№ 206
гр. Варна , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100503044 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК .
С решение № 260204/01.09.2020 год., постановено по гр.д. №
17327/2019 год., ВРС –10-ти състав е отхвърлил предявения от “КНМ Груп“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя
П.Н.К. срещу К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Г. Ж.“ №22
/партер/ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 945.35
лева, представляваща получена от ответника, в качеството му на
пълномощник на ищеца, сума по сключен договор за прехвърляне на вземане
от 23.10.2014 год. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“
ЕООД и неотчетена от ответника, на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, като е
осъдил ищеца и за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното
първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е
недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Оплакванията за
1
недопустимост на съдебния първоинстанционен акт се свеждат до формиране
на извод относно ненадлежно въведено в процеса възражение за липса на
представителна власт от сключилата договора за цесия от 23.10.2014 год.
страна – „Интейк“ ЕООД. Конкретните оплаквания за неправилност на
съдебното решение се извеждат от липсата на произнасяне на съда относно
наведените доводи за недействителност на представеното тристранно
споразумение, както и неправилно приложение на материалния закон .
Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство са се
установили всички елементи от състава на чл.40 ЗЗД по отношение на
представеното трустранно споразумение, като с оглед нулевата престация в
тристранното споразумение безспорно е налице вреда за упълномощителя.
Развиват се доводи относно неговата недействителност, като се извеждат и
елементите на субективният елемент на чл.40 ЗЗД. Налице е и позоваване на
допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на
исканите пред първоинстанционния съд гласни доказателства, като се
обективира и искане за приемане на два броя писмени доказателства – също
неприети от районния съд.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, като се изложат и
допълнителни мотиви. Оспорва се твърдяната недопустимост на съдебния
акт, като се развиват доводи за действителността на процесното
споразумение Оспорва се въведеното с въззивната жалба твърдение, че
сумата от 945.35 лева е получена от ответника по договора за цесия, което
твърдение е в противоречие с вписаното в договора за цесия, като се твърди и
че по аргумент от тристранното споразумение ответникът е отчел процесната
сума. Изразява се становище и по отношение на исканите доказателства.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на
съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител
поддържа жалбата, оспорва отговора на същата и моли за присъждане на
разноските направени пред двете инстанции.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
2
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не е спорно между страните по делото, че въз основа на договор за
прехвърляне на вземане от 13.08.2014 год. “КНМ Груп“ ЕООД, като цесионер
е придобило вземане на цедента В.И.В. от Енерго-Про продажби АД, за
платена без основание стойност, на коригирана непотребена електроенергия,
в размер на 1045.35 лв. за цена от 945.35 лв., която цена следва да. се плати в
шестмесечен срок от подписване на договора за цесия.
Последващо, с договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 год.
“КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. е прехвърлило на
“Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.А., гореописаното
вземане от “Енерго-Про продажби АД, като в текста на договора, се съдържа
изрично отразяване, че цената за придобиване на вземането, е платена от
цесионера на цедента при подписването му.
Представено е и тристранно споразумение от 23.10.2014 год. към
договор за прехвърляне на вземане от 13.08.2014 год., сключен между В.И.В.
и “КНМ Груп“ ЕООД, двамата представлявани от Кр.Т. и “Интейк“ ЕООД,
представлявано от управителя Т.Н.Д.. Със същото страните по
споразумението, са приели, че цената за прехвърляне на вземането, предмет
на договора за цесия от 13.08.2014 год. за дължими суми от “Енерго-Про
Продажби“ АД, на стойност 1045.35 лв., не е заплатена, тъй като не е
3
настъпил падежът . В споразумението е посочено, че към датата на
подписването му, “КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати
посочената цена, както и да води искове, против главния длъжник-“Енерго-
Про Продажби“ АД, поради което е постигнато съгласие “Интейк“ ЕООД да
замени “КНМ Груп“ ЕООД, като длъжник към физическото лице и да му
заплати цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна “КНМ
Груп“ ЕООД, се задължава да прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД
безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с физическото лице.
В споразумението е отразено, че при сключването на договора за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014 год. между юридическите лица, представителят на
“КНМ Груп“ ЕООД-Д.Т.А., е действала без представителна власт. Отразено е
още, че К.Т., в качеството си на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща
/предава/ на “Интейк“ ЕООД, получената сума от 945.35 лв. и споразумението
служи като разписка за извършеното плащане.
Видно е от представените по делото пълномощни, че ответникът в
качеството на адвокат, е бил упълномощен от В.И.В. и “КНМ Груп“ ЕООД, с
общо пълномощно за процесуално представителство по всякакви дела и по
сделки с доставчици на електроснабдителни и водоснабдителни услуги, както
и изрично с права да управлява и да се разпорежда с вземанията на
физическото лице и на търговското дружество, да получава плащания и да се
договаря, както с други представлявани от него лица, така и сам със себе си.
Установява се също така, че новият цесионер “Интейк“ ЕООД е
предявил процесното вземане пред съд, като се е легитимирал за кредитор с
договора за цесия от 23.10.2014 год., съответно е получил осъдително
решение срещу длъжника “Енерго-Про Продажби“ АД.
По делото, са представени преписи от нотариално заверени покани и
уведомления, изходящи от “КНМ Груп“ ЕООД до К.Т. и до “Интейк“ ЕООД,
съдържащи искане на ищцовото дружество за връщане на всички договори за
прехвърляне на вземания от 23.10.2014 год., подписани от Кр.Т., като
пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД, съответно за извършване на плащане по
тях. Представени са и протоколи от съдебни заседания.
С оглед наведените твърдения за факти, съдът намира, че предявеният
иск черпи правното си основание в чл.284, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД -
4
изпълнение на договорното задължение на ответникът-довереник по договор
за поръчка да даде отчет по отношение на доверителя-“КНМ Груп“ ЕООД.
Липсата на нарочен договор за поръчка, а пълномощно не изключва
възможния каузален характер. Видно от съдържанието на представеното
пълномощно изрично е предвидено правомощие на упълномощения да
получава от и за сметка на упълномощителя финансови средства на втория,
което сочи на наличието на мандатно правоотношение между “КНМ Груп“
ЕООД и ответника. При горното, когато довереникът действа от името и за
сметка на доверителя, правата и задълженията по сделки с трети лица
възникват директно в имуществената сфера на втория, при което довереника
дължи отчет като следва да предаде на доверителят получените суми при
изпълнението на възложеното.
От съдържанието на договора за цесия от 13.08.2014 год. за сумата от
1045.35 лева, се установява, че ответникът е действал от името и за сметка на
“КНМ Груп“ ЕООД, като е придобил вземане на В.И.В. Т.а в посоченият
размер от “Енерго-Про Продажби“ АД. Същото това вземане е предмет и на
договора за цесия от 23.10.2014 год., като то е прехвърлено от “КНМ Груп“
ЕООД, чрез представителството на ответника, в полза на “Интейк“ ЕООД,
представлявано от Д.А.. Според съдържанието на договорите 23.10.2014г.,
пълномощникът на цесионера, т.е. ответника е получил от цедента, цената за
прехвърляне на процесното вземане, поради което на основание чл.284, ал.2
от ЗЗД за него е възникнало задължение да я предаде на упълномощителя.
С тристранното споразумение от 23.10.2014 год. обаче отношенията
между страните по договорите за цесия от 13.08.2014 год. и от 23.10.2014 год.
се преуреждат, като довереникът /ответникът/, е върнал обратно на “Интейк“
ЕООД получената по-рано цена за прехвърляне на вземането. След като е
налице връщане /предаване/ на полученото от довереника по договора за
цесия от 23.10.2014 год. ответникът не държи претендираните суми,
респективно няма какво да бъде предадено на доверителя като отчет по
поръчката и липсва основание средствата да бъдат предавани на ищеца.
Доводите на ищецът за нищожност на тристранното споразумение на
основание чл.26 от ЗЗД, тъй като заобикаля закона и противоречи на добрите
нрави с оглед явната нееквивалентност на престациите, съответно за
5
недействителност на споразумението на основание чл.40 от ЗЗД, защото
представителят, е договарял във вреда на представлявания, не се споделят от
състава. Анализът на съдържането на въпросното тристранно споразумение
при прилагане на правилата уредени в чл.20 от ЗЗД, установява, че в случая
не е налице нееквивалентна размяна и то в такава драстична степен, че
полученото от представлявания довереник да е нищожно по стойност в
сравнение с даденото от него. Това е така предвид факта, че срещу
задължението да прехвърли безвъзмездно придобитото вземане в полза на
“Интейк“ ЕООД, доверителят “КНМ Груп“ ЕООД е освободен от вече
породеното задължение да плаща цената по договора за цесия сключен със
Г.С.И. и да води и финансира съдебен процес за установяване и събиране на
прехвърленото вземане, които две задължения като стойности, са изцяло
съпоставими. Не се установява нееквивалентност на престациите до степен,
накърняваща справедливостта като морален принцип, нито е налице
положително проявление на фактическия състав на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е
установена нанесена вреда на представлявания, доколкото с подписването на
тристранното споразумение положението на доверителят, не се е влошило, а
се е запазило.
За пълнота следва да се отбележи, че с оглед естеството на процесните
отношения, в разглеждания казус вредите могат да са изразяват само в
пропуснати ползи. За да е налице обаче пропусната полза, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага, а доказване в тази посока по делото не е
проведено. Следва да се посочи още, че доводите на ищецът за
безвъзмездност на тристранното споразумение, са неправилни, тъй като
сделката, която се съдържа в споразумението, по същество съставлява
новация на облигационни отношения, чрез встъпване в дълг, при което “КНМ
Груп“ ЕООД, се освобождава от задължение да заплати на физическото лице
цената за придобиване на вземането му, като тежестта за това преминава
върху “Интейк“ ЕООД.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, респективно че като е
достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
6
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в
полза на въззиваемия-ответник следва да се присъдят деловодни разноски,
който възлизат на 300 лв. за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260204/01.09.2020 год., постановено по
гр.д. № 17327/2019 год. на ВРС –10-ти състав.
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок
817, представлявано от управителя П.Н.К., да заплати на К. Д. Т. , с ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул.“Г. Ж.“ №22, сумата от 300 лв.,
представляваща деловодни разноски, за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7