№ 34770
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110165858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. П. Г..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница и лихва,
както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на заповед в частта за претендираните такси и комисиони за допълнителни
услуги в размер на 442.95 лв. по следните съображения.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 24.03.2017 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на такси и комисиони за
допълнителни услуги о е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава,
която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане по делото. Ето защо, посочената
клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от
закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че
уговорените такси за събиране на просрочени задължения не са за допълнителни услуги по
договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се
предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и
за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
1
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Ето защо, заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 90217/18.11.2021 г. на „****“ ЕООД, ЕИК **** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. П. Г. за сумата от 442.95 лв.,
представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги по договор за кредит от
24.03.2017 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2