№ 4038
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110104087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „ИГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. ЗПЗ, ***, представлявано
от управителя П.И.Н., срещу „ВИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от управителя
Г.А.П., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 13624,26 лв., представляваща незаплатено възнаграждение
по договор за изработка, включващо стойността на изработените 2635 кг
метални конструкции за обект „ЯВ“ и техния транспорт до мястото на
доставка, за която сума е издадена фактура № **********/25.09.2019 г.,
както и сумата от 1933,89 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 26.10.2019 г. до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 19.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Приет за съвместно разглеждане е и предявен от „ВИ“ ООД срещу „ИГ“
ООД насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
второ ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв. – частичен иск от сума в общ
размер на 23381,76 лв., представляваща недължимо заплатена стойност по
фактура № 51000002690/21.12.2018 г. на недоставено количество метални
конструкции от 5,040 тона по сключен между страните договор за изработка,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната
искова молба – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен рамков
договор № В1266/24.10.2018 г. за продажба на стоки на отложено плащане, по
силата на който ищецът „ИГ“ ООД се задължил да изработва и продава
1
метални стоки и изделия на ответника „ВИ“ ООД срещу насрещно
задължение на последния да заплати тяхната цена на падежа, отразен в
съответната фактура. Извън предмета на рамковия договор на 08.11.2018 г.
ответникът поръчал на ищеца изработването на метални конструкции – 19 бр.
стълби и 1 бр. площадка, както и горещо поцинковане, които му били
необходими във връзка с предстоящи строително-монтажни работи на обект
„ЯВ“. За поръчката ищецът изготвил оферта за прогнозно количество
метални конструкции от 21 тона и срок на валидност до 16.11.2018 г., с
условията по която управителят на ответното дружество се съгласил. Поради
това ищецът издал проформа-фактура № 210131/09.11.2018 г. за аванс по
поръчката в размер на 30% от прогнозната цена на металните конструкции.
Плащане по фактурата не било постъпило от ответника и срокът на офертата
изтекъл, респ. ищецът вече не бил обвързан от офертата и не бил започнал
изработката на конструкциите. По спешна необходимост обаче ищецът
изработил закладни части за обект „ЯВ“, с което страните неформално се
съгласили да бъде удължен срокът на офертата, и по настояване на ответното
дружество била направена нова поръчка № COV212715, във връзка с която
била издадена фактура № **********/21.12.2018 г. за занижено спрямо
прогнозното количество метални конструкции - 18,52 тона на стойност
74894,88 лв. с ДДС. В изпълнение на поръчката в крайна сметка били
изработени от ищеца „ИГ“ ООД общо 21 155 кг метални конструкции,
доставени до ответника, както следва: на 14.12.2018 г. - 1 640 кг; на 28.02.2019
г. - 1980 кг; на 07.03.2019 г. - 1800 кг; на 09.04.2019 г., 11.04.2019 г. и
16.04.2019 г. - 3430 кг; на 08.05.2019 г. – две доставки за 325 кг и 460 кг; на
22.05.2019 г. - 1560 кг; на 18.06.2019 г. – две доставки за 200 кг и 1080 кг; на
05.07.2019 г. – четири доставки за 160 кг, 1040 кг, 1500 кг и 2520 кг; на
25.07.2019 г. - 3220 кг и на 19.08.2019 г. – две доставки за 1240 кг и 640 кг,
като количествата метални изделия по последната доставка (640 кг) не били
поцинковани. Всички доставки били приети от ответника без забележки, за
което били подписани съответни приемо-предавателни протоколи. За
разликата от 2635 кг между фактурираните количества метални конструкции
(18520 кг) и реално доставените такива (21155 кг) ищецът издал
допълнителна изравнителна фактура № **********/25.09.2019 г. за сумата от
11353,55 лв. без ДДС или 13624,26 лв. с ДДС. В стойността на фактурата била
включена и цената на доставката до обект яз. Въча – общо 3728 лв. без ДДС
за транспорт, която сума била завишена спрямо първоначално уговорената,
понеже производствената база на ищцовото дружество била натоварена в този
период и срокът за изпълнение бил кратък, което наложило ангажиране на
подизпълнител – „Б. 2005“ ЕООД и поетапно изработване и доставяне на
конструкциите, респ. извършване на допълнителни курсове на камионите по
транспортиране на стоката вместо доставката й на уговорения един курс.
Падежът на задължението по фактурата бил на 25.10.2019 г., но плащане по
същата не било постъпило, въпреки отправените до ответника извънсъдебни
покани за това. Поради забавата на ответното дружество, същият дължал и
законна лихва в размер на 1933,89 лв., начислена върху просрочената
главница от 13624,26 лв. за периода от 26.10.2019 г. до 19.03.2021 г.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за
изработка на метални конструкции, необходими за обект „ЯВ“, но твърди, че
същият бил само по оферта № Qv020119_A/06.11.2018 г. и издадената въз
основа на нея фактура № **********/21.12.2018 г. за 18,520 тона метални
конструкции на стойност 74894,88 лв. с ДДС. Цената по фактурата била
изцяло заплатена по банков път на части, както следва: 15 000 лв. на
15.02.2019 г., 49930 лв. на 25.02.2019 г. и 9964,88 лв. на 18.04.2019 г.
Допълнителна поръчка не била отправяна, нито било изработено и доставено
от ищеца или приемано от него допълнителното количество конструкции, за
които била издадена процесната фактура № **********/25.09.2019 г.
Последната била изрично оспорена от него веднага след получаването й на
26.09.2019 г. с електронно писмо от същата дата, както и с последващи писма
от 09.10.2019 г. и 29.10.2019 г. Отделно твърди, че по сключения между
страните договор ищецът реално изработил и доставил само 13,480 тона
метални конструкции вместо остойностените с фактура №
**********/21.12.2018 г. 18,520 тона, както и че изработените такива били
доставени със забава и имали съществени недостатъци, вкл. сбъркани
размери, ръжда и др., и не били съпроводени с нужните им сертификати за
качество. Поради това за останалите необходими за обекта метални
конструкции ответникът ангажирал друг изпълнител, за което уведомил
ищеца на 20.06.2019 г. Недоставеното фактурирано количество от 5,04 тона
не било изработено и прието, съответно не била дължима неговата цена.
Последната възлизала в общ размер на 23 381,76 лв. с ДДС (по 3370 лв./1 тон
без ДДС съгласно офертата от 06.11.2018 г.) и била заплатена от него по
посочената фактура, поради което подлежала на връщане от ищеца.
По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на
предявените срещу него искове и предявява насрещен частичен иск за
осъждане на ищцовото дружество да му заплати 5000 лв. като част от
неоснователно получената от него сума в общ размер на 23381,76 лв. за
стойността на недоставените количества метални конструкции по фактурата
от 21.12.2018 г., ведно със законна лихва от датата на насрещната искова
молба. Претендира и сторените по делото разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 211, ал. 2 във вр. чл. 131 ГПК ответникът по насрещния
иск „ИГ“ ООД депозира отговор на насрещната искова молба, в който
излага становище за недопустимост и неоснователност на иска. Поддържа, че
съгласно предварителните договорки между страните изработката на
металните конструкции по офертата следвало да започне след авансово
плащане на 30 % от прогнозната им цена по фактурата от 21.12.2018 г., а
остатъкът бил платим в 30-дневен срок от издаване на фактурата, тоест на
20.01.2019 г. В случая този остатък бил платен със забава - 66 дни след
фактурирането, поради което и първата доставка на конструкциите била
извършена на 28.02.2019 г. В изпълнение на договора било изработено и
доставено цялото количество метални конструкции – общо 21155 кг, вкл. тези
по фактурата от 21.12.2018 г. (18520 кг) и по фактурата от 25.09.2019 г.(2635
кг), като изпълнението било на части, каквото било и насрещното плащане по
първата фактура.
3
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител юрк. М.К.-С., поддържа исковата молба и представя таблица,
обективираща датите на доставките, доставените количества, тяхната
изработка, транспорт и фактуриране (л. 165). От таблицата е видно, че 1920 кг
от доставените количества са произведени в „Б. 2005“ ЕООД, както и че част
от доставките са извършени с камион на ответното дружество, а останалите
доставки от дати 09.04.2019 г., 11.04.2019 г., 16.04.2019 г., 05.07.2019 г.,
25.07.2019 г. и 19.08.2019 г. са извършени с осигурен от ищеца транспорт с
посочени рег. номера на камионите, осъществили доставките. Видно е още, че
на 14.12.2018 г. са доставени до ответното дружество с негов транспорт 1640
кг закладни части, за което е издадена фактура № 107749/09.12.2018 г.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез адв. Г. В., поддържа
отговора. Оспорва реалното доставяне на посочените количества метални
конструкции за съответните дати с твърдения, че били доставени само част от
тях (напр. за м. април били доставени 1800 кг, а не 3430 кг) и отделно били
върнати част от доставките с протокол за некачествено изработени
материали, което връщане не било съобразено и приспаднато от общото
количество. Допълва, че на обекта нямало кантар и приемо-предавателните
протоколи били подписвани на доверие, като впоследствие била установена
разлика в количествата.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен рамков договор № В1266/2018 г. от
24.10.2018 г. (л. 6-8), по силата на който продавачът „ИГ“ ООД се е задължил
да изработи и достави до купувача „ВИ“ ООД метални изделия съгласно
писмено подадени заявки-спецификации срещу насрещното задължение на
купувача да му заплати съгласувана обща продажна цена при единични цени,
действащи към датата на потвърждение на конкретната заявка (чл. 1 и чл. 7).
Общата стойност на закупените стоки по договора за всички приети за
изпълнение заявки-спецификации е уговорена в максимален размер от 50 000
лв. с вкл. ДДС, до която стоките се заплащат при условията на отложено
плащане – в срок до 30 дни, считано от датата на експедицията, съгласно
падежа, посочен в издадените от продавача фактури (чл. 6.1-6.4). При
необходимост от нови доставки след надхвърляне на посочения лимит и е
договорено, че купувачът заплаща сума, равностойна на новата доставка и
стойността над лимита (чл. 6.2.). Договорът е със срок на действие до
31.12.2019 г. (чл. 48.1).
Не е спорно, че през м. ноември 2018 г. между страните е сключен
договор за изработка на метални конструкции за обект „ЯВ“ при условията на
оферта № Qv020119_A/06.11.2018 г., както и че тази оферта е извън
предметния обхват на сключения рамков договор. Видно от съдържанието на
офертата (л. 15), същата е издадена по повод запитване от 17.10.2018 г. за
изработка и доставка на метални конструкции за обект „Подмяна на
корозирали метални конструкции, язовир район „Въча“ и проведена на
06.11.2018 г. среща. Офертата е издадена за ориентировъчно количество
метални конструкции от 21 тона, изработени при условията на посочена
система за производствен контрол, като е отразено, че продукцията е
4
придружена от всички необходими документи, вкл. експедиционна и
кантарна бележка, в които са отразени реалните количества, измерени на
електронна везна. Според офертата цената за 1 тон метални конструкции
възлиза на 3370 лв., включваща метал, изработка и горещо поцинковане, а
цената за доставка до обекта е 875 лв. за 1 курс, като доставките се извършват
с камион без кран с товароподемност 24 тона (забележка № 4). Изрично е
отразено, че цената за конструкцията е франко склад ЗГП АД – гр. Каспичан,
при следните размери на елементите: 6000 мм дължина, 3000 мм височина и
1500 мм ширина (забележка № 5). Отразено е още, че количествата не са
окончателни и могат да претърпят промяна при реалните експедиции
(забележка № 2). Според условията е предвиден аванс 30 % и срок за
изработка до м.януари 2019 г., при потвърждение до 23.11.2018 г. Посочено е
още, че офертата е валидна до 16.11.2018 г.
Видно от приложената електронна кореспонценция (л. 27 и л. 39-гръб),
водена между представители на страните (С.С., търговски представител
„Арматурна заготовка и метални конструкции“ при „ИГ“ ООД, и инж. Е.Я.,
представител на „ВИ“ ООД), офертата е изпратена на ответното дружество на
06.11.2018 г. и е потвърдена на 08.11.2018 г. Наред с потвърждението са
изпратени чертежи на конструкции, предвидени за изпълнение в първи етап
от договора на ответника с трето лице – 19 бр. стълби (вертикални и
наклонени) и 1 бр. площадка, като е уточнено, че се възлага на ищеца
изработката на всички конструкции по стълбите, а по площадката – всички
без НЕВ 100 греди, за които нямали точни размери. В отговор от 09.11.2018 г.
ищецът е изпратил на ответника проформа фактура № **********/09.11.2018
г. за сумата от 25477,20 лв. с вкл. ДДС – 30 % аванс за МК „Въча“ със срок за
плащане до 09.12.2018 г. (л. 39).
В ел.кореспонденция, водена между същите представители на страните
през м. януари 2019 г. (л. 114), са конкретизирани размерите на поръчаните
планки. През м. март 2019 г., ответникът е променил поръчката, като е
посочил конкретни изисквания към наклонените и вертикални стълби, и е
поръчал нови елементи – UPN100 и UPN80 греди с посочени дължини и
отвори, както и една греда НЕВ100 с дължина 2550 мм, съобразно приложени
към писмото чертежи (л. 106-107).
На 21.12.2018 г. ищецът е издал фактура № 510000/21.12.2018 г. за
18,520 т. метални конструкции на обща стойност 74894,88 лв. с вкл. ДДС с
отразен срок за плащане до 20.01.2019 г. (л. 24). Безспорно меду страните е, а
се доказва и от приложеното извлечение по сметка (л. 198-199), че фактурата
е платена в пълен размер от ответника чрез частични плащания, извършени на
следните дати и за следните суми, а именно: на 15.02.2019 г. - 15 000 лв., на
25.02.2019 г. - 49930 лв. и на 18.04.2019 г. - 9964,88 лв.
С писмо от 07.06.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че е в забава
при изпълнението на поръчаните 21 тона метални конструкции с уговорен
краен срок до м. януари 2019 г., както и че в резултат от забава му ответното
дружество търпи неустойки по друг договор. В писмото се съдържа и молба
за получаване на останалите метални конструкции най-късно до 17.06.2019 г.
(л. 37). В отговор ищецът е изтъкнал, че плащанията по издадената фактура
от 21.12.2018 г. на обща стойност 74894,88 лв. са извършени с просрочие,
както и че до м.06.2019 г. на обект яз. Въча са доставени 11,195 т. метални
конструкции (л. 35-36). Същото количество доставена стока е посочено и в ел.
5
кореспонденция от 06.06.2019 г., в която ответникът е потвърдил поръчката
на останалите за изработка 6, 965 т. от общо възложените 21 т. (л. 26).
В последваща ел.кореспонденция от края на м. юни 2019 г. (л. 109-113),
ответникът отново е потвърдил поръчката на ок. 21 т. метални конструкции
по офертата от 06.11.2018 г. и е признал производството и доставката на ок.
12,50 тона.
На 25.09.2019 г. ищецът е издал допълнителна фактура №
**********/25.09.2019 г. на стойност 13624,26 лв. с вкл. ДДС (л. 12),
включваща цената на 2,635 т. метални конструкции – общо 7625,55 лв. без
ДДС, респ. 9150,66 лв. с ДДС (1,995 т. с ед. цена от 3270 лв./тон и 0,640 т. с
ед. цена от 1410 лв./тон) и цената за транспорт – общо 3728 лв. без ДДС или
4473,60 лв. с ДДС (1 курс с ед. цена 300 лв. и 4 курса с ед. цена 857 лв.). Не е
спорно, че тази фактура не е платена от ответника.
С ел. писмо от 26.09.2019 г. ответникът е поискал да му бъдат
предоставени документи за фактурираните 1,995 т. метални конструкции –
приемо-предавателни документи или спецификация на доставената конкретна
конструкция с това тегло. С писмото е изрично оспорена дължимостта на част
от фактурирания транспорт - 4 курса по 857 лв. всеки, с твърдения, че
заявеното количество от 3430 кг. за дата 09.04.2019 г. е доставено на три
курса, а не на един, каквато е била уговорката между страните. Прието е
плащането на останалата част от фактурирания транспорт – 300 лв. с
уговорка, че и тази сума не би следвало да се плаща (л. 176).
Във връзка с изработката и доставката на поръчаните метални
конструкции ищецът е ангажирал следните двустранно подписани документи:
- приемо-предавателен протокол от 08.04.2019 г. за предадени и приети
без забележка 0,33 т. профили UPN 120x12000 мм – 2 бр. и 6 бр. рязане за
UPN 120 (л. 20);
- приемо-предавателен протокол от 08.04.2019 г. за предадени и приети
метални конструкции поцинковани – 1 бр. и конзола П-образна – 20 бр., ведно
с вписана забележка, че в камиона остава част от доставката – шина
поцинкована – 21 бр., тръба поцинкована – 10 бр. (л. 22 и л. 172);
- приемо-предавателен протокол от 15.04.2019 г. за предадени и приети
без забележка 1,440 т. метална конструкция – рамена на стълби, парапети,
конзоли, площадки (л. 21);
- приемо-предавателен протокол от 19.08.2019 г. за предадени и приети
без забележка 1,240 т. метални конструкции (л. 14 и л. 170).
Приобщена е и неподписана експедиционна бележка от 21.12.2018 г. за
18,520 т. (л. 23), товарителница № 81709/19.08.2019 г. за извършен транспорт
от Каспичан до яз. Въча на 1,240 т. метални конструкции с ППС с рег. №
В4326РС (л. 16), както и пътен лист № 15863 (л. 17).
Ответникът е представил експедиционен лист № 30042/10.10.2019 г. и
поръчка № 30042/08.10.2019 г. (л. 179-180) за направена от него поръчка към
ЗГП ООД за поцинковане на 0.340 метални изделия – 0.200 т. тръби и 0.140 т.
шини.
Ангажирани от ищеца са и следните документи, установяващи
изработката на част от поръчаните метални изделия на обект: „Стълби на яз.
Въча“ (общо 8900 кг) чрез трето лице – „Б. 2005“ ЕООД, а именно: фактура №
11926/28.06.2019 г., ведно с протокол № 3 за изработка и транспорт до
Каспичан на 1080 кг. метални изделия (л. 88-89); фактура № 11927/28.06.2019
6
г., ведно с протокол № 4 за изработка и транспорт до Каспичан на 1040 кг.
метални изделия (л.90-91); фактура № 11933/03.07.2019 г., ведно с протокол
№ 6 за изработка и транспорт до Каспичан на 2520 кг. метални изделия (л.92-
93); фактура № 11944/18.07.2019 г., ведно с протокол № 7 за изработка и
транспорт до Каспичан на 3040 кг. метални изделия (л.94-95); фактура №
12008/04.09.2019 г., ведно с протокол № 8 за изработка и транспорт до
Каспичан на 1220 кг. метални изделия (л. 96-97).
Не е спорно, а се установява и от приложените документи (л. 141 и сл.),
че ответникът „ВИ“ ООД е ангажирал същото трето лице „Б. 2005“ ЕООД за
изработка на метални конструкции за същия обект яз. Въча, наред с
поръчката до ищеца „ИГ“ ООД. Това обстоятелство е изрично посочено и в
ел. писмо от 20.06.2019 г., изпратено от представител на ищцовото дружество
до ответника, като от съдържанието му се установява, че обсъжданата в
писмото поръчка до „Б. 2005“ ЕООД касае следващо количество метални
конструкции извън уговорените с ищеца 21 т. (л. 109).
Безспорно е също, че процесният договор за изработка е сключен във
връзка с изпълнението на задълженията на отвтеника „ВИ“ ООД по
възложена обществена поръчка по договор № 16РП-У60А041 от 21.05.2018 г.
(л. 232 и сл.) за обект „Подмяна на корозирали метални конструкции в
реширени фуги и двете дренажни галерии, вз. район „Въча“ от възложителя
„Нацонална електрическа компания“ ЕАД на изпълнителя ДЗЗД „Въча“, в
състава на което дружество е участвал и ответникът.
От приложеното писмо от 26.01.2022 г., издадено от НЕК ЕАД (л. 166),
работата по посочения договор за обществена поръчка е приета, за което са
подписани 2 бр. протоколи от дати 17.10.2019 г и 27.05.2020 г. за
установяване извършването на работите на всеки от уговорените два етапа на
изпълнение (л. 226 - 229).
Видно от приложеното писмо изх. № 1889/05.11.2019 г. (л. 178), на
изпълнителя ДЗЗД „Въча“ е начислена неустойка в размер на 10 % от
стойността на договора на основание чл. 7.1. - за неизпълнение на което и да е
от задълженията му.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза (л. 279 и сл.) и
изсклушването на вещите лица инж. Т. О. и Р.С. в открито съдебно заседание
по реда на чл. 200 от ГПК (л. 298 и сл.) се установява, че в периода
м.11.2018г. - м.12.2019г. на база издадени от „ИГ“ ООД фактури за обект
„ЯВ“ на „ВИ“ ООД са поръчани метални конструкции от общо 21.485 тона, за
които са издадени следните фактури: фактура № **********/25.09.2019 г. за
2.635 тона, фактура № **********/19.07.2019 г. за 0.33 тона и фактура №
**********/21.12.2018 г. за 18.520 тона. Според експертизата има данни за
промени от първоначалната поръчка на метални конструкции от
приблизително 21 тона, съдържащи се в ел.кореспонденция от 14.03.2019 г.
Тези промени касаят част от елементите и са съществени за поръчката, като
са се наложили поради сложността на обекта, вкл. изпълнението на част от
работата от алпинисти, и обстоятелството, че в проектнана документация не
са дадени окончателни стойности, каквито са установени впоследствие на
място. Установява се от заключението още, че до обекта са пристигнали общо
7.98 тона метални конструкции съгласно приложените товарителници (5.54 т.
по товарителница от 04.07.2019 г., 1.2 т. по товарителница от 11.04.2019 г. и
7
1.24 т. по товарителница от 19.08.2019 г.), а съгласно приложените протоколи
обр.19 и придружаващи ги фактури количеството на металната конструкция
за яз. Въча, поръчано от „ИГ“ ООД и изпълнено от „Б. 2005“ ООД, е 8.9 тона.
Според заключението има разминаване в информацията и не става ясно как е
разпределено доставеното количество по процесните фактури от 21.12.2018 г.
(за 18.520 тона) и от 25.09.2019 г. (за 2.635 тона). Не са налице и данни дали
доставените до обекта метални конструкци са реално вложени. От
експертизата се установява още, „ВИ“ ООД е направило възражения за
некачествено изпълнение на 0.6 тона метални конструкции (тръби и шини,
описани в приемо-предавателен протокол от 08.04.2019 г.) на обща стойност
2022 лв. без ДДС без включен транспорт. Установява се, че „ВИ“ ООД е
възложило на „Б. 205“ ЕООД изпълнението на 12195 кг поцинковани метални
конструкции и 94 кг черни метални конструкции. В счетоводството на „ВИ“
ООД са осчетоводени 7 бр. фактури от 02.10.2019 г., 04.11.2019 г., 13.11.2019
г., 05.02.2020 г., 08.04.2020 г., 28.04.2020 г. и 10.06.2020 г. за закупен метал за
обект яз. Въча на обща стойност 57157,44 лв., които са погасени. Според
заключението фактура № 510000/21.12.2018 г. на стойност 74894,88 лв. с вкл.
ДДС е осчетоводена при ищеца и ответника и ответникът е ползвал данъчен
кредит по нея, а процесната фактура № **********/25.09.2019 г. на стойност
13624,26 лв. е осчетоводена само при ищеца, не е включена в счетоводството
на ответника и последният не е ползвал данъчен кредит по нея.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на водените от страните свидетели за установяване на възлагането и
изпълнението на поръчката по процесната фактура (л. 184 и сл.).
По инициатива на ищеца е разпитан св. С.С., търговски представител
при „ИГ“ ООД, водил кореспонденцията с ответника по повод процесния
договор. Свидетелят разказва, че в края на 2018 г. „ВИ“ ООД изпратили
чертежи на исканите от тях детайли, като инженери при „ИГ“ ООД ги
специфицирали и дали оферта за изработка на 21-22 т. метални конструкции с
определен срок за валидност, която била потвърдена и била издадена
проформа фактура, като плащане по фактурата не постъпило и срокът на
офертата изтекъл. След това през м. 12.2018 г. ищецът направил нова поръчка
за ок. 1-2 т. метални изделия, които да бъдат нарязани на определена дължина
и изпратени до ЗГП в гр. Каспичан. За тези количества била издадена отделна
фактура и същата била заплатена изцяло. Свидетелят счел, че тази поръчка е
по сключения между страните рамков договор, но впоследствие при
изпълнението разбрал, че всъщност касае офертата за яз. Въча. Сочи, че
изпълнението по офертата започнало, понеже било постъпило частично
плащане по издадената фактура от края на м. 12.2018 г. втора фактура за 18,5
тона метални конструкции. Разказва, че след приключване на сделката
изработеното за яз. Въча се оказало ок. 22800 тона, като разликата идвала от
това, че конкретният брой и параметри на множеството необходими метални
детайли не били ясни в началото. Знае, че всички изработени метални
конструкции, за които са издадени фактури, били реално доставени, част от
тях на място, други до завода в гр. Каспичан. Около 25 % от поръчката била
изработена от „ИГ“ ООД, а останалата била превъзложена на подизпълнителя
„Б. 2005“ ЕООД, като ищецът платил на него и на ЗГП в гр. Каспичан.
Разказва, че от ответника били върнати част от елементите – 322 кг тръби и
шини, които били приспаднати от общите количества, респ. не били
8
фактурирани. Не знае по каква причина били върнати. Не знае да е имало и
други възражения. В последната доставка имало около 640-650 кг.
непоцинковани метални елементи на различна цена, което било по желание
на „ВИ“ ООД. Разказва, че със сигурност е имало случаи, в които е било
невъзможно цялото произведено количество да бъде натоварено на една
транспортна единица, както и такива, при които е било невъзможно да се
поцинкова в ЗПЦ цялото изработено количество, респ. не отрича, че е имало
забавяне на доставките и доставки на части. Сигурен е, че стоките са били
доставяни с набор от документи, предадени на хартиен носител на ответника,
вкл. заверени за вярност копия от дипломи на заварчиците, сертификати,
дневници на заваръчни работи, сертификати от Завода за горещо
поцинковане.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят П.П., служител при
„ВИ“ ООД, който е бил технически ръководител на обект яз. Въча.
Свидетелят разказва, че първоначално обектът бил възложен на „ИГ“ ООД, но
поради голямата забава и некачествено изпълнение ангажирали друг
изпълнител - „Б. 2005“ ЕООД. Така „ИГ“ ООД изработило ок. 12 тона
метални конструкции, а другите изпълнители – останалите 10-12 тона.
Разказва, че обектът бил с пропусквателен режим и на място нямало кантар,
поради което разтоварвали камионите с доставки по най-бързия начин и го
пускали, за да не заемат място, а доставените метални елементи разопаковали
и проверявали едва при монтажа след около месец. Той не бил подписвал
кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи на „ИГ“ ООД и не му
било известно дали такива били подписвани и от кого. Документите от „Б.
2005“ ЕООД подписвал той. Спомня си, че имало доставено от „ИГ“ ООД
около тон некачествено количество елементи, които не отговаряли на
размерите, били некачествено поцинковани и др. подобни недостатъци. Тези
възражения отправял до офиса на „ВИ“ ООД и от там решавали какво да
направят. Знае, че определено количество не било поправимо и било върнато,
други били допълнително поцинковани. Част от изделията били изработени
лично от „ВИ“ ООД и изпратени за поцинковане в гр. Асеновград.
Доведен от ответника е и свидетелят Е.Я., строителен инженер при
„ВИ“ ООД, водил кореспонденцията със св. С.С.. Същата разказва, че
разговорите по процесния договор били водени по имейл, като имало и една
среща, проведена в офис на „ИГ“ ООД, където уговорили да разделят цената
на металните конструкции и тази за транспорт, които да фигурират като
отделни пера. В този смисъл била изготвена и изпратена преди м.12.2018 г.
втора оферта, която била приета за ок. 21 тона метални конструкции. В
изпълнение на същата ищецът следвало да достави 50 % от поръчаните
количества до един месец, а останалите – на два пъти евентуално. Първото
количество обаче било доставено до обекта с голямо закъснение през м. април
2019 г. и в крайна сметка били доставени само ок. 13 тона. На място нямало
кантар и доставките на били проверявани, а били приемани на доверие, като
последствие били установявани недостатъци. Доставките не били придружени
и с никакви документи, вкл. нямало сертификати за качество. Поради забавата
на ищеца, продължила 6 месеца, наели друг изпълнител за неизпълнените ок.
11 тона метални елементи. Свидетелката разказва, че нямало промяна в
поръчаните елементи, а само уточняване на размерите за елементите, които не
можело да се изработят съгласно първоначалните чертежи. Разказва още, че
9
не били правили писмени възражения за недостатъци, но на място в офиса на
ищеца били връщали конструкции.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са първоначално предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на остатък от дължимо
възнаграждение по договор за изработка на метални конструкции и
мораторна лихва върху него, както и насрещен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предп. второ от ЗЗД за връщане на недължимо платена част от
възнаграждението по същия договор.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
По първоначално предявените искове по чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния
договор за изработка; 2.) точното изпълнение на задължението на
изпълнителя (ищец) за изработване и доставка на уговорените количества
метални конструкции; 3.) предаването на извършената работа и приемането й
от възложителя (ответник), както и 4.) неизпълнението на насрещното
задължение на последния за заплащане на уговореното възнаграждение, респ.
забавата му. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания, както и техния размер. По
отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точното изпълнение на паричното му задължение, респ.
наличието на други правопогасяващи и/или правоизключващи факти,
обуславящи недължимост на търсената сума.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през м.
ноември 2018 г. между ищеца „ИГ“ ООД, в качеството му на изпълнител, и
ответника „ВИ“ ООД – възложител, е сключен договор за изработка на
метални конструкции за обект „ЯВ“ при условията на оферта №
Qv020119_A/06.11.2018 г. Съгласно офертата предмет на договора са ок. 21
тона метални конструкции при уговорено възнаграждение, формирано като
сбор от стойността на изработените елементи при ед. цена от 3370 лв./1 тон,
вкл. метал, изработка и горещо поцинковане, и стойността на транспорта до
обекта при ед. цена от 875 лв./1 курс.
Не е спорно също, че във връзка с договора ищецът е издал две
фактури, по които получател е ответникът, а именно: фактура №
510000/21.12.2018 г. на стойност 74894,88 лв. с вкл. ДДС за 18,520 тона
метални конструкции, както и фактура № **********/25.09.2019 г. на
10
стойност 13624,26 лв. с вкл. ДДС за 2,635 тона метални конструкции и техния
транспорт. Безспорно е също, че първата фактура е платена в пълен размер,
както и че плащане по втората не е постъпило.
Спорно е дали такова плащане по втората фактура се дължи. Съдът
намира, че следва да бъде даден отрицателен отговор на този въпрос, като
аргументите за това са следните:
Според чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението се дължи за приетата
работа, респ. възникването на задължението за заплащането му е обусловена
от приемането на възложителя. Последният, от друга страна, има задължение
да приеме извършената съгласно договора работа – арг. от чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Законът не предвижда изрична форма за приемането, като според съдебната
практика то може да се осъществи и чрез конклудентни действия,
придружаващи получаването на фактическата власт върху изработеното
(решение № 218 от 23.12.2016 г. по т.д. № 3709/2015 г. на ВКС, II т.о.).
Приемането обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и едно правно действие – признание, че то напълно
съответства на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му
(решение № 84 от 30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о.,
решение № 231 по т.д. № 1056 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Именно за да
може да се даде на приемането значението на одобряването, разпоредбата на
чл. 264, ал. 2 ЗЗД предвижда, че при приемането възложителят трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение
(явни недостатъци или отклонения), освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно (скрити или новопоявили се), като за последните трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им. Такова уведомяване не е
необходимо, ако изпълнителят е знаел за съответните скрити недостатъци
(чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД).
В разглеждания случай от обсъдените писмени доказателствени
средства (приемо-предавателни протоколи и ел. кореспонденция между
страните) и заключението на изготвената комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, се доказва, че ищецът е доставил до
ответника и последният е приел общо 7.98 тона метални конструкции, за
които са издадени и подписани от представители на двете страни приемо-
предавателни протоколи, като от доказателствата не може да се направи
категоричен извод тези количества кои доставки касаят, респ. с коя фактура
са остойностени. Няма безспорни доказателства също дали поръчаните от
ищеца „ИГ“ ООД на „Булмаг 2003“ ЕООД 8.9 тона метални конструкции са
доставени и приети от ответника „ВИ“ ООД, нито дали поръчаните от „ВИ“
ООД на същото трето лице 12.289 тона компенсират липсващо изпълнение на
ищцовото дружество по процесния договор, а не се отнасят до нова поръчка,
респ. следващ етап от изпълнението на договора за обществена поръчка №
16РП-У60А041 от 21.05.2018 г., по който ответникът е изпълнител (данни за
което се съдържат в ел.кореспонденция на страните от м. юни 2019 г.).
Положителен извод за доставка и приемане на всички метални конструкции,
вкл. и тези по издадената втора фактура, не може да бъде направен и от
свидетелските показания на св. Ст. Стойчев, тъй като в тази им част
11
показанията са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен
материал. От счетоводната част на експертното заключение се доказва, че
ответникът „ВИ“ ООД не е осчетоводил втората фактура и не е ползвал
данъчен кредит по нея. Плащането по тази фактура е и изрично оспорено от
получателя в обсъденото по-горе ел. писмо от 26.09.2019 г.
От гореизложеното следва, че ищецът не е доказал, при условията на
пълно и главно доказване, изпълнението на възложената му работа, за която е
издадена процесната фактура № **********/25.09.2019 г., и приемането на
същата от насрещната страна, като условие за възникване на паричното
негово вземане за получаване на уговореното възнаграждение. Следователно
предявеният главен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Предвид недължимостта на главното вземане, недължима се явява и
мораторната лихва върху него, респ. на отхвърляне подлежи и аксесорният
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По насрещния иск по чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД:
За успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже даването,
респ. получаването на процесната сума, както и нейния размер. В тежест на
ответника е да установи наличието на правно основание за настъпилото
имуществено разместване на блага.
В случая е безспорно, а се доказва и от приобщените доказателства
(вкл. извлечение по сметка на изпълнителя), че ищецът по насрещния иск
„ВИ“ ООД е заплатил в полза на „ИГ“ ООД сумата от 74894,88 лв. с вкл.
ДДС, за която е издадена фактура № 510000/21.12.2018 г. за стойността на
18,520 тона метални конструкции. Спорно е дали част от тази сума в размер
на 5000 лв. – предмет на частичния кондикционен иск, е дължимо платена или
подлежи на връщане като получена на неосъществено основание.
От счетоводната част на експертното заключение се доказва, че „ВИ“
ООД е осчетоводило платената от него фактура и е ползвал данъчен кредит
по нея, с което свое извънпроцесуално поведение дружеството е признало
полученото изпълнение по счетоводния документ и дължимостта на
вземането по него. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, в
която се приема, че фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и тяхното осчетоводяване, включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представляват недвусмислено признание на задължението (напр. решение №
45 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №166 от 26.10.2010
г. по т.д.№991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д.
№588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). При това положение възражението на
възложителя, че полученото впоследствие изпълнение е било неточно в
количествено отношение е неоснователно.
Неоснователно е и възражението му за некачествено изпълнение. Дори
работата да е била с недостатъци, данни за което се съдържат в свидетелските
показания на св. Е. Янкова и П.Петков, не се установява възложителят „ВИ“
ООД да е отправил до изпълнителя „ИГ“ ООД надлежни и своевременни
възражения по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД за неправилно изпълнение (извън
отразените в приемо-предавателния протокол от 08.04.2019 г. шини и тръби,
които изобщо не са фактурирани), поради което и по аргумент от
12
необоримата презумпция, регламентирана в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата се
счита за приета. Законова последица от неуведомяването на изпълнителя за
некачественото изпълнение е загубата на правата на възложителя, уредени в
правната норма на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, в т.ч. да иска съответно намаляване на
възнаграждението.
При това положение по делото е доказано наличието на правно
основание, по силата на което „ИГ“ ООД задържа цялата получена сума по
издадената фактура № 510000/21.12.2018 г., и предявеният срещу него
насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и представения
списък по чл. 80 ГПК, в полза на „ВИ“ ООД следва да бъдат присъдени
разноски по отхвърлените искове, предявени срещу него. Такива се
претендират за депозит за вещо лице в размер на 500 лв. и адвокатско
възнаграждение. Последното е в общ размер на 1050 лв. за цялото
производство по делото, като са представени и доказателства за реалното му
заплащане – договор за правна защита и съдействие от 05.05.2021 г. и
преводно нареждане от 09.07.2021 г. Доколкото в договора не е посочен
конкретен размер на възнаграждението, уговорен за защита по всеки от
предявените три иска, съдът приема, че същото е уговорено поравно, тоест по
350 лв. за всеки иск. Така в полза на ответната страна по отхвърлените два
иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1200 лв., от които 500 лв. за депозит за вещо лице и 700
лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на „ИГ“ ООД също следва да
се присъдят разноски по отхвърления насрещен иск, предявен срещу него, в
общ размер на 600 лв., от които 500 лв. за платен депозит за вещо лице и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. ЗПЗ, ***, представлявано
от управителя П.И.Н., срещу „ВИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от управителя
Г.А.П., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 13624,26 лв. (тринадесет хиляди шестстотин двадесет и
четири лева и двадесет и шест стотинки), представляваща незаплатено
възнаграждение по договор за изработка съгласно оферта №
Qv020119_A/06.11.2018 г., включващо стойността на изработените 2635 кг
метални конструкции за обект „ЯВ“ и техния транспорт до мястото на
доставка, за която сума е издадена фактура № **********/25.09.2019 г.,
както и сумата от 1933,89 лв. (хиляда деветстотин тридесет и три лева и
13
осемдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 26.10.2019 г. до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 19.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от
управителя Г.А.П., срещу „ИГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Младост, ж.к. ЗПЗ, ***, представлявано от
управителя П.И.Н., насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) – частичен
иск от сума в общ размер на 23381,76 лв., представляваща недължимо
заплатена стойност по фактура № 51000002690/21.12.2018 г. на недоставено
количество метални конструкции от 5,040 тона по сключен между страните
договор за изработка съгласно оферта № Qv020119_A/06.11.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ИГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н Младост, ж.к. ЗПЗ, ***, представлявано от управителя П.И.Н.,
да заплати на „ВИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от управителя Г.А.П., сумата от
1200 лв. (хиляда и двеста лева) за сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВИ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от управителя Г.А.П. , да
заплати на „ИГ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Младост, ж.к. ЗПЗ, ***, представлявано от управителя П.И.Н.,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14