Определение по дело №1397/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260199
Дата: 14 юли 2020 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203100501397
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………./………………..2020г.

 

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело № 1397 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

            Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18890/05.03.2020 г., депозирана от „БИТ 2009“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. „П. К. Яворов“, № 18а, представлявано от Кирил Кирев, чрез адв. Б.Д., против Решение № 539/06.022020 г., постановено по гр. д. № 1238 по описа на РС-Варна за 2019г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника против С.Г.Т. с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 357, ал.1 КТ, вр. чл.1, вр. чл.6 от Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, за сумата от 356,10 лева, съставляваща левовата равностойност на 182,07 евро, представляващи надплатено обезщетение при командировка в чужбина, за периода 02.09.2016г. – 17.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до окончателно изплащане на задължението.

            Въззивният съд, след като се запозна с наведените във въззивната жалба оплаквания, констатира, че в последния абзац от същата, въззивникът навежда подробни доводи за това, че РС-Варна неправилно е уважил релевираното искане на ответницата за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като твърди, че същата не е материално затруднено лице. Сочи, че С.Т. не е спирала да работи като шофьор на тежкотоварни превозни средства и възнаграждението ѝ далеч надхвърля МРЗ за страната. В тази връзка прави искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП, от където да се снабди с друго такова, от което да е видно кои са работодателите на въззиваемата и какъв е размерът на декларираните в НАП трудови възнаграждения.

 

            С оглед сочените във въззивната жалба оплаквания досежно разноските, на въззивника следва да бъде указано в едноседмичен срок от съобщението, недвусмислено да уточни дали въззивната жалба обективира искане за изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, или изложеното е относимо единствено към оплакванията за неправилност на изводите на РС-Варна, касаещи спора за съществуването и основателността на претендираното субективно материално притезателно право на ищеца.

 

            Предвид гореизложеното, на основание чл. 101 от ГПК, СЪДЪТ

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. д. № 1397 по описа на Варненски окръжен съд за 2020 година.

 

            УКАЗВА на „БИТ 2009“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. „П. К. Яворов“, № 18а, представлявано от Кирил Кирев, чрез адв. Б.Д., в едноседмичен срок от съобщението да  уточни с нарочна молба, с препис за насрещната страна, дали въззивната жалба обективира искане за изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, или изложеното е относимо единствено към оплакванията за неправилност на изводите на РС-Варна, касаещи спора за съществуването и основателността на претендираното субективно материално притезателно право на ищеца.

 

            УКАЗВА на жалбоподателя, че при неизпълнение на горните указания в посочения срок, производството по делото ще продължи, като съставът на съда ще приеме, че във въззивната жалба няма обективирано искане за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК.

 

           

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                        2.