Решение по дело №15428/2020 на Районен съд - Пловдив

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260226, 23.03.2022 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.

 

На 08.02.2022  г.

В публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА

 

    като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15428 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

    Искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,  район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, депозирана против В.В.Х., ЕГН **********,***, с предявени обективно  и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 79, чл. 86  и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, и чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

   Ищцовото дружество черпи права от два договора. 

  Твърди се, че между ответника и трето на спора лице, „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, има по реда на чл. 6 от ЗПФУР, сключен на дата 31.12.2015г договор за кредит №**********. По силата на договора ответника получил сума от 700 лв., която трябвало да бъде върната за период от 30 дни  - с крайна падежна дата 30.01.2016 год., заедно с договорна лихва от 23.58 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 144.42 лева. Сумата е отпусната на същия ден, 31.12.2015г. чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД.

   На дата 05.01.2016г, съобразно общите условия между страните , Х. получил допълнителен заем от още 300 лева , които се задължил да върне с лихва и допълнителна такса за  разглеждане на кандидатурата.

 С настъпването на падежната дата кредитополучателят изпаднал в забава и „4финанс“ ЕООД започнало да начислява в негова тежест договореното обезщетение за забава (наказателна лихва върху непогасената главница).  Кредитодателят изпратил на длъжника си и три броя напомнителни писме , поради което начислил в негова тежест и общо 30 лева предвидени за изпращането такси по тарифа.

    На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, сключил с  „Кредитреформ България“ ЕООД  договор за прехвърляне на вземания № ************г., по силата на който вземането по договор №**********  било прехвърлено в полза на ищеца, при следните размери : главница – 1000.00 лева , наказателна ( тоест за забава )  лихва  - 1439.20 лева; такса експресно разглеждане – 200.63 лева; договорна лихва за срока на договора  —  31.99 лева  и отписани такси за събиране (стойността на изпратените писма) — 30.00 лева. Плащане няма. Затова се иска от съда да постанови решение,  с което да осъди ответника да заплати  на ищеца главницата , законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба  - 23.11.2020г до окончателното изплащане на вземането, и 197.52 лева обезщетение за забава в плащането на главницата , начислено за период от  24.11.2018г до 03.11.2020г.  Иска се също така да се присъдят сторените по делото разноски.

    Ответникът оспорва исковете и моли те да бъдат отхвърлени. Отрича съществуването на договор между страните.

   Вещото лице по проведената счетоводна експретиза дава заключение , че в счетоводството на третото лице „ИзиПей „ АД има данни за плащане на двете суми ( от 700 лева  и от 300 лева) в полза на Х.,  като плащанията са осчетоводени на датите на сключването на отделните договори.

   Проведена е и техническа експертиза, която е на мнение , че ответника е подписал електронно заявката – договор в електронната страница на „Вивус“  

   Исковете са допустими.

  Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства , приема от фактическа и правна страна следното :

  По делото, на л. 6, е представено копие от договор под №**********, сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника; договорът е сключен чрез електронни средства за комуникация по страните ,  но съдът не отрича съществуването му, доколкото вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение , че Х.  е натиснал бутон „подпиши „ в електронната заявка , и тя е била одобрена от кредитодателя. На следващо място, договорът за заем е реален, а предаването на двете суми личи от изходящите от третото лице „Изи Пей „ писма и извлечения от счетоводните записи на л.118 и 119 от делото. Тези две извлечения са изходящи от трето на спора лице документи,  и затова записаното там – че сумите са осчетоводени като преведени на ответника  – не  може да бъде отречено само заради вида на документа;  съдът приема между страните да има договор и оттам – за Х.  е възникнало облигацинното задължение да плати главницата и лихвата – обезщетение за забава. Чистата стойност на кредита и обезщетението за забава в плащането й са дължими дори в хипотеза по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, доколкото това обезщетение се претендира за период след датата, на която действието на договора изтича.  

      Или , съдът приема, че се дължи съобразно договора връщане само на главницата и по кредита; основателен е и иска за обезщетение за забава в плащането на тази главница. Съдът изчисли с помощта на електронен калкулатор  размера на законната лихва върху главницата за процесния период и той е точно 197.52 лева.

    На следващо място , има и представено по делото копие от твърдяния в исковата молба договор за цесия; то доказва , при условията на пълно главно доказване , че ищеца  е носител на спорното притезание и като такъв – активно легитимиран да предяви иск за удовлетворяването му по принудителен ред. Не  се е спорило , че  ответната страна е надлежно уведомена за персоналната смяна на кредитора. Така или иначе, възражението за несъобщена цесия , дори основателно , не е правопогасяващо, след като няма твърдени или доказани плащания в полза на цедента като ненадлежен кредитор. 

   Разноски се присъждат в полза на ищеца.

   Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

   Осъжда  В.В.Х., ЕГН **********,***,  да заплати на   „Кредитреформ България” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,  район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, следните суми на основание  договор за кредит №**********: 1000 ( хиляда)   лева- непогасена главница, ведно със  законната лихва върху главницата  от подаване на исковата молба - 23.11.2020г. до окончателно изплащане на вземането, и  197.52 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 24.11.2018 до 03.11.2020г.

 

      Осъжда  В.В.Х., ЕГН **********,***,  да заплати на   „Кредитреформ България” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,  район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10, сумата от 890 лева  разноски по делото.

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от две седмици от съобщеният до страните , че  е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала!

КГ