Решение по дело №1003/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260107
Дата: 20 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420201003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 20.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

и като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д.№1003/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.             

Образувано е по жалба на Янимекс Транс ЕООД, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000562/29.09.2020 г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.96г, ал.1 ЗАвП, за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е издадено при допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения и при неправилно отразена фактическа обстановка. При това се моли за отмяна на санкционния акт.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Ив. Стойчевски - ВрАК, който поддържа жалбата и излагайки съображения за неправилност на НП, моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Т. Г..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 24.09.2020 г., около 09:30 часа, св. Т. Г. ***, извършил проверка на дружеството-жалбоподател. В хода на проверката установил, че на 29.08.2020 г., в 17:00 часа, дружеството е извършило превоз на товари за собствена сметка до с. Нефела с товарен автомобил Мерцедес кат. N2, с рег. ********** с водач С.С.Я., който водач не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

С оглед на установеното, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН №279910, в който е посочено, че като е извършило превоз на товари за собствена сметка до с. Нефела с товарен автомобил Мерцедес кат. N2, с рег. ******** с водач С.С.Я., който водач не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, дружеството е извършило нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП. АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството, връчен му е лично и в същия не са вписани възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на 29.09.2020 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.96г, ал.1 ЗАвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел Т. Г. и от писмените материали по делото. От показанията на свидетеля Т. Г. се установява, че е извършил проверка, че в хода на същата е установено, че е извършен превоз на товари за собствена сметка до с. Нефела с товарен автомобил Мерцедес кат. N2, с рег. ******** с водач С.С.Я., който водач не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Установява се и това как и къде е извършена проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост.

Съдът кредитира и писмени доказателства по делото Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

 

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че е извършен превоз на товар за собствена сметка до с. Нефела с товарен автомобил Мерцедес кат. N2, с рег. ******** с водач С.С.Я., който водач не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. А притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност е задължително съгласно чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП. Неправилно обаче е ангажирана отговорността на дружеството, като съображенията в тази насока са следните:

На първо място, в обстоятелствената част на АУАН и НП, на жалбоподателя е вменено обвинение, че е „извършил превоз“, каквото не е предвидено в санкционната норма на чл.96г, ал.1 ЗАвП. Съгласно посочената норма, наказуемо е назначаването на работа или допустителството да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В настоящия случай от фактическа страна не е описана нито една от двете форми на изпълнително деяние, което нарушава правото на защита на жалбоподателя, доколкото не е ясно по кое обвинение същият следва да се защитава - за това, че е наел на работа водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност или за това, че е допуснал такъв водач да извърши превоз. Допуснатото нарушение препятства правото на защита на дружеството и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

На следващо място, посочените в АУАН и в НП правни норми са бланкетни и следва да бъдат допълнени с такива от други нормативни актове. Чл.96г, ал.1 ЗАвП изрично сочи, че е наказуемо назначаването на работа или допустителството да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съответно в посочената като нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 ЗАвП е въведено изискването водачите да отговарят на определени изисквания, едно от което е да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. Посредством словесното описание на нарушението буквално е цитирана посочената като нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, като е посочено, че жалбоподателят е извършил превоза без водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Липсата на словесна конкретизация на тези изисквания и непосочването на нормативния акт и неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат е довело до неконкретизиране на административно-наказателното обвинение и съответно не е изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно нарушение.

Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че вмененото на жалбоподателя словесно и като правна квалификация нарушение е посочено бланкетно, което в максимална степен нарушава правото му на защита и препятства проверката от страна на съда дали същият е извършил административно нарушение. За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. При това НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН разноските по производството и адвокатското възнаграждение се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган, а това съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“ е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Видно е, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. При това Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя на основание чл.63, ал.3 ЗАНН сума в размер на 500 лв.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП №26-0000562/29.09.2020 г., издадено от Началник ОО "АА" - Враца, с което на „Янимекс Транс“ ЕООД, гр. Враца, ЕИК:*********, на основание чл.96г, ал.1 ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Янимекс Транс“ ЕООД, гр. Враца, ЕИК:*********, сума в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: