№ 443
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20201001002567 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по три въззивни жалби.
Ответникът, „Енергийна финансова група“ АД – в несъстоятелност,
обжалва решение № 960/08.07.2020г. по т.д. № 1516/2017г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 17 с-в, в частта, с която са уважени
предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, срещу „Енергийна финансова група“ АД – в
несъстоятелност, искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност, на извършените прихващания от
ответника „Енергийна финансова група” АД – в несъстоятелност, с писмени
изявления вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н.
9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н.
9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н.
10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н.
10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н.
1
10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н.
10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н.
10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н.
10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н.
10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н.
11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н.
11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия
регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД. Жалбоподателят поддържа
решението в обжалваната му част да е постановено при допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в неотговаряне на дадения доклад на делото от съда на
изискванията към същия, очертани в чл. 146 ГПК. Излага решението да е
постановено и в нарушение на материалния закон като неправилно съдът е приел,
че следва да приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията и към датата
на откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Сочи решението
да е постановено и в нарушение на Конституцията на Република България и
правото на ЕС. По изложените доводи моли решението в обжалваната му част да
бъде отменено и постановено друго, с което исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН в
обжалваната част да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
с насрещна въззивна жалба обжалват решение № 960/08.07.2020г. по т.д. №
1516/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 с-в, в частта, с
която са отхвърлени предявените от тях срещу „Енергийна финансова група“
АД – в несъстоятелност, искове с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2, изр.
2 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на прихващанията, извършени от „Енергийна финансова
група“ АД – в несъстоятелност, с писмени изявления вх.н. 9566/ 21.10.2014 г.,
вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н.
9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н.
10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н.
10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н.
10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н.
10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н.
10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н.
10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н.
10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н.
2
11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н.
11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н.
11299/06.11.2014г., вх.н. 11470/10.11.2014г., вх.н. 11556/10.11.2014г., вх.н.
11559/10.11.2014г., вх.н. 11788/13.11.2014г., вх.н. 11790/13.11.2014г., вх.н.
11791/13.11.2014г., вх.н. 12368/27.11.2014г., вх.н. 667/30.01.2015г., вх.н.
668/30.01.2015г., вх.н. 669/30.01.2015г., вх.н. 670/30.01.2015г., вх.н.
671/30.01.2015г., вх.н. 672/30.01.2015г. и вх.н. 673/30.01.2015г. по входящия
регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. Излагат
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗБН да определя за нищожни всички действия и
сделки, които са извършени в нарушение на ал. 2 на същата законова
разпоредба. Поддържат съобразно последната норма да не могат да бъдат
извършвани разпоредителни действия и сделки с имуществото на банката,
освен обичайните разноски, насочени към неговото запазване и управление.
Излагат нормата да има за цел от една страна да определи какви права се
включват в масата на несъстоятелността и от друга да определи какви
действия с имуществени права на банката не могат да бъдат извършвани.
Сочат систематичното тълкуване на разпоредбата да налага извода, че
процесните прихващания попадат в обхвата на санкцията по чл. 3, ал. 3 ЗБН.
По изложените доводи молят предявените искове с последното правно
основание да бъдат уважени.
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с насрещна
въззивна жалба обжалва решение № 960/08.07.2020г. по т.д. № 1516/2017г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 с-в, в частта, с която са
отхвърлени предявените от банката срещу „Енергийна финансова група“ АД
– в несъстоятелност, искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 59,
ал. 2 ЗБН за обявяване за нищожни поради липса на форма на прихващанията,
извършени от „Енергийна финансова група“ АД – в несъстоятелност, с
писмени изявления вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н.
9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н.
9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н.
10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н.
10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н.
10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н.
10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н.
10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н.
3
10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н.
10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н.
11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н.
11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., вх.н.
11470/10.11.2014г., вх.н. 11556/10.11.2014г., вх.н. 11559/10.11.2014г., вх.н.
11788/13.11.2014г., вх.н. 11790/13.11.2014г., вх.н. 11791/13.11.2014г., вх.н.
12368/27.11.2014г., вх.н. 667/30.01.2015г., вх.н. 668/30.01.2015г., вх.н.
669/30.01.2015г., вх.н. 670/30.01.2015г., вх.н. 671/30.01.2015г., вх.н.
672/30.01.2015г. и вх.н. 673/30.01.2015г. по входящия регистър на „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност. Жалбоподателят поддържа
решението в обжалваната му част да е неправилно с оглед установената по
делото фактическа обстановка. Излага изводите на съда, че изявленията не
следва да отговарят на установената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма по причина, че
са извършени преди откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на банката да са формални. Поддържа прихващането да е едно от
отклоненията на равно третиране на кредиторите и законът да забранява
извършването на прихващане като способ на събиране на вземания срещу
банката, които не са извършени при предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗБН и във
формата, предписана в чл. 59, ал. 2 ЗБН – писмена с нотариална заверка на
подписите. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и
постановено друго, с което исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН
да бъдат уважени.
Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, оспорват жалбата на ответника „Енергийна финансова
група“ АД – в несъстоятелност, като поддържат искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН да
е конститутивен, предвид на което и по отношение на същия приложение да
следва да намери редакцията на закона към датата на откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” ЕАД, когато
правата по предявяване на иска вече могат да бъдат упражнени от синдиците
на банката. Сочат атакуваните с иска изявления за прихващане да са
достигнали до банката след началната дата на неплатежоспособността –
20.06.2014г., предвид на което и същите по предявените искове по чл. 59, ал.
5 ЗБН следва да бъдат прогласени за недействителни по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност. Поддържат да са основателни и предявените
4
при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН и молят
последните да бъдат уважени при настъпване на процесуалното условие за
разглеждането им.
Третото лице помагач на страната на ответника, В. Х. Г., оспорва
подадените насрещни въззивни жалби като неоснователни.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
му част. Досежно правилността му съдът приема следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка, нито са въвели
възражения срещу установената такава с обжалваното първоинстанционно
решение.
Не е спорно наличието на сключен договор за кредит между „КТБ“ АД
и „Енергийна финансова група“ АД – в несъстоятелност, от дата 14.01.2011г.,
както и сключените към последния анекси, и че към 20.10.2014г.
задълженията по договора за кредит възлизат на общо сумата 18 583,23 евро.
Страните не спорят и че с процесните 49 броя прихващания, извършени
с писмени изявления вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н.
9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н.
9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н.
10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н.
10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н.
10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н.
10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н.
10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н.
10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н.
10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н.
11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н.
5
11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., вх.н.
11470/10.11.2014г., вх.н. 11556/10.11.2014г., вх.н. 11559/10.11.2014г., вх.н.
11788/13.11.2014г., вх.н. 11790/13.11.2014г., вх.н. 11791/13.11.2014г., вх.н.
12368/27.11.2014г., вх.н. 667/30.01.2015г., вх.н. 668/30.01.2015г., вх.н.
669/30.01.2015г., вх.н. 670/30.01.2015г., вх.н. 671/30.01.2015г., вх.н.
672/30.01.2015г. и вх.н. 673/30.01.2015г. длъжникът „Енергийна финансова
група“ АД – в несъстоятелност, е изразил воля да погаси задълженията си по
договора за кредит и по договор за встъпване в дълг от 10.04.2014г. като
насрещните му активни вземания, придобити по договори за цесия, подробно
описани в исковата молба, не се оспорват от ищеца и съобразно неговите
признания по исковата молба и заключението по ССчЕ са осчетоводени и
отнесени за погасяване на задълженията на ищеца по договорите.
С решение № 73 по протокол от 20.06.2014г. УС на БНБ поставя
„Корпоративна търговска банка” АД под специален надзор.
С решение № 138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ е отнет лиценза на
„Корпоративна търговска банка“ АД за извършване на банкова дейност, което
решение е вписано в търговския регистър по партидата на банката на
07.11.2014г.
С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2016г. по описа на СГС,
ТО, VI – 4 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска
банка“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността –
06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата
е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието
и, прекратени са правомощията на органите и, и е постановена обща възбрана
и запор върху имуществото на банката. С решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.
2216/2015г. по описа на САС, 3 с-в, е отменено горното решение в частта за
определена начална дата на неплатежоспособността на банката като е
определена начална дата - 20.06.2014г., и решението е потвърдено в
останалата част. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение
172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение
583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. по описа на ВКС, II ТО на ВКС.
Спорът между страните е правен.
6
Ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на
евентуалност, като съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК и установения в последната
норма принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
следва да се съобрази с така очертания предмет на делото и искането на
ищеца.
Като главни са предявени исковете по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН за
обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на процесните 49 броя прихващания по причина на извършването им в
нарушение на забраната на чл. 3, ал. 2 ЗБН.
По приложението на последната норма на материалния закон е налице
постановена практика по реда на чл. 290 ГПК по решение № 239 от
15.05.2018г. по т.д. 986/2017г. по описа на ВКС, ТК, I TO, която изцяло се
споделя от настоящия състав на съда.
Нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН предвижда от датата на решението за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.
36, ал. 2 ЗКИ, да не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия
с имущество на банката, с изключение извършването на обичайни разноски,
насочени към неговото запазване и управление. Според предложение второ
на същата разпоредба, от същата дата не могат да се извършват действия и
сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания
срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения,
независимо от начина на изпълнение. С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗБН са
прогласени за нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността
всички действия и сделки, извършени в нарушение на ал. 2.
С цитираната постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика е
даден отговор, че систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2
ЗБН във връзка със специалния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН налага извода за
наличието на различни, уредени в закона фактически състави, предвид на
което и в хипотеза като процесната на осъществени прихващания от длъжник
на банката, нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН не може да намери приложение, а
приложим да е специалния състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Прието е, че нормата
на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН като уреждаща последицата нищожност на
действия и сделки не може да се тълкува разширително. В този смисъл и
7
използваният в последната термин изпълнение на задължение не може да се
възприеме като събирателен израз, включващ и прихващането, което в
общите облигационни разпоредби е визирано като способ за погасяване на
задължения, наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на
задължение. Прието е и нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, видно от съдържанието
съдържанието и, да има за обект действия и сделки, осъществими от банката,
като участник в атакуваното правоотношение. По тези доводи е даден и
отговор на поддържания с насрещната жалба на синдиците правен въпрос в
смисъл, че прихващането, извършено от кредитор на банка в
несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2
ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5
ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми, и на
това основание предявените като главни искове по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН за
обявяване за нищожни по отношение на кредиторите нанесъстоятелността на
процесните 49 броя прихващания, осъществени с писмени изявления на
„Енергийна финансова група“ АД – в несъстоятелност, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Като първи евентуални са предявени искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН от „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност, за обявяване за нищожни поради
липса на предписана в закона – чл. 59, ал. 2 ЗБН, форма на процесните 49
броя прихващания, извършени от „Енергийна финансова група“ АД – в
несъстоятелност, и същите ще бъдат разгледани от съда с оглед сбъдване на
процесуалното условие, заявено от ищците.
Цитираната от ищеца разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗБН се намира в Раздел
III „Попълване на масата на несъстоятелността“ и тълкувана не само
съобразно ясното и съдържание, но и систематично във връзка с ал. 1 на
същата норма и разделът на закона, в който е включена, сочи на единствения
обоснован, а не формален, както поддържа жалбоподателят, извод, че нормата
урежда форма за изявленията за прихващане при открито производство по
несъстоятелност. Този извод се потвърждава и от посочения адресат, до
който следва да бъде изпратено изявлението – синдика, който като орган на
производството по несъстоятелност се назначава с решение на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките след получаване на решението за
8
откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката - чл. 26 ЗБН,
и който на основание чл. 19 ЗБН приема изпълнението към банката след
датата на откриване на производство по несъстоятелност.
Всички процесни изявления са отправени и получени от банката ищец
преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на
„Корпоративна търговска банка“ АД с решение от 22.04.2015г., предвид на
което и нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН не е приложим към едностранните
изявления закон и несъобразяването на същите с установената с последната
норма форма, няма сочената последица – нищожност на изявленията.
По изложените доводи предявените като първи евентуални искове по
чл. 26, ал. 23 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН са неоснователни.
С оглед сбъдване на процесуалното условие следва да бъдат разгледани
по жалбата на ответника „Енергийна финансова група“ АД – в
несъстоятелност, предявените като евентуални искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за
прогласяване относителната недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на прихващанията, осъществени с едностранни
изявления от „Енергийна финансова група“ АД – в несъстоятелност, както
следва: вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г.,
вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н.
9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н.
10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н.
10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н.
10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н.
10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н.
10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н.
10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н.
10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н.
11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н.
11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия регистър на
„Корпоративна търговска банка“ АД предвид извършването на прихващанията
след определената с решението по откриване производство по
несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014г., която
съвпада с датата на поставяне на банката под специален надзор.
9
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието,
респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по
отношение на банка в несъстоятелност.
Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда
отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в
хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване
недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания
в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба.
Предвид установения основен принцип на правото новите
материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното
действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА.
Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на
принципа на правовата държава и принципът за закрила на законно
придобити права, гарантирани от основния закон – Конституцията на
Република България.
