е
единствен меродавен и изключителен критерий за подобна оценка, но същият
в параметрите, определени от прокурора, интерпретиран в съвкупност с
фактическите данни относно предмета на посегателство - овощна градина с
немалка площ, мотивацията и преследваните цели - лично ползване от страна
на дееца, в резултат на което е и черпил значителни облаги /ожънване на
засятото/ и за личността на извършителя /освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78А НК/ предопределят правния извод за
некоректно приложение на материалния закон от държавния обвинител и
аргументират необоснованост на отразените в протеста възражения. Изцяло
от усмотрението на носителя на правото на собственост върху имота зависи
дали, как и в какъв обем ще го упражнява. Очевидно характеристиката и
месторазположението на самия имот предполага начина на експлоатирането
му. Ясно е, че овощната нива е използвана по предназначение и то от страна
на обвиняемия чрез разораването й, сеене и жънене на реколтата. Това му
поведение въпреки изразеното от пострадалия недоволство не е прекратено и
то за значителен период от време, надхвърлящ инкриминирания такъв, като
единствено и само то се е оказало препятствие самият свид.Г. да ползва
овощната си нива било лично, било чрез предоставянето й на други лица към
процесния период. Абсолютно неаргументирано прокурорът е приел, резонно
отбелязано и от контролираната инстанция, че обв.В. по никакъв начин освен
чрез сеене не бил пречил или възпрепятствал ползването на нивата,
доколкото статутът на последната очевидно не предполага стопанисването й
по друг начин. В аспекта на изложеното, описаната и доказателствена
7
обезпечена фактология относно инкриминираното деяние не предпоставя
маловажност на престъпния акт, доколкото осъщественото, оценено при
съблюдаване на комплекса от фактори, релевантни за тежестта на
противоправното посегателство и личността на дееца, не представлява по-
ниска степен на обществена опасност и морална укоримост в сравнение с
обикновените случаи на посегателства от съответния вид. В този смисъл
изтъкнатите в протеста възражения се явяват неоснователни с едно
изключение. Маловажността на случая изключва съставомерността на
деянието по чл.323, ал.1 НК, докато регламента на ал.3 от същата норма
предвижда изключващо наказуемостта обстоятелство при вече реализиран
състав на самоуправство по ал.1 или ал.2 на чл.323 НК, както правилно
изтъква в протеста си държавният обвинител.
В контекста на гореизложеното прекратителното постановление се
явява необосновано поради липсваща оценъчна дейност на част от
доказателствените източници, както и погрешен анализ и преценка на
наличния такъв касателно съставомерния признак на посегателството по
чл.323, ал.1 НК – деянието да не съставлява маловажен случай, което от своя
страна е основание за потвърждаване на оспорвания първоинстанционен акт,
като при връщане на делото следва да се изпълнят и указанията, посочени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Предвид изложените съображения и на осн. чл.243, ал.8 НПК
Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №349/04.07.2021 г. по ЧНД
№2037/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХ н.с., като при
ВРЪЩАНЕ на делото на РП-Пловдив СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ И
УКАЗАНИЯТА, посочени в обстоятелствената част на НАСТОЯЩОТО
определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9