РЕШЕНИЕ
№
1153
гр.
Пловдив, 03 .07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Георги Гешев, като разгледа КАНД №829 по
описа на съда за 2020 година,
докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на „Естела 63“ ЕООД, ЕИК201189470, седалище гр. Пловдив, ул.
„Зефир“ №6 чрез адв.Т. срещу Решение № 239 от 14.02.2020 г., постановено по АНД
№ 7918/2019г по описа на Районен съд – град Пловдив, ХХVІ н. с., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 455705-F491139/06.08.2019г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за
административно нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ,
вр. чл.118 ал.4 т.2 от ЗДДС е наложено на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС
административно наказание „имуществена санкция в размер на 500.00 лева“.
Жалбоподателят
твърди, че решението постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради
необоснованост, като моли за неговата отмяна. Счита, че неправомерно е
ангажирана неговата административно - наказателна отговорност, като от негова
страна не е осъществено съставомерно деяние по вмененото му административно
нарушение. Оборва
изводите на съда във връзка със събраните гласни и писмени доказателства, които
счита, че са анализирани неправилно и при липса на логична последователност с
оглед на тяхната преценка. Твърди, че има разминаване между посочените АУАН и
НП като нарушение разпоредби. Също така има наложени две отделни
наказания за едно извършено нарушение, тъй като дружеството е санкционирано затова,
че липсва сключен договор с трето лице за поддръжка на фискалния апарат, както
и че същият не е свързан с НАП. Посочва се, че за нарушена норма е следвало да
се посочи разпоредбата на чл.118, ал.5 ЗДДС. Наказващият орган се е произнесъл
извън срока по чл.52 ЗДДС. В АУАН и НП не се съдържали задължителни реквизити.
При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла чл.28 ЗАНН.
Сочи на съществено нарушение на производствените правила, свързани
с разкриване на обективната истина, както и на направените правни изводи. Ето защо счита, че
съдебното решение следва да бъде отменено, както и атакувания то него
административен акт.
Ответният административен орган – ЦУ на
НАП чрез Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, чрез писмено становище
на процесуалния си представител гл. юриск. И.А. дава становище за
неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и счита, че
следва да бъде оставен в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен
интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това
съображения:
Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба предявена от „Естела 63“ ЕООД против НП № 455705-F491139 от 06.08.2019г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП. Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН №F491140 от
07.07.2019г. съставен
от С.Т.С, заемаща длъжността „*** в ЦУ на НАП. Обективираните в акта
констатации се свеждат до това, че при извършена проверка на 03.06.2019г. в
обект – магазин за цветя и подаръци, намиращ се на адрес в гр.Пловдив, ул. „Зефир“ №6, стопанисван
от „Естела-63“ ЕООД, ЕИК ********* се установява, че към момента на проверката
дружеството работи с ФУ, без да има сключен валиден писмен договор за
техническо обслужване и ремонт със сервизна фирма за ФУ Datecs DP-35 KL с
ИН на ФУ №DT430234 и ИН на ФП №02717053. При поискване е
представен договор за техническо обслужване и ремонт №130440/29.01.2018г. сключен с „РГБ и Изот
сервиз“ ООД с ЕИК *********, валиден до 09.01.2019г. След последвала справка в
информационните регистри на НАП модул „ФУ“ от 03.06.2019г. договорът за ТОР на
ФУ е валиден до 09.01.2019г. На 07.06.2019г. е представен подновен договор за
техническо обслужване и ремонт на ФУ. Нарушението е констатирано и
документирано с ПИП сер. АА № 0023432/03.06.2019г. и № 0023435/03.06.2019г.
Така описаното нарушение не води до неотразяване на приходи. Въз основа на
съставеният АУАН е издадено и атакуваното НП, с което било прието за
установено, че към датата 03.06.2019г. е извършено административно нарушение,
като дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 16, ал.1 Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4. т.2 ЗДДС. В хода на
съдебното заседание са представени писмени доказателства, удостоверяващи, че
обекта се стопанисва и от „Естела-63“ ЕООД, както договор за техническо
обслужване на ФУ Datecs DP-35 KL с ИН на ФУ №DT430234 и
ИН на ФП №02717053. За да потвърди обжалваното НП,
районният съд е приел, че от АУАН и НП по категоричен начин става ясен
механизма на извършеното нарушение, неговия автор и същите са издадени при
липса на съществени нарушения на проведения административно наказателен процес. За да обоснове този си
извод той анализира показанията на
разпитания свидетел, актосъставителя Светла Стефанова, които са послужили като
основа на административният орган да приеме липсата на валиден писмен
договор за техническо обслужване и ремонт със сервизна фирма за ФУ Datecs DP-35 KL с
ИН на ФУ №DT430234 и ИН на ФП №02717053.. Съдът е кредитирал събраните гласните и писмени доказателствата,
които посочил, че касаят в пълнота изясняването на факти и обстоятелства по
извършеното административно нарушение. Посочил, че липсва съществен порок на
проведения административно наказателен процес, който да ограничава
правото на защита на нарушителя, а наложеното наказание е законосъобразно
определено и съответно на тежестта извършеното нарушение. Направените
възражения били отхвърлени.
Решението на районния съд е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за наличие на обективни и субективни
признаци за съставомерност за извършено административно нарушение от
конкретното административно наказано търговско
дружество. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора
на административно нарушение, неговото обективно отговорно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. За да потвърди атакуваното пред него
наказателно постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма
на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на
административно – производствените правила, свързани с описание на
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съобразно правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при описание на обстоятелствата,
които касаят извършеното нарушение, следва ясно и недвусмислено да бъде изяснен
въпросът кои обстоятелства водят до съставомерното поведение на нарушителя.
Липсват неяснота, непълнота и липса на конкретни факти, които касаят
административното нарушение и които да водят до ограничаване правото на защита
на нарушителя. Не е налице съществен порок на проведения административно
наказателен процес, водещ до ограничаване правото на защита на нарушителя. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на
районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е
необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, се
явяват неоснователни. Във връзка с
възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая
да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на
първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен
отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства
по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направените искания за присъждане на разноски,
такива се дължат на ответника. Същите се констатираха в размер на 100 лева
съгласно приложен списък с разноски към отговора на касационната жалба. Съдът
съобрази разпоредбата на чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ал.1 ЗПП, вр.чл.27е от
Наредба за заплащане на правната помощ, както и действителната фактическа и
правна сложност на делото, реалното участие на страните по него и определи
същите в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
вр. чл.63 ал.1 и ал.5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №239
от 14.02.2020 год., постановено по АНД № 7918/2019 година по опис на Районен
съд – Пловдив - XXVI наказателен
състав.
ОСЪЖДА „ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, ЕИК201189470,
седалище гр. Пловдив, ул. „Зефир“ №6 да
заплати на НАП направените разноски пред касационната инстанция в размер на
80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.