№ 467
гр. Пазарджик, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. В. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Я.“
№1, чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК, против Наказателно постановление
№ 22-1006-000906 от 13.05.2022 г. издадено от Началник Група в ОД на МВР-
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е
наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалба се твърди, че е приложен неправилно материалния закон, тъй като
жалбоподателят е санкциониран в качеството му на несобственик, а същият
твърди, че е закупил МПС няколко седмици преди да му бъде извършена проверка
от контролните органи. Иска се НП като незаконосъобразно, да бъде отменено и
се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага обосновано становище в подкрепа на искането си за
отмяна на НП, като алтернативно предлага същото да бъде изменено с оглед
промените в ЗАНН и Тълкувателното решение на върховните инстанции. Прави
искане да се присъдят в полза на жалбоподателя направените от него разноски.
Въззиваемата страна- АНО, не се явява редовно призован. Не се явява и
процесуалният му представител, но от същия по делото е депозирано писмено
становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП,
поради което се иска неговото потвърждаване. Претендират се юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство и е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 25.04.2022
г. в 11,50 ч. в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ в посока от ул. „Д.Д.“ към ул.
„С.К.“ е управлявал мотоциклет „КТМ 250 ЕХЦ“ с рег. № ****, собственост на
Ш.Ш.Б. от с. Корница, като управлява и ползва това МПС, което не е имало
сключен валиден договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, а същото е било
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение.
По повод на това на жалбоподателя бил съставен АУАН с № 614870/
25.04.2022 г. за извършено от него нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекс на
застраховането (КЗ), като му бил надлежно предявен и връчен екземпляр срещу
подпис. В акта жалбоподателят вписал, че нямал възражения.
Въз основа на акта на 13.05.2022 г. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 14.06.2022 г., видно от разписката към
НП. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда от наказаното лице чрез
надлежно упълномощен адвокат, като била входирана в деловодството на
ОДМВР- Пазарджик на 28.06.2022 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите
писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. Б. Г., които са
еднопосочни и непротиворечиви, като взаимно се допълват, поради което и съдът
ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място, следва да се каже, че в хода на АНП не е допуснато СПН,
накърняващо правото на защита на наказаното лице. АНП е започнало със
съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел, след което е
предявен надлежно и връчен екземпляр от него. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия и в законоустановените
срокове по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.42 и
чл.57 ал.1 от ЗАНН и в същите е дадено пълно, ясно и точно описание на
нарушението, съответстващо на правната квалификация на същото.
Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, не е
спазен материалния закон, като намира за напълно основателни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока.
Видно от акта и НП е, че жалбоподателят е санкциониран в качеството му
на водач на МПС, което не е негова собственост. Вярно е, че в приложената по
АНП и приета като писмено доказателство по делото Справка за собственост и
регистрация на МПС (л.6), че процесният, управляван от жалбоподателя Б.
мотоциклет е бил регистриран като собственост на лицето Ш.Ш.Б.. Св. Г. в
показанията си посочи, че при извършената от него справка в РСОД е установил,
че мотоциклетът се води собственост на посоченото лице, а не на неговия водач.
2
Той обаче заяви, че в случаите, когато се прехвърля собствеността върху по-малки
МПС, като настоящето (мотоциклет) договорът за покупко-продажба не е нужно
да се изповяда нотариално, като е задължение на новия собственик в 30-дневен
срок да заяви МПС в Сектор ПП, където да бъде променена собствеността на
ППС.
Настоящият случай е именно такъв. Касае се за МПС- мотоциклет 249 куб.
см., който жалбоподателят е придобил от предходния собственик Ш.Б. на
02.04.2022 г., посредством сключен между двамата писмен договор за покупко-
продажба (л.20). Видно от договора е, че към датата на извършената от
контролните органи проверка, не е бил изтекъл 30-дневният срок по чл.145 ал.2 от
ЗДвП за регистрация на МПС от новия приобретател в лицето на жалбоподателя.
Да, вярно е, че в този случай няма как актосъставителят при извършената справка
в АИС на МВР да установи, че МПС е собственост на водача (жалбоподателя), но
той е следвало не само да извърши такава справка, но и да пита изрично водача за
това обстоятелство- дали е собственик или не на мотоциклета, същият да
декларира това обстоятелство, да изиска от него да представи надлежни
доказателства и едва тогава да пристъпи към съставяне на АУАН. В случая това
не е сторено от св. Г.. Последния в показанията си посочи, че не си спомня дали е
питал водача собственик ли е на мотоциклета, нито дали водачът му е заявил това
обстоятелство, както и не си спомня да му е представял договор за покупки-
продажба. Следва обаче да се посочи, че инициативността и обосноваността на
повдигнатото обвинение са в тежест на органа, който вменява нарушението на
лицето и той е длъжен преди да повдигне това адм. обвинение да се убеди в
неговата обоснованост и доказаност.
При така установеното съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение в качеството на несобственик на МПС, т.е. като водач и
ползвател на МПС, което няма сключена ЗЗГО и което е регистрирано на
територията на страната и не е спряно от движение. От доказателствата по делото
и извършената справка в Гаранционен фонд се установи, че процесното МПС към
инкриминираната дата е регистрирано на територията на страната, не е спряно от
движение и не е имало валидно сключен договор за ЗЗГО. Установи се от
доказателствата, че то е собственост на жалбоподателя към тази дата и че е било
управлявано от него на инкриминираното място.
В този смисъл жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по
чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тоест жалбоподателят като
собственик на гореописаното МПС не е изпълнил задължението си да сключи
ЗЗГО. Такова обвинение не е било повдигнато на жалбоподателя с АУАН, нито е
санкциониран за такова обвинение. Съдът обаче намира, че с оглед измененията в
ЗАНН в сила от 23.12.2021 г. и по-конкретно изменената разпоредба на чл.63 от
ЗАНН с ал.2 т.4 във вр. с ал.7 т.1 на посочения член е дадена възможност на
въззивната инстанция да измени НП, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Настоящият случай е именно такъв. Не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. съставомерните
такива- дата, място, обстоятелства от състава на нарушението, обстоятелството,
че жалбоподателят е бил водач на цитираното МПС, но с оглед на това, че той е
3
собственик на МПС, с което е извършено нарушението, то следва да се приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, а именно това по чл.638 ал.1 т.1 във вр. с
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. В този смисъл НП ще следва да се измени като нарушението
се преквалифицира по посочения текст от КЗ и наложената глоба се намали на 250
лева.
При този изход на делото основателна се явява претенцията и на двете
страни в процеса, съответно за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
и на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО. Исканията са направени
своевременно. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие
(л.4) жалбоподателят е заплатил в брой на адв. У. сумата от 300 лева. В този
смисъл съразмерно на уважената претенция, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 187,50
лева, като за останалата част до 300 лева претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик-
учреждението към което е структуриран органът издал НП. С оглед
разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание с разпит на 1 свидетел, на което обаче не участваше процесуалния
представител на АНО, като единствено от същия е представено
аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да
присъди минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското
възнаграждение, а именно 80 лева. Това възнаграждение обаче следва да бъде
намалено до размер съответен на уважената претенция. В този смисъл в полза
на ОДМВР- Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1006-000906 от 13.05.2022 г .
издадено от Началник Група в ОД на МВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с
което на Р. В. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Я.“ №1, за нарушение на
чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.483 ал.1 т.1 от
КЗ и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА ОД НА МВР- ПАЗАРДЖИК, представлявана от Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Я.“ №1, разноски в
размер на 187,50 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат,
4
като за разликата до 300 лева отхвърля искането като неоснователно.
ОСЪЖДА Р. В. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Я.“ №1, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД НА МВР- ПАЗАРДЖИК, представлявана от Директор,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5