Р Е Ш Е Н И Е № 670
гр. Сливен, 14.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І –ви граждански състав в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.
В. като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 588 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по молбата за допускане на развод по
взаимно съгласие с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК. Движи се по реда на
чл. 330 и следващите от ГПК.
В молба си ищцата твърди,
че с ответника сключили граждански брак, за който е издаден Акт № 10/20.04.1988
г. от Община М., област Б., който е първи по ред за двамата. От брака си имат
две пълнолетни деца.
Сочи, че бракът им бил сключен с желание,
всичко протичало нормално с разбирателство, но тези добри взаимоотношения били
през първите няколко години.
Предвид различията в характерите настъпила
хладина, неразбирателство между страните, постепенно се отчуждили, прекъснали
всякакви духовни и физически контакти.
Счита, че за в бъдеще не могат да живеят
заедно, да бъдат пълноценно семейство, тъй като бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен и съществува само формално.
Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася
по въпроса за вината. Заявява, че страните нямат семейно жилище.
Моли след прекратяване на брака да запази брачното
си фамилно име Д., ако ответника не възрази. Не претендира за издръжка, както и
за разноските, които е направила в производството.
Не е постъпил писмен отговор при условията на
чл. 131 от ГПК.
В съдебно
заседание ищцата се явяват лично и с пълномощник, моли съда да прекрати брака
без да се произнася по въпроса за вина, като производството премине от исково
към охранително.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично, моли съда да прекрати брака по взаимно съгласие между страните.
Съгласен е с предложеното споразумение и моли съда да го одобри. Изразява съгласие
ищцата да продължи да носи брачното фамилно име.
На база на изявление на страните, съдът с протоколно
определение е приложи хипотезата на чл. 321, ал. 5 от ГПК, като е преминал от
исково към производство по развод по взаимно съгласие при условията на сключеното
споразумение.
Изложеното споразумение в писмен
вид по чл. 49, ал. 4 от СК, отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4 във вр. с
чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона и морала. Съпрузите са
постигнали съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 51 от СК
и са уредили личните и имуществените отношения след прекратяване на брака и
следва да бъде одобрено с окончателния съдебен акт.
Горната фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Молбата
е допустима. Налице е положителната процесуална предпоставка, визирана в чл. 50
от СК, за водене на настоящото производство.
Молбата за развод по взаимно съгласие е основателна и като такава следва
да бъде уважена. Желанието на страните е сериозно и непоколебимо по време на
целия процес. Съдът не следва да издирва мотивите за това решение на съпрузите.
Изложеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 51 от СК. В него са
уредени всички лични и имуществени отношения между съпрузите.
Окончателната д.т., която съда определя е в размер на 60 лв. вносима поравно от съпрузите.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключения с Акт № 10 на 20.04.1988 г. пред длъжностното
лице по гражданското състояние гр. М., общ. Б., граждански брак между Г.С.Д., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Д. *** и З.М.Д.,
с ЕГН ********** ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение с правно
основание чл. 51 от СК.
След прекратяване на брака Г.С.Д., с ЕГН ********** ще носи
брачното си фамилно име Д..
Страните не са придобивали движими
вещи и влогове, поради което нямат претенции един спрямо друг понастоящем и за
в бъдеще.
Страните нямат претенции за
издръжка един спрямо друг.
ОСЪЖДА Г.С.Д., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната
власт окончателна д.т. в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА З.М.Д.,
с ЕГН ********** *** да заплати в полза
на съдебната власт окончателна д.т. в
размер на 30 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: