№ 589
гр. Русе, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201617 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат Ю.М. от АК гр.Велико Търново, в
качеството на упълномощен процесуален представител на “Вуелта
България” ЕООД гр.Русе, против наказателно постановление № 18-001839 от
16.07.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което
на Дружеството на осн. чл.415, ал.1 от КТ е наложена “Имуществена
санкция” в размер на 2000.00лв. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от
КТ. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, явява се
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа подадената жалба и моли Съда да
отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на
елементи от обективната страна на състава на нарушението.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
През м.април, 2020г., в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе постъпила
жалба от В.И.В., в която твърдял, че през м.март, 2020г. е полагал труд в
магазин за велосипеди „Веломастър“ на “Вуелта България” ЕООД гр.Русе, за
който не му било заплатено трудово възнаграждение. По този повод, в
Дирекцията започнала проверка, като били изискани имащите отношение към
случая документи, както и обяснения от страните по спора. Тъй като били
налице съществени различия в писмените твърдения на страните, Д“ИТ“-Русе
изпратила събраните материали на Районна прокуратура –Русе, с оглед
съмнения за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК. След извършена
предварителна проверка, с Постановление от 04.11.2020г. прокурорът отказал
да образува досъдебно производство, прекратил преписката и върнал
материалите на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе.
С оглед на това, през периода от 19 до 23.02.2021г., Г.Г., Илиян Данев и
Ивелина Иванова – инспектори в Д”ИТ”-Русе, извършили проверка за
спазването на трудовото законодателство в търговски обект - магазин за
велосипеди „Веломастър“, стопанисван от “Вуелта България” ЕООД гр.Русе.
В хода на проверката било установено, че на 06.03.202г. “Вуелта България”
ЕООД гр.Русе, в качеството на работодател, регистрирало в ТД на НАП
трудов договор с лицето В.И.В., по силата на който В. бил назначен на
длъжност „Управител магазин“. Било посочено в договора, че екземпляр от
същия, заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и длъжностна
характеристика са връчени на В. на 09.03.2020г. Проверяващите констатирали
също така, че на 25.03.2020г. работодателя е подал уведомление към ТД на
НАП за заличаване на трудовият договор с В..
Въз основа на материалите събрани в хода на прокурорската проверка и
тези от проверката на Д“ИТ“-Русе, проверяващите приели, че това заличаване
е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение между “Вуелта
България” ЕООД гр.Русе и В.В. било възникнало по силата на трудовия
договор и В. е постъпил на работа. Приели също така, че на В. се дължи
трудово възнаграждение за срока, в който е полагал труд в магазина през
м.март, 2020г., което не му било изплатено от работодателя.
За извършената проверка Г.Г. съставил Протокол изх.№ ПР
2010847/12.03.2021г., в който, за отстраняване на констатираните нарушения,
2
дал задължителни предписания на работодателя, като съгласно чл.404, ал.1,
т.12 от КТ, в т.3 от тези предписания било указано, че в срок до 31.03.2021г.
работодателя следва да изплати трудовото възнаграждение за отработените
дни през м.март, 2020г. на В.И.В..
Препис от протокола бил връчен на 12.03.2021г. лично на С.С., в
качеството му на управител и представляващ работодателя “Вуелта
България” ЕООД гр.Русе.
Дадените с Протокол изх.№ ПР 2010847/12.03.2021г. предписания били
обжалвани от работодателя, в законоустановения срок, пред Изпълнителния
директор на ИА“Главна инспекция на труда“, а след като жалбата била
отхвърлена, предписанията били оспорени по съдебен ред пред
Административен съд Русе. С решението си, АС-Русе отменил дадените в
протокола предписания. Решението на АС-Русе било обжалвано пред ВАС,
където производството все още не е приключило.
На 09.06.2021г., по работни места, а в периода от 15 до 18.06.20219г. и
по документи, свид.С.Л. – главен инспектор в ДИТ-Русе извършила
последваща проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на
“Вуелта България” ЕООД гр.Русе. При извършената документална проверка
свид.Л. констатирала, че трудово възнаграждение за отработените дни през
м.март, 2020г. отново не било изплатено от работодателя на В.В..
С оглед установеното, свид.Л. преценила, че “Вуелта България” ЕООД
гр.Русе гр.Русе е извършило нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, за това, че не
изпълнило задължителното предписание за изплащане на трудовото
възнаграждение на В., за отработените дни през м.март, 2020г. За това
нарушение, свид.Л. съставила против “Вуелта България” ЕООД гр.Русе акт.
Въз основа на този акт Директорът на “ИТ”-Русе издал обжалваното
наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.415, ал.1
от КТ наложил на “Вуелта България” ЕООД гр.Русе “Имуществена санкция”
в размер на 2000.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
3
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
Безспорно се установи по делото и не се оспорва от страните, че
“Вуелта България” ЕООД гр.Русе не е изпълнило в указаният му срок
предписанието по т.3 от Протокол изх.№ ПР 2010847/12.03.2021г., а именно, в
срок до 31.03.2021г. да изплати трудовото възнаграждение за отработените
дни през м.март, 2020г. на В.И.В..
В същото време обаче Съдът намира, че предприятието-работодател не
е имало обективна възможност да изпълни пълноценно и законосъобразно
това предписание. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства
става ясно, че основният и съществен спор между работодателя и
административните органи на ИА“Главна инспекция на труда“ в случая е,
дали В. е полагал през м.март, 2020г. труд по регистрираният трудов договор
и ако до – колко дни е отработил. Установява се от материалите по делото, че
по отношение на тези обстоятелства и административните органи от
Дирекция „Инспекция по труда“-Русе не са изложили категорично и ясно
становище нито в протоколите от проверките, нито в дадените на
работодателя предписания. Особено съществено било да се посочи от
административните органи, от кой момент според В. е започнал да полага
труд, респ. му се дължи трудово възнаграждение, доколкото Трудов договор
№ 015 е с дата 06.03.2020г., а в заключителната му част е посочено, че
екземпляр от същия, заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и
длъжностна характеристика са връчени на работника В. на 09.03.2020г., до
която дата, съобразно чл.63, ал.2 от КТ, работодателя няма право да допуска
работника до работа. В същото време, в обясненията си дадени в хода на
прокурорската проверка В. заявил, че работил в магазина около двадесет дни,
4
като започнал работа на 02.03.2020г. Н.Г. /касиер-счетоводител в същият
магазин/ твърди, че В. е дошъл в магазина на 02.03.2020г. и до неговото /на
Г./ напускане - на 13.03.2020г., е работил всеки ден. От друга страна, в
обясненията си С.С. – управител на наказаното дружество сочи, че В. е идвал
в магазина 6-7 или 8 работни дни, като в някои от дните е стоял през цялото
работно време, а в други – не. По същият начин, разпитаният в хода на
съдебното следствие свид.С.С. – работник в магазина, заявява, че е виждал В.
да престоява в магазина около седмица, нередовно, като спрял да идва на
работа едновременно с Н.Г..
При така изложеното и при липсата на други доказателства
/напр.присъствена форма, работен график или др./ събрани в хода на
административното производство, не става ясно какъв точно размер на
трудово възнаграждение и за колко отработени дни, следва да изплати
“Вуелта България” ЕООД гр.Русе на работника В., за да изпълни
предписанието по т.3 от Протокол изх.№ ПР 2010847/12.03.2021г. Безспорно,
на работника се дължи възнаграждение само за реално отработеното от него,
а не за цялото времето, в което е било налице валидно трудово
правоотношение, още повече, че е направено възражение /което не е оборено/
от работодателя, че през този срок /6-25.03.2020г./ В. не е изпълнявал
трудовите си задължения регулярно. Очевидно е, че при констатираното
съществено разминаване в становищата на работодателя, работника и
контролните органи за броя на отработените от В. работни дни, и при липсата
на категоричност, яснота и конкретика на приетите за установени факти от
инспекторите от Д“Инспекция по труда“-Русе, за наказаното дружество било
обективно невъзможно да изпълни пълноценно даденото предписание. В този
смисъл е и Решение от 15.07.2021г. по адм.дело № 268/2021г. на АС-Русе, с
което са отменени задължителните предписания по т.1, т.2 и т.3 от Протокол
за извършена проверка изх.№ ПР 2010847/12.03.2021г.
При това положение и доколкото в процесното предписание е
съществувала непреодолима неяснота за съществени елементи на това, което
следва да изпълни “Вуелта България” ЕООД гр.Русе, е било недопустимо да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на това
дружество, за неизпълнението му.
Предвид изложеното дотук, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
5
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото “Вуелта България” ЕООД гр.Русе се представлявало от
упълномощен процесуален представител – адв.Ю.М. от АК-Велико Търново,
на която заплатило хонорар в размер на 450.00лв., съобразно приложените по
делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействия и
списък с разноските. В хода по същество на делото, адв. М. претендирала
присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение в пълният му
размер.
От страна на АНО не е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
макар и да надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум /370.00 лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба,
при липсата на възражение за прекоморност, Съдът не разполага с
възможност да го измени, като го намали.
При така изложеното става ясно, че са налице всички предпоставки,
административнонаказващият орган да бъде осъден да заплати на наказаното
ЮЛ, разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, част от структурата на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
6
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
“Вуелта България” ЕООД гр. Русе разноските за адвокатско възнаграждение,
в размер от 450.00 лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001839 от 16.07.2021г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на “Вуелта
България” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, на осн. чл.415, ал.1 от КТ е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв. за извършено
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на “Вуелта България” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, направените
от него разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 450.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7