№ 70
гр. Габрово, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500092 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 278 от 20.01.2022 г. подадена от
„Автогара Севлиево“ ООД, чрез адв. О.М. от Адвокатска колегия - Русе против решение
постановено по гр.д. № 438/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд. Във въззивната
жалба излага съображения, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага подробни съображения.
Намира, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като мотивите не са
изградени върху всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствения материал.
Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 от ГПК и не е
преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност, което
от своя страна е довело до грешни правни изводи, а така и до неправилно приложение на чл.
228 от ЗЗД.
Твърди, че по делото не е доказано, че въззивникът е ползвал имот публична
общинска собственост, а не собствен на ищеца имот. И ако по делото не е било спорно, че
„Автогара Севлиево“ ООД е ползвало имот в гр. Габрово, то неизяснено е останало
местонахождението на вещта, за която ищецът твърди,че отдавал под наем и за ползването,
на която претендира заплащане на наемна цена. Твърди, че по настоящия спор не е
безспорно установено, че страните са надградили преддоговорните си отношения. Счита, че
1
по делото не се е доказал основанието, размер и изискуемост на претендираното вземане.
Твърди, че съдът не е обсъдил всички относими към спора доказателства, в тяхната
съвкупност, като по този начин е нарушил процесуалния закон. Позовава се на
геодезическото заснемане и показанията на св. Петков.
Като нарушение на материалния закон, въззивникът посочва, че неправилно
районният съд е приел, че се касае за наемно правоотношение, по което се дължи изискуема
наемна цена, за заплащането на която е осъден. Счита, че недоказано е останало твърдението
в исковата молба, че „Автогара Севлиево“ ООД е ползвал имот на ищеца, на възмездно
основание.
Твърди, че дори да са възникнали преддоговорни отношения между „Бизнес център –
Габрово“ ЕООД и „Автогара Севлиево“ ООД по повод наем на недвижим имот ПИ ***,
собственост на ищеца, в крайна сметка, ответникът е използвал съседния имот, който е
публична общинска собственост. Счита, че на това основание „Бизнес център – Габрово“
ЕООД не е носител на претендираното материално право, поради което за него не е
възникнало и процесуално право да претендира осъждането на „Автогара Севлиево“ ООД да
заплати наемна цена за ползването на имот публична общинска собственост. По изложените
съображения моли да се отмени обжалваното решение.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба не е
постъпил отговор от „Бизнес център – Габрово“ ЕООД.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Автогара Севлиево“ ООД не
се явява и не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Бизнес център – Габрово“ ЕООД се
представлява от процесуалния си представител, който взема становище да се остави без
уважение въззивната жалба, тъй като постановеното решение е обосновано и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от „Бизнес център – Габрово“ ЕООД
срещу „Автогара Севлиево“ ООД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000,00 лв., представляваща наем за 2020 г. за
ползването на недвижим имот- реална част от имот, описан в нотариален акт за собственост,
като ПИ ** по плана на гр. Габрово и ПИ ** от кв. 68 по плана на гр. Габрово-СЗ-І част от
скица – виза № 656/2016 г. на главния архитект на Община Габрово, ведно с лихвата за
забава от момента на предявяване на иска до погасяване на задължението. Приложени са
писмени доказателства в подкрепа на твърденията.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че
ищецът не е носител на претендираното притезателно право. Оспорва наличието на наемно
2
правоотношение между двете търговски дружества. Оспорва представителната власт на
управителя на „Автогара Севлиево“ ООД. Излага твърдения за наличието на измама от
страна на адв. П. спрямо ответното дружество, с цел неоснователно обогатяване. Направил е
доказателствени искания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел,
че предявения иск е с правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД и съобразно
разпределената доказателствена тежест е доказан. Приел е, че няма каквито и да било данни
за обект с различно местоположение от процесния, който да е предмет на договорни
отношения между страните, поради което идентичността на имота, предмет на протокола от
09.01.2021 г., с имота описан в приложеният по делото нотариален акт, скица и копие от
кадастралната карта е преценено в съвкупност с показанията на св. П.. Крайният резултата е
уважаване на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявен е иск, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца наемна
цена по възникнало наемно правоотношение между страните. Наемът е договор, при който
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му плати определена цена. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален
и облигационен, в смисъл че не поражда вещно действие. Страни са наемодателя и
наемателя. Наемодател може да бъде собственика или владелеца.
Настоящата инстанция намира, че по делото не се доказа по безспорен начин, че
ищеца е собственик на имота, в който е бил поставен процесния фургон и отдаден под наем.
По делото има събрани доказателства, както писмени, така и гласни, от които не може да се
направи категоричен извод, че в имота на ищеца е бил поставен фургона, предмет на
облигационното правоотношение. Имотът на ищеца граничи с имот публична общинска
собственост. За собствения си имот ищеца се легитимира с нотариален акт, но съседния
имот по никакъв начин не му е бил предоставен, дори няма твърдения в тази насока. От
3
показанията на свидетелите, разпитани по делото не се установява, че фургонът е бил
поставен в имот с идентификатор *** и от там ищеца да черпи права за наличие на
облигационно правоотношение. Ангажираните доказателства като протокол от 09.01.2021 г.
и свидетелските показания не доказват по категоричен начин твърденията на ищеца. След
като по делото не е доказано, че процесния фургон е бил поставен в имота, който е
собственост на ищеца, предявения иск, с който се търси наем от тази вещ, е недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Разноски не са претендирани от въззивника, както за настоящата инстанция, така и за
първата инстанция.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 245 от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело № 438/2021 г.
по описа на Севлиевски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
предявен от „Бизнес център – Габрово“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Габрово, ул. „Радион Умников“ № 8, представлявано от И. С. С. срещу
„Автогара Севлиево“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Севлиево, ул. „Стоян Бъчваров“ № 8 за заплащане на сумата от 3000,00 лв., като недоказан.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4