В последния смисъл са и мотивите на Конституционния съд по решение
№ 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело 12/2013г., с което е прието, че
поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти
и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов
граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон
юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът
за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е
овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите
във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при
действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия
закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и
съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско
обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа
новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила
правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде обратна
сила. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански
закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно
10
релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила
и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но
новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици.
Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга
придобити вече права или погасени задължения. Конституционният съд се е
произнесъл, че когато новият закон преурежда вече настъпили правни
последици от юридическите факти, е налице хипотезата на обратно действие
на закона.
Безспорно между страните спорните отношения по извършените от
ответника прихващания с изявления, достигнали до банката в периода от
21.10.2014г. до 06.11.2014г., са осъществени преди изменението на
разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение
на държавния бюджет на Република България за 2014г., обнародван с ДВ бр.
98 от 28.11.2014г. С разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е
предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./.
С параграф 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН обн.
ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е
предвидил чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014г.
Предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата
на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., на приетите
изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон
за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за
2014г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г., е придадено обратно действие
по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014г.
С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. 9/2020г. по описа на
Конституционния съд на република България нормата на параграф 8 от ПЗР
на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., е обявена за противоконституционна.
На основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни
след обнародването му, или решение № 8/27.05.2021г. по к.д.91/2020г.,
обнародвано в ДВ бр. 48 от 08.06.2021г., е в сила от 12.06.2021г.
Между страните е налице правен спор досежно правните последици на
11
обявяването на закона за противоконституционен с цитираното решение на
Конституционния съд и как последното рефлектира върху правната сфера на
ответника.
Отговор на този въпрос е даден с решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д.
5/2019г. по описа на Конституционния съд, което е задължително за
съдилищата на основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС.
С решението КС приема, че за изясняването на поставените
тълкувателни въпроси, предмет на делото, следва да има за изходна позиция
върховенството на Конституцията, тъй като именно този принцип е
определящ за правните последици от решенията на Конституционния съд,
постановени по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон. Съгласно чл. 5,
ал. 1 от Основния закон Конституцията е върховен закон и другите закони не
могат да противоречат. С тази разпоредба се утвърждава върховенството
на Конституцията като ядро на принципа на правовата държава и на
конституционната демокрация. Принципът на правовата държава е
универсален конституционен принцип. На него се основава цялата правна
система на Република България и нарушаването на върховенството
на Конституцията означава нарушаване на този основополагащ
конституционен принцип. Прието, е че контролът за конституционност е един
от основните механизми на конституционната правова държава и, че
правовата държава не търпи законодателство, което противоречи
на Конституцията. Отчетено, е че Конституционният съд не може да изпълни
основното си предназначение, ако неговите актове не пораждат правни
последици за постигането на тази основна за конституционната правова
държава цел. Чрез своите актове той упражнява власт, за да осигури
върховенството на Конституцията. Това не би било възможно, ако се допусне
решенията на Конституционния съд за противоконституционност на актове
на Народното събрание и на президента да имат единствено характер на
декларация без правни последици, правещи ефективно върховенството на
Основния закон. С решението Конституционният съд приема прилагането на
обявения за противоконституционен закон към висящо производство да е в
противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и да нарушава
забраната на чл. 5, ал. 1 - никой закон не може да противоречи
на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а
12
следователно не е приложимо право - което единствено има значение за
решаването на правни спорове. По тези мотиви и е възприето, че спрямо
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети
постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на
Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на
Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на
правовата държава.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д.
5/2019г. по описа на Конституционния съд, настоящият състав на съда приема, че няма да
прилага обявената за противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН,
обн. в ДВ бр. 22 от 2018г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния смисъл на
закона без последната противоконституционна норма.
Безспорно между страните спорните отношения по извършените от ответника
прихващания с изявления, достигнали до банката в периода 21.10.2014г. до 06.11.2014г., са
осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за
изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г.,
обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014г. С разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия
закон е предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./.
Предвид избраният от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от
ПЗР на закона, на приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие
по смисъла на чл. 14 ЗНА, и напротив разписаното законодателно решение е законът да
влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, и предвид гореустановените основни
принципи на правото да намира приложение само за възникналите след влизането му в сила
правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече възникнали такива
от закона, както и по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите
факти – в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните вземания до
размера на по-малкото.
По горните мотиви на съда при преценка действителността на процесните
прихващания, извършени с едностранни изявления от ответника, съдът следва да приложи
действалият към датата на извършването на прихващанията материален закон, или нормата
на чл. 59 ЗБН в редакцията и преди изменението и с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г.
Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в приложимата и по горните мотиви на
съда редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за
частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността,
13
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително
недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника /който по специалния
Закон за банкова несъстоятелност е винаги банка/ след началната дата на
неплатежоспособност. По приложението на законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в
тази и редакция, няма задължителна съдебна практика, но доколкото нормата изцяло
възпроизвежда правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по което има постоянна и непротиворечива
съдебна практика, която се споделя и от теорията, а именно, че последният състав урежда
недействителността единствено на прихващания извършени от длъжника в производството
по несъстоятелност, настоящият състав на съда приема, че последните изводи следва да
бъдат отнесени и към действителния смисъл на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, преди
изменението и с ДВ бр. 98/2014г.
Процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в несъстоятелност,
а от ответника „Енергийна финансова група“ АД с едностранни изявления на последното
лице, предвид на което и по отношение на същите правни действия не е налице
фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване на относителната им
недействителност, доколкото е налице разлика в субекта, извършил атакуваните изявления
за прихващане и субектът, по отношение на чиито действия последната норма е предвидила
възможността да бъдат прогласени за относително недействителни.
Предвид вече цитирания принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът може да разгледа сезиралият го иск единствено на заявените с исковата молба
обстоятелства и доколкото с процесната искова молба на синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, единственото основание, на което са основани
исковете е извършване на прихващанията от ответника след началната дата на
неплатежоспособност, и действията не са недействителни на същото основание по горните
мотиви на съда, исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Без значение за правилното разрешаване на спора е датата, на която е открито
производство по несъстоятелност по отношение на банката ищец, противно доводите на
жалбоподателите, доколкото последната не е въведена като елемент на фактическия състав
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, нито е от значение за настъпването на правните последици от
извършените извънсъдебни прихващания. Единственото придадено й правно значение е
досежно теченето на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН, който по отношение на
процесните искове е спазен.
По горните мотиви на съда и на заявеното с исковата молба основание предявените
искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН са неоснователни по отношение на прихващания по писмени
изявления с вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г.,
вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н.
14
9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н.
10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н.
10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н.
10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н.
10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н.
10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н.
10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н.
10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н.
11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н.
11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия регистър на
„Корпоративна търговска банка“ АД, и първоинстанционното решение в
обжалваната му част, с която последните искове са уважени следва да бъде
отменено и постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
По отношение на същите тези прихващания се сбъдва и процесуалното
условие и предявените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на
прихващания по писмени изявления с вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н.
9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н.
9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н.
10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н.
10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н.
10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н.
10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н.
10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н.
10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н.
10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н.
11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н.
11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н.
11299/06.11.2014г., по входящия регистър на „Корпоративна търговска банка“
АД, за относително недействителни по отношение на кредиторите на банката по
причина, че предвид придобиване на активното вземане от кредитора
„Енергийна финансова група“ АД преди датата на откриване на производство
по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането ответникът
е знаел, че е настъпила неплатежоспособността, следва да бъдат разгледани от
въззивния съд.
С ал. 4 на същата законова разпоредба е въведена презумпция за знание
15
у кредитора, ако вземането е придобито след датата на вписване на решението
на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова
дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. Самият ищец излага презумпцията по
ал. 4 на чл. 59 ЗБН да е неприложима по отношение на прихващанията в
обжалваната част на първоинстанционното решение, а същото се установява
и от събраните по делото писмени доказателства, с оглед датата на сключване
на договорите за цесия и уведомяването му за последните в периода
21.10.2014г. до 06.11.2014г., които дати предхождат датата на обявяване на
решението на БНБ за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска
банка” АД в ТР на 07.11.2014г.
С исковата молба ищецът обосновава иска си с доводи за знание,
основано на взетото и общоизвестно – огласено в медиите, решение 73 по
протокол от 20.06.2014г., с което УС на БНБ поставя „Корпоративна
търговска банка” АД под специален надзор, допълнено с решение 74 от
22.06.2014г., с които банката е оставена под специален надзор поради
опасност от неплатежоспособност, и затварянето на офисите на банката. С
исковата молба са въведени и твърдения за изнесен на 22.10.2014г. на сайта на
БНБ доклад за икономическото състояние на „Корпоративна търговска банка”
АД, който дава заключение, че капиталът на банката е отрицателна величина,
и който е бил известен на ответника, като засегнато лице от последната
информация.
Съобразно дадения отговор на въпроса, по който е допуснато
касационно обжалване, с решение № 239 от 15.05.2018г. по т.д. 986/2017г.,
ТК, I ТО на ВКС и решение № 160 от 04.07.2018г. по т.д. 1164/2017г., ТК, II
ТО на ВКС, в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН под „придобиване на вземането”
от кредитор - цесионер не е вложен различен смисъл от изводимия от чл. 99
ЗЗД и чл. 100 ЗЗД, а именно сключването на договора за цесия, като момент
на придобиване на вземането. В този смисъл и релевантния момент, към
който при доказателствена тежест за ищеца следва да бъде установявано
знанието на кредитора като елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3
ЗБН, е датата на сключване на договорите за цесия – в случая всичките преди
06.11.2014г., които дати са вписани в уведомленията до ищеца и не се
оспорват от същия като банката е уведомена от цедента за сключването им,
видно от поставения входящ номер по регистъра на банката на писмените
16
уведомления до същата.
При указаната доказателствена тежест за ищеца досежно твърдения от
него факт за наличие на знание у ответника „Енергийна финансова група”
АД, че по отношение на „Корпоративна търговска банка” АД е настъпила
неплатежоспособност, към датата на сключване на договорите за цесия –в
периода 17.10.2014г. до 06.11.2014г., по делото да не са ангажирани
доказателства, които при изискуемото главно и пълно доказване да
установяват релевантния факт.
Предвид нормата на чл. 116 ЗКИ БНБ поставя банка под специален
надзор в случаите на чл. 115 ЗКИ, когато банката не е изплатила влогове,
които са изискуеми и ликвидни, БНБ е започнала процедура по чл. 20, ал. 1, т.
2 ЗГВБ и банката не отговаря на изискванията за преструктуриране по
ЗВПКИПП. С оглед на така очертаните законови предпоставки за издаване от
УС на БНБ на решение за поставяне на банката под специален надзор същите,
дори да се приемат за известни на ответника, са различни от състоянието на
неплатежоспособност на банката, предвид на което и издаденото от БНБ
решение 73 на УС на БНБ по протокол от 20.06.2014г. и известността му на
ответника, не обосновават извод за недобросъвестност на същия като
кредитор при придобиване на цедираните му на 29.10.2014г. и на 04.11.2014г.
вземания към „КТБ” АД по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото сочи само
на вероятност за състояние на неплатежоспособност, но не и за наличие на
последната.
В този смисъл са и мотивите по постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение 239 от 15.05.2018г. по т.д. 986/2017г., ТК, I ТО на ВКС и решение
160 от 04.07.2018г. по т.д. 1164/2017г., ТК, II ТО на ВКС.
По делото не са представени каквито и да е доказателства за знание у
ответника на цитирания от ищеца доклад за икономическо състояние на
„КТБ” АД, качен на сайта на БНБ, като последният факт не е обявен от съда
за безспорен, нито законова норма презумира обявени на последния сайт
данни за общоизвестни, предвид на което и не може да бъде обоснован извод,
че ответникът е бил в известност/знаел е/ за включените в последния доклад
данни за икономическото състояние на „Корпоративна търговска банка” АД,
включително, че капиталът на последната банка е отрицателен.
17
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 51 от 21.07.2020г.
по т.д. 3109/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 112 от
28.10.2020г. по т.д. 1721/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 161
от 17.12.2020г. по т.д. 3089/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и др., се
приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не
може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на
банката под специален надзор, като оздравителна принудителна
административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спирането на
плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Прието е, че под "знание за
неплатежоспособност" в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира
узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това
надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2
ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г.), преди то да бъде
формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност. Именно
недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се
санкционира от закона. Съобразно цитираната практика на ВКС
предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички
допустими доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав напълно споделя дадения отговор на
относимите и поддържани и пред настоящият състав на съда правни въпроси
с цитираната практика на Върховния касационен съд и като отчита
недоказаността на субективния елемент от нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН
приема предявените искове с последното правно основание по отношение на
прихващанията, извършени с писмени изявления на „Енергийна финансова
група” АД с вх.н. вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н.
9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н.
9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н.
10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н.
10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н.
10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н.
10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н.
10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н.
10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н.
10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н.
18
11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н.
11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия
регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД, за неоснователни.
По горните мотиви на съда първоинстанционното решение като правилно следва да
бъде потвърдено в частта му, с която са отхвърлени главните искове по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2
ЗБН и евентуалните искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Решението следва да бъде отменено в обжалваната част, с която са уважени исковете
по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени от „Енергийна финансова
група” АД с писмени изявления с вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н.
9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н.
9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н.
10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н.
10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н.
10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н.
10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н.
10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н.
10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н.
10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н.
11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н.
11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия
регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД, и по отношение на същите
прихващания са оставени без разглеждане предявените евентуални искове по чл.
59, ал. 3 ЗБН, като вместо това бъде постановено друго решение, с което исковете
по чл. 59, ал. 5 ЗБН и евентуалните по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за
относително недействителни на прихващанията по горните изявления бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Следва да бъде отменено и решението в частта, с която „Енергийна финансова група“
АД – в несъстоятелност, е осъдена да заплати държавна такса за пред СГС за горницата над
сумата 1 474 369,08 лв., а разликата до пълния дължим размер от 1 856 791,14 лв., или
сумата 382 422,06 лв. следва да бъде събрана на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН от масата на
несъстоятелността. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъден разход в
полза на синдиците на „КТБ“ АД за горницата над сумата 714,74 лв.
Пред САС никоя от страните не е заявила искане за присъждане на разноски, нито
доказва извършването на такива, предвид на което и разноски не следва да бъдат
19
присъждани от въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 62, ал. 2 ЗБН по отхвърлените искове дължимата държавна
такса за въззивното производство следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Същата е в размер на сумата 928 359,57 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 960/08.07.2020г. по т.д. № 1516/2017г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 с-в, В ЧАСТТА, с които са
отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“
АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Енергийна финансова
група“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, искове с правно основание
чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени
от „Енергийна финансова група“ АД, с писмени изявления вх.н. 9566/
21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г., вх.н.
9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н.
9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н.
10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н.
10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н.
10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н.
10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н.
10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н.
10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н.
10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н.
11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н.
11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., вх.н. 11470/10.11.2014г., вх.н.
11556/10.11.2014г., вх.н. 11559/10.11.2014г., вх.н. 11788/13.11.2014г., вх.н.
11790/13.11.2014г., вх.н. 11791/13.11.2014г., вх.н. 12368/27.11.2014г., вх.н.
667/30.01.2015г., вх.н. 668/30.01.2015г., вх.н. 669/30.01.2015г., вх.н.
670/30.01.2015г., вх.н. 671/30.01.2015г., вх.н. 672/30.01.2015г. и вх.н.
673/30.01.2015г. по входящия регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД, и
са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Енергийна финансова група“ АД– в
20
несъстоятелност, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН за обявяване за нищожни поради липса на
предписана от закона форма на прихващанията, извършени от „Енергийна
финансова група“ АД – в несъстоятелност, с писмени изявления вх.н. 9566/
21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г., вх.н.
9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н.
9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н.
10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н.
10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н.
10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н.
10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н.
10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н.
10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н.
10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н.
11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н.
11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., вх.н. 11470/10.11.2014г., вх.н.
11556/10.11.2014г., вх.н. 11559/10.11.2014г., вх.н. 11788/13.11.2014г., вх.н.
11790/13.11.2014г., вх.н. 11791/13.11.2014г., вх.н. 12368/27.11.2014г., вх.н.
667/30.01.2015г., вх.н. 668/30.01.2015г., вх.н. 669/30.01.2015г., вх.н.
670/30.01.2015г., вх.н. 671/30.01.2015г., вх.н. 672/30.01.2015г. и вх.н.
673/30.01.2015г. по входящия регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД.
ОТМЕНЯ решение № 960/08.07.2020г. по т.д. № 1516/2017г. по описа
на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 с-в, В ЧАСТТА, с която по предявени
от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, срещу „Енергийна финансова група“ АД– в несъстоятелност,
ЕИК *********, искове с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН са прогласени
за относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на извършените прихващания от ответника „Енергийна
финансова група” АД – в несъстоятелност, с писмени изявления вх.н. 9566/
21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г., вх.н.
9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н.
9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н.
10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н.
10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н.
10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н.
21
10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н.
10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н.
10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н.
10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н.
11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н.
11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия регистър на
„Корпоративна търговска банка“ АД, и са оставени без разглеждане предявените
от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, срещу „Енергийна финансова група“ АД– в несъстоятелност,
ЕИК *********, евентуални искове с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН за
прогласяване относителната недействителност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, на извършените прихващания от ответника „Енергийна
финансова група” АД – в несъстоятелност, с писмени изявления вх.н. 9566/
21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г., вх.н.
9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н.
9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н.
10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н.
10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н.
10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н.
10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н.
10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н.
10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н.
10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н.
11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н.
11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия регистър на
„Корпоративна търговска банка“ АД, и в ЧАСТТА, с която ответникът
„Енергийна финансова група“ АД– в несъстоятелност, ЕИК *********, е
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса за горницата над сумата
1 474 369,08 лв. и в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД – в
несъстоятелност, разноски за горницата над 714,74 лв. КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Енергийна
финансова група“ АД– в несъстоятелност, ЕИК *********, искове с правно
22
основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
извършените прихващания от ответника „Енергийна финансова група” АД – в
несъстоятелност, с писмени изявления вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н.
9563/21.10.2014г., вх.н. 9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н.
9625/22.10.2014г., вх.н. 9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н.
10095/30.10.2014г., вх.н. 10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н.
10549/03.11.2014г., вх.н. 10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н.
10595/03.11.2014г., вх.н. 10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н.
10607/03.11.2014г., вх.н. 10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н.
10862/04.11.2014г., вх.н. 10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н.
10869/04.11.2014г., вх.н. 10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н.
10875/04.11.2014г., вх.н. 10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н.
11022/05.11.2014г., вх.н. 11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н.
11129/05.11.2014г., вх.н. 11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н.
11299/06.11.2014г., по входящия регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Енергийна
финансова група“ АД– в несъстоятелност, ЕИК *********, евентуални
искове с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване относителната
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, на извършените
прихващания от ответника „Енергийна финансова група” АД с писмени
изявления вх.н. 9566/ 21.10.2014 г., вх.н. 9563/21.10.2014г., вх.н.
9572/21.10.2014г., вх.н. 9626/22.10.2014г., вх.н. 9625/22.10.2014г., вх.н.
9878/27.10.2014г., вх.н. 9879/27.10.2014г., вх.н. 10095/30.10.2014г., вх.н.
10262/31.10.2014г., вх.н. 10263/31.10.2014г., вх.н. 10549/03.11.2014г., вх.н.
10563/03.11.2014г., вх.н. 10569/03.11.2014г., вх.н. 10595/03.11.2014г., вх.н.
10605/03.11.2014г., вх.н. 10606/03.11.2014г., вх.н. 10607/03.11.2014г., вх.н.
10858/04.11.2014г., вх.н. 10860/04.11.2014г., вх.н. 10862/04.11.2014г., вх.н.
10865/04.11.2014г., вх.н. 10866/04.11.2014г., вх.н. 10869/04.11.2014г., вх.н.
10870/04.11.2014г., вх.н. 10872/04.11.2014г., вх.н. 10875/04.11.2014г., вх.н.
10878/04.11.2014г., вх.н. 10880/04.11.2014г., вх.н. 11022/05.11.2014г., вх.н.
11125/05.11.2014г., вх.н. 11128/05.11.2014г., вх.н. 11129/05.11.2014г., вх.н.
23
11189/06.11.2014г., вх.н. 11260/06.11.2014г., вх.н. 11299/06.11.2014г., по входящия
регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД, като неоснователни.
Решението, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
срещу „Енергийна финансова група“ АД– в несъстоятелност, ЕИК *********,
искове с правно основание по чл. 59, ал. 5 ЗБН и са прогласени за
относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на извършените прихващания от ответника „Енергийна
финансова група” АД с писмени изявления вх.н. 11470/10.11.2014г., вх.н.
11556/10.11.2014г., вх.н. 11559/10.11.2014г., вх.н. 11788/13.11.2014г., вх.н.
11790/13.11.2014г., вх.н. 11791/13.11.2014г., вх.н. 12368/27.11.2014г., вх.н.
667/30.01.2015г., вх.н. 668/30.01.2015г., вх.н. 669/30.01.2015г., вх.н.
670/30.01.2015г., вх.н. 671/30.01.2015г., вх.н. 672/30.01.2015г. и вх.н.
673/30.01.2015г. по регистъра на „Корпоративна търговска банка“ АД, и в
частта, с която са оставени без разглеждане евентуалните искове по чл. 59, ал. 3
ЗБН по отношение на същите прихващания, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
382 422,06 лв. и по сметка на Софийски апелативен съд сумата 928 359,57 лв.
– дължима държавна такса за разглеждане на спора пред СГС и САС, които
суми да бъдат събрани от масата на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - В. Х. Г., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24