О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
гр.Пловдив, 07.05.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в ЗАКРИТО заседание на……седми май…през…две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Чамбов
ЧЛЕНОВЕ:Катя
Пенчева
Цветелина Георгиева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно частно търговско
дело №208 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С решение №670/20.12.2018г., постановено по т.д. №513/2017г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, е уважен предявен от „И.“ АД с ЕИК ***срещу Д.И.Г.
установителен иск по чл.422 от ГПК за сумите от 95 784,27лв. просрочена
главница, 15 609,54лв. договорна лихва за периода 27.05.2015г. - 16.03.2017г.,
14 929,11лв. лихви за забава за периода 27.06.2015г. - 16.03.2017г. вкл., 373,45лв.
служебно подновени застрахователни премии и 574,70лв. комисионна за управление
на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.03.2017г., които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека от 15.07.2008г., изменен с Анекс №1/21.09.2012г. и
Анекс №2/28.10.2013г. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3866/2017г.
на ПРС, като исковете са частично отхвърлени.
Прекратено е производството по предявените от „И.“ АД
с ЕИК ***установителни искове по чл.422 от ГПК против В.С.Г. с ЕГН ********** и
Ш.С.Г. с ЕГН **********, за установяване на вземанията, представляващи сумата
от 95 784,27лв. просрочена главница, сумата от 15 609,54лв. договорна лихва за
периода 27.05.2015г. – 16.03.2017г. сумата 14 929,11лв. лихви за забава за
периода 27.06.2015г. - 16.03.2017г. вкл., сумата от 32 265,29лв. неустойка и
лихва за забава, сумата от 25,50лв. такса за обслужване на кредита, сумата от
373,45лв. служебно подновени застрахователни премии, сумата от 60лв. нотариални
такси и сумата от 574,70 лв. комисионна за управление на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2017г., които вземания
произтичат от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека
от 15.07.2008г., изменен е Анекс №1/21.09.2012г., Анекс №2/28.10.2013г. и за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3866/2017г. на ПРС срещу солидарния длъжник
по договора и наследодател на ответниците - С.В. Г..
Против така постановеното решение, в частта, имаща
характер на определение, е постъпила
въззивна частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство - „И.“ АД.
Счита, че решението в тази част е неправилно. Съображенията за това се свеждат
до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липсата на
материалноправна, съответно – пасивна процесуалноправна легитимация на
ответниците В.С.Г. и Ш.С.Г.. Изложени са доводи за недействителност на отказите
от наследство от общия на страните наследодател, тъй като преди вписването им е
било налице приемане на наследството от страна на наследниците, чрез
конклудентни действия. Като конклудентни действия за мълчаливо приемане на
наследството се сочат подаване на възражение по чл.414 от ГПК в заповедното
производство, упълномощаването на общ адвокат от двамата наследници, подаването
на отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба. Изложени са
допълнителни аргументи, че посочените писмени изявления - отговор на исковата
молба и на допълнителната искова молба, съдържат само възражения по
основателността на акцесорните искове за неустойка, с оглед наличие на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит, възражение срещу настъпване
на предсрочната изискуемост, възражения за настъпила погасителна давност по
отношение на част от претендираното вземане, но не и конкретни възражения за
недължимост на претендираната главница. Жалбоподателят счита, че така описаните
процесуални действия представляват фактически и правни действия, насочени към
защита на собствени права. Твърди се и че окръжният
съд е постановил обжалвания съдебен акт без да коментира горепосочените писмени
изявления. Иска се отмяна на решението в обжалваната прекратителна част, имаща
характер на определение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
въззиваемите страни.
След като се запозна с приложените по делото доказателства,
въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок, съдържаща
необходимите реквизити и насочена спрямо съдебен акт, който подлежи на
самостоятелно обжалване.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Производството по т.д. №513/2017г. по описа на окръжен
съд Пловдив е образувано по предявени от „И.“ АД установителни искове по чл.422
от ГПК срещу ответниците - солидарни длъжници Д.И.Г., В.С.Г. и Ш.С.Г. за
вземания /в горепосочените размери/, произтичащи от Договор за потребителски
кредит на физическо лице срещу ипотека от 15.07.2008г., изменен с Анекс №1/21.09.2012г.,
Анекс №2/28.10.2013г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3866/2017г. на ПРС
срещу кредитополучателя Д.И.Г. и солидарния длъжник по договора С.В. Г.,
починал след подаване на заявлението по чл.417 ГПК и оставил за свои наследници
по закон съпругата си - кредитополучателя и другите двама ответници - негови
деца, като последните са конституирани в хода на изпълнителното производство и
са подали възражение по чл.414 от ГПК.
Вярно е посоченото във въззивната жалба, че в отговора
на исковата и допълнителната искова молба /подадени общо от тримата ответници
съответно на 13.10.2017г. и на 09.11.2017г./ се съдържат горепосочените
възражения по основателността на исковете. В хода на производството по делото,
в проведено на 02.04.2018г. /второ по
ред/, от ответниците Ш.Г. и В.Г., са представени съдебни удостоверения,
издадени по ч.гр.д.№3137/2018г. и ч.гр.д. №4788/2018г. по описа на ПРС, съгласно
които в особената книга на съда са вписани откази на лицата от наследството,
останало от починалия наследодател С.В. Г., като отказът на Ш.Г. е вписан под
№138/2018г. по заявление от 26.02.2018г., а отказът на В.Г. е вписан под №201/2018
г. въз основа на заявление от 22.03.2018г.
С нарочна писмена молба от 11.05.2018г. ищецът е
изразил становище, че отказите от наследство са недействителни, поради наличие
на предхождащи ги конклудентни действия по приемане на наследството, което
становище е възпроизведено във въззивната жалба.
Отказът от наследство в процесуален аспект рефлектира
върху качеството на отказалия се от наследство на надлежна страна в процеса,
тъй като отказът от наследството на починалия длъжник води до липсата на правоприемство.
Установяването на нищожността на отказ от наследство може
да се предяви самостоятелно с иск за установяване на нищожността на отказа,
както и да се извърши инцидентно в исковото производство, по което са налице
данни за отказ от наследство, чрез предявяване на инцидентен установителен иск
или чрез възражение. Доколкото надлежната процесуална легитимация е елемент от
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно до приключване на исковото
производство, при наличие на отказ от наследство, съдът следва да се произнесе
по отношение на неговата валидност, като
вземе предвид възраженията на активно легитимираната страна за
недействителността на извършените откази от
наследство. В случай, че възраженията за недействителност на отказа от
наследство са основателни, съдът следва да разгледа предявения иск с тези
ответници, а в случай, че тези възражения са неоснователни и отказът от
наследство поражда своите правни последици, ако отказалият се или отказалите се
наследници са от един ред за наследяване, следва да се дадат указания на ищеца
за насочване на иска срещу действителните правоприемници. В случай че с отказа
от наследство на наследниците не се изчерпва съответният ред на наследяване
/какъвто е настоящият случай/, производството по делото следва да бъде
прекратено по отношение на отказалите се от наследство ответници, поради липса
на пасивна процесуална легитимация – което е сторено в настоящия случай.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд е постановил обжалвания съдебен акт без да
коментира подаденото от ответниците Ш.Г. и В.Г. възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство, отговор на исковата молба и на допълнителната
искова молба. Окръжният съд е изложил, макар и кратки мотиви, за
неоснователност на възражението на активно легитимираната страна за
недействителност на отказите от наследство, основаващо се на твърдения за
конклудентни действия по приемане на наследството преди вписване на отказа.
Отказът от наследство като едностранна сделка, на
основание чл.44 от ЗЗД, е изричен, формален и дефинитивен акт, който поражда
действие, съгласно чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН от момента на
вписването му в особената книга на районния съд. Изводите на първоинстанционни съд, че подаването на възражението по
чл.414 от ГПК, че процесиите суми не се дължат, поддържано с подадените в
исковото производство отговори на исковата и допълнителната искова молба, не
съставлява конклудентно действие по приемане на наследството, са правилни.
Предприетата от ответниците защита срещу вземането спрямо наследодателя им, за
което е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство, както и
процесуалната защита в рамките на исковото производство, включително и
ангажирането на правна помощ за това, не представляват действия, които
несъмнено да предполагат намерение за приемане на наследството по смисъла на
чл.49 ал.2 от ЗН. Не се касае за действие, обективиращо „приемане“ на
материални блага /разпореждане, управление, стопанисване/, а за отричане,
защита срещу претендирани вземания. Конклудентните действия по смисъла на чл.49
ал.2 от ЗН следва да са недвусмислени, т.
е. да водят единствено до извода за намерение за приемане на наследството.
Както е посочено в цитираното във въззивната жалба Решение №395 от 04.11.2010г.
по гр.д. №309/2010г., второ г.о. на ВКС, действията не трябва да са
двусмислени, т. е. от тях да е възможно да се направят и други изводи, както е
при ползуване на обикновената покъщнина, с която си служат членовете на
семейството, или действия по обикновено управление на наследството, като
законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените
действия сочат на воля за приемане на наследството, т. е. касае се за
фактически въпрос, различен за всеки отделен казус. А осъществената процесуална
защита в исково производство срещу претендирано вземане не сочи на воля за
приемане на наследството. Това е така и защото с отказа от
наследство, наследникът, освен че се лишава от включените в наследството права, и не
приема включените в него задължения. Фактът, че отказите са вписани след
предявяване на исковата молба и след подаване на отговор и допълнителен отговор
на исковата молба, е ирелевантен спрямо представените от наследниците на
починалата страна откази от наследство,
тъй като те обективират основание, рефлектиращо директно върху
материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицата приети от съда за
ответници по иска. Възражението по чл.414 от ГПК, че процесната сума не се
дължи, съответно проведената в исковото производство по чл.422 от ГПК защита не съставлява приемане на наследството. В
този смисъл е Решение №145 от 23.11.2011г. на ВКС по т. д. №1018/2010г.,
I т.о.,ТК. Ето защо следва да се приеме, че не е налице една от абсолютните
процесуални предпоставки за допустимостта на съдебния процес - надлежна
страна, както в материалноправен, така и в процесуалноправен аспект.
По изложените
съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната
част, имаща характер на прекратително определение, следва да бъде потвърдено.
Водим от
изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №670/20.12.2018г.,
постановено по т.д. №513/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по
предявените от „И.“ АД с ЕИК ***установителни искове по чл.422 от ГПК против В.С.Г.
с ЕГН ********** и Ш.С.Г. с ЕГН **********, за установяване на вземанията,
представляващи сумата от 95 784,27лв. просрочена главница, сумата от 15
609,54лв. договорна лихва за периода 27.05.2015г. – 16.03.2017г. сумата 14
929,11лв. лихви за забава за периода 27.06.2015г. - 16.03.2017г. вкл., сумата
от 32 265,29лв. неустойка и лихва за забава, сумата от 25,50лв. такса за
обслужване на кредита, сумата от 373,45лв. служебно подновени застрахователни
премии, сумата от 60лв. нотариални такси и сумата от 574,70 лв. комисионна за
управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.03.2017г., които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека от 15.07.2008г., изменен е Анекс №1/21.09.2012г.,
Анекс №2/28.10.2013г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3866/2017г. на ПРС
срещу солидарния длъжник по договора и наследодател на ответниците - С.В. Г..
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок, считано от
връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: