№ 4022
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215917 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *******************, представлявано от управителя
П.Г.Х против Наказателно постановление № 22-2100049/28.10.2021 г., издадено от
Директора на ДИТ-София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице, в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН. В жалбата се поддържа, че е нарушена процедурата по предявяване и връчване
на АУАН, като се претендира, че същият не е връчен лично на представляващия
нарушителя, с оглед на което се счита, че АНО при издаване на НП е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗАНН. На следващо място се претендира, че
дружеството-жалбоподателя е било санкционирано повече от един път за едно и също
нарушение, а именно неизпълнение на предписание на контролния орган, изразило се в
незаплащане на дължимото месечно трудово възнаграждение за различни месеци на
лицето Б.Д.Б. Счита се, че в АУАН и НП липсва посочване на точното място на
извършване на нарушението, както и че при определяне на размера на санкцията над
минималния от 1500 лева е допуснато процесуално нарушение, поради това, че
размерът на същата не е издивидуализиран в съответствие със смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно това, че липсват други нарушения на трудовото
законодателство. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
1
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт, който
предлага НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
В резултат на извършена на 02.07.2021 г. проверка, обективирана в протокол за
извършена проверка № ПР2121992, на *************, в качеството на работодател
били дадени редица предписания, сред които и Предписание № 9, със следното
съдържание: „Работодателят да заплати до пълния размер начисленото във фиш за
заплата за м.02.2021 г. на Б.Д.Б, съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда.“
Предписанието било със срок на изпълнение – 23.08.2021 г.
В хода на последваща проверка, извършена на 07.10.2021 г., резултатите от
която са обективирани в Протокол №ПР2132797 от 07.10.2021 г., било констатирано
неизпълнение на даденото предписание.
По доказтелствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване:
показанията на актосъставителя Х. П. и св. Н. К.; АУАН; НП; копия на обратна
разписка, заповеди за компетентност, длъжностна характеристика, протоколи за
проверка, призовки по чл.45, ал.1 от АПК, писмо от управителя на ************* до
ДИТ-гр. София, преводно нареждане, разпечатка от банкова сметка, фиш за заплата за
м.януари 2021 г. на Б.Д.Б.
Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна
непротиворечивост, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a
contrario/ от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на
доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа
за случая. В подкрепа на казаното от нея са и приложените протоколи за проверка, като
с подадената жалба не се представят доказателства за изпълнение на даденото
предписание №9 от протокол за извършена проверка № ПР2121992/02.07.2021 г., а
постановлението се атакува на процесуално основание.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, настоящият състав
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
2
легитимирана страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е
породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По възраженията в жалбата относно приложението на процесуалния закон,
съдът намира следното: При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.
е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и
чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Неоснователно е възражението за липса на посочено място на извършване на
нарушението, тъй като както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочено, че
нарушението е извършено на 24.08.2021 г. в предприятието на работодателя, което е
достатъчна индивидуализация на мястото на деянието.
Съдът счита, че редовно е изпълнена и процедурата по съставяне и предявяване
на АУАН, като за съставянето на същия съгласно показанията на св. П., управителят на
************* – П.Г.Х, е бил надлежно призован по телефона и се е явил на
07.10.2021 г. в сградата на ДИТ-София. Съставеният на същата дата АУАН №22-
2100049 му бил предявен и той се запознал със съдържанието му /видно от показанията
на свидетелите П. и К./, след което обаче е отказал да го подпише и си тръгнал. При
това положение, отказът му да подпише акта е бил удостоверен с подписа на един
свидетел – Н. К.. Описаните действия са извършени в съответствие с изискванията на
процесуалния закон – чл.40, ал.1 ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Съгласно
цитираните разпоредби, актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението. Актът се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. В тази хипотеза не е предвидено задължение за връчване на препис
от акта на нарушителя, като съгласно чл.43, ал.5 ЗАНН само при подписване на акта от
негова страна, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. Задълженията на участниците в процедурата
3
са уредени именно по този начин, доколкото връчването на АУАН може да се
удостовери само при съдействие на нарушителя и подписване както на АУАН, така и
на разписката за получаване на същия, а при липса на такова съдействия, ще липсва
възможност за удостоверяване на връчването, поради което не е и предвидено
задължение за връчване на препис от акта.
С оглед на гореизложеното и бидейки последователен на горните съждения,
законодателят в разпоредбата на чл.43, ал.4 ЗАНН е предвидил, че само когато АУАН
е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако
няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване, но не и в случаите когато нарушителят е присъствал при
съставяне на акта, но е отказал да го подпише, какъвто именно е настоящият случай.
Следователно, при съставяне и предявяване на АУАН в конкретния случай, са
спазени всички изисквания на процесуалния закон и не е допуснато твърдяното от
жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на правото му на защита.
НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, чрез неговия
управител, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към
началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Не е нарушен и принципът „non bis in idem” /забрана за повторно санкциониране
за едно и също нарушение/, тъй като всяко едно от предписанията, макар и вписани в
един и същи протокол за проверка, представляват отделно основание за вменяване на
задължение на адресата на предписанието и неизпълнението на всяко едно от тях
представлява отделно административно нарушение.
Съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна
гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят не е изпълнил задължително и влязло в законна сила предписание № 9
на ДИТ-София, дадено с протокол за извършена проверка № ПР2121992/02.07.2021 г. –
да заплати до пълния размер начисленото трудово възнаграждение във фиш за заплата
за м.02.2021 г. на Б.Д.Б, съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда, който факт не се
оспорва от жалбоподателя, а в жалбата само се твърди, че определеният за изпълнение
на предписанието срок е бил твърде кратък. Същевременно обаче не са представени
доказателства от страна на дружеството жалбоподател за изпълнение на даденото
предписание и след този срок, включително и до приключване на съдебното следствие.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема,
че дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 415, ал. 1 КТ -
да изпълнява предписанията на контролните органи, които не са били предмет на
4
оспорване, т. е. подлежат на изпълнение.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя
като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие. Субективната страна не следва да бъде обект на обсъждане, доколкото се
касае за отговорност на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
безвиновна.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла
на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид – параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН. По
тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед
на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за
настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на
деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто
извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт
на неизпълнение на предвидените в КТ задължения на физическите и юридическите
лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването
на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл.
28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай, нарушението е застрашило обществените
отношения, свързани с обезпечаване надлежното заплащане на дължимото трудово
възнаграждение, а доказателства за изпълнение не се представят и към момента на
настоящото произнасяне (т.е. забавата е повече от една година), поради което следва да
се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на имуществената санкция.
Съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 КТ, който не изпълни задължително
5
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Наложената санкция,
според настоящия съдебен състав, е законосъобразна: липсват данни за предходни
нарушения, но в рамките на проверката са налице други констатирани такива, като
предписанието не е изпълнено и към момента (т.е. касае се за сериозна
продължителност на неизпълнението). В този смисъл и съдът намира, че не са налице
основания за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до
минималния размер.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, който счита, че съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 129 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100049/28.10.2021 г.,
издадено от Директора на ДИТ-София, с което на ******************* е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.
415, ал. 1 КТ, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА ******************* ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.София, сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, пред
Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6