Определение по дело №1086/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2011 г.
Съдия: Валери Междуречки
Дело: 20101200501086
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 130

Номер

130

Година

06.06.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.04

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Красимира Х Боюклиева

Васка Динкова Халачева

Кирил Митков Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно гражданско дело

номер

20125100500092

по описа за

2012

година

С решение № 150/13.01.012 година, постановено по гр.дело № 886/2011г., К.Р.С. разпределил ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006г. на ИД на АК-гр.С., с административен адрес: Г. , ул. "К. О. №22, с трайно предназначение: урбанизирана територия с начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м/, при граници на целия имот: поземлен имот с идентификатор № *, поземлен имот с идентификатор 40909.107.136, поземлен имот с идентификатор 40909.107.135 и поземлен имот с идентификатор 40909.107.138, между Ф. Х. А. с ЕГН * и М. Х. А. с ЕГН *, двамата от Г., ул. "К. О. №2., от една страна и А. Х. А. с ЕГН * от Г., ул. "К. О. №22, от друга страна, по следния начин:Ф. Х. А. и М. Х. А. ще ползват реална част от дворната площ на поземлен имот №*, в размер на 65.64 кв.м в частта, оцветена с червен цвят на приложената и надлежно заверена скица-проект (лÞст 56 от делото), представляваща неразделна част от решението, а А. Х. А. ще ползва свободна дворна площ от поземлен имот с идентификатор *, в размер на 61.36 кв.м, оцветена в жълт цвят от скицата-проект.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от А. Х. А. от гр. К., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно. Твърди се в жалбата, че не се доказало по делото, въззивникът да е отказал доброволното разпределение на ползването на процесния имот. В тази връзка се излага довод, че още през 1993 година между страните било постигнато съгласие за реалното разпределение на имота, като същият бил измерен от тях и по очертаната разделителна линия, ищецът Ф. Х. А., като строител, построил вътрешна стена, започваща от североизточният ъгъл на едноетажната сграда с нежилищно предназначение с идентификатор *.2 и завършваща на общата граница на двете еднофамилни жилищни сгради - първата с идентификатор *.1- собственост на жалбодателя и втора - с идентификатор *.3 - собственост на ищците. От този момент до началото на 2011 година страните нямали никакви претенции един спрямо друг за реалното ползване на съсобствения поземлен имот. През тези години ищецът си построил в неговата реална част от съсобственият поземлен имот и външна тоалетна, залепена на северният ъгъл на къщата му и оградата на поземленият имот, граничеща с улица „К. О.. Предвид изложеното, жалбодателят считал, че всички съсобственици си разпределили доброволно реалното ползване на съсобственият недвижим имот, при спазване на еднаквите дялове, като ползвали напълно еднакви квадратури, поради което така предявеният от ищците иск с правно основание чл.32 от ЗС бил неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен. В случая не били налице предпоставките по чл.32 ал.2 от ЗС за пререшаване на вече решен доброволно въпрос за реалното ползване на съсобствения имот. Предвид изложеното въззивникът моли да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и предявеният иск с правно основание чл.32 от ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждането на разноски. В съдебно заседание жалбодателят поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание и с отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ал.1 ГПК, същата се оспорва като неоснователна от процесуалния представител на въззиваемата страна Ф. Х. А. и М. Х. А..

Срещу определение № 525/08.02.2012г., постановено по делото по реда на чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от адв. В.В.- пълномощник на Ф. Х. А. и М. Х. А., с което е отхвърлена като неоснователна молбата им по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта относно разноските. Определението се обжалва като незаконосъобразно. Жалбодателите молят съда да го отмени и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба на А. Х. А.:

Предявен за разглеждане от първоинстанционния съд е иск по чл.32 ал.2 ЗС, за разпределение между страните Ф. Х. А. и М. Х. А. и А. Х. А. ползването на съсобствен поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006г. на ИД на АК-гр.С., с административен адрес: Г., ул. "К. О. №22, с трайно предназначение: урбанизирана територия с начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м/, при граници на целия имот: поземлен имот с идентификатор № *, поземлен имот с идентификатор 40909.107.136, поземлен имот с идентификатор 40909.107.135 и поземлен имот с идентификатор 40909.107.138, като се твърди в исковата молба, че между съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие относно разпределението на ползването.

Не се спори от страните по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства: НА №115, том I, дело № 369/1990г. на нотариуса при КРС, НА №42, том II, дело № 479/1991г. на нотариуса при КРС, нотариален акт № 20, том 1, дело №19/2011г. на нотариус К.Д., скица №3869/16.12.2010г., че страните са съсобственици на процесния поземлен имот, при равни дялове – на 1/2 идеална част за ищците и 1/2идеална част за ответника.

С представеното по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, прието и неоспорено от страните, се предлагат следните варианти за разпределение на ползването: разпределя се реалното ползване на свободната дворна площ на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №*, находящ се в Г. заедно с намиращите се в него жилищна сграда с идентификатор *.1 и жилищна сграда с идентификатор *.3, както и сграда с идентификатор *.2 и други подобрения, която свободна дворна площ представлява част от поземлен имот с идентификатор *, между съсобствениците, като се предоставя на: Ф. Х. А. и М. Х. А. - за ползване реална част от дворното площ на поземлен имот №*, в размер на 65.64 кв.м в частта, оцветена с червен цвят на приложената скица-проект (лист 56 от делото), а на А. Х. А. се предоставя за ползване свободна дворна част от поземлен имот с идентификатор *, в размер на 61.36 кв.м, оцветена в жълт цвят от скицата-проект. В съдебното заседание, проведено на 14.12.2011г., процесуалните представители на страните са изразили съгласие разпределението на ползването на имота да се извърши съгласно този вариант от заключението на вещото лице.

При тези доказателства по делото, предявеният иск се явява основателен и доказан. Самото предявяване на иска по съдебен ред е индиция, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за разпределение ползването на съсобствения имот, поради което доводът на въззивника в този смисъл не се възприема. На следващо място – извършеното разпределение съгласно възприетия вариант, изготвен от вещото лице, отчита фактическото положение на изградените в имота постройки, като е съобразен с равните площи на застройка в имота, входовете на двете жилищни сгради, индивидуална собственост на страните и на пристройката, собственост на въззивника. От вещото лице е реално разпределено за ползване останалата свободна площ от дворното място, като разликата в големината на двете части е от 4 кв.м. Що се отнася до изразеното от жалбодателя във въззивното съдебно заседание нежелание да бъде съборена съществуващата в имота ограда, с която се твърди, че навремето било извършено доброволно разделяне на имота, то е видно от заключението на вещото лице, че при предложения вариант на разпределение на ползването, се налага или преместването на оградата на 2.14м на югоизток /в частта й с дължина 7.30 метра/ и удължаване на 2.14 м от частта й с дължина 1.34 м или изграждането на нова ограда от условната разделителна линия между сградите с идентификатор № *.3 и № *.1, с дължина 3.48м под ъгъл 65 градуса спрямо източната стена на сграда с идентификатор № *.1, с което по никакъв начин не се засягат собственическите права на страните. Не на последно място, при извършеното разпределение съдът се е съобразил с изрично изразеното съгласие от страните в съдебно заседание същото да бъде извършено по възприетия със съдебното решение вариант.

При това положение въззивната жалба на А. Х. А. срещу решението на първостепенния районен съд е неоснователна. Същото като правилно следва да бъде потвърдено.

По частната жалба на Ф. Х. А. и М. Х. А., подадена чрез представителя им по пълномощие срещу Определение № 525/08.02.2012г. по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбата е неоснователна. До приключване на последното заседание в първата инстанция, ищците не са представили списък на разноските според изискването на чл. 80 ГПК. Съгласно тази норма страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, което е различно от поискване на разноските в хода на устните състезания и каквото е направено от страна на пълномощника на частните жалбодатели. Разпоредбата на изр.2-ро на цитираната разпоредба предвижда, че ако в посочения срок не е представен списък на разноските, страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. След като в случая ищците не са представили списък на разноските, същите нямат право да искат изменение на решението в тази му част. Ето защо, като е отхвърлил молбата на частните жалбодатели за изменение на решението в частта му за разноските, първ¯инстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. Определението като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по въззивната му жалба, която е неоснователна, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 250 лв.- адвокатско възнаграждение от платеното такова в размер на 500 лв. за тази инстанция, предвид обстоятелството, че процесуалното представителство обхваща включително такова по частната жалба, която от своя страна е неоснователна.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/13.01.2012г. и определение № 525/08.02.2012г., постановени по гр.д. № 886/2011г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН * от Г., ул. "К. О. №22 да заплати на Ф. Х. А. с ЕГН * и М. Х. А. с ЕГН *, двамата от Г., ул. "К. О. №2., направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 250 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

9C63040B26F2099BC2257A130024E6C8