РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Перник, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500145 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 53 от 26.03.2024 г. по гр.д. № 678/2023 г. Районен съд Радомир е признал
по реда на чл. 422 ГПК, че Ф.Б.А. дължи на „Топлофикация-Перник“ АД на основание чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
06.04.2023 г. по ч.гр.д. № 289/2023 г. на Районен съд Радомир:
- 1092,59 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до имот с адрес ***, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г.
до окончателното заплащане;
- 156,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главница за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г.
След подадено възражение по чл. 414 ГПК от ответника/длъжника срещу заповедта за
изпълнение и въз основа на искова молба от 18.08.2023 г. спорът за вземането е продължен
по реда на чл. 422 ГПК.
Ф.Б.А. е починала на ***, преди приключване на съдебното дирене на 26.02.2024 г.
Този факт не е бил съобразен от Районен съд Радомир, който с решение № 53 от 26.03.2023
г. по гр.д. № 678/2023 г. е признал за установено, че починалата Ф.Б.А. дължи на
1
„Топлофикация-Перник“ АД вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
По въззивна жалба на наследника на починалата, Б. Б. И., посоченото решение № 53 от
26.03.2023 г. по гр.д. № 678/2023 г. е обезсилено с решение № 324 от 25.10.2024 г. по в.гр.д.
№ 436/2023 г. на Окръжен съд Перник и делото е върнато на Районен съд Радомир за ново
разглеждане.
С решение № 2 от 03.01.2025 г. по гр.д. № 1232/2024 г. друг състав на Районен съд
Радомир е отхвърлил исковете на „Топлофикация-Перник“ АД.
Срещу това последно решение е подадена настоящата въззивна жалба от ищеца, с
която иска уважаване на претенциите. Смята за доказано, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поддържа, че ответникът –
конституираният в хода на производството Б. Б. И., е наследник на починалата Ф.Б.А.,
съответно наследил е както собствеността върху топлоснабдения имот, така и качеството
клиент на топлинна енергия.
Въззиваемият Б. Б. И. оспорва жалбата с отговор. Моли обжалваното в настоящото
въззивно производство първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта
във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е
произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по договор за продажба на
топлинна енергия е предоставил на наследодателя на ответника през процесния период и за
процесния имот топлинна енергия на претендираната стойност, както и изпадането в забава
за нейното заплащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
2
отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази
сграда.
От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 46-51 от гр.д.
№ 678/2023 г. на ПРС), което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че
сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна станция, и
следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен №
***.
От представения по делото препис от договор от 27.12.1990 г. за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавни имоти (л. 6 от гр.д. № 678/2023 г. на ПРС) се
установява, че Б. И. А. е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот с
адрес ***. След смъртта си на *** същият е оставил като наследници по закон двете си деца
– В. Б. И. и Б. Б. И., както и преживялата си съпруга Ф.Б.А. (вж. удостоверение за
наследници на л. 7 от гр.д. № 678/2023 г. на ПРС). Следователно имотът е бил придобит от
двамата съпрузи като съпружеска имуществена общност. След смъртта на А. съпругата му е
станала собственик на 4/6 идеални части, от които 3/6 по силата на прекратяването на
общността – чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 94, т. 1 СК от 1985 г., отм., а 1/6 по наследство – чл. 9,
ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. Също така, всяко едно от децата е придобило по наследство от баща
си по 1/6 идеална част от имота (чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН). На 20.05.2011 г. В. Б. И. е
починал, без да остави низходящи наследници, поради което неговата 1/6 идеална част е
била наследена от майка му Ф.Б.А. (чл. 6 ЗН). Тоест след смъртта на В. Б. И. Ф.Б.А. е
станала собственик на общо 5/6 идеални части от имота. Останалата 1/6 идеална част от
имота е продължила да бъде собствена на Б. Б. И.. Такива са били квотите в собствеността
на имота през периода, за който е предявен искът по чл. 150 ЗЕ - от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., като те са се запазили до смъртта на Ф.Б.А. на *** Предвид това, през исковия
период наследодателката на ответника – Ф.Б.А., е била собственик на 5/6 идеални части от
имота. Оттук следва, в съответствие с чл. 153 ЗЕ, качеството на клиент на ищеца по
договор за доставка на топлинна енергия и отговорността за заплащане на припадащите
се 5/6 от стойността на доставената топлинна енергия. След смъртта това задължение е
наследено от низходящия наследник Б. Б. И. – чл. 60, ал. 1 ЗН.
Съгласно чл. 150 вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ съдържанието на облигационното отношение
между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия,
одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от
клиентите/потребителите.
За процесния исков период приложими са Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани в един централен всекидневник – „Новинар“,
бр. 101 от 30.04.2008 г. и в един местен всекидневник – „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г., в
сила от 30.05.2008 г. (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
3
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на „Директ“ ЕООД (л. 3 от СТЕ/л. 47 от гр.д. № 678/2023 г. на ПРС).
Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия през исковия период за процесния имот
съответства на размера на иска - 1092,59 лв. Тази сума не е заплатена (вж. ССчЕ пред ПРС).
Припадащите се на Ф.Б.А. 5/6 възлизат на 910,49 лв. След смъртта това задължение е
наследено от нейния законен наследник Б. Б. И.. Следователно искът по чл. 150 ЗЕ се явява
основателен за сумата от 910,49 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
размер на иска от 1092,59 лв. За тази разлика задължен се явява също Б. Б. И., но на друго
основание, каквото не е въведено в настоящия процес, а именно – като собственик на 1/6
идеална част от имота през исковия период, преди смъртта на Ф.Б.А.. От друга страна, за
основателната част от претенцията Б. Б. И. отговаря като материален и процесуален
правоприемник на Ф.Б.А., срещу която е бил насочен първоначално искът (чл. 60, ал. 1 ЗН и
чл. 227 ГПК). Предмет на делото са задълженията на Ф.Б.А. като клиент на ищеца през
исковия период, но не и задълженията на Б. Б. И. като клиент през същия период.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията
за потребена енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
забавата за заплащането на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следва
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, това
обезщетение върху основателната част от претенцията за главница възлиза на 130,45 лв. за
периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г. Следователно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 130,45 лв., а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 156,54 лв.
С оглед на изложеното, при частично несъвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 150 ЗЕ е
отхвърлен за сумата от 910,49 лв., както и в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен за сумата от 130,45 лв., и вместо това съответните искове да бъдат уважени за
тези суми. Решението следва да бъде потвърдено в останалата част, с която искът по чл. 150
ЗЕ е отхвърлен за разликата над 910,49 лв. до пълния предявен размер от 1092,59 лв., а искът
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 130,45 лв. до пълния предявен размер от 156,54 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват и на двете страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер от 928 лв., както следва:
- 75 лв. в заповедното производство, от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК;
- 728 лв. при първото разглеждане на делото пред районния съд, от които 75 лв. за
държавна такса, 553 лв. за експертизи и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК;
- 125 лв. при настоящото въззивно разглеждане на делото;
4
- не е претендирал разноски при първото въззивно и при второто първоинстанционно
разглеждане на делото.
От тези разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 83,33 % или 773,33 лв.
Ответникът е сторил разноски в общ размер от 475 лв., от които:
- 450 лв. за адвокатско възнаграждение при първото разглеждане на делото пред
районния съд;
- 25 лв. за държавна такса при първото въззивно разглеждане на делото;
- не е претендирал разноски при второто разглеждане на делото пред районния и пред
въззивния съд.
От тях, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се следват 79,17 лв.
След извършване на компенсация между следващите се на двете страни разноски се
установява, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 694,16 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2 от 03.01.2025 г. по гр.д. № 1232/2024 г. на Районен съд
Радомир в частта, с която искът по чл. 150 ЗЕ е отхвърлен за сумата от 910,49 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. в имот с адрес ***, и в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
сумата от 130,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до
22.02.2023 г. в размер на законната лихва върху главницата, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, срещу Б. Б. И., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и
с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Б. И. дължи на „Топлофикация-
Перник“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 06.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 289/2023 г. на Районен съд Перник:
- 910,49 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с адрес ***, припадаща се по наследство на Б. Б. И. от
Ф.Б.А., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до окончателното заплащане на вземането;
- 130,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до
22.02.2023 г. в размер на законната лихва върху главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът по чл. 150 ЗЕ
е отхвърлен за разликата над 910,49 лв. до пълния предявен размер от 1092,59 лв., а искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 130,45 лв. до пълния предявен размер от
156,54 лв.
ОСЪЖДА Б. Б. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, сумата от 694,16 лв., представляваща разноски по компенсация в цялото
производство.
5
Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6