Р Е Ш Е
Н И Е
№206
02.06.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на десети май, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря,
Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 17 по описа за 2022 г. на
Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.123,
ал.2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Образувано
е по жалба на Община Добричка срещу Заповед № 237/13.12.2021 г., издадена от
директора на РИОСВ-Варна, с която е приложена принудителна административна мярка по
реда на чл. 123, във връзка с чл. 121 и
чл. 122, ал. 2, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие, изразяваща се в
спиране на всички дейности, свързани с обработка на земята, с изключение на
паша, косене и дейности за възстановяване на пасището и приоритетен за опазване
тип природно местообитание 6250* ,,Панонски льосови степни тревни
съобщества" по отношение на имот с кад.идентификатор 68103.4.52 по КККР на
с. П. И., общ. Д., област Д., представляващ земеделска
територия с предназначение „Пасище“, собственост на Община Добричка.
В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. Твърди се, че Община Добричка не е уведомена за
административното производство по издаване на оспорената заповед, не са събрани
доказателства, от които да се установи кой е разорал пасището. Оспорващият
счита, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални
нарушения на чл.26 и чл.35 от АПК. Моли, поради допуснати процесуални нарушения
заповедта да бъде отменена и преписката да се върне на директора на
РИОСВ-Варна. В съдебно заседание, чрез адв.Г. заявява, че поддържа жалбата на
изложените в нея основания.
Ответникът, директорът на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Варна, чрез процесуалния си
представител, старши юрисконсулт Й.К., изразява становище за законосъобразност
на издадената заповед и неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Добричкият административен съд,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по делото се
установява, че при извършване на
проверките на място за кампания 2020 служители на Държавен фонд
„Земеделие“ – РА констатират нарушения при прилагане на изискванията за опазване
на постоянно затревените площи. По тази причина с писмо с изх. № 01-04-00/349/18.08.2021
г.( л.16 от делото), заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, Петя Славчева,
е предоставила на министъра на околната среда и водите информация на електронен
носител за кандидатите, при които е установено наличие на неспазване на
забраната за разораване на заявените от кандидата площи, попадащи в обхвата на
„Екологично чувствителни постоянно затревени площи“.
Административното производство за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) по реда на ЗБР е открито на 08.10.2021
г., когато е била извършена извънредна проверка от служителите на РИОСВ-Варна,
разпоредена с писмо с изх. № 12-00-959/02.09.2021г. на Министерството на
околната среда и водите.
За резултатите от проверката на
процесното пасище - имот с кад.идентификатор 68103.4.52 по КККР на с. Полковник
Иваново, е съставен Констативен протокол № 015103/08.10.2021г. от служители на
РИОСВ-Варна и от представител на Общинска служба „Земеделие“ при Община
Добричка. В протокола е посочено, че част от поземления имот, обозначена със
съответните координатни точки, е разорана със следи от засаждан и ожънат
слънчоглед, а в друга част от имота, също обозначена с координатни точки, е
установено извършено почистване и косене, на места със стръкове люцерна. В
протокола е посочено също, че процесният имот е отдаден под наем от Община
Добричка на физическо лице, Венцислав Христов Пантелеев за ползване от
01.10.2016г. до 30.09.2021г.
Горепосочената констатация,
вписана в протокола, се установява от представения по делото договор за наем на
имота, сключен между Община Добричка и ЗП В. Х. П., в качеството му на
собственик на животновъден обект. Към момента на проверката няма
данни имотът да е предоставен на друго лице, следователно се владее и ползва от
своя собственик, Община Добричка.
От Заповед № РД-989 от
10.12.2020г., на министъра на околната среда и водите, публ. в ДВ бр.7/2021г.
се установява, че землището на с.Полковник Иваново е обявено за защитена зона
0000107 „Суха река“ с цел опазване и поддържане на типовете природни
местообитания, изброени в т.2.1 от заповедта - води, реки, полуестествени сухи
тревни и храстовидни съобщества върху варовик, Субпанонски степни тревни
съобщества, Панонски льосови степни тревни съобщества, Понто-Сарматски степи и
др. видове растителност и животни.
Въз основа на констативния
протокол на 13.12.2021г. е издадена оспорената Заповед № 237/13.12.2021г.,
която е била изпратена за изпълнение на собственика на имота, Община Добричка,
видно от писмо с изх. № 04-00-7250/113 от 14.12.2021г., адресирано до кмета на
общината, Соня Г..
Заповедта е получена в
деловодството на общината на 15.12.2021г., видно то известие за доставяне, и на
29.12.2021г. Община Добричка е депозирала жалба срещу нея в МОСВ-Варна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима като подадена
срещу годен за оспорване административен акт, в законоустановения срок, от
надлежна страна по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК.
По основателността на жалбата
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.122, ал.2, т.1 от
ЗБР, директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и
водите спират дейности по ползването на горите, земите и водните площи и на
други ресурси, както и строителството в защитени зони, които са в нарушение на
заповедите за обявяването им или на утвърдените по съответния ред планове за
управление, устройствени, технически и горскостопански програми планове и
проекти.
А според чл.121, ал.1 и ал.2 от
ЗБР, принудителни административни мерки се налагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните
последици от тях като компетентните органи по чл.122 от ЗБР налагат мерките по
този закон в случаите на възникване на непосредствена опасност от увреждане или
унищожаване на защитени зони или на части от тях.
С оглед цитираната правна уредба,
съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, на валидно правно
основание.
Заповедта отговаря на
изискванията за форма и съдържа мотиви.
Съдържането на приложената ПАМ се
изразява в спиране на всички дейности, свързани с обработка на земята, с
изключение на паша, косене и дейности за възстановяване на пасището и
приоритетен за опазване тип природно местообитание 6250* ,,Панонски льосови
степни тревни съобщества" по отношение на имот с кад.идентификатор
68103.4.52 по КККР на с. Полковник Иваново, общ. Добричка, област Добрич.
В административното производство
е било установено, че договорът за наем на общинския имот е бил изтекъл, т.е.
към момента на проверката и издаването на заповедта, пасището не е било
отдадено под наем на трето лице, поради което правилно административният орган
е определил, че адресат на наложената
ПАМ, която е с преустановително действие, следва да е собственикът на имота,
Община Добричка. Въпреки че адресатът не е посочен изрично в заповедта, е явно,
че ПАМ е наложена спрямо собственика на попадащия в защитената територия имот,
Община Добричка, спрямо която административният орган е извършил действия по
връчване на акта с писмо с изх. № 04-00-7250/113 от 14.12.2021г., адресирано до
кмета на Община Добричка.
Спазване на
административно-производствените правила
Основното възражение на
жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед се изразява в оплакването,
че не е спазена разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, Община Добричка не е била
уведомена за производството по налагане на ПАМ и съответно не била взела
участие.
Действително разпоредбата на
чл.26, ал.1 от АПК по принцип предвижда задължение на административния орган да
уведоми заинтересованите лица за административното производство, но такова
задължения няма в производствата по налагане на принудителни административни
мерки.
Принудителните административни
мерки се налагат с цел незабавна защита на особено важни държавни и обществени
интереси, поради което предварително уведомяване на заинтересованите лица за
предстоящото издаване на мярката, не се изисква. В случая, процесната ПАМ е
издадена на основание чл.122, ал.2, т.1 от ЗБР и представлява незабавна мярка
за защита, видно от чл.121, ал.2 от БЗР, според който принудителни
административни мерки по този закон се налагат в случаите на възникване на непосредствена
опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях.
Разпоредбата на чл.123, ал.2 от ЗБР предвижда, че обжалването на заповедта за
налагане на ПАМ не спира нейното изпълнение, което е съобразено с целите за
налагане на мярката, изразяващи се в незабавно преустановяване на нарушението –
в случая спиране на всички дейности по ползването на пасището, които са в
нарушение на изискванията за опазване на защитените територии. Затова самият
характер на принудителните административни мерки изключва прилагането на чл.26,
ал.1 от АПК.
Неспазването на процесуалното
правило на чл.26, ал.1 от АПК не е основание за отмяната на заповед за налагане
на принудителна административна мярка, поради самият характер на ПАМ.
Дори и Община Добричка да бе
уведомена, че предстои издаване на заповед за налагане на ПАМ по реда на
чл.122, ал.2, т.1 от ЗБР, то крайният резултат от производството би бил същия,
поради което неспазването на чл.26, ал.1 от АПК не може да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение и по този критерий.
Правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено, тъй като в ЗБР е предвидена изричната възможност
за защита по съдебен ред.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в
нарушение на чл.35 от АПК.
Всички събрани по делото
доказателства потвърждават констатациите на административния орган, описани в
оспорената заповед. Частичното унищожаване на изрично защитената естествената
растителност върху процесното пасище чрез разораване и засаждане на отглеждани
култури, е факт, който е бил безспорно установен чрез извършените от служители на ДФЗ
контролни проверки на място, както и чрез извършения повторен оглед на имота от
служители на РИОСВ-Варна и на общинската служба по земеделие. Освен това този
факт не се оспорва. Затова съдът приема, че заповедта е издадена при напълно
изяснена фактическа обстановка.
Заповедта е съобразена с
материалния закон и целите на мярката, визирани в чл.121, ал.1 и ал.2 от
ЗБР. В проведеното административно
производство са установени относимите факти, при наличието на които
административният орган е длъжен да издаде заповед от вида на процесната.
В заключение съдът приема, че
оспорената заповед е съобразена с изискванията за законосъобразност на
административните актове и жалбата срещу нея следва да се отхвърли като
неоснователна.
Страните не претендират
присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал.1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
Добричка срещу Заповед № 237/13.12.2021 г., издадена от директора на
РИОСВ-Варна.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: