Р Е Ш Е Н И Е № 22
гр. Сливен, 07.02.2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 523 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на
Н.П.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0804-000879 от 24.10.2019 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Н.П.Д., е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане
на проверовъчен изпит.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е материално и процесуално незаконосъобразна. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение. Счита, че фактическата обстановка е различна от тази,
посочена в заповедта. Административният орган не бил посочил наличието на други
участници в движението. Счита, че нарушението може да се квалифицира като
маловажен случай. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В с.з. оспорващият, чрез
пълномощника си адв. П. Т. поддържа жалбата.
Административния орган в
писмено становище оспорва подадената жалба, няма искания по доказателствата,
счита че правилно е приложен законът.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 24.10.2019 г. оспорващия Н.П.Д.,***
бил спрян за проверка от екип на „Пътна полиция" при сектор „Пътна
полиция" ОДМВР Сливен, тъй като не спазил въведена временна организация на
движението на главен път I-6 при км.421 преди кръговото кръстовище на ПВ
„Петолъчка". Служителите установили, че л.а. „Фолксваген Транспортер" с ДКН: ……… е управляван от жалбоподателя,
като не спазва пътни знаци Г-9 (задължително преминаване от дясно на знака),
като навлиза в лентата за насрещно движение и създава реална опасност от
възникване на ПТП. На място на водача са показани пътни знаци Г-9, Г-10 и Б-5 и
са му зададени въпроси, относно тяхното значение, като същият не ги познава и
отговаря неправилно.
За извършеното нарушение,
на оспорващия е съставен АУАН АА289001/24.10.2019 г., като актосъставителя е приел,
че е нарушен чл.6 т.1 и чл.171т.1 б.в от ЗДвП. Актът е връчен на 24.10.2019 г. на водача Н.П.Д..
Въз основа на съставения
АУАН Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-000879 от 24.10.2019 г., на основание чл. 171,
т. 1, б. „в” от ЗДВП, наложил по отношение на Н.П.Д. принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен
изпит, като е приел, че водача нарушава пътен знак Г-9 (преминава отдясно на
знака) навлизайки в лентата за насрещно движение, като създава предпоставка за ПТП.
Водачът извършва немаловажно нарушение поради незнание и непознаване на пътните
знаци. При зададен въпрос за значението на пътните знаци Г-9, Г-10 и Б-5, същият
отговаря неправилно. Тази заповед е връчена на оспорващия на 03.12.2019 г..
Въз основа на съставения
АУАН Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен с НП № 19-0804-00306328.11.2019 г . на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП наложил на оспорващия административни наказания глоба в размер на 300 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима -
подадена е на 06.12.2019 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице участвало
в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от
оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.1 б.в от ЗДвП,
във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.. Оспореният акт е мотивиран, посочени
са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му.
Заповедта е издадена от компетентен орган определен със Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОДМВР Сливен.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.,
б.В от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1
от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон -
ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1
от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета,
дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2
от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193,
ал.1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал.1
от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
подателя на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1
б.в от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление на МПС на
водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение - до успешното полагане на проверовъчен
изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е
необходимо наличието на следните кумулативно определи предпоставки: водач,
който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е
маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните
по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл. 171,
ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия
процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната
преписка, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са
конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал.2
от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2
от ЗДвП, при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.1
от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е и
валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2
от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации, описани в
мотивите му.
От тези доказателства се
установява, че оспорващия не е спазил въведена временна организация на
движението на главен път I-6 при км.421 преди кръговото кръстовище на ПВ
„Петолъчка", като при управление на л.а. „Фолксваген Транспортер"
с ДКН: ……….., не е спазил пътен знак Г-9 (задължително преминаване от дясно на
знака), като навлязъл в лентата за насрещно движение и създал реална опасност
от възникване на ПТП. На място на водача са показани пътни знаци Г-9, Г-10 и
Б-5 и са му зададени въпроси, относно тяхното значение, като същият не ги
познава и отговаря неправилно.
Основният спор по делото
е, дали извършеното нарушение от оспорващия е маловажно или не. Съгласно § 6,
т. 32 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон "Маловажно" е
нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Per argumentum a contrario нарушение, което не отговаря на изискванията за
маловажност е немаловажно. Като не е спазил указанията на пътния знак, който
указва задължително преминаване от дясната му страна и е навлязъл в лентата за
насрещно движение оспорващия е създал реална опасност от възникване на ПТП,
поради което не може да се приеме, че извършеното нарушение е маловажно. (Решение
№ 13801 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. №
3478/2016 г., VII о.,)
Установена е и другата
предпоставка за приложение на процесната ПАМ, а именно незнание значението на
пътните знаци. Контролните органи са задали въпроси на оспорващия за значението
на пътни знаци Г-9, Г-10 и Б-5, като същият не ги познава и отговаря неправилно.
Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на правилата на движение от
всички участници в движението - т. 1 на същия член. Съдържанието на това негово
правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието на правилата за движение,
тъй като последните в много от случаите са обозначени символно както е в случая.
Като констатират извършване на нарушение контролните органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за
предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им
по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. ( в този смисъл Решение № 9663
от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13757/2011 г.,
VII о.,)
От събраните по делото доказателства безспорно
се установяват материалноправната предпоставка за
издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т.1 б.в от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е
издадена при наличие на фактическо и правно основание за това.
Наложената ПАМ е в
изпълнение на целите по чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП – да се опазят живота и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се преустанови
установеното административно нарушение. Определен е правилно приложимия
материален закон - чл. 171, т.
1, б. "в" ЗДвП, юридическите факти, включени в хипотезата
на правната норма - немаловажно нарушение, извършено поради незнание, както и
изискването за кумулативното им наличие. Неспазването на задължителен пътен
знак безспорно не е маловажно нарушение по смисъла на § 6, т. 32
ЗДвП, тъй като не отговаря на едно от изискванията - незначителност
на отклонението от нормативно предписаното поведение на участника в движението.
С оглед на изложеното по-горе досежно незнанието
немаловажното нарушение е извършено именно във връзка с този факт - незнание на
значението на пътните знаци. Следва да се посочи, че незнанието на закона не
освобождава от отговорност, то само, след като бъде надлежно установено, е
основание на лицето да бъде наложена принудителна административна мярка, която
ще предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други
нарушения на правилата за движение, а това е изключително необходимо за
изпълнение на целта на закона - опазване на живота и здравето на участниците в
движението.
Предвид гореизложеното се
налага извод за неоснователност на жалбата. Процесният административен акт е
издаден от компетентен орган, надлежно овластен, в съответствие с чл. 172, ал.
1 ЗДвП. Правилно е приложен материалният закон. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Спазена е
целта на закона.
Няма искания за присъждане на разноски.
Ръководен от изложените съображения и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Д.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000879 от 24.10.2019 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: