О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.01.2021 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански въззивен състав, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

         

 

като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА ч.гр. дело № 728 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

                Производството си движи по реда на чл. 122 от ГПК.

 

          От представените по селото доказателства съдът установи следното :

          Производството по делото е по депозирано пред РС - Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Община Котел, със седалище и управление гр. Котел, ********** против П.М.П., ЕГН **********. По депозираното заявление било образувано ч.гр.д.3973/2020 г. по описа на СлРС. СлРС извършил служебно справка, от която се установило, че длъжникът П.П. е с постоянен адрес гр. Сливен, ********* и с настоящ адрес с. Жеравна, общ. Котел. Със заявлението било търсено вземане от наем на общинска земя.

 С определение № от 13.11.2020 г. СлРС приел, че не е налице местна подсъдност, прекратил делото пред себе си и го изпратил по компетентност на РС – Котел. За да постанови това определение СлРС приел, че в случая се касае за длъжник, който притежава качеството „ потребител“.

          Пред РС – Котел делото било образувано с номер 641/2020 г. С определение № 260069/23.11.2020 г. КРС прекратил делото пред себе си поради местна некомпетентност и повдигнал препирня за подсъдност. В мотивите си посочил, че длъжникът Петров няма качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което подсъдността следва да се определи по общите правила на чл. 411, ал.1, изр. 1 от ГПК.

          Налице е хипотезата на чл. 122 от ГПК – повдигната е препирня за подсъдност и „по – горен съд“ се явява СлОС, който следва да реши спора.

          Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр.1 от ГПК компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение е районният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. В изр. 2 се предвижда особена хипотеза. Тогава когато длъжникът притежава качеството „потребител“, заявлението се подава до съда където се намира настоящия му адрес, а при липсата на такъв – по постоянния адрес.

          Легално определение на понятието „потребител“ е дадено в разпоредбата на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Там е посочено, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършването на търговска или професионална дейност.  Очевидно е, че в случая длъжникът не е потребител по смисъла на закона, тъй като неговото задължение произтича от договор за наем на зем.земи. При това положение подсъдността следва да се определи по правилото на чл. 411, ал. 1, изр.1 от ГПК и компетентен да се произнесе по заявлението е Сливенският районен съд. Същият не е имал основание да се десезира от разглеждането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, неправилно е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Котелския районен съд.

          С оглед гореизложеното , съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА депозираното от Община Котел, със седалище и управление гр. Котел, ******** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е Сливенският районен съд.

 

ИЗПРАЩА делото за продължаване на процесуалните действия по него на Сливенския районен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